П Р И С Ъ Д А    1439

 

Номер   1439

Година   21.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20181240200624

по  описа  за

2018

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимата В.А.Г., родена на 25.03.1987 г. в Г.Б., с адрес Г.Б., У.„.№42, българка, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН*, ЗА ВИНОВНА в това, че в периода от м.05.2015 г. до м.07.2018 г., включително, в Г.Б., о.Б., след като е осъдена с влязло в сила на 25.03.2015 г. определение №1311/18.03.2018 г. по гр. д. №1226/2014 г. по описа на Рг.РС, да издържа свой низходящ - сина й С.Г.А., с ЕГН*, чрез неговия баща и законен представител Г.Б.А., от Г.Б., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 39 месечни вноски от по 90,00 лева в общ размер на 3`510,00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като поради факта, че подсъдимата е изпълнила задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия на основание чл.183, ал.3, вр. ал.1 от НК, не и НАЛАГА наказание.

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протестиране от страните в 15-дневен срок,  считано от днес  пред  БЛ.ОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 05.04.2019 г.

към ПРИСЪДА №1439 от 21.03.2019 г.

по НАК.Д. №624 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесен обвинителен акт от РП-Р., с който подсъдимата В.А.Г., е предадена на съд по обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК затова, че в периода от м.05.2015 г. до м.07.2018 г., включително, в Г.Б., о.Б., след като е осъдена с влязло в сила на 25.03.2015 г. определение №1311/18.03.2018 г. по гр. д. №1226/2014 г. по описа на Рг.РС, да издържа свой низходящ - сина й С.Г.А., с ЕГН*, чрез неговия баща и законен представител Г.Б.А., от Г.Б., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 39 месечни вноски от по 90,00 лева в общ размер на 3`510,00 лева.

Представени са и доказателствени материали /ДП №79/2018 г., по описа на РУ-Б./, които според прокуратурата установяват посочените обстоятелства.

Подсъдимата се явява лично. В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които излага, че на 06.01.2013 г. заедно с детето си е напуснала дома на подсъдимия, който е баща на същото, и с който живеели до този момент. След това отстъпила родителските права върху него на подсъдимия, като следвало да заплаща издръжка в размер на 90 лева месечно. През м.12.2017 г. превела 90.00 лева на бащата, за да може да види детето си. От 16.10.2018 г. детето вече живее при нея, като бащата не го е търсил. Преди това е давала дребни суми на детето лично, но не и на бащата. Работила е до 2014 г., а след това през 2016 г., където работи и към настоящия момент.

В хода на съдебните прения заявява, че няма какво друго да каже.

В последната си дума отново заявява, че няма какво да каже.

Защитникът – адвокат У., излага довод, че обвинението е доказано, но на подзащитната и не следва да се налага наказание. Мотивира заетата позиция със съображения, че дължимата сума за инкриминирания период е платена изцяло.

Прокурор К. поддържа обвинението срещу подсъдимата, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието, отразени в обвинителния акт, като намира, че в хода на съдебното следствие обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.  Твърди, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

По отношение реализацията на наказателната отговорност на подсъдимата, пледира да се признае за виновна, но да не и се налага наказание. Последния от тези доводи обосновава с факта, че сумата, която е дължима за инкриминирания период е изплатена изцяло, като спрямо подсъдимата до този момент не е прилагана разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

В.А.Г. е родена на 25.03.1987 г. в Г.Б., с адрес Г.Б., У.„.№42, българка, българска гражданка, с основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН*.

През 2004 г. подсъдимата В.А.Г. и Г.Б.А., заживели на съпружески начала в дома на втория в г.Б.. На 30.05.2005 г. се родило детето им С.Г.А., с ЕГН*. Съвместното съжителство на тримата продължило до 2013 г., когато подсъдимата напуснала семейството и заедно с детето отишла да живее при баща си, който също живеел в г.Б..

Известно време след това Г.Б.А. бил уведомен от О„ЗД“ в г.Б., че детето му е тормозено и бито от майката. Тогава същият завел гр. д. в Рг.РС. По-късно с влязло в сила на 25.03.2015 г. определение №1311/18.03.2018 г. по гр. д. №1226/2014 г. по описа на Рг.РС, било одобрено споразумение, по силата на което  подсъдимата В.А.Г. се задължавала да изплаща на сина си С.Г.А., чрез неговия баща и законен представител Г.Б.А. по 90,00 лева месечно, а родителските права върху детето били предоставени на бащата. Въпреки влизане в сила на решението подсъдимата не започнала да заплаща издръжка на детето си, чрез неговия баща, въпреки, че вече последните двама живеели заедно.

