Р Е Ш Е Н И Е    1319

 

Номер   1319

Година   13.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200711

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на И.Т.М., подадена срещу НП №18-3794-000423/27.07.2018 г. издадено от н-к на РУ„П“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП - глоба от 200.00 лв., затова, че на 01.07.2018 г. около 12.30 часа в о.Б. на път II-19, км. 48.00 управлявайки мотоциклет с рег. №*, движейки се с несъобразена скорост, не избирайки скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, на десен завой губи У. върху мотоциклета, излиза извън пътното платно и се блъска в неподвижно препятствие, реализирайки ПТП с материални щети – нарушение по чл.2, ал.2 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми. Излагат се съображения, че фактическата обстановка не съответства на приетата материално правна квалификация. Сочи се, че описаните в НП обстоятелства на нарушението са неясни. Излага се, и, че АУАН не е връчен на жалбоподателят, а на друго лице.

Въззиваемата страна - редовно призована, не са явява.

Представлява се от процесуален представител - адвокат А., който в съдебно заседание поддържа жалбата, като доразвива по същество един от доводите посочени в нея, аргументирайки съображение, че АУАН не е връчен на жалбоподателя.

Ответникът - редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.07.2018 г. около 12.30 часа, свидетеля Г.К. и негов колега – служители в РУ-Б., получили сигнал от дежурната част за претърпяно ПТП. Малко след това – около 13.00 часа, двамата пристигнали на посоченото им място, а именно на път II-19, км. 48.00 в о.Б.. Там в радиуса на завой от пътното платно, което бил с две ленти заварили мотоциклет с рег. №*, с който водачът му бил осъществил ПТП. Същият, а именно жалбоподателят И.Т.М. им обяснил, че е загубил управлението на мотоциклета, преминал е през насрещната лента и се е ударил в бетонна стена. Междувременно на мястото пристигнала линейка, с която И.Т.М. бил откаран за преглед в ЦСМП-Р..

Там пред сградата на последното пристигнал свидетеля Б.Ч. - служители в РУ-Б., на длъжност „инспектор – пътен контрол”. След като свидетеля Г.К. му обяснил ситуацията, същият намирайки се в автомобила си, съставил на жалбоподателя в негово отсъствие, но в присъствието на колегата си АУАН с бланков №250939/01.07.2018 г. затова, че на 01.07.2018 г. около 12.30 часа в о.Б. на път II-19, км. 48.00 управлявайки мотоциклет с рег. №*, на десен завой губи У. върху мотоциклета, излиза извън пътното платно и се блъска в неподвижно препятствие, реализирайки ПТП с материални щети – нарушение по чл.2, ал.2 ЗДвП.

След това свидетеля Г.К. останал при автомобила, а свидетеля Б.Ч. отишъл да предяви и връчи акта на жалбоподателя. По това време последният се намирал в ЦСМП-Р., като при него бил свидетеля К.С.. Пристигайки при двамата свидетеля Б.Ч. дал акта на последния с указания да се подпише. Тогава вместо подпис в акта да бъде положен от жалбоподателя, такъв положил свидетеля К.С.. След това свидетеля Б.Ч. оставил екземпляр от акта на последния и си тръгнал.След около половин час свидетеля К.С. казал на жалбоподателя за съставения му акт, след което оставил същия заедно с личните вещи на последния на сестра му.

На основание АУАН било издадено НП №18-3794-000423/27.07.2018 г. издадено от н-к на РУ„П“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП - глоба от 200.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателят на 20.09.2018 г. а е обжалвано на 25.09.2018 г. /видно от пощенското клеймо върху пощенския плик, с който жалбата е изпратена – л.8/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Г.К., Б.Ч. и К.С., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени и веществени доказателства, както и заключение по експертиза.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът не кредитира показанията на свидетеля Б.Ч., единствено в частта в която сочи, че е предявил и връчил АУАН-а на жалбоподателя. Показанията му се опровергават на първо място от тези на свидетеля К.С., който е категоричен, че той лично се е подписал на този писмен документ. От друга страна показанията на свидетеля Б.Ч. се опровергават и от писмените доказателства – АУАН и НП. Видно е, че последното е връчено лично на жалбоподателя, а положения от него подпис съществено се различава от подписите, положени в съставения АУАН. Очевидно следва да се приеме, че свидетеля Б.Ч. се е объркал относно лицето, което е следвало да положи подписа в акта.

