Р Е Ш Е Н И Е    1130

 

Номер   1130

Година   01.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200518

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на В.Й.К., подадена срещу НП №18-0331-000448/2. г., издадено от н-к на РУ„П“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.185 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв., на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв. затова, че на 19.03.2018 г. около 09.25 часа, в с.Б. на у.„Н.Р.“, в посока от г.Б., управлява лек автомобил с рег. №*, като в района на ОУ„С.П.Х.” не контролира непрекъснато управляваното от него МПС и блъска намиращата се отдясно предпазна метална ограда и ПЗ Д-17, реализирайки ПТП с материални щети. След това В.Й.К. напуска ПТП-то без да уведоми службите за контрол от М., като не носи и КТ - нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б.„а” от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се навежда довод за неправилност на атакуваното НП, основаващ се на допуснати нарушения на материално-правни норми. В подкрепа на същия не се излагат съображения.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

Представлява се от процесуален представител - адвокат Д., който в съдебно заседание поддържат жалбата, като доразвива по същество довода, наведен в нея. Излагат допълнителни съображения, че НП е издадено на базата на предположения, който подход е недопустим. Твърди, че по делото не са установени очевидци на деянието, а показанията на полицейския служител, който е прегледал записа от камерите са противоречиви. Доколкото поради това обстоятелство не следва да се кредитират показанията му, не следва да се кредитира и отразеното като фактическа обстановка в съставения от него АУАН.

Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът - РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.03.2018 г. около 09.25 часа, жалбоподателя В.Й.К., управлявайки по у.„Н.Р.“ в с.Б. лек автомобил /джип/, с който пътувал в посока от г.Б., изгубил контрол върху същия, като с него блъснал намиращите се отдясно на лентата му за движение предпазна метална ограда и ПЗ Д-17. След това жалбоподателя преместил автомобила си, като го паркирал наблизо, а именно пред входа, който водел към ОУ„С.П.Х.”, което се намирало непосредствено срещу оградата, която преди това била блъсната от него. След това жалбоподателя слязъл от автомобила си. В този момент, от спрял близо до мястото на ПТП-то лек автомобил, слязъл пък свидетеля Й.П..  След това жалбоподателя и свидетеля Й.П. отишли до блъснатата ограда, като се опитали да я изправят. Малко след това спрели с опитите си, като започнали да си говорят. В този момент същите били забелязани от свидетелката А.П., която работела като учител в същото училище. Тогава жалбоподателя и свидетелят Й.П. се разделили и си тръгнали.

Същият ден директора на училището извикал свидетеля Ц.К. и го уведомил за станалото. Понеже имало проблем със софтуера на компютърната информационна система в училището, двамата не успели да прегледат записите от двете камери, които обхващали мястото на ПТП-то.

Няколко дни по-късно, след като проблема бил отстранен, свидетеля Ц.К. посетил отново училището, където прегледал записите от двете камери, в частта, в която били заснели станалото ПТП. Тогава същия разпознал жалбоподателя, като лицето причинило ПТП, а свидетеля Й.П., като лицето, което му помагало да изправя оградата. Свидетеля констатирал, че номерата на автомобила, управляван от първия не се виждат. Тогава отишъл пред дома на жалбоподателя, където видял, че е паркиран лек автомобил, с рег. №*, който на външен вид отговарял на този, с който било извършено деянието и по който отпред отдясно имало следи от охлузвания. След това свидетеля Ц.К. съставил докладна записка. В следващите дни жалбоподателя и свидетелите А.П. и Й.П., дали писмени обяснения.

На 08.05.2018 г. свидетеля И.П., в отсъствие на жалбоподателя и свидетеля Й.П., но в присъствие на колегата си Ц.К., съставил на първия АУАН с бланков №557333/08.05.2018 г. затова, че на 19.03.2018 г. около 09.25 часа, в с.Б., на у.„Н.Р.“, в посока от г.Б., управлява лек автомобил с рег. №*, като в района на ОУ„С.П.Х.” не контролира непрекъснато управляваното от него МПС и блъска намиращата се отдясно предпазна метална ограда и ПЗ Д-17, реализирайки ПТП с материални щети. След това В.Й.К. напуска ПТП-то без да уведоми службите за контрол от М., като не носи и КТ - нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б.„а” от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

На 15.05.2018 г. акта бил предявен и връчен на жалбоподателя, при условията на отказ, като отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля Е.Ю..