Видно от служебна бележка от АЗ, подсъдимата е била регистрирана като безработна през месеците 2, 3 и 4 на 2015 г. и 3 и 4 на 2016 г. През последният от тези месеци започнала работа, като там работи и към настоящия момент.

През цялото време за периода м.05.2015 г. до м.07.2018 г. включително, подсъдимата не е заплатила на детето си, чрез неговия баща само една месечна сума за неговата издръжка, а именно на 18.12.2017 г., когато превела сума от 90.00 лева на детето, чрез неговия баща. Сумата за инкриминирания период от 39 месечни вноски от по 90,00 лева в общ размер на 3`510,00 лева, е заплатена от подсъдимата лично на Г.Б.А., преди даване ход на съдебните прения.

Установено е от писмо на ТД на НАП-С., о.Б., че подсъдимата е работила по трудови договори в периода от 23.04.2015 г. до 01.11.2015 г. и от 25.04.2016 г. до 12.02.2018 г.

По делото липсват данни за здравословни проблеми или намалена работоспособност на подсъдимата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници: обясненията на подсъдимата В.А.Г., показанията на свидетелите С.Г.А. и Г.Б.А., писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК доказателства, събрани в наказателното производство.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства - факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено - фактическата обстановка, са събрани достатъчно доказателствени материали. Всички доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане, като съдът счита, че обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

Безспорна е констатацията, че по делото липсват доказателства, които да отрекат заживяването на подсъдимата и свидетелят Г.Б.А., както и че след това е родило детето им С.Г.А.. От същите се установява още, че двамата са се развели, а подсъдимата и детето им са напуснали Г.Б.А. и са се преместили да живеят на друго място в г.Б.. Установява се също така, че след това родителските права върху детето са били присъдени на бащата, а детето е отишло да живее при него, като за подсъдимата не е заплащала дължимата се на детето и издръжка през целия инкриминиран период /освен една единствена вноска по банков път/, както и че същата е платена в хода на съдебното следствие. При тези безспорни обстоятелства съдът не обсъжда подробно показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимата, като ги кредитира изцяло, доколкото са непротиворечиви и взаимно се допълват. Показанията и обясненията им съвпадат, като не се откриват каквито и да било външни или вътрешни противоречия в съобщеното по фактите от тях. Така съдът констатира, че показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимата са последователни, безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се. Ето защо при изграждане на своите изводи ги кредитира изцяло.

Тези гласни доказателствени източници установяват по категоричен начин основните факти по обвинението, а именно, че в периода от м.05.2015 г. до м.07.2018 г., включително, в Г.Б., о.Б., след като е осъдена с влязло в сила на 25.03.2015 г. определение №1311/18.03.2018 г. по гр. д. №1226/2014 г. по описа на Рг.РС, да издържа свой низходящ - сина й С.Г.А., с ЕГН*, чрез неговия баща и законен представител Г.Б.А., от Г.Б., подсъдимата съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 39 месечни вноски от по 90,00 лева в общ размер на 3`510,00 лева.

В показанията и обясненията на тримата са налице преки данни за извършеното от подсъдимата деяние. Така вътрешната непротиворечивост в показанията на свидетелите С.Г.А. и Г.Б.А. и обясненията на подсъдимата В.А.Г., и съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност.

Настоящият състав намира, че не съществува основание да изключи така депозираните показания на свидетеля Г.Б.А. от доказателствената основа, върху която изгражда своите изводи и да отрече достоверността им, само поради факта, че същия до известна степен е заинтересован от изхода на процеса. Не е налице основание да не се дава вяра на показанията на този свидетел, само защото същия е баща на пострадалия. Показанията на свидетеля, който макар и като баща на който са предоставени родителските права да има интерес от изхода на делото, не се опровергават от нито едно от останалите доказателства /приети за достоверни от настоящата инстанция/, събрани по същото. Показанията му кореспондират и с приетите по делото писмени доказателства, като се явяват в логическа и фактическа връзка с определението на гражданския съд, с което подсъдимата е осъдена да заплаща издръжка на детето си, чрез неговия баща.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

От съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват цитираните по-горе определение по гр. д., удостоверение за семейно положение, удостоверение за родствени връзки, справка за съдимост и други.