Не са налице данни да не се кредитират показанията на свидетеля Б.Ч. в останалата им част, защото не се опровергават от останалия събран приет за достоверен доказателствен материал.

Следва да се кредитират изцяло като напълно достоверни показанията на разпитания свидетел Г.К., който е възприел последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията му, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията му във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. От показанията на този свидетел се изяснява времето и мястото на станалото ПТП, както и поведението жалбоподателя. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетеля с тези на останалите свидетели, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите /в кредитираните части/ и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на деянието, констатираните факти и обстоятелства при извършването му.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

Съдът установи, че в хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен в отсъствие на жалбоподателят в деня на извършване на нарушението, като макар да не му е предявен и връчен, той е узнал за него същия ден, а препис му е бил оставен за запознаване от свидетеля Б.Ч.. АНО е спазил законовата забрана, като НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето на АУАН, но преди изтичане на преклузивния 6 месечен срок. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 17 е депозирана заповед №8121з-515/14.05.2018 г. с която Министъра на М. е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „полицейски инспектори” с функционални задължения по контрол на пътното движение, да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Б..

На първо място съдът констатира, че фактическо несъответствие между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване. Докато в АУАН е описано нарушение по чл.2, ал.1 ЗДвП /макар на същото да е дадена квалификация по чл.2, ал.2 ЗДвП/, то в НП обвинението вече е „разширено“ с нови фактически обстоятелства, като дадената в АУАН правна квалификация е запазена. Очевидно административно-наказващият орган е направил опит да отстрани нарушението съдържащо се в съставения АУАН по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая обаче не е налице неточна квалификация на нарушение в АУАН, а липса на факти в акта, които се въвеждат за първи път с НП. Новият факт – несъобразена скорост, отразен в НП не се е съдържал в съставения АУАН, като на жалбоподателя не е предоставена възможност да се защити срещу това обвинение преди издаване на НП. Този факт е съществен елемент от обективната страна на нарушението, поради което не може да се приеме, че непосочването му в АУАН може да бъде санирано на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН.

На следващо място съдът констатира, че НП не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, досежно неговото съдържание.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на адм. нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания представлява съществено нарушение на процесуални правила и самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като обективно ограничава правото на защита на нарушителя и по-специално – възможността му да организира защитата си съобразно възприетите от наказващия орган като пораждащи отговорността му факти. Това се отнася и при несъответствието между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.

В настоящия случай, както АУАН, така и НП не съдържат всички изискуеми от закона реквизити за описаното нарушение по чл.2, ал.2 ЗДвП. Както АУАН така и НП съдържат конкретни фактически обстоятелства на извършено нарушение, което не е описано с необходимата пълнота, и което не отразява признаците от състава на нарушението по чл.2, ал.2 ЗДвП. Макар, че в НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, нарушението не е описано точно и достатъчно обстоятелствено, а от друга страна е противоречиво.

Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗДвП, която установява основния състав на нарушение: водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Установява се, че ангажирането на отговорността на въззивния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение именно на разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗДвП. От фактическа страна обаче повдигнатото на жалбоподателя административно обвинение се основава на това, че жалбоподателят управлявайки мотоциклет с несъобразена скорост, не избирайки скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, на десен завой губи У. върху мотоциклета, излиза извън пътното платно и се блъска в неподвижно препятствие, реализирайки ПТП с материални щети. По този начин нарушението е описано в НП. Така се установява, че липсва посочване на скоростта на движение на мотоциклета на жалбоподателя, от което следва, че не би могъл да се направи извода дали същата е съобразена или не с визираните от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗДвП обстоятелства. При словесно описание на административното нарушение, квалифицирано по чл.2, ал.2 от ЗДвП, то следва да бъде индивидуализирано, като се посочи поне приблизително стойността на скоростта, определена като "несъобразена". Само Ч. нейното числово изражение е възможно да се извърши преценка на съответствието й със съществуващите на пътя допълнителни фактори, които в процесния случай са посочени като атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства. Тези фактори обаче също не са описани, защото не е посочено каквито и да било обстоятелства за тях /например – тъмната част на денонощието, заледен асфалт, дъждовно време, зона на дясна крива на пътя и други/. При липса обаче на пълно описание на елементи от обективна страна на конкретно извършено деяние, което органът субсумира като нарушение на чл.2, ал.2 от ЗДвП, не може да се извърши правилна и адекватна преценка дали в действителност такова нарушение е извършено.

