П Р И С Ъ Д А    1494

 

Номер   1494

Година   25.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20181240200193

по  описа  за

2018

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимият С.М.К. - роден на 28.09.1983 г. в Г.Р., с адрес: с.К., о.Б., българин, български гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран по право/, със средно образование, безработен, ЕГН*, за ВИНОВЕН в това, че на 21.03.2017 г. около 07:00 часа в местността „Р.“, землището на Г.Б., лично и при условията на посредствено извършителство, използвайки незнанието на Д.М.Д. и Д.А.Д., двамата от Г.Б., Ч. използване на МПС - товарен автомобил марка и модел “Ф.Д.“ с рег. №*, е отнел чужди движими вещи, намиращи се не под постоянен надзор, собственост на ТП„.-Б.-Б., а именно: 2,9 куб. метра широколистни дърва за огрев (2,65 куб. метра от бук и 0,25 кубични метра от зимен дъб) на стойност 188,50 лева от владението на С.Ф.Г., в качеството му на материално отговорно лице като старши лесничей в ТП ДГС-Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като е бил осъждан за друго такова престъпление с влязла в сила на 20.10.2011 г. присъда №5028/2011 г. по НОХД №332/2011 г. по описа на Рг.РС – престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК, вр. чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.28, ал.1 от НК, вр. чл.67, ал.3 от НК, вр. чл.чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, както и наказание „ПРОБАЦИЯ”, включващо следната пробационна мярка: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – с.К., о.Б., изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично за срок от  6 месеца;

ОТЛАГА на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложеното на подсъдимият С.М.К., със снета по-горе самоличност, за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила;

ОСЪЖДА подсъдимият С.М.К. с ЕГН*, да заплати по сметка на ОД на МВР-Б. сумата от 296.80 лева, представляващи разноски за експертиза.

ОСЪЖДА  подсъдимият С.М.К. с ЕГН*, да заплати по сметка на РС-РГ. сумата от 40.00 лева, представляващи разноски за експерт.

ВРЪЩА на ТП„.-Б.-Б., веществени доказателства, а именно: 2,9 куб. метра широколистни дърва за огрев, от които 2,65 куб. метра от бук и 0,25 кубични метра от зимен дъб.

ВРЪЩА на М.Б.К. веществено доказателство, което е негово собственост, а именно товарен автомобил с рег. №*.

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес пред ОС-Бл..

 

Председател: ………………………………….

 

Съдебни заседатели: 1. (Е.К.) ………………… 2. (Д.Т.) …………………

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 09.04.2019 г.

към ПРИСЪДА №1494 от 25.03.2019 г.

по НАК.Д. №193 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесен обвинителен акт от РП-Р., с който подсъдимият С.М.К. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.28, ал.1 от НК, затова, че на 21.03.2017 г. около 07:00 часа в местността „Р.“, землището на Г.Б., лично и при условията на посредствено извършителство, използвайки незнанието на Д.М.Д. и Д.А.Д., двамата от Г.Б., Ч. използване на МПС - товарен автомобил марка и модел “Ф.Д.“ с рег. №*, е отнел чужди движими вещи, намиращи се не под постоянен надзор, собственост на ТП„.-Б.-Б., а именно: 2,9 куб. метра широколистни дърва за огрев (2,65 куб. метра от бук и 0,25 кубични метра от зимен дъб) на стойност 188,50 лева от владението на С.Ф.Г., в качеството му на материално отговорно лице като старши лесничей в ТП ДГС-Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като е бил осъждан за друго такова престъпление с влязла в сила на 20.10.2011 г. присъда №5028/2011 г. по НОХД №332/2011 г. по описа на Рг.РС.

Представени са и доказателствени материали /ДП №342/2017 г., по описа на РУ-Р./, които според прокуратурата установяват посочените обстоятелства.

Подсъдимият С.М.К. - редовно призован, се явява лично. В хода на съдебното следствие не дава обяснения.  В съдебните прения заявява, че е бил изпратен за дървата, като са му казали, че имат марка. В последната си дума заявява, че не знае нищо.

