Р Е Ш Е Н И Е    1532

 

Номер   1532

Година   28.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101186

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Ф.А.Д., ЕГН*, с А. с.Д., лично и в качеството си на майка и законен представител на ненавършилото пълнолетие дете Н.В.Д., ЕГН*, Ч. А. Н.Р., АК-Б., против В.С.Д., ЕГН*, с А. Г.Б., У.„Г.А.”№25, с посочено правно основание чл.150 от СК.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че страните по делото имат общо дете - Н.В.Д.. С решение по Г.д. №1215/2017 г. по описа на Рг.РС ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 70.00 лв., платима Ч. майката. Наведени са фактически твърдения, че от 2007 г. до сега детето пораснало, поради  което са се увеличили и неговите потребности и нужди. Също така се увеличила и минималната работна заплата за страната. Ищцата счита за справедлив размер на издръжката, която ответникът следва да заплаща сумата от 200.00 лв., която същият можел да плаща без особени затруднения. Ищцата твърди, че живее в дома на родителите си, които и помагат за отглеждането на детето и получава минималната работна заплата за страната. Бащата не участвал в отглеждането на детето и следвало да го компенсира поне финансово за задоволяване на нуждите му от храна, облекло и всичко необходимо.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата, на което на основание чл.150 от СК, да измени присъдената издръжка, която В.С.Д., ЕГН*, е осъден да заплаща на Н.В.Д., платима Ч. майката и законен представител Ф.А.Д., ЕГН*, с одобреното споразумение по Г.д. №1215/2007 г. по описа на Рг.РС като същата бъде увеличена от 70.00 лв. на 200.00 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

С разпореждане №5723 от 25.10.2018 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

Съобщението, адресирано до ответника е получено на 23.11.2018 г.

По делото е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. В тази връзка, се сочи, че за да е налице основание за изменение на издръжката е необходимо да са налице предпоставките на чл.150 от СК, а именно: да е налице изменение на обстоятелствата, при които е определен размерът на вече присъдената издръжка. Ответникът счита, че към момента на предявяване на исковата молба такива обстоятелства не са настъпили. Оспорва се и твърдението, че значително са нараснали разходите за издръжката на детето и покриване на нуждите му. Наред с това се увеличили и възможностите на майката за неговата издръжка. Само възрастта на детето и порастването му, според ответника не представляват абсолютна предпоставка за увеличаване на размера на дължимата издръжка. Също така здравословното състояние на детето е добро и не страда от заболяване обуславящо нужда от постоянно лечение.

На следващо място, ответникът твърди, че неговите възможности да плаща издръжка на детето съществено намалели. Към настоящия момент е трайно безработен и регистриран като такъв. Освен това ответникът твърди, че с годините се влошило здравословното му състояние, като в отговора на исковата молба са изложени съображения в тази насока.

Изложени са доводи, че ответникът няма реални доходи и за него се грижат, като го издържат родителите му. Ответникът сочи, че живее при родителите си и им помага при отглеждането на животни, а те плащали от негово име издръжката на дъщеря му. Същевременно следвало да бъде отчетено обстоятелството, че майката на детето работи, няма други деца, които да издържа и получава семейните надбавки за детето. Оспорва се твърдението на ищцата, че не е изплащал присъдената издръжка на детето. Навеждат се доводи за образувано срещу ответника наказателно производство, в хода на което осъзнал отговорността си като родител и започнал редовно да плаща дължимата към дъщеря си издръжка. За изпълнение на посоченото задължение почти ежемесечно помагали или изцяло поемали родителите му.

Отделно от гореизложеното в писмения отговор на исковата молба, се оспорва твърдението на ищцата, че не е полагал грижи за дъщеря си от 2007 г. до настоящия момент. В обстоятелствената част на писмения отговор са изложени подробни съображения в насока относно полаганите грижи от страна на ответника към ненавършилото пълнолетие дете.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове по основание и размер. Сочи доказателства в подкрепа на тезата си.