На основание АУАН било издадено НП №18-0331-000448/2. г., издадено от н-к на РУ„П“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.185 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв., на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателят на 30.07.2018 г., и е обжалвано на 03.08.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите А.П., Й.П., Ц.К. /частично/, И.П. /частично/ и Е.Ю., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели А.П., Й.П. и Е.Ю., които са възприели последователно част от фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели, както и на свидетелите Ц.К. /в кредитираните им части/, И.П. /в кредитираните им части/, се изяснява мястото и начина на извършване на ПТП-то.

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите А.П., Й.П. и Е.Ю. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани със станалото ПТП, респективно предявяването на акта.

Показанията на първите двама от тях са косвен източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото не са възпроизведени от свидетели – очевидци. Съдът дава вяра на показанията им обосноваване на фактическите си изводи по делото, като ги приема като правдиви, доколкото са логически последователни и вътрешно безпротиворечиви. В изложеното от А.П., се съдържа сведение за факта, че е видяла жалбоподателя да разговаря с Й.П. близо до мястото, където е блъсната оградата. Тези и твърдения намират потвърждение и в показанията на Й.П., който установява, че е помагал на жалбоподателя, да вдигат ограда, за което е бил помолен от същия, а след това са и разговаряли на мястото. Очевидно е, че тези свидетели дават най-точни сведения за така развилата се ситуация. Поради така изложеното съдът кредитира и показанията на Ц.К. и И.П., освен в частта, в която сочат, че в съставения АУАН има и подпис на свидетеля Й.П..

Кредитираните от съда свидетелски показания на свидетеля Й.П. оборват показанията на свидетелите Ц.К. и И.П. в частта, в която сочат че същият се е разписал в съставения АУАН. Съдът не дава вяра и игнорира като неубедителни и недостоверни показанията на последните, относно това им твърдение, защото същите се опровергава и от писменото доказателство – АУАН, в което очевидно липсва подпис на свидетел по т.2. Очевидно е при това положение, че свидетелите Ц.К. и И.П. не си спомня добре ситуацията. Това обаче според настоящия съдебен състав е напълно обяснимо с оглед изминалия продължителен период от време и естеството на извършваната от тези свидетели полицейска дейност, в която е ежедневие съставянето на АУАН и предявяването им на нарушителите по тях. Не може да се очаква от свидетелите да си спомнят случката в най-малки детайли. Очевидно е, че в показанията на свидетелите за тези обстоятелства е налице объркване, което е обяснимо с посочените вече причини. Това объркване обаче в никакъв случай не може да бъде основание изцяло да се дискредитират показанията на тези свидетели.

Не са налице данни да не се кредитират показанията на свидетелите Ц.К. и И.П. в останалата им част, защото не се опровергават от останалия събран приет за достоверен доказателствен материал. В тази им част визираните гласни доказателствени средства се отличават с конкретика и изцяло кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото. Следва да се посочи, че свидетелите Ц.К. и И.П. са изпълнили стриктно служебните си задължения, установявайки обстоятелствата по случая и предявявайки акта на жалбоподателя.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и издаване на НП. Актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3 дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв, така че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но след това му е предявен и връчен. Наистина при съставяне на акта не е присъствал свидетеля Й.П., а след това не се е и подписал в него, въпреки че е посочен като свидетел, но това не е съществено процесуално нарушение, което да ограничи правото на защита на жалбоподателя. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 76 е депозирана заповед №8121з-515/14.05.2018 г., с която Министъра на М. е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП, във връзка със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

Не така стои въпросът с лицето съставило АУАН. Съгласно разпоредбата на чл.189 от ЗДП актовете за установяване на адм. нарушение по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия закон. Съгласно чл.165 от ЗДП службите за контрол се определят от министъра на ВР. За установяване на това обстоятелство съдът е изискал от АНО доказателства за материалната компетентност на актосъставителя. Така същият е представил единствено заповед №8121з-515/14.05.2018 г., с която Министъра на М. е оправомощил „мл. полицейски инспектор” да съставят АУАН по ЗДвП. Тази заповед обаче установява такава компетентност едва от датата на съставянето и, но не и към датата на съставяне на АУАН-а. Ето защо следва да се приеме, че актът не е съставен от овластено за целта длъжностно лице. Така е налице формална предпоставка за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до опорочаване на производството и до самостоятелна отмяна на издаденото НП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Р..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът намира, че по отношение на нарушенията по т.1 и т.3 от НП в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на всяко от извършените нарушения, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава им. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено всяко от административните нарушения, тоест нарушенията на жалбоподателя са описани точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушенията. Всяко от самите нарушения е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

На следващо място съдът констатира, че съдържанието на НП за нарушението по т.2 не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, досежно неговото съдържание. За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на адм. нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания представлява съществено нарушение на процесуални правила и самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като обективно ограничава правото на защита на нарушителя и по-специално – възможността му да организира защитата си съобразно възприетите от наказващия орган като пораждащи отговорността му факти. Това се отнася и при несъответствието между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.