Адвокат С. застъпва становище, че подзащитният му следва да бъде оправдан. Излага довод, че обвинението е останало недоказано, като подсъдимият е невинен по така повдигнатото обвинение. Мотивира заетата позиция със съображения, че в деянието на подсъдимият липсва елемент от обективната му страна, както не са събрани доказателства и за вината на същия. Сочи, че превозваните от подсъдимият дърва, преди да бъдат натоварени на превозното средство, не са били собственост на ТП„.Б.”-Б., защото не е имало изготвен протокол за приемането им, след като са били добити. От друга страна тези дърва не са се намирали във владението на С.Ф.Г., а на горския надзирател А.Б.. На следващо място излага, че превозваните дърва са били предназначени за „К.11”ЕООД. Така, доколкото подсъдимият и пътуващите с него лица са били работници на това дружество, а и тримата са били на работа в този ден, като придружаващите подсъдимият лица са получили разпореждане за товарене на дървата от прекия си ръководител, който не е подсъдимият, не може да се приеме, че последният е имал намерение за своене на дървата за себе си.

На последно място излага и довод, че следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. За да обоснове същия акцентира на факта, че дървата са на стойност 280.00 лева, която е под минималната работна заплата.

Прокурор К. поддържа внесения обвинителен акт. Излага, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.28, ал.1 от НК, което се установява от събраните доказателства – гласни и писмени, както и писмени доказателствени средства. Сочи че добитата дървесина се е съхранявала на временен склад. Тогава подсъдимият организирал свидетелите Д.М.Д. и Д.А.Д., като им казал, че за дървесината ще се издаде превозен билет и същата е собственост на „К.11”ЕООД, след което тримата отишли на място на съхранение на същата. Там без да има издаден такъв билет натоварили предмета на престъплението на автомобил, след което потеглили за град Б., където преди града били спрени за проверка. Сочи още, че МОЛ за обекта от където е открадната дървесината е свидетеля С.Ф.Г., което се установява от длъжностната му характеристика, а самата дървесина е била собственост на ТП„.Б.”-Б..

Пледира на подсъдимия С.М.К. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, което да е за срок от от 2 г. и 6 м., като няма пречка да се приложи разпоредбата на чл.66 НК и същото се отложи за изпитателен срок от 4 г., както и наказание „ПРОБАЦИЯ”, включващо следната пробационна мярка: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – с.К., о.Б., изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично през изпитателния срок. Аргументира тази си позиция със съображения за баланс на налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а именно чисто съдебно минало, ниска стойност на инкриминираните вещи, лоши характеристични данни /реабилитиран за извършено престъпление против собствеността/, начина на извършване на деянието, както и трите квалифициращи признака, включени в състава на извършеното от подсъдимият престъпление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателствени източници.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

С.М.К. е роден на 28.09.1983 г. в Г.Р., с адрес: с.К., о.Б., българин, български гражданин, женен, неосъждан /реабилитиран по право/, със средно образование, безработен, ЕГН*.

Към м.03.2017 г. „К.11“ЕООД-Б., с управител А.С.К. от с.К., О.Б., осъществявало сеч, извоз и рампиране на временен склад на маркирана дървесина, находящ се в отдел 60 „л“ от стопанисвания от ТП„.Б.-Б. горския фонд в местността „Р.“, землището на Г.Б.. Дейността била извършвана въз основа на договор за добив на дървесина №19/12.03.2015 г. сключен с ТП ДГС-Б., както и последващи анекси към него. По отношение на добитата по този договор дървесина пък между ТП„.Б.-Б. и „К.-ИМ“ЕООД-Б., представлявано от управителя св. И.П.М. от Г.Б., имало сключен договор №15/12.03.2015 г. за покупко-продажба на прогнозни количества добита дървесина. Съгласно този договор, по силата на т.3.1 собствеността върху добитата дървесина се прехвърляла на „К.-ИМ“ЕООД в момента на подписване на двустранен приемателно-предавателен протокол и заплащането на цената.