В съдебно заседание по делото, ответникът, редовно призован не се явява. Представлява се от упълномощен представител, който оспорва предявения иск по изложените в отговора на исковата молба съображения. Ангажира писмени доказателства в подкрепа на изложените фактически твърдения.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, прецени събраният по делото доказателствен материал приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от съдържанието на приложеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №92 от 14.04.2007 г. по описа на О.Р. е, че детето Н.В.Д. е с родители Ф.А.Д. и В.С.Д..

С влязла в сила съдебна спогодба по Г.д. №1215/2007 г. по описа на Рг.РС ответникът се е задължил да заплаща месечна издръжка в полза на малолетното си дете Н.В.Д., Ч. законния му представител С.М.А. в размер на 70.00 лв..

От приложената по делото служебна бележка с изх. №66 от 18.10.2018 г. се установява, че през учебната 2018 г./2019 г. детето Н.В.Д. е записана в 5-ти клас в СУ„С.С.К.М.“-Б..

В нарочна декларация, ищцата декларира, че семейството й се състои от нея и ненавършилото пълнолетие дете Н.Д..

От представеното удостоверение, издадено от „В.Т.“ЕООД се установява, че ищцата работи, като „шивачка“ и получаваните от нея доходи в периода от юли 2018 г. до декември 2018 г. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от изисканото писмо от ТД на НАП-Б..

Представена е регистрационна карта №300011570 от 29.11.2018 г., от която се установява, че ответникът е регистриран в Д„БТ“ като безработен.

В нарочна декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е декларирал, че не получава доходи от трудови правоотношения, свободни професии, наеми и хонорари.  Притежава л.а. марка „Р.19“, за което е представено и удостоверение за декларирани данни.

От изисканото писмо от ТД на НАП-Б. се установява, че ответникът няма регистрирани трудови договори за 2019 г.

Ответникът е представил по делото удостоверение с изх. №3 от 08.02.2019 г., издадено от д-р А.К., в което е отразена диагноза „есенциална хипертония“.

Посоченото удостоверение е оспорено от ищцовата страна, като с изрично определение, постановено о.с.з., проведено на 18.02.2019 г. е открито производство по оспорване на автентичността и верността на посочения документ. Съдът констатира, че от страна на ищцата по делото не са ангажирани доказателства опровергаващи истинността, респ. верността на издаденото от лекуващия лекар удостоверение.

По делото е разпитана като свидетел Д.Д., майка на ищцата по делото. Същата посочва, че дъщеря й има едно дете Н., което в момента е ученичка в пети клас. Живеят в с.Д.в една къща. Описва нуждите на детето от облекло, обувки, дневни пари и храна. Детето искало да се облича добре. Освен за дрехи, обувки, храна били необходими пари и за закупуване на учебни принадлежности за училище. Детето посещава занималня. Не посещава частни уроци. Разходите за ток заплащали съвместно. Отоплявали се на дърва. През изминалата година родителите на детето живели заедно за около три месеца в дома на ответника. Свидетелката твърди, че не знае дали ответника работи. Според нея не искал да работи. Твърди, че не знае дали има здравословни проблеми.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката по реда на чл.172 от ГПК, като логични и кореспондиращи с приложените писмени документи.

По делото е изискан и приложен социален доклад от Д„.П-Я.. В същия е посочено, че в интерес на детето Н.В.Д. е да бъдат гарантирани финансови средства за нормалното му физическо, умствено и социално развитие, за което е нужно родителят, на когото не са предоставени родителските права, да плаща месечна издръжка.

Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, а по същество частично основателен:

Задължението за издръжка е строго лично и е неразривно свързано с личността на задължения и нуждаещия се от издръжка и пораждането на което се определя от установяване на следните условия: неработоспособност на едно лице и невъзможност на последното да се издържа от имуществото си, при което е налице състояние на нужда от издръжка и възможност от даване на такава - арг. чл.139 от СК от лице, което разполага със свободни средства след задоволяване на собствените си потребности и което лице се намира с нуждаещия се от издръжка, в изброените в разпоредбата на чл.140 от СК, семейно-правни връзки. Размерът на дължимата издръжка се определя при съизмеряване на нуждата от издръжка с възможността за заплащане на такава.

