Р Е Ш Е Н И Е    1265

 

Номер   1265

Година   11.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200622

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по Чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.В.К., подадена срещу НП №16-3794-000477/20.01.2017 г., издадено от н-к на РУ„П“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание Чл.179, ал.2 ЗДвП - глоба от 100.00 лв. затова, че на 20.12.2016 г. около 18.30 часа в О.Б. на път II-19, км. 51.500, управлявайки лек автомобил с рег. №*, движейки се с несъобразена скорост, не се съобразява с пътната обстановка /атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие  или създадена опасност за движението от друго МПС/, на десен завой губи контрол върху автомобила, завърта се и навлиза в насрещната пътна лента и се блъска в движещото се там МПС с рег. №*, след което се блъска в движещото се след нея МПС с рег. №*, реализирайки ПТП с материални щети – нарушение по Чл.20, ал.2 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми. Излагат се съображения единствено, че фактическата обстановка е неправилно установена, като са снети обяснения единствено от водачите на другите два автомобила, но не и от жалбоподателката. Така и отразените в АУАН и НП фактически констатации са неверни.

Въззиваемата страна - редовно призована, явява се лично, като поддържа жалбата. Доразвива по същество доводите, наведени в нея. Излага съображения, че причината за предизвиканото ПТП е водача на движещото се след нея МПС с рег. №*, което е ударило нейния автомобил, при което последния се е завъртял и ударил в автомобил, който се е движел в срещуположната лента. Сочи още, че не е разговаряла със служителите на АНО, като те не са я питали за обстоятелствата на инцидента.

Ответникът - редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.12.2016 г. около 18.00 часа, свидетелите М.М. и А.П. – служители в РУ-Б., първият от които на длъжност „мл. автоконтролъор”, получили сигнал от дежурната част за претърпяно ПТП. Малко след това – около 18.15 часа, двамата пристигнали на посоченото им място, а именно на път II-19, км. 51.500 в О.Б.. Там в радиуса на завой от пътното платно, което бил с две ленти заварили два автомобила, между които било осъществено ПТП. Единият от автомобилите, а именно товарен автомобил МПС с рег. №* се намирал изцяло в лентата си за движение в посока от г.Г.Д. за г.Д., а другият - лек автомобил с рег. №*, се намирал на осевата линия между двете ленти, на около 2-3 метра от първия, като бил обърнат към него със задната си част. Разположението на лек автомобил с рег. №* било такова, че покрай него можели да минават други ППС, защото с по-голямата си част се намирал в лентата на товарния автомобил МПС с рег. №*.

Водачът на товарния автомобил – свидетеля Б.В. обяснил на свидетелите на АНО, че лекия автомобил се е завъртял и ударил в управлявания от него автомобил. Обяснил още, че след този лек автомобил е имало и друг лек автомобил. Тогава свидетелите на АНО разговаряли и с водача на последния, а именно лицето Е.М., който бил паркирал автомобила си с рег. №* на следващия завой в посока г.Г.Д.. Същият им обяснил, че автомобила преди него се завъртял, след което след удара в товарния автомобил отскочил и се върнал в собствената си лента, като при разминаването имало допир между двата автомобила /управлявания от него и този, който се въртял/, които се ударили странично, а той едвам успял да избегне челен удар между двата автомобила, но не и да спре.

Междувременно свидетелите на АНО установили, че по лявата част на автомобила с рег. №* има следи от лекия автомобил с рег. №*. След като същите с техническо средство, извършили проверка на водача на последния, а именно жалбоподателката М.В.К., както и на свидетеля Б.В., за установяване употребата на алкохол и уредът отчел 0,00 промила алкохол в издишания въздух и на двамата, същите откарали жалбоподателката до сградата на РУ-Б.. Там в нейно присъствие, както и на колегата си А.П., свидетелят М.М. и съставил АУАН с бланков №254345/20.12.2016 г. за това, че на 20.12.2016 г. около 18.30 часа в О.Б. на път II-19, км. 51.500, управлявайки лек автомобил с рег. №*, движейки се с несъобразена скорост, не се съобразява с пътната обстановка /атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие  или създадена опасност за движението от друго МПС/, на десен завой губи контрол върху автомобила, завърта се и навлиза в насрещната пътна лента и се блъска в движещото се там МПС с рег. №*, след което се блъска в движещото се след нея МПС с рег. №*, реализирайки ПТП с материални щети – нарушение по Чл.20, ал.2 ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на жалбоподателката, която го подписала.