На 20.03.2017 г. във временния склад в местността „Р.“ имало добити от „К.11“ЕООД-Б. широколистни дърва за огрев от бук и зимен дъб, по отношение на които все още не бил подписан двустранен приемателно-предавателен протокол между ТП ДГС-Б. и „К.-ИМ“ЕООД, съответно от последното не била заплатена и цената. Към този момент за тези дърва отговарял св. С.Ф.Г. – ст. лесничей в ТП„.Б.-Б., който съгласно длъжностната си характеристика и заповед №РД-07-5/06.01.2016 г. на директора на ТП ДГС-Б., отговарял за горскостопанските участъци „С.“ и „Т.“, където се намирала и местността „Р.“.

Към 20.03.2017 г. „К.11“ЕООД стопанисвало дървопреработвателен цех, находящ се в с.К., а въз основа на пълномощно, издадено от А.С.К. дейността на търговското дружество, включително и цеха се ръководели от М.Б.К. – баща на подсъдимият.

Наличието на широколистни дърва за огрев във временния склад в местността „Р.“, било известно на подсъдимият С.М.К.. За целта на 20.03.2017 г. се обадил на всеки от свидетелите Д.М.Д. и Д.А.Д., които работели в „К.11“ЕООД, че на следващия ден тримата следва да отидат до временния склад в местността „Р.“, от където да вземат дървесина. 

На 21.03.2017 г. сутринта подсъдимият С.М.К. отишъл с управляван от него товарен автомобил марка и модел „Ф.Д.” с peг. №* до Г.Б., където в автомобила при него се качили свидетелите Д.М.Д. и Д.А.Д.. След това тримата отишли до временния склад в местността „Р.“, землището на Г.Б., като междувременно подсъдимият обяснил на двамата, че ще дървесината ще откарат в цеха, находящ се в с.К., където от нея ще се произведат дървени детайли. След като пристигнали при рампираната дървесина, добита от „К.11“ЕООД-Б., подсъдимият паркирал автомобила до рампата с дървата за огрев и по негово указание свидетелите Д.М.Д. и Д.А.Д. започнали да товарят от тях в автомобила, като той /подсъдимият/ им помагал. След като натоварили част от дървата на рампата на автомобила, тримата се качили в кабината му, а подсъдимият го привел в движение и потеглил управлявайки го към цеха, находящ се в с.К., стопанисван от „К.11“ЕООД. Така пътувайки към посоченото място и наближавайки г.Б., подсъдимият бил спрян за проверка от свидетеля С.Ф.Г.. Малко след това на мястото пристигнали и свидетелите А.Б. и А.Ш.. Тримата установили, че по дървата няма поставена КГМ, а подсъдимият не им представил ПБ. След това автомобилът бил откаран от подсъдимият в стопанския двор на ТП„.Б.-Б., където дървата били измерени и се установило, че са 2.65 пространствени куб. метра от бук и 0.25 от дъб. След това на подсъдимият били съставени два АУАН, които му били предявени и връчени, след което пък дървесината била транспортирана в г.Р., където била оставена на съхранение, заедно с товарен автомобил марка и модел “Ф.Д.“ с рег. №*, който също бил откаран до там.

С протокол за доброволно предаване от 21.03.2017 г. автомобила бил приобщен по делото като веществено доказателство.

С протокол за доброволно предаване от 21.03.2017 г. инкриминираните вещи били приобщени по делото като веществени доказателства.

С протоколи за отговорно пазене от 21.03.2017 г. автомобила и дървата били предадени за отговорно пазена в Семедобивна база на ТП„.Р.“-Р..

Видно от заключението на назначената, изготвена и приобщена по делото комплексна лесотехническа и оценителна експертиза стойността на инкриминираните вещи е 188.50 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници: показанията на свидетелите Д.М.Д., Д.А.Д., С.Ф.Г., А.Б., А.Ш., И.М., многобройни писмени доказателства, веществени доказателства, както и писмени доказателствени средства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК доказателства и доказателствени средства, събрани в наказателното производство, както и заключение по съдебно - оценителна експертиза.

