Р Е Ш Е Н И Е    1332

 

Номер   1332

Година   14.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200731

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на А.Х.К., подадена срещу НП №18-0331-000211/09.03.2018 г., издадено от н-к на РУ„П“-Р. в частта, в която на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП - глоба от 50.00 лв. затова, че на 02.03.2018 г. около 14.30 часа, в г.Б., на у.„А.С.“, управлява лек автомобил с рег. №*, без да ползва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано - нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навежда довод за неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално-правни норми. В подкрепа на същия се излагат съображения, че нарушението не е извършено, защото жалбоподателя е бил с поставен обезопасителен колан. Разкопчал и свалил същия едва когато спрял и понечил да извади документите си от вътрешния джоб на якето си.

Въззиваемата страна - редовно призована, явява се лично. В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които излага, че М.Г. го спрял по време на У. на МПС, след което му поискал документите. Тогава той /жалбоподателя/ разкопчал предпазния колан, с който бил оборудван автомобила му, с цел да извади последните от вътрешния джоб на якето си. След като извадил същите и ги предал на полицейския служител, и след като същият установил, че всичко по документите му е изрядно, започнал да се заяжда с него, като му казал, че е без колан и ще му напише акт за това нарушение. След това го отвел в сградата на ПУ-Б., където му съставил АУАН. Малко след това на отказа на жалбоподателя да подпише акта М.Г. му осъществил психически тормоз, като го заплашил, че където и да го види ще го спира и глобява, колкото и да е редовен. При предявяване на акта там бил и Х.П., а С.К. през този ден не го е виждал. След това М.Г. върнал на жалбоподателя всички документи, включително и талона към СУМПС, след което последният си тръгнал.

Ответникът - редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.03.2018 г. около 14.30 часа, свидетелите М.Г. и Х.П., служители при РУ“П”-Р., с месторабота в ПУ-Б. се намирали на у.„А.С.“ в г.Б.. В посоченото време първият от тях спрял с вдигане на ръка водачът на лек автомобил с рег. №*, който пътувал с него по същата улица. Тогава свидетелите видели, че последният управлява без поставен обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван. След като установили самоличността на същия, а именно А.Х.К., установили и че не носи КТ към СУМПС.

Веднага в присъствие на жалбоподателя, свидетелят М.Г. /мл. полицейски инспектор/, в присъствие на колегата си Х.П., съставил на жалбоподателя АУАН с бланков №255350/02.03.2018 г. затова, че на 02.03.2018 г. около 14.30 часа, в г.Б. на у.„А.С.“, управлява лек автомобил с рег. №*, без да е поставил обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано и не представя КТ към СУМПС - нарушения по чл.137а от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Понеже жалбоподателя отказал да се разпише на акта, същият бил отведен от свидетелите в сградата на ПУ-Б., където в дежурната стая свидетелят М.Г. предявил и връчил акта на жалбоподателя, при отказ на последния, удостоверен с подписа на свидетеля С.К. .

На основание АУАН било издадено НП №18-0331-000211/09.03.2018 г., издадено от н-к на РУ„П“-Р., с което на жалбоподателя било наложено и адм. наказание: на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП - глоба от 50.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателят на 26.10.2018 г., а е обжалвано на 29.10.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите М.Г., Х.П. и С.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

Налице са преки и верига от косвени доказателства, обосноваващи еднозначен и непораждащ съмнение извод за съставомерността и авторството на деянието.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите М.Г. и Х.П., са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта, а след това и връчването му при отаз. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях, включително и за съставянето на акта. Твърденията на свидетелите М.Г. и Х.П. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в АУАН. Твърденията им за предявяване и връчване на акта се потвърждават от показанията на свидетеля С.К..