На основание АУАН било издадено НП №16-3794-000477/20.01.2017 г., издадено от н-к на РУ„П“-Б., с което на жалбоподателката е наложено адм. наказание: на основание Чл.179, ал.2 ЗДвП - глоба от 100.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателят на 04.02.2018 г., а е обжалвано на 09.02.2018 г. /видно от пощенското клеймо върху пощенския плик, с който жалбата е изпратена – л.10/.

Видно от приетата преписка от ЗК„Л.И.“АД, на МПС с рег. №* са причинени щети, за което е изплатено обезщетение на собственика на автомобила.

Видно от приетата преписка от ЗАД„Б.В.и.г.“, на МПС с рег. №* са причинени щети, за което е изплатено обезщетение на собственика на автомобила.

Видно от приетата преписка от ЗАД„Б.В.и.г.“, на МПС с рег. №* са причинени щети, за което е изплатено обезщетение на собственика на автомобила.

Видно от изготвената съдебно-техническа експертиза, на телефон 112 са се обадили последователно свидетеля Б.В. и лицето Е.М., като и двамата са съобщили за настъпилото ПТП, а отделно от това първият от тях, че жалбоподателката не е в много добро състояние.

Видно от представения снимков материал в дясната част на автомобила на жалбоподателката, на предната дясна врата и калника пред нея не се забелязват видими дефекти или ожулвания.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите М.М., А.П., Б.В., М.К., С.Б. и Б.Ш.в, дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени и веществени доказателства, както и заключение по експертиза.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетелите М.М., А.П., Б.В., С.Б. и Б.Ш., които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето и мястото на станалото ПТП, както и поведението на част от участниците в него. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите М.М. и А.П., са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с посещението им на местопроизшествието, констатираното от тях, респективно съставянето на акта.

От показанията на свидетеля Б.В. се установява, че е видял автомобила управляван от жалбоподателката от десет метра, като в този момент същият вече се е бил завъртял, и е идвал със задната си част към управлявания от него товарен автомобил. След това същият не се е въртял повече, а директно се е ударил в последния. В този момент в срещуположната пътна лента е минал друг автомобил, който е идвал след автомобила на жалбоподателката. Очевидно е, че този свидетел дава най – точни сведения за така развилата се ситуация. Показанията му са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетел-очевидец. Съдът дава вяра на показанията му при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като ги приема като правдиви, доколкото са логически последователни и вътрешно безпротиворечиви.

От показанията на свидетеля С.Б. се установява, че е служител към РСПАБ и е посетил мястото на ПТП-то, като не е разговарял с жалбоподателката, която била извън автомобила си и седяла на банкета. Едва след това са пристигнали служителите на полицията.

Видно от показанията на свидетеля Б.Ш., същият работи в СП-Б.. Посетил е ПТП-то, но не е преглеждал никой, защото случаят вече бил обработен от служители на ФЦСМП-Р..

Кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелите Б.В. и М.М. оборват показанията на свидетеля М.К. в частта в която сочи, че първият от тях и самата жалбоподателка му казали, че на завоя е имало заледяване и лекия автомобил не е успял да се овладее и се е ударил в камиона. Очевидно е при това положение, че показанията му в тази им част са недостоверни, още повече, че се установява, че на мястото не е имало и заледяване. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетеля М.К. за тези обстоятелства.

Не са налице данни да не се кредитират показанията на свидетеля М.К. в останалата им част, защото не се опровергават от останалия събран приет за достоверен доказателствен материал.

Съдът възприема и приобщените на осн. Чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на деянието, констатираните факти и обстоятелства при извършването му.

Съдът кредитира и веществените доказателства.

Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в Чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

Съдът установи, че в хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен в присъствие на жалбоподателят в деня на извършване на нарушението, като веднага след това му е предявен и връчен. АНО е спазил законовата забрана, като НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето на АУАН, но преди изтичане на преклузивния 6-месечен срок. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 17 е депозирана заповед №8121з-748/24.06.2015 г., с която Министъра на МВР е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „мл. автоконтрольори” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от Чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът констатира, че НП не съответства на императивните законови изисквания по Чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, досежно неговото съдържание. За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в Чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в Чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на Чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания представлява съществено нарушение на процесуални правила и самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като обективно ограничава правото на защита на нарушителя и по-специално – възможността му да организира защитата си съобразно възприетите от наказващия орган като пораждащи отговорността му факти. Това се отнася и при несъответствието между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.

