Р Е Ш Е Н И Е    1334

 

Номер   1334

Година   14.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200781

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.Г.Д., подадена срещу НП №18-0331-000370/09.05.2018 г., издадено от н-к на РУ-Р., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП - глоба от 300.00 лв. за това, че на 25.04.2018 г. около 11.00 часа по републиканската пътна мрежа - в О.Р. на път II-84, в района на бензиностанция „Ш.” управлява в посока от г.С. към г.Б. лек автомобил с рег. №*, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП и няма залепен в долен десен ъгал на предното стъкло валиден винетен стикер за такава такса за 2018 г. - нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. Излагат се съображения, че липсва описание на обстоятелствата на нарушението, както и, че нарушението не е извършено, доколкото автомобилът управляван от жалбоподателката е с друг номер, а именно с рег. №*.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

Ответникът - редовно призован, не се явява представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.   

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.04.2018 г. около 11.00 часа свидетелите А.Ц. и А.Ш., служители в РУ„П”-Р. се намирали на път II-84 в района на бензиностанция „Ш.”, в О.Р.. В посоченото време двамата спрели за проверка водача на лек автомобил с рег. №* идващ от г.С. в посока към г.Б.. След това двамата установили, че автомобила се управлява от жалбоподателката М.Г.Д., а на долния десен ъгъл на предното му панорамно стъкло липсва залепен валиден винетен стикер за заплатена винетна такса за 2018 г.

Веднага в присъствие на жалбоподателката свидетелят А.Ц., в присъствието и на свидетеля А.Ш., и съставил АУАН с бланков №490029/25.04.2018 г. затова, че на 25.04.2018 г. около 11.00 часа по републиканската пътна мрежа - в О.Р. на път II-84, в района на бензиностанция „Ш.” управлява в посока от г.С. към г.Б. лек автомобил с рег. №*, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП и няма залепен в долен десен ъгъл на предното стъкло валиден винетен стикер за такава такса за 2018 г. - нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП. След това свидетелят А.Ц. предявил и връчил акта на жалбоподателката, която го подписала.

На основание АУАН било издадено НП №18-0331-000370/09.05.2018 г., издадено от н-к на РУ-Р., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП - глоба от 300.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателят на 09.11.2018 г., а е обжалвано на 14.11.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите А.Ц. и А.Ш., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, освен показанията на свидетеля А.Ц., в частта, в която сочи, че автомобила е бил с рег. №*. Тези му показания се опровергават от тези на свидетеля А.Ш., АУАН, в който е описан номера на иззет талон на автомобила с №008885145, и от самия талон. От този талон се установява, че е издаден на автомобил с рег. №*, а не за отразения и посочен в АУАН и издаденото въз основа на него НП - рег. №*.

Свидетелите са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката. Тъй като липсват вътрешни или други външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите А.Ц. и А.Ш., са единни и непротиворечиви /извън констатираното противоречие/, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта, а след това и връчването му. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях, включително и за съставянето на акта. Твърденията на свидетелите А.Ц. и А.Ш. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в АУАН.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен.  Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно - наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 1е депозирана заповед №8121з-952/20.07.2017 г., с която Министъра на МВР е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „мл. автоконкрольор” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Р..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

Възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП поради неясно описание на нарушението, не следва да бъде споделено.

Този аргумент не се възприема от съда, доколкото в АУАН и в НП е налице конкретно и ясно описание на извършеното нарушение. В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. Мястото му е именно това, където е била извършена проверката от органиге на полицията.  Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е неправилно, а довода на жалбоподателя за основателен. При установените факти съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, МС може да въвежда само една и такса за определена категория пътни ПС, каквато е и таксата за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса. Заплащането на същата дава право на едно ППС да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци. Управляваното от жалбоподателя превозно средство се е движело именно по такава пътна мрежа и поради това е подлежало на изискванията на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

В случая е безспорно установено, че управляваното от жалбоподателят МПС е било без платена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Този факт се установява от едностранни и безпротиворечиви свидетелски показания. От същите обаче се установява и, че на жалбоподателката е бил иззет талона на автомобила с №008885145. Видно от преписа от същия, той се отнася за автомобил с рег. №*, а не за отразения и посочен в АУАН и издаденото въз основа на него НП - рег. №*. Поради тази причина съдът приема, че жалбоподателката е управлявала МПС с рег. №*, а не такова с рег. №*. Поради този факт вмененото адм. нарушение за управление на автомобил с последният тези рег. номера е несъставомерно по текста на чл.139, ал.5 ЗДвП. По изложените съображения, НП се явява издадено в нарушение на материалния закон, а като такова следва да бъде отменено като неправилно.

Липсата на установеност на нарушението, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправното деяние от обективна страна.

По гореизложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна, поради което  и на основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №18-0331-000370/09.05.2018 г., издадено от н-к на РУ-Р., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП - глоба от 300.00 лв. затова, че на 25.04.2018 г. около 11.00 часа по републиканската пътна мрежа - в О.Р. на път II-84, в района на бензиностанция „Ш.” управлява в посока от г.С. към г.Б. лек автомобил с рег. №*, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП и няма залепен в долен десен ъгал на предното стъкло валиден винетен стикер за такава такса за 2018 г. - нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………………