В настоящия случай, както АУАН, така и НП не съдържат всички изискуеми от закона реквизити за описаното нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.„а” от ЗДвП. Както АУАН така и НП съдържат конкретни фактически обстоятелства на извършено нарушение, което не е описано с необходимата пълнота, и което не отразява признаците от състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.„а” от ЗДвП. Макар, че в НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя,  нарушението не е описано точно и достатъчно обстоятелствено.

Съобразно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.„а” от ЗДвП, която установява основния състав на нарушение: водачът на ППС, който е участник в ПТП, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на ВР. За обосноваване от фактическа страна на обвинение за извършено нарушение, квалифицирано по административно наказателния състав на чл.123, ал.1, т.2, б.„а” от ЗДвП, необходимо в НП е да бъде посочен обективния факт на настъпилото ПТП, а като резултат: „да има пострадали хора“, при описанието на този съставомерен признак на нарушението.

Установява се, че ангажирането на отговорността на въззивния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение именно на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.„а” от ЗДвП. От фактическа страна обаче повдигнатото на жалбоподателя административно обвинение се основава на това, че жалбоподателят управлява лек автомобил, реализирайки ПТП с материални щети, напуска ПТП-то без да уведоми службите за контрол от М.. По този начин нарушението е описано и в АУАН, както и в НП. Установява се обаче от материално правната разпоредба, която се сочи, че е нарушена, че задължението да се уведомят компетентната служба на Министерството на ВР възниква само при резултат: „да има пострадали хора“, което обстоятелство е елемент от изпълнителното деяние на това нарушение. Такова нарушение обаче с всички признаци от състава на деянието не е описано в обжалваното НП. Не се установява в резултат на настъпилото ПТП да има и пострадали лица. И след като е така съдът приема, че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е упражнил правомощията си, респективно и задълженията си, в съответствие с чл.53 от ЗАНН, а като последица от това е издал НП, в пряк разрез с чл.57 от ЗАНН - да опише нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.„а” от ЗДвП от фактическа страна. При това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви, доколкото прави абсолютна неясна волята на АНО, защо е наложил определеното наказание. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон, като реквизитът.

Допуснатите нарушения, са до такава степен значими защото поставят под въпрос волята на наказващият орган, от една страна, а от друга съществено накърняват правата на жалбоподателя предвид факта, че същия се защитава както по фактите, така и по правната им квалификация, а в случая той е лишен от възможността да разбере от НП какво именно нарушение му се вменява, а от там и срещу какво именно да се защити, като също така пряко влияе на възможността му да организира защитата си в пълен обем, и това е така защото описаната обстановка в НП внася неяснота относно правно релевантните факти и състава на извършено адм. нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.„а” от ЗДвП, които подлежат на доказване в административно наказателния процес, а от там и до порочност на обжалваното НП, тъй като същите не могат да бъдат санирани от съда и в този смисъл НП се явява незаконосъобразно. В съвкупността си, така визираните нарушения на процесуалните правила, които са и съществени, съставляват достатъчно основание за отмяна на НП в частта му, в която е наложено наказание за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.„а” от ЗДвП, като незаконосъобразно от процесуалноправна страна.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

За нарушението по т.1:

Съдът намира, че НП е правилно.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. В разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП се въвеждат някои от основните задължения на водачите на ППС: да контролират непрекъснато ППС, които управляват и при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Двете алинеи на чл.20 ЗДвП, отнасящи се до задължението за непрекъснат контрол на ПС и за У. със съобразена скорост, са взаимно изключващи се - нарушителят не би могъл да извърши с едно деяние едновременно нарушения по всяка една от двете разпоредби. В първия случай за самостоятелно нарушение е определено невладеенето на автомобила, а във втория нарушението е свързано с режима на скоростта. Съдебната практика е последователна и категорична, че когато се касае до нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, деецът следва да носи отговорност при изгубване на контрол върху пътното превозно средство поради заспиване, отклонение на вниманието, разсейване и други. Контролът върху управлението се изразява в постоянното внимание на водача за техническо овладяване на автомобила отвътре, т.е. да владее работата върху техническите органи, елементи и системи за неговото У.. В този смисъл, нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП, се изразява в отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила, и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта.