Безспорен е по делото фактът, че ненавършилото пълнолетие дете – Н.В.Д. е лице, на което се дължи издръжка, поради неговата неработоспособност, предвид непълнолетието му, като в тази връзка липсва и възможност да се издържа, а ответната страна е негов биологичен баща и в този смисъл лице, което дължи издръжка /арг. чл.140, ал.1, т.2 от СК/. Следователно, ответната страна е лице, което безусловно дължи издръжка на непълнолетното си дете. Обстоятелството, че последното е дете, е достатъчно, за да се изведе състоянието на нужда от издръжка, изразяваща се в необходимостта от средства за храна, облекло, отопление, учебни пособия, и др., както и за задоволяване с оглед възрастта и на минимум потребности, свързани с нормалното развитие и възпитание на детето. Касае се до едно необратимо състояние на нужда от издръжка, което и в този смисъл е трайно, а не с временен характер.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдения размер издръжка може да бъде изменен. Като опора в тази насока, при преценката на съда, са чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2 от СК. Законът вменява на родителите задължението да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си - чл.143, ал.2 от СК, като размерът на издръжката се определя като справедливо житейско съотношение между нуждите на лицето, което има това право и възможностите на лицето, което я дължи - чл.142, ал.1 от СК.

Основателността на искането за увеличаване на определения размер издръжка изисква ищецът да докаже, че се касае до трайно съществено изменение на обстоятелствата, при които е бил определен размерът на издръжката, чиято промяна се иска. Под обстоятелства се има предвид - промяна на нуждите на имащите право на издръжка и/ или промяна на възможностите на задълженото лице да изплаща такава. Дължи се доказване, че това изменение на някое от посочените обстоятелства не е временно, а с траен характер /така Постановление на П. №5 от 1970 г., т.19/., като е достатъчно наличието на една от двете алтернативно посочени предпоставки. С доклада по делото на ищецът бе указано, че следва по реда на главното и пълно доказване да установи наличие на промяна в обстоятелствата, при които е постановен първоначалния размер издръжка.

В настоящия случай безспорно се доказа, че нуждите на детето са се увеличили, както с оглед нарастването на възрастта му така и с нарастване на неговите здравни, социални и образователни потребности. Безспорен е факта, че през изминалия близо единадесетгодишен период до настоящия момент икономическите условия в страната са се променили, като нуждите на детето от издръжка са се увеличили. Доводите в обратна насока на ответникът по делото съдът намира за напълно необосновани.

Справедливо и правно обосновано е най - напред, с оглед принципа за равенство пред закона в упражняване на родителските права и изпълнение на родителските задължения между двамата им носители - чл.122, ал.2 от СК, чл.140, ал.3 от СК, чл.6, ал.2 от КРБ, издръжката за децата да се поема поравно от родителите, освен ако обективно възможностите на последните са съществено /икономически значимо/ неравни. В случая няма сигурни данни те да са реално такива /неравни /, нито какви са източниците на доходи за препитание на ответникът по делото.