Посредством определение №1311/18.03.2018 г. по гр. д. №1226/2014 г. по описа на Рг.РС се установява задължението на подсъдимата да изплаща на детето си, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 90.00 лв., както и началния момент на нейната дължимост. Установено е от писмо на ТД на НАП-С., о.Б., че подсъдимата е работила по трудов договор през По-голямата част от инкриминирания период. Установено е също от удостоверение по декларирани данни, че подсъдимата не притежава движимо и недвижимо имущество. От писмо от ДСИ се установява, че няма било образувано ИД по описа на ДСИ,  с длъжник подсъдимата и предмет парично вземане за издръжка от 90.00 лева. От извлечение от банкова сметка на Г.Б.А., се установява месеца за който е платена дължимата се издръжка като сумата, която е платена е в размер на 90.00 лева. Установено е от справката за съдимост, че подсъдимата е с чисто съдебно минало, и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание. От декларация и автобиография, се установява, че подсъдимата е в тежко материално положение и има само едно дете.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че подсъдимата, чрез бездействие, при системно просто извършване, е осъществила състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Подсъдимата В.А.Г., е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, като: в периода от м.05.2015 г. до м.07.2018 г., включително, в Г.Б., о.Б., след като е осъдена с влязло в сила на 25.03.2015 г. определение №1311/18.03.2018 г. по гр. д. №1226/2014 г. по описа на Рг.РС, да издържа свой низходящ - сина й С.Г.А., с ЕГН*, чрез неговия баща и законен представител Г.Б.А., от Г.Б., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 39 месечни вноски от по 90,00 лева в общ размер на 3`510,00 лева.

Обект на престъплението по чл.183 от НК са обществените отношения, свързани с брака, семейството и младежта, защитени от раздел I на гл. IV на НК.

Престъплението по чл.183, ал.1 от НК, е насочено срещу обществените отношения в семейството (защитаващи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски.

Вр. с обективната страна на инкриминираното деяние следва да се отбележи, че с оглед принципната съставомерност на престъплението по чл.183, ал.1 НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лица от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на гражданския съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл.183, ал.1 НК е продължено престъпление, касаейки се за форма на усложнена престъпна дейност, което се осъществява с едно деяние във формата само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183, ал.1 НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав на чл.183, ал.1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в СК. В тази връзка е и константната съдебна практика - ТР №3/15.02.71 г. по н.д. №32/70 г. но ОСНК; Решение №300/29.05.92 г., по н.д. №240/92 г. на І н.о. и Решение №361/21.10.08 г., по н.д. №362/08 г. на ІІІ н.о. на ВКС. Същественото в случая е непрекъснатостта при осъществяването на този вид усложнени престъпления, т.е. тяхната специфика да се осъществяват "равностойно" във всеки един момент в определен период от време.

В процесния случай, съгласно влязъл в сила съдебен акт - цитираното по-горе определение на гражданския съд, подсъдимата е била осъдена да заплаща на малолетния си син, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 90.00 лв., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Следователно считано от датата посочена в определението подсъдимата е имала качеството на осъдена да плаща издръжка. Тъй като подсъдимата е била осъдена да изплаща издръжката на своя низходящ до настъпване на законова причина за отпадане на основанието за нейната дължимост, а такава причина е настъпила след изтичане на инкриминирания период, не е било налице и правно основание за отпадане на задължението за заплащането на издръжка в този период.

От събраните в хода на съдебно производството доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимата се е отнесла безотговорно към задълженията си на родител и не е изпълнила семейноправните си задължения по издръжка на своя низходящ, за повече от два месеца за периода от м.05.2015 г. до м.07.2018 г., включително. Нещо повече, касае се за формално неизпълнение на задължението по чл.143, ал.2 от СК /"Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си"/ за сравнително дълъг период /39 месеца/, през който подсъдимата съзнателно, при липса на обективна невъзможност, е неглижирала семейно-правните си задължения към своя низходящ. Неизплатената издръжка възлиза общо на сумата от 3`510,00 лева или общо 39 месечни вноски от по 90,00 лева.

Установена е и обективната възможност на подсъдимата за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжката през целия инкриминиран период. Данните по делото сочат, че същата не е била материално затруднена да заплаща дължимата издръжка. В тази насока са показанията на свидетеля Г.Б.А., подсъдимата и писмените доказателства. Очевидно е, че по време на брака, както и след това, подсъдимата е работела. Така може да се направи извода, че през целия инкриминиран период същата не е страдала от липса на финансови средства. От друга страна обстоятелството, че подсъдимата не е била материално затруднен да заплаща дължимата издръжка не се оспорва и от нея.

Ноторно е, че задължението за издръжка е не само морално, но и законово утвърдено задължение. Същото се възлага на лицето, което няма да упражнява родителските права, т.е. преимуществено да полага грижи по прехраната и отглеждането на детето. Това разбиране е отражение на принципа на семейното право, че родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие, доколкото същото е проявление на основното им задължение да се грижат за тях.