Принципно страните не спорят по обстоятелствата, свързани с времето и мястото на деянието. Не се спори и по заключението на назначената експертиза, с които се изясняват важни от гледна точка на предмета на доказване факти и обстоятелства. Спорните обстоятелства по делото са свързани с това дали превозваните от подсъдимият дърва, преди да бъдат натоварени на превозното средство, са били собственост на ТП„.Б.”-Б., от чие владение са отнети същите и дали подсъдимият е имал намерение за своене на дървата за себе си. Ето защо с оглед застъпената защитна позиция от подсъдимия и неговия защитник, съществени и относими към предмета на доказване са именно тези обстоятелства

Констатирайки някои противоречия и непълноти в показанията на свидетелите Д.А.Д., С.Ф.Г., А.Б. и А.Ш., относно съобщеното от всеки от тях в съдебно заседание, съдът е приобщил Ч. прочитане показанията им, дадени пред орган на ДП или пред съдия в досъдебното производство. Настоящата инстанция счита, че при констатирани противоречия между показанията на всеки от тези свидетели дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени пред орган на ДП или пред съдия в досъдебното производство, които бяха прочетени в съдебно заседание, следва да се даде вяра на последните /прочетените показания на всеки от свидетелите, дадени пред орган на ДП или пред съдия в досъдебното производство/, като същите следва да бъдат кредитирани като достоверни, от една страна, защото са депозирани в момент, много по-близък във времето до извършването на деянията, а от друга - защото всеки от свидетелите категорично ги потвърждава.

Така не е налице основание да не се дава вяра на показанията на С.Ф.Г., в които се сочат данни, че е работил като старши – лесничей в ТП„.Б.-Б.. След като на 21.03.2017 г. около 07.15 часа получил сигнал, че в местността „Р.“ се товарят незаконно дърва, се обадил на А.Б.. След това отишъл на Бетонов център – г.Б., където ТП„.Б.-Б. имало КТП. Малко след това спрял за проверка идващият товарен автомобил марка и модел “Ф.Д.“ с рег. №*, управляван от подсъдимият, който бил натоварен с дърва, които не били маркирани с ГКМ. След като последния не представил документи за превозваната дървесина, но обяснил, че същата е от местността „Р.“, същият откарал автомобила след пристигането на свидетелите А.Б. и А.Ш., до стопанския двор на ТП„.Б.-Б., където дървата били измерени и се установило, че са 2.65 пространствени куб. метра от бук и 0.25 от дъб. След това на подсъдимият били съставени два АУАН, а дървесината била транспортирана в г.Р., където била оставена на съхранение. След това била направена проверка в местността „Р.“, където се установило Ч. замерване, че от временния склад на „К.“ липсват 3.00 куб. метра дърва.

Показанията на свидетеля С.Ф.Г. се подкрепят от тези на свидетелите А.Б. и А.Ш., които свидетелстват, че са работили като горски надзиратели в ТП„.Б.-Б..

Първият от тях си спомня, че на 21.03.2017 г. около 07.00 часа е получил обаждане от С.Ф.Г., че незаконно се превозва дървен материал.Показанията му кореспондират и с тези на А.Ш., който също свидетелства, че на 21.03.2017 г. около 07.00 часа е получил обаждане от А.Б.. От безпротиворечивите показания на двамата се установява също така, че около 07.15 часа двамата пристигнали на Бетонов център-г.Б., където установили, че С.Ф.Г. е спрял за проверка товарен автомобил марка и модел “Ф.Д.“ с рег. №*, като там се намирали подсъдимият и свидетелите Д.М.А. и Д.А.Д.. Самия товарен автомобил пък бил натоварен с дърва. След това автомобил бил откаран в стопанския двор на ТП„.Б.-Б., където дървата били измерени и се установило, че са 2.90 куб. метра. След това дървесината била транспортирана в г.Р., където била оставена на съхранение, а те двамата А.Б. и А.Ш. отишли в местността „Р.“, където установили Ч. замерване, че от временния склад липсва 2.90 куб. метра.

Сведения в полза на обвинителната теза се извличат и от показанията на свидетелите Д.М.Д. /частично/ и Д.А.Д., които са участвали в товаренето на дървата.