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

Тази доказателствена маса в съвкупност опровергават обясненията на жалбоподателя, че е управлявал с поставен предпазен колан, както и, че е носел и представил на проверяващите КТ към СУМПС, който след приключване на проверката му бил върнат. Опровергават и твърдението му, че АУАН не му е предявен и връчен по установения ред, като при извършване на тези действия не е присъствал свидетеля С.К.. Съдът преценява обясненията му в тази им част като негова защитна теза, целяща оневиняването му. Чрез тях същият реализира правото си на защита и те са съобразени изцяло с възприетата от него защитна позиция по делото, обективирана в претенцията му да отрича вината си в извършването на деянието. Така по очевидни причини не следва да се дава вяра и на обясненията му, че акта е съставен в сградата на ПУ-Б., че М.Г. го бил заплашил, че където и да го види ще го спира и глобява, колкото и да е редовен. Преценка на гласните доказателства с оглед тяхна последователност, логичност и в съвкупност с другите доказателства сочат, че в подкрепа на тези твърдения на жалбоподателя липсват каквито и да било други доказателства.

Що се касае до обясненията на жалбоподателят в останалата им част същите, следва да се кредитират изцяло, тъй като визираните гласни доказателствени средства се отличават с конкретика и изцяло кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП от надлежна страна, срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен в условията на отказ. В този смисъл, изложеното съображение относно нарушение на реда на предявяване и връчване на АУАН, е неоснователно.

АУАН е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/ така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно - наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. 

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 7 е депозирана заповед №8121з-952/20.07.2017 г., с която Министъра на М. е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „полицейски инспектор” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Р..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът намира, че по отношение на нарушението по т.1 от НП, в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. И в АУАН, и в НП има достатъчна яснота и конкретика относно мястото, датата на нарушението, дееца и в какво се изразява изпълнителното деяние на нарушението. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. В съставения АУАН деянието е квалифицирано по разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, а след това в издаденото НП, като такова по разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП. Това прецизиране на правната квалификация обаче, не представлява нарушение, още по-малко такова от категорията на съществените, което да доведе до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Задължението за даване правна квалификация на осъщественото нарушение, за което е повдигната административно-наказателно обвинение със съставянето на АУАН, не е вменено на контролния орган, а на АНО, като част от неговите правомощия, съгласно чл.53 ЗАНН. В израз именно на последното и следва да се разбира посочената в НП правна квалификация. Квалифицирането на деянието е дейност изразяваща се в подвеждане на фактически обстоятелства под действието на хипотезата на правна норма, санкционираща противоправно действие - чл.137а, ал.1 ЗДвП, което в случая е сторено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, като последните две са правилно определени. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е и правилно.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

В настоящи случай фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадено НП, са установени по категоричен начин, а относимите факти по делото са установени с допустимите доказателствени средства. При установените факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното производство. Обективираното в него не се опровергава и от събрания и проверен по делото доказателствен материал.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни ПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните ПС са оборудвани. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие - неизползване на предпазните колани, с които МПС са оборудвани. От разпита на актосъставителя и свидетеля по акта и от другите приложени по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като при направената му проверка е било установено, че не е бил поставил обезопасителния си колан. ПС са оборудвани с колани, за да преминават по съответния ред през тялото на водачите и за да ги предпазват от наранявания по време на движение. Именно за това същите са обезопасителни и следва да се използват по указания ред. Жалбоподателят е управлявал автомобила без да е поставил такъв колан, с който е бил оборудван. Така е застрашил своята сигурност. Поради горното и предвид доказаността на нарушението, че жалбоподателят не е използвал обезопасителен колан, движейки се с управляваното от него МПС и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от изключенията, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП, основателно е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП, която предвижда, че се наказва с глоба от 50.00 лв., водач който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Законът определя сумата по категоричен начин и не оставя на административно-наказващия орган самостоятелност в преценката при индивидуализацията.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №18-0331-000211/09.03.2018 г., издадено от н-к на РУ„П“- Р., в частта, в която на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП - глоба от 50.00 лв., затова, че на 02.03.2018 г. около 14.30 часа, в г.Б., на у.„А.С.“, управлява лек автомобил с рег. №*, без да ползва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано - нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………………..