В настоящия случай, както АУАН, така и НП не съдържат всички изискуеми от закона реквизити за описаното нарушение по Чл.20, ал.2 ЗДвП. Както АУАН така и НП съдържат конкретни фактически обстоятелства на извършено нарушение, което не е описано с необходимата пълнота, и което не отразява признаците от състава на нарушението по Чл.20, ал.2 ЗДвП. Макар, че в НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, нарушението не е описано точно и достатъчно обстоятелствено, а от друга страна е противоречиво.

Съобразно разпоредбата на Чл.20, ал.2 ЗДвП, която установява основния състав на нарушение: водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Установява се, че ангажирането на отговорността на въззивния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение именно на разпоредбата на Чл.20, ал.2 ЗДвП. От фактическа страна обаче повдигнатото на жалбоподателя административно обвинение се основава на това, че жалбоподателят управлявайки лек автомобил с несъобразена скорост, не се съобразява с пътната обстановка /атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие  или създадена опасност за движението от друго МПС/, на десен завой губи контрол върху автомобила, завърта се и навлиза в насрещната пътна лента, реализирайки ПТП с материални щети. По този начин нарушението е описано и в АУАН, както и в НП. Така се установява, че липсва посочване на разрешената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя в този участък от пътя, от което следва, че не би могъл да се направи извода дали същата е съобразена или не с визираните от разпоредбата на Чл.20, ал.2 от ЗДвП обстоятелства. При словесно описание на административното нарушение, квалифицирано по Чл.20, ал.2 от ЗДвП, то следва да бъде индивидуализирано, като се посочи максимално разрешената скорост. Само чрез нейното числово изражение е възможно да се извърши преценка на съответствието й със съществуващите на пътя допълнителни фактори, които в процесния случай са посочени като атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства. Тези фактори обаче също не са описани, защото не е посочено каквито и да било обстоятелства за тях /например – тъмната част на денонощието, заледен асфалт, дъждовно време, зона на дясна крива на пътя, ясна видимост или не, мъгла и други/. При липса обаче на пълно описание на елементи от обективна страна на конкретно извършено деяние, което органът субсумира като нарушение на Чл.20, ал.2 от ЗДвП, не може да се извърши правилна и адекватна преценка дали в действителност такова нарушение е извършено.

На следващо място така направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. От една страна е посочено, че жалбоподателката управлява с несъобразена скорост, а от друга, че губи контрол върху автомобила. Това обаче са отделни деяния, които осъществяват състав на отделни нарушения, като второто е такова по Чл.20, ал.1 от ЗДвП.

В разпоредбата на Чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП се въвеждат някои от основните задължения на водачите на ППС: да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Двете алинеи на Чл.20 ЗДвП, отнасящи се до задължението за непрекъснат контрол на ПС и за управление със съобразена скорост, са взаимно изключващи се - нарушителят не би могъл да извърши с едно деяние едновременно нарушения по всяка една от двете разпоредби. В първия случай за самостоятелно нарушение е определено невладеенето на автомобила, а във втория нарушението е свързано с режима на скоростта. В този смисъл, нарушението на Чл.20, ал.1 от ЗДвП, се изразява в отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила, и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. При това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви, доколкото прави абсолютна неясна волята на АНО, защо е наложил определеното наказание. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон.

Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила за реализация на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, както и неправилно приложение на материалния закон, и е довело до недопустимо накърняване на процесуалните права на същия. Неспособността на жалбоподателя да разбере за какво е привлечен да отговаря е засегнало правото му на защита и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно само на това основание.

Основателни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е неправилно.

 Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

При установените факти съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение по Чл.20, ал.2 от ЗДвП. Презумптивната доказателствена сила на акта е оборена в хода на съдебното производство. Обективираното в него се опровергава от събрания и проверен по делото доказателствен материал.

В настоящи случай фактическите твърдения изложени в НП се свеждат до това, че жалбоподателя движейки се с несъобразена скорост, губи контрол върху автомобила.

В случая следва да се посочи, че не е индивидуализирано конкретното изпълнително деяние на нарушението (скоростта на движение на ПС, управлявано от жалбоподателя). От показанията на свидетелите на АНО, не може да се изведе с каква "несъобразена скорост" се е движел жалбоподателя, тъй като самите те не са преки свидетели на настъпилото ПТП. От посоченото следва, че те не са установили по безспорен начин, че жалбоподателя е управлявал МПС с несъобразена скорост, а това е едно предположение.