В случая съдът не разполага с никакви сигурни данни за доходите и имуществото на ответника, но поради безспорните обстоятелства, че той е в работоспособна възраст, липсват доказателства да е трудоустроен или да страда от друго сериозно заболяване, възпрепятстващо реално възможността му да полага труд, да заплаща наем, да има задължение да издържа друг член от семейството си, то неговото алиментно задължение към детето следва да бъде измерено парично в размер по 160.00 лева. Предвид посоченото според съдът изложеното в писмения отговор на исковата молба и поддържано в хода на устните състезания възражение за влошено здравословно състояние, което да възпрепятства ответникът да полага труд и да издържа себе си и детето си не се подкрепя от приложените доказателства. В представеното удостоверение, издадено от д-р А.К. е отразена като диагноза „хипертония“, липсват други съпътстващи заболявания. Посочено е и лечение, което същият следва да съблюдава, което не може да се приеме, че представлява необходимост от повече средства за неговото лечение. От друга страна твърдението на ответника, че здравословното му състояние не му позволява да полага труд, противоречи на изложените отрицателни за него факти в писмения отговор на исковата молба, че полага и е полагал труд при отглеждане на домашни животни от родителите си, както и че през 2018 г. е бил ангажиран в сезонна работа във Франция, където е успял да реализира /съвместно с ищцата/ доходи от 3`000.00 €. Изложеното обосновава извода на съда да приеме, че ответникът е в състояние да осигури минимум доходи за издръжката на своето малолетно дете в посочените по-горе размери от 160.00 лв.

Присъдения от съда размер е по-малко от търсения с исковата молба, но съдът съобрази обстоятелството, че към момента липсват данни ответникът да реализира трайни доходи от трудова дейност или приравнена на нея. Съдът приема, че така определения размер на месечната издръжка, съответства на минималните месечни нужди на детето, въпреки, че същият като размер е под определения от МС социален минимум – праг на бедност, включително и под минималната работна заплата за страната, като единствените правно регламентирани, обективни критерии определящи жизненото равнище на населението в страна. Същата като размер е съобразена и с изискването на разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. С Постановление №320 от 20.12.2018 г. на МС, е определена минимална месечна работна заплата, считано от 01.01.2019 г. от 560.00 лева. В случая, прилагайки цитираната разпоредба минимума на месечната издръжка е от 140.00 лева.

По изложените съображения, съдът намира, че иска следва да бъде уважен частично до размера на сумата от 160.00 лв., като определената с влязла в сила съдебна спогодба по Г.д. №1215/2007 г. по описа на Рг.РС издръжка от 70.00 лв., следва да бъде увеличена на 160.00 лв. Над уважения от съда размер на претендираната издръжка до пълно предявения от 200.00 лв. месечно искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът предвид изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважения размер на исковата претенция в размер на сумата от 207.69 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. На следващо място и съобразно чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Рг дължимата държавна такса върху уважения размер от иска, а именно сумата от 129.60 лв..

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати сторените от ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на сумата от 133.33 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и по аргумент на чл.150 СК, вр. чл.143, ал.2 от СК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ определената с влязла в сила съдебна спогодба по Г.д. №1215/2007 г. по описа на Рг.РС месечна издръжка, която ответникът В.С.Д., ЕГН*, с А. Г.Б., У.„Г.А.”№25, е осъден да заплаща на ненавършилото си пълнолетие дете - Н.В.Д., ЕГН*, платима Ч. нейната майка и законна представителка Ф.А.Д., ЕГН*, с А. с.Д., о.Б. като УВЕЛИЧАВА същата от 70.00 лв., на 160.00 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (25.10.2018 г.) до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, като над уважения от съда размер до пълно предявения от 200.00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН*, с А. Г.Б., У.„Г.А.”№25, да заплати по сметка на РС-Рг. държавна такса по иска за изменение на издръжка от 129.60 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН*, с А. Г.Б., У.„Г.А.”№25, да заплати на Ф.А.Д., ЕГН*, с А. с.Д., о.Б. сумата от 207.69 лв., представляваща сторени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Ф.А.Д., ЕГН*, с А. с.Д., о.Б., да заплати на В.С.Д., ЕГН*, с А. Г.Б., У.„Г.А.”№25, сумата от 133.33 лв., представляваща сторени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

Допуска се предварително изпълнение на решението върху уважената част.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бл.ОС, Ч. Рг.РС в двуседмичен срок, считано от 04.04.2019 г., така както е обявено на страните в съдебно заседание по делото. 

 

Районен съдия:……………………………………