Р Е Ш Е Н И Е    1495

 

Номер   1495

Година   26.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101259

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Т.К.Т., ЕГН* от Г.Р., У.„С.С.“№5, б.4, .3, а.8, против С.Г.Т., ЕГН* от Г.Р., У.„Е.Й.“№22.

В молбата се твърди, че съпрузите се сключили граждански брак  на 02.05.1999 г.. Твърди се, че първоначално съпрузите живеели много добре, като от брака им се родило едно дете – Г.С.Т., роден на 24.04.2001 г..  Твърди се, че отношенията им постепенно са охладнели, като от една г. са във фактическа раздяла. Поддържа, че бракът е формален, изпразнен от съдържание, поради което да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

В съответствие с разпоредбата на чл.322, ал.2 от ГПК, ищцата е съединила с конститутивния иск за развод и искове за упражняване на родителските права, иск за личните отношения на роденото от брака непълнолетно дете, иск за фамилното име на съпругата.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът С.Г.Т. депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на депозирания иск. С писмения отговор ответникът С него оспорва изцяло фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Сочи в отговора, че ищцата употребява алкохол, вследствие на който става агресивна. Твърди, че преди г. и половина ищцата се е изнесла от собствената им къща и оставила ответника да се грижи за роденото от брака дете. Моли съдът да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се издирва вина. Моли родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете да бъдат предоставени на него, на ищцата да бъде определен режим на виждане с детето и същата бъде осъдена да заплаща издръжка.

В съдебно заседание на 13.03.2019 г. страните представят пред съда подписано  споразумение по чл.49, ал.4 от СК, във вр. с чл.51, ал.1 от СК и молят съда да съгласно разпоредбата на чл.321, ал.5 от ГПК, производството по делото да премине към производство за развод по взаимно съгласие.

Съдът приемайки направеното изменение на иска от такъв по чл.49, ал.1 СК, в такъв по чл.50 от СК, постанови на основание чл.321, ал.5 ГПК преминаване към производство за развод по взаимно съгласие.

Рг.РС, като прегледа исковата молба, наведените в нея доводи, както и представеното споразумение, взе предвид становищата на страните и прецени събрания доказателствен материал, прие за установено следното от фактическа страна:

От представеното към молбата дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от 01.11.2018 г., издадено от О.Р. въз основа на акт за граждански брак № 19 от 02.05.1999 г., е видно че С.Г.Т., ЕГН* и Т.К.С., ЕГН*, са сключили граждански брак на 27.03.1977 г. в Г.Р., като съпругата след брака е приела да носи фамилното име Т..

От представеното копие от удостоверение за раждане серия УС-0 № 476417 от 02.05.2001 г., издадено от О.Р. въз основа на акт за раждане № 132/02.05.2001 г. се установява, че от брака си двамата съпрузи имат родено едно дете Г.С.Т., роден на 24.04.2001 г., ЕГН*.

По делото е представен социален доклад, изготвен от Д.„.П.Г.Р. на 01.03.2019 г., по отношение ненавършилото пълнолетие дете Г.С.Т., роден на 24.04.2001 г., ЕГН*, приет без възражение от страните.

В социалния доклад се изразява становище, че върховно право на всяко дете е да расте при двамата родители.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата за развод по взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

И двамата съпрузи заявяват пред съда желанието си за развод, като в съдебно заседание поддържат направеното от тях искане за прекратяване на брака по взаимно съгласие. За състоянието на брачната връзка съдът прави извод от изявленията на съпрузите и най-вече от изразеното от тях в съдебно заседание сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Предвид което, съдът намира, че исканият развод следва да бъде допуснат, без съдът да изследва мотивите за прекратяването на брака. Молителите постигнаха пред съда споразумение по чл.51 СК, с което са уредени въпросите относно упражняването на родителските права, заплащане на издръжка в полза на ненавършилите пълнолетие деца, местоживеенето на децата и режима на лични отношения на родителите с тях, личните и имуществените им отношения, семейното жилище и фамилното име на съпругата. Съдът преценява постигнатото споразумение като пълно и непротиворечащо на закона и добрите нрави, защитаващо интересите на децата на съпрузите-молители, съпрузите са уредили всички лични и имуществени отношения между тях, поради което счита, че същото следва да бъде утвърдено.

Относно разноските за производството:

Постигнатото споразумение не урежда изрично въпросът за разноските. В изпълнение разпоредбата на чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за разглеждане на молбата за развод в размер на 40.00 лева, от която 25.00 лева, платени при завеждане на молбата, а останалите 15.00 лева, платими от молителя С.Т., както и сумата в размер на 50.00 лв., представляваща държавна такса, касаеща имуществените отношения между страните /стойността на получения от него дял).

Съпругата Т.К.Т. следва да заплати по сметка на съда сумата в размер на 108.00 лв., допълнителна държавна такса, касаеща присъдената издръжка.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 02.05.1999 г. в Г.Р. с акт за граждански брак № 19 от 02.05.1999 г. на О.Р. между С.Г.Т., ЕГН* и Т.К.Т., ЕГН*, с развод поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.Г.Т., ЕГН* и Т.К.Т., ЕГН*, споразумение по чл.51 от СК, както следва:

1. Родителските права относно роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Г.С.Т., роден на 24.04.2001 г., ЕГН*, се предоставят за упражняване на бащата и законен представител С.Г.Т., ЕГН* и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето да бъде при бащата – Г.Р., У.„Е.Й.“№22.

2. 0пределя се следния режим на лични отношения на детето Г.С.Т., роден на 24.04.2001 г., ЕГН* с майката Т.К.Т., ЕГН*, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за периода от петък вечер до неделя след обяд с преспиване в дома на майката.

3. Майката Т.К.Т., ЕГН*, се задължава да плаща на детето си Г.С.Т., роден на 24.04.2001 г., ЕГН* месечна издръжка от 150.00 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.11.2018 г. до навършване на пълнолетие на детето.

4. След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка.

5. Семейното жилище, находящо се в Г.Р., У.„Е.Й.“№22, собственост на С.Г.Т., ЕГН*, се предоставя на С.Г.Т., ЕГН*, на който са предоставени родителските права по отношение но роденото от брака дете.

6. По време на брака съпрузите са придобили лек автомобил марка и модел „Т.А.“ с рег. №*, който се възлага в изключителна собственост на С.Г.Т., ЕГН*.

7. След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име - С..

ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН*, да заплати по сметка на Рг.РС сумата от 65.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса.

ОСЪЖДА Т.К.Т. от Г.Р., да заплати по сметка на Рг.РС сумата от 108.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ……………………………………………