Това от една страна сочи на нарушение на изискванията за съдържание на АУАН и НП, което е съществено такова, доколкото ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга страна обуславя и извод за недоказаност на твърдяното нарушение не само от обективна, но и от субективна страна. Предвид санкционния характер на производството, описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката.

На второ място следва да се акцентира, че осъществяването на контрол върху ППС е волева дейност, но липсата на такъв може да настъпи и въз основа на външни за волята на водача фактори. В конкретния случай, в производството се събраха доказателства, от които се извежда наличието на настъпили извън волята на водача факти, вследствие на което извън волята и съзнанието на водача е било запазване контрола върху управляваното МПС.

Доколкото водачът на МПС с рег. №* не е спрял пред видимо препятствие, са налице две възможности. Първо да се приеме, че същият не е спазвал необходимата дистанция между двата автомобила, така, че да спре. Второ, не е спрял поради друга причина. Така следва да се изследва каква е тази евентуална причина. За установяването и следва да се отчете, че автомобила на жалбоподателката се е завъртял при влизането в радиуса на завоя, т.е. водачът на МПС с рег. №* е имал пряка видимост към него. Ако същият е спазвал дистанция, виждайки завъртането на автомобила очевидно същият е имал време да спре. Доколкото обаче същият не е спрял следва да се приеме, че не е спазвал необходимата дистанция между двата автомобила в нарушение на правилата за движение по ЗДвП. От друга страна е доказано, че водачът на МПС с рег. №*, го е управлявал на разстояние много близо след този, управляван от жалбоподателката.

При така установеното не следва да се кредитира отразеното от водача на автомобил с рег. №* в Заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, че жалбоподателката се е ударила с автомобила си в мантинелата, и едва след това е навлязла в срещуположната пътна лента.

На първо място така посоченото от него е нелогично, защото очевидно, че ако същият е бил видял удара в мантинелата, ще е имал време да спре, защото автомобила на жалбоподателката след завъртането си е изминал повече от 10 метра.

На второ място това твърдение на водача на автомобил с рег. №* се опровергава от показанията на прекия очевидец на инцидента, както и показанията на полицейските служители. Пред нито един от тях водача на автомобил с рег. №* не е заявил, че автомобила на жалбоподателката се е ударил в мантинела. Твърдението на този водач, че жалбоподателката се е ударила с автомобила си в мантинелата се появява на един по-късен етап, едва при подаване на заявление за обезщетение, очевидно имайки конкретна цел. Същото обаче противоречи и на заявеното от самата жалбоподателка, в подадено от нея Заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, която пък твърди, че именно автомобил, който предприема маневра за изпреварване на управлявания от нея автомобил я „одрасква и удря в областта на предна лява врата”, при което завърта автомобила и, в резултат на което и се осъществява ПТП-то. Това твърдение се подкрепя и от факта, че след инцидента е ремонтирана предната и лява врата на автомобила, но не и дясната такава.

Горното води на извода за невиновно поведение от страна на жалбоподателката по отношение вмененото и нарушение, защото е изгубила контрола върху управлението на същия, в резултат на поведението на водача на автомобил с рег. №*.

Следва да се посочи още, че противоречи на фактите по делото и отразеното в НП, че автомобила управляван от жалбоподателката се е ударил в МПС с рег. №*. Доказано е, че последният не е спрял при възприетия от водача му факт, че се върти автомобила пред него, и то движещ се в същата пътна лента. Така следва да се приеме, че не автомобила управляван от жалбоподателката се е ударил в МПС с рег. №*, а обратното.

 При така установените факти съставомерността на деянието не е установена по безспорен начин.  Описаното в АУАН и в НП деяние не се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице.

Липсата на установеност на нарушението, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на Чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправното деяние от обективна страна.

С оглед този изход на делото сторените разноски, следва да останат за сметка на съда.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е основателна, и като такава следва НП да бъде отменено.

По гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №16-3794-000477/20.01.2017 г., издадено от н-к на РУ„П“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание Чл.179, ал.2 ЗДвП - глоба от 100.00 лв. затова, че на 20.12.2016 г. около 18.30 часа в О.Б. на път II-19, км. 51.500, управлявайки лек автомобил с рег. №*, движейки се с несъобразена скорост, не се съобразява с пътната обстановка /атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие  или създадена опасност за движението от друго МПС/, на десен завой губи контрол върху автомобила, завърта се и навлиза в насрещната пътна лента и се блъска в движещото се там МПС с рег. №*, след което се блъска в движещото се след нея МПС с рег. №*, реализирайки ПТП с материални щети – нарушение по Чл.20, ал.2 ЗДвП.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………………