Следва да се кредитират показанията на свидетеля Д.А.Д., за обстоятелствата, че е работил в „К.11”ЕООД. След като подсъдимият му се обадил по телефона и му казал, да го чакат в махалата си, на 21.03.2017 г. сутринта последният минал с автомобил и ги взел от там с Д.А.Д., след което тримата отишли в местността „Р.“, като междувременно по пътя им обяснил, че дървата са за цеха в село К., като от тях ще се правят дървени детайли. В местността „Р.“, подсъдимият им казвал какво да се товари и им помагал при товарането, като натоварили дърва от бук и дъб без поставена на тях КГМ. След това потеглили обратно, а по-късно били спрени за проверка.

Съдът отхвърля показанията на свидетеля Д.А.Д. в частта в която твърди, че са били изпратени за дървата от бащата на подсъдимия, защото показанията му за това обстоятелство, дадени в хода на съдебното следствие, които съдът не кредитира, противоречат на тези, дадени пред съдия в досъдебното производство, които бяха прочетени в съдебно заседание.  Поради изложеното съдът не кредитира и показанията на свидетеля Д.М.Д. в тази им част, че той и Д.А.Д. са били изпратени за дървата от бащата на подсъдимия, защото противоречат на тези на последния, в кредитираната им част. 

В приетата за недостоверна част от показанията на свидетелите Д.М.Д. и Д.А.Д., същите се явяват изцяло израз на защитна позиция, като се опровергава от целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

Няма основание да не се кредитират показанията на свидетеля Д.М.Д. в останалата им част, защото същите не се опровергават от останалия приет за достоверен доказателствен материал.

Така показанията на свидетелите Д.М.Д., Д.А.Д., С.Ф.Г., А.Б. и А.Ш. хвърлят светлина върху мястото на извършване на деянието, както и приблизителното му време, както и лицето, което е разпоредило товаренето на товарния автомобил на инкриминираните вещи.

Сведения в полза на обвинителната теза се извличат частично и от показанията на свидетеля И.М.. Същият установява, че през 2015 г. бил проведен търг за обект – Отдел 60, който бил спечелен от него и в който обект А.К., следвало да добива материалите.

Съдът кредитира като напълно годно доказателствено средство и протокола за оглед, който се явява доказателствено средство в подкрепа на обвинителната теза. Този документ съдържа всички предписани от закона реквизити по отношение на съставянето и на съдържанието му. 

Съдът кредитира и протоколите за доброволно предаване, протоколите за отговорно пазене и разписка за отговорно пазене.

Съдът счита за професионално и обективно изготвено заключението на изслушаната по делото комплексна лесотехническа и оценителна експертиза, като ползва същото при изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото. Същото е обективно, постановено от лице с необходимите знания в своята област. Експертното заключение на вещото лице се основава на обоснован научен анализ на относимите по делото факти и обстоятелства, за установяването на които е доказано, че са необходими специални знания. Заключението по изготвената и приложена по делото съдебно - оценителна експертиза, доказва стойността на отнетите вещи към датата на деянието, а именно, че тя е била 188.50 лева.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.

От съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват както справки за съдимост на подсъдимия, така и декларация, автобиография, трудов договор на С.Г. и допълнителни споразумения към него, длъжностна характеристика на С.Г., длъжностна характеристика на А.Б., трудов договор на А.Б., заповед №РД-07-5/06.01.2016 г., писмо от ТП„.Б., договори и анекси за обект 1507, пълномощно, два броя АУАН, писмо от ТД на НАП, удостоверение по декларирани данни, и други.

На първо място кореспондират с установеното по делото данните, съдържащи се в издадените справки за съдимост на подсъдимия. От справки за съдимост се установява, че е с чисто съдебно минало /реабилитиран по право/. Установяването на тези обстоятелства има значение за определяне размера на наказанието. От писмо от ТД на НАП се установява, че подсъдимият няма сключен трудов договор. От удостоверение по декларирани данни, се установява, че подсъдимият притежава в собственост жилище, парцел, и земеделска земя. От Удостоверения за семейно положение, удостоверения за родствени връзки и характеристики се установява, че подсъдимият има две деца, М.Б.К. е негов баща, а последният е брат на А.К..