Не се изтъкна обстоятелство, релевантно да освободи лицето от неговото задължение да заплаща ежемесечно издръжка на детето си, още по-малко е оправдание за неизпълнението му, поради което, съдът не възприема евентуален довод за липсата на субективна съставомерност на деянието, тъй като подсъдимата е била в обективна невъзможност да заплаща издръжка поради липса на средства. Подсъдимата е в работоспособна възраст, няма данни по делото да страда от здравословни проблеми, които да ограничават работоспособността и, не се представиха доказателства, видно от които да не може да полага труд или да реализира други доходи за обезпечаване на дължимата от нея издръжка. С това си поведение на неплащане на дължимата издръжка е повече от очевидно, че подсъдимата е манифестирала поведение на абсолютна незаинтересованост и не ангажираност по отношение на издържания низходящ родственик и то през сравнително продължителен период от време. По този начин, след като не е изпълнил задължението, подсъдимата реално е изложила на изпитание здравето и живота на родното си дете, като го е подложила на очевидни финансови затруднения и всекидневни лишения.

Като се има предвид, че издръжката се дава, за да се осигури съществуването на съответното лице през месеца, то именно поради тази причина изплащането й следва да стане през текущия месец, за да задоволи естествените нужди на лицето, за което е предназначена. В този смисъл е и застъпеното становище на ВКС, І н.о. в определение №9/04.02.1977 г. по н.д. №54/1977 г. В противен случай нуждаещият се от издръжка се поставя в по-неблагоприятно положение от задължения да я дава. Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е продължено такова, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно, непрекъснато в определен период от време. А издръжката, както се посочи, е дължима ежемесечно и ненапразно законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, възможност за съда да не накаже подсъдимия, само ако е изпълнил цялото си задължение, като наред с това се оставя възможност за съда да прецени и дали не са настъпили други вредни последици за нуждаещия се от издръжка.

Авторството на деянието, мястото на извършването му, броя на неплатените вноски и периода на неизпълнение се установяват както от гласните доказателства по делото, така и от писмените такива. В случая безспорно е налице извършено от подсъдимата съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон. Касае се за престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването на вредоносен за издържаното лице резултат. Счита се, че обществените отношения са увредени с неплащането.

На второ място, от доказателствата по делото безспорно се установява, че субект на престъплението чл.183, ал.1 от НК, е подсъдимата В.А.Г., което се потвърждава отново показанията на свидетеля Г.Б.А., както и от приетите писмени доказателства.

От друга страна за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за престъпно посегателство по чл.183, ал.1 НК, е необходимо инкриминираното неизпълнение на алименти да е съзнателно. Авторът на деянието преди всичко трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение и за периода от време, за който не е внесъл дължимите суми. В случая е безспорно установено по делото, че подсъдимиата е съзнавала своето задължение към непълнолетното си дете.

Субективно, престъплението по чл.183, ал.1 от НК е извършено от подсъдимата при пряк умисъл - деецът е съзнавал обективните елементи от състава на престъплението, както е съзнавал и обществено опасния характер на деянието, като е целял настъпването на общественоопасните последици - неизпълнение на задълженията за издръжка, произтичащи от съдебен акт.

От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква умисъл у извършителят, т.е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението, а именно, че съзнателно не изпълнява задължение в размер на две или повече месечни вноски, след като е осъден да издържа свой низходящ. Подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавала обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е искала и тяхното настъпване, при което е реализирала намерението си. Подсъдимата не само е знаела, че има такова задължение, но и е предвиждала, че с неизплащане на издръжката, ще лиши детето си от сума необходима за неговото отглеждане. Ето защо, анализирайки престъплението от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл. Безспорно е, че подсъдимата е и имала възможност да изплаща издръжка на детето си през инкриминирания период, доколкото се установи, че е работил, макар и не постоянно.

Съдът намери, че в настоящия казус е приложима привилегированата норма на чл.183, ал.3 от НК, която позволява да не се наложи наказание на подсъдимия, ако същия до постановяване на присъдата от първоинстанционния съд изпълни изцяло задълженията по внасяне на дължимите издръжки и от деянието не са настъпили други вредни последици за пострадалия, доколкото данни в тази насока по делото са налице. Подсъдимата е изплатила изцяло инкриминираната сума, а за детето не са настъпили вредни последици.

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че признаването на подсъдимият за виновен, при което не се налага наказание ще изпълни задачите на генералната и специална превенция на закона, както и ще има поправително-превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и превантивно-възпиращо въздействие върху обществото.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

05.04.2019 г.

Районен съдия: ………………………………..