На следващо място така направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. От една страна е посочено, че жалбоподателят управлява с несъобразена скорост, а от друга, че губи У. върху автомобила. Това обаче се отделни деяния, които осъществяват състав на отделни нарушения, като второто е такова по чл.2, ал.1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, се въвеждат някои от основните задължения на водачите на ППС: да контролират непрекъснато ППС, които управляват и при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Двете алинеи на чл.20 ЗДвП, отнасящи се до задължението за непрекъснат контрол на ПС и за У. със съобразена скорост, са взаимно изключващи се - нарушителят не би могъл да извърши с едно деяние едновременно нарушения по всяка една от двете разпоредби. В първия случай за самостоятелно нарушение е определено невладеенето на автомобила, а във втория нарушението е свързано с режима на скоростта. В този смисъл, нарушението на чл.2, ал.1 от ЗДвП, се изразява в отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила, и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта.

При това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви, доколкото прави абсолютна неясна волята на АНО, защо е наложил определеното наказание. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон.

Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила за реализация на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, както и неправилно приложение на материалния закон, и е довело до недопустимо накърняване на процесуалните права на същия. Неспособността на жалбоподателя да разбере за какво е привлечен да отговаря е засегнало правото му на защита и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно само на това основание.

Основателни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е неправилно.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

При установените факти съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение по чл.2, ал.2 от ЗДвП. Презумптивната доказателствена сила на акта е оборена в хода на съдебното производство. Обективираното в него се опровергава от събрания и проверен по делото доказателствен материал.

В настоящи случай фактическите твърдения изложени в НП се свеждат до това, че жалбоподателят движейки се с несъобразена скорост, губи У. върху мотоциклета.

В случая следва да се посочи, че не е индивидуализирано конкретното изпълнително деяние на нарушението (скоростта на движение на ПС, управлявано от жалбоподателя). От показанията на свидетелите на АНО, не може да се изведе с каква "несъобразена скорост" се е движел жалбоподателя, тъй като самите те не са преки свидетели на настъпилото ПТП. От посоченото следва, че те не са установили по безспорен начин, че жалбоподателя е управлявал МПС с несъобразена скорост, а това е едно предположение.

На следващо място в НП липсват каквито и да било фактически твърдения, какви са били атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре жалбоподателя пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с които същият не се е съобразил. Така и съдът е в невъзможност да направи извод дали жалбоподателят наистина не се е съобразил с конкретни обстоятелства. Съдът следва, въз основа на събраните по делото доказателства, да направи преценка, дали доказателствата установяват и доказват фактическата обстановка такава, каквато тя е описана в НП, респективно, да направи преценка, налице ли са обективните и субективните признаци на твърдяното нарушение.

Това от една страна сочи на нарушение на изискванията за съдържание на АУАН и НП, което е съществено такова, доколкото ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга страна обуславя и извод за недоказаност на твърдяното нарушение не само от обективна, но и от субективна страна. Предвид санкционния характер на производството, описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката.

 При така установените факти съставомерността на деянието не е установена по безспорен начин. Описаното в АУАН и в НП деяние не се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице.

Липсата на установеност на нарушението, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправното деяние от обективна страна.

С оглед този изход на делото сторените разноски, следва да останат за сметка на съда.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е основателна, и като такава следва НП да бъде отменено.

По гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП №18-3794-000423/27.07.2018 г. издадено от н-к на РУ„П“-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП - глоба от 200.00 лв. затова, че на 01.07.2018 г. около 12.30 часа в о.Б., на път II-19, км. 48.00, управлявайки мотоциклет с рег. №*, движейки се с несъобразена скорост, не избирайки скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, на десен завой губи У. върху мотоциклета, излиза извън пътното платно и се блъска в неподвижно препятствие, реализирайки ПТП с материални щети – нарушение по чл.2, ал.2 ЗДвП.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………