В настоящи случай фактическите твърдения изложени в НП се свеждат до това, че жалбоподателя не контролира непрекъснато управляваното от него МПС и блъска намиращата се отдясно предпазна метална ограда и ПЗ Д-17, реализирайки ПТП с материални щети, а не в следствие на несъобразена скорост с характера и интензивността на движението. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие. От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като не е осъществил непрекъснат контрол над управляваното му, и е изгубил управлението върху същия.  В резултат на това му поведение, е предизвикал ПТП.

Осъществяван контрол върху ППС е волева дейност, но липсата на такъв може да настъпи и въз основа на външни за волята на водача фактори. В конкретния случай, в производството не се събраха доказателства, от които да се извежда наличието на настъпили извън волята на водача факти, вследствие на което извън волята и съзнанието на водача е било запазване контрола върху управляваното МПС. Горното води на извода за виновно поведение от страна на жалбоподателя по отношение вмененото му нарушение.

При дадената правилна квалификация на извършеното адм. нарушение, законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, според която, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20.00 лева.  Законът определя сумата по категоричен начин и не оставя на административно-наказващия орган самостоятелност в преценката при индивидуализацията.

За нарушението по т.2:

Съдът намира, че НП по тази точка е неправилно и следва да бъде отменено като такова.

Съдът намира за необходимо отново да отбележи, че е незаконосъобразно и недопустимо елементи от обективната страна и от субективна страна за което и да е нарушение да не са посочени в текстовото изписване на нарушението, а да се извеждат по подразбиране или предположение. Тези обективни и субективни елементи е задължително да бъдат написани в словесното изложение на нарушението, за да се обоснове преценката за съставомерност на деянието на посоченото лице по съответно цитираната квалификация на закона /ЗДвП/.

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДВП „Водачът на ППС, който е участник в ПТП, е длъжен: когато при произшествието са пострадали хора: да уведоми компетентната служба на Министерството на ВР“. Признак от състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДВП е от произшествието да има пострадали хора. Нито актосъставителя, нито административно-наказващия орган са вписали в описателните части съответно на АУАН и на НП, че при приетото ПТП, в което е бил участник жалбоподателя, е имало пострадал/и, което е елемент от обективната страна на състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.2 б.А от ЗДВП. Така не са изложени съществени обстоятелства, които са от значение за съставомерността на административното нарушение откъм обективната му страна. От друга страна в съдържащите се в административно-наказателната преписка доказателства не може да бъде направено заключението за констатирани такива пострадали лица. Такива лица не се установяват и при съдебното дирене. Недоказаността на факта на такива пострадали/пострадало лица изключва и правомощието на наказващия орган по материалното административно-наказателно правоотношение да ангажира отговорността на жалбоподателя като му наложи наказание в предвидения от санкционната норма размер, защото нарушението по чл.123, ал.1, т.2 б.А от ЗДВП е възможно само при наличие при ПТП с пострадали хора, като само тогава водачът участник в ПТП е длъжен да уведоми компетентната служба на Министерството на ВР. 

Ето защо НП в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено и като такова.

За нарушението по т.3:

Съдът намира, че НП и по тази точка е неправилно и следва да бъде отменено.

Описаното в АУАН и в НП деяние не се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, с налагане на санкциониран с налагане на глоба от 10.00 лв. Цитираната разпоредба гласи, че водачът на МПС е длъжен да носи контролния талон към свидетелство за У. на МПС от съответната категория. Следователно същата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на нормата, а именно водачи на МПС. В случая АНО въвежда твърдение, че жалбоподателят не е носил КТ към СРМПС. Изводът е незаконосъобразен. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила. От друга страна също безспорно е доказано и че в момента на У. на автомобила не е проверяван дали е носил със себе си СРМПС и КТ към него, които като водач е длъжен да носи съгласно чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. С оглед на тези мотиви се налага и извод, че жалбоподателят не е осъществил съставомерно деяние по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Ето защо неправилно на жалбоподателя е наложено наказание по чл.183, ал., т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба от по 10.00 лева.

С оглед този изхода на делото не следва да се обсъжда приложението на чл.28 от ЗАНН спрямо нарушенията по ЗДвП.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №18-0331-000448/2. г., издадено от н-к на РУ„П“-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания: на основание чл.185 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв., на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………