От трудов договор на С.Г. и допълнителни споразумения към него, се установява, че е назначен на длъжността старши лесничей в ТП„.Б.-Б.. От длъжностна характеристика на С. Г. и длъжностна характеристика на А.Б. се установява, какви са основните им функции и задължения. Видно от трудов договор на А.Б., същият е назначен на длъжността горски надзиратели в ТП„.Б.-Б.. От заповед №РД-07-5/06.01.2016 г., се установява, че отговорник за ТСУ„С.“ е С.Г., а А.Б. отговаря за ОТДЕЛ 60 В трети ОУ„Т.“, който е част от ТСУ„С.“.

От писмените документи отнасящи се до обект 1507 се установява, кое е дружеството с което е сключен договори за добив на дървесина в обекта, съответно това закупуващо същата.

 От два броя АУАН се установява, че са съставени за извършени на 21.03.2017 г. деяния, за това, че подсъдимият транспортира дърва без превозен билет и без поставена КГМ.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

Цитираната фактология изведена от анализа на доказателствата е достатъчна по съдържанието си за обосноваване на изводите, че обвинението е доказано по всичките си елементи. В случая всички елементи от състава на престъплението са налице, като са установени деянието, времето, мястото, начина му на извършване, както и неговото авторство. От събраните доказателства се установява безспорно и, че субекта на престъплението е правилно установен и това е именно подсъдимият.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият С.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Кражбата е резултатно престъпление. Непосредствен обект на престъплението кражба са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване на правото на собственост или правото на владение или държане на движими вещи. Предмет на престъплението кражба може да бъде чужда движима вещ, която е на определена стойност. Изпълнителното деяние е отнемане на вещта от владението на друг. Това се изразява във факта, че деецът прекратява фактическата власт върху вещта, която до момента се упражнява от трето лице и установява своя фактическа власт върху нея.

От обективна страна в настоящият случай съдът приема, че подсъдимият С.М.К. на 21.03.2017 г. около 07:00 часа в местността „Р.“, землището на Г.Б., лично и при условията на посредствено извършителство, използвайки незнанието на Д.М.Д. и Д.А.Д., двамата от Г.Б., Ч. използване на МПС -товарен автомобил марка и модел “Ф.Д.“ с рег. №*, е отнел чужди движими вещи, намиращи се не под постоянен надзор, собственост на ТП„.-Б.-Б., а именно: 2,9 куб. метра широколистни дърва за огрев (2,65 куб. метра от бук и 0,25 кубични метра от зимен дъб) на стойност 188,50 лева от владението на С.Ф.Г., в качеството му на материално отговорно лице като старши лесничей в ТП ДГС-Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като е бил осъждан за друго такова престъпление с влязла в сила на 20.10.2011 г. присъда №5028/2011 г. по НОХД №332/2011 г. по описа на Рг.РС.

Подсъдимият е прекъснал упражняваната от друго лице /С.Ф.Г. - в качеството му на материално отговорно лице като старши лесничей в ТП ДГС-Б./, фактическа власт върху вещите и е установил своя такава. В случая именно това лице се е явявало материално отговорно такова, защото със заповед №РД-07-5/06.01.2016 г., му е било вменено да отговаря за ТСУ„С.“, като същият се явява и лице с по-висока длъжност от свидетеля А.Б., който е отговарял за един от ОУ, а именно „Т.“, който е бил част от ТСУ„С.“.

Отнемането е извършено с намерение противозаконно вещите да бъдат присвоени от него, тъй като е установил трайно владение върху тях, взимайки и товарейки ги на товарния автомобил с Д.М.Д. и Д.А.Д., а след това и транспортирайки ги към цех, находящ се в с.К., стопанисван от „К.11“ЕООД. С факта на напускане на мястото с вещите е налице и демонстрирано намерение за своенето им. Стойността на вещите - предмет на отнемане е категорично установена от заключението на назначената комплексна лесотехническа и оценителна експертиза. Общо установените вещи, които са отнети от владението на С.Ф.Г. - в качеството му на материално отговорно лице като ст. лесничей в ТП ДГС-Б., се установяват от показанията на А.Б. и А.Ш., както и писмените доказателства, а именно два броя АУАН, КП, протоколите за доброволно предаване, протоколите за отговорно пазене и разписка за отговорно пазене, както и доказателственото средство - протокол за оглед и фотоалбум към него.  

Установена е и собствеността на инкриминираните вещи. Същите са собственост на ТП„.-Б.-Б., защото все още не са били заплатени от „К.-ИМ“ЕООД-Б.. Поради това обстоятелство и собствеността върху тях към датата на деянието не е била прехвърлена на последното.

Деянието е извършено лично от подсъдимият при условията на посредствено извършителство, Ч. Д.М.Д. и Д.А.Д.. Последните двама не са знаели, че се извършва престъпление, като са имали представа, че КГМ ще бъде поставена на превозваната дървесина някъде по пътя, а на подсъдимия ще бъде издаден превозен билет. В случая Д.М.Д. и Д.А.Д., с чиято помощ (товарейки заедно с обвиняемия) фактически е било прекъснато владението на законен представител на собственика на вещите, не са съзнавали, че вършат нещо противоправно.

Доказани по несъмнен начин по отношение на подсъдимия са и квалифициращите престъплението обстоятелства, както следва:

Налице са предпоставките за ангажиране на наказателна отговорност на подсъдимия, по отношение на квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.2 от НК, тъй като вещите не са се намирали под постоянен надзор. Вещите са се намирали извън населено място и са били неохраняеми.

Понеже за да извърши деянието, при което са отнети вещите подсъдимият е  използвал МПС -товарен автомобил марка и модел “Ф.Д.“ с рег. №*, са налице всички признаци от обективна страна за квалификация на деянието по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 от НК.

Налице са и предпоставките за ангажиране на наказателна отговорност на подсъдимия, по отношение на квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.7 от НК. Престъплението е извършено при условията на повторност и представлява немаловажен случай.

 Признака "повторност" се установява от справката за съдимост, съгласно която с влязла в сила на 20.10.2011 г. присъда №5028/2011 г. по НОХД №332/2011 г. по описа на Рг.РС за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 НК, вр. чл.194, ал.1 от НК, на подсъдимият С.М.К. му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 г..

Подсъдимият С.М.К. е осъждан за друго такова престъпление, т.е. за друга кражба, и от изтърпяване на наказанието не са изтекли повече от 5 години, поради което са налице предпоставките на чл.28, ал.1 от НК.

С оглед количеството отнети вещи и стойността им, случая не е маловажен. Деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай и с оглед осъществяване на деянието при допълнителни квалифициращи обстоятелства.

По делото са събрани доказателства и по отношение умисъла.

От субективна страна всеки от подсъдимият С.М.К. е осъществил инкриминираното деяние виновно, при форма на вината пряк умисъл. Този извод се извлича от обективно извършените от подсъдимия действия. Същия е съзнавал обществено-опасния характер на поведението си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал те да настъпят. В действията му е налице умисъл, защото действията му са логични и последователни, и показват, че е съзнавал, че ще отнеме чужди движими вещи от владението на другиго, без съгласието на последния, като използвайки незнанието на Д.М.Д. и Д.А.Д.. Налице е и намерението за противозаконното присвояване на вещите. В намерението му да открадне вещите е влизала и представата те да бъдат отнети от мястото, на което са се намирали Ч. товарен автомобил, че същите са без надзор, както и, че вече е осъждан за друго такова престъпление, т.е. за друга кражба.

Като причини за извършване на деянието съдът отчита незачитането на правните норми, регламентиращи обществените отношения, свързани с правото на собственост, желанието и стремежа на подсъдимия да се облагодетелства по лек и престъпен начин, както и ниската му правна култура.

При гореизложеното, съдът намира, че всеки от подсъдимият С.М.К., следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Досежно размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за престъплението, за което е намерен за виновен от тази инстанция, е необходимо да бъде посочено следното:

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.28, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години.

Обществената опасност на настоящото деяние, е в рамките на характерната за тези видове престъпления, считани по правило като такива със завишена степен на обществена опасност с оглед обекта на защита.

При определяне на наказанията на подсъдимия за извършеното от него престъпление, посочено по-горе, съдът съобрази подбудите и причините за извършване на деянието, състоящи се в слабите морално-волеви задръжки и желанието му за незаконно облагодетелстване.

При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимият С.М.К., съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства, свързаните с личностните особености на дееца и с инкриминираното деяние – чистото съдебно минало /реабилитиран/, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, факта, че вещите са задържани, както и ниска стойност на инкриминираните вещи. Всяко едно от смекчаващите обстоятелства по отделно не е изключително смекчаващо обстоятелство, нито общо са многобройни, за да обусловят определяне на наказанието под най-ниския предел. Това е така, т.к. съдът счита, че отегчаващо отговорността на подсъдимият обстоятелства, са факта, че е безработен, лошите характеристични данни /реабилитиран след осъждане/, както и трите квалифициращи признака, включени в състава на извършеното от подсъдимият престъпление.

Отчитайки всичко изложено съдът намери, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, което го мотивира да приеме, че справедливо и съответстващо на целите на чл.36 НПК, с оглед разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, вр. чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7 от НК, вр. с чл.194, ал.1 от НК, вр. с чл.28, ал.1 от НК, вр. чл.67, ал.3 от НК, вр. чл.чл.42а, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, се явява наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, както и наказание „ПРОБАЦИЯ”, включващо следната пробационна мярка: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – с.К., о.Б., изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично за срок от  6 месеца.   Този размер на наказанието се явява справедлив и според районния съд в най-пълна степен ще изиграе нужното превъзпитателно и превантивно въздействие въплътено от законодателя в разпоредбата на чл.36 НК.

Отлагане изпълнението на наложеното наказание-лишаване от свобода предпоставя кумулативната даденост на лимитираните в чл.66 НК предписания относно срока на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимото лице, които компетентният орган е суверенен и оправомощен да преценени съвкупно с възможното постигане на целите на чл.36 НК спрямо осъдения и другите членове на обществото. Разпоредбата на чл.66 НК, регламентираща условното осъждане отдава преимуществено значение на личната превенция, но това не обосновава дерогиране на генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция. В случая съдът намира, че са налице основанията на чл.66 от НК, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложеното на подсъдимият С.М.К., следва да бъде отложено за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. Това е така, защото подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. В същото време за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимият не е наложително изтърпяване на наложеното наказание. Обществената опасност на подсъдимия не е изключително висока, съществува реална възможност за вграждането му в обществото и за превъзпитаването му за зачитане на установените правни и морални норми. При наличието на тези обстоятелства извършеното от него престъпление не налага изолирането му.

При този изход на делото съдът осъди подсъдимият С.М.К. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР-Б. сумата от 296.80 лева, представляващи разноски за експертиза, а по сметка на РС-РГ. сумата от 40.00 лева, представляващи разноски за експерт.„

Доколкото се установи, че веществени доказателства, а именно: 2,9 куб. метра широколистни дърва за огрев, от които 2,65 куб. метра от бук и 0,25 кубични метра от зимен дъб са собственост на ТП„.-Б.-Б., съдът върна същите на това предприятие.

Товарен автомобил с рег. №* беше върнат на М.Б.К. защото се установи, че то е негово собственост, като не се събраха данни същият да е знаел, за извършване на деянието, а и стойността на инкриминираните вещи е несъразмерна със стойността на автомобила.

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че така определеното наказание отговаря на степента на обществена опасност на деянието и най-вече на степента на обществена опасност на дееца и ще изпълни задачите на генералната и специална превенция на закона, както и ще има поправително-превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и превантивно-възпиращо въздействие върху обществото.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

09.04.2019 г.

Районен съдия: …......................................................