Р Е Ш Е Н И Е    1337

 

Номер   1337

Година   14.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200037

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на П.Г.А., подадена срещу НП №16-3794-000381/10.11.2016 г., издадено от н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.185 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв., на основание чл.174, ал.3 ЗДвП - глоба от 2`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №-2539 на М., са отнети 12 контролни точки, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 и от ЗДвП - глоба от 101.00 лв. за това, че на 27.10.2016 г., около 22.15 часа в О.Б. на път II-19 в посока г.Д. – г.Г.Д., управлява лек автомобил с рег. №*, като на км. 53.100 не контролира управляваното от него МПС, навлиза в насрещната пътна лента и се удря в еластична ограда /мантинела/, като реализира ПТП с материални щети. Същият отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, като не представя и не носи СУМПС и КТ към него, както и не носи СР на МПС, което управлява /част втора/ - нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.174, ал.3 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално - правни норми. Излагат се съображения, че не е посочено мястото, където се твърди, че е извършено на решението по чл.174, ал.3 ЗДвП; че разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП съдържа няколко състава на адм. нарушения, като в НП не е посочено конкретното предложение, което е било нарушено от жалбоподателя; че наказанието по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е незаконосъобразно, защото санкционната разпоредба за това нарушение не предвижда такъв размер на наказание. Излага се още, че нарушенията не са извършени, защото автомобила е бил управляван от Б.П., а не от жалбоподателят.

Въззиваемата страна - редовно призована, се явява лично.

Представлява се от процесуален представител – адв. П., който в съдебно заседание поддържа жалбата, но не аргументира нови съображения, извън посочените в нея. В представено писмено становище излага допълнителни съображения, че нарушенията не са описани по време, място и други обстоятелства по извършването им. Акцентира, че автомобила е бил управляван от Б.П., а не от жалбоподателя.

Ответникът - редовно призован, не се явява представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.   

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.10.2016 г., около 22.15 часа, свидетелите М.М. и Т.В., служители в РУ„П”-Б., получили сигнал от дежурната част, че в О.Б. на път II-19, км. 53-54 има ПТП. Малко след това – около 22.30 часа двамата пристигнали на посоченото място, като установили, че движещ се в посока г.Д. – с.М. лек автомобил с рег. №*, на км. 53.100 навлиза в насрещната пътна лента и се удря в еластична ограда /мантинела/, като реализира ПТП с материални щети. Двамата установили още, че автомобила е на мястото на ПТП-то и не е местен, като в него се намирал жалбоподателя П.Г.А., който седял на мястото на водача. Същият им заявил, че той е управлявал превозното средство. Тогава свидетеля М.М. го поканил да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“, за да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Жалбоподателят категорично заявил, че не желае да бъде изпробван. Тъй като лицето не представило поисканите му СУМПС и КТ към него, както и СР на МПС, което управлявал, същият бил отведен от свидетелите в сградата на РУ-Б., където веднага в негово присъствие свидетелят М.М., в присъствието и на свидетеля Т.В. му съставил АУАН с бланков №254332/27.10.2016 г., за това, че на 27.10.2016 г., около 22.15 часа в О.Б. на път II-19 в посока г.Д. – г.Г.Д., управлява лек автомобил с рег. №*, като на км. 53.100 не контролира управляваното от него МПС, навлиза в насрещната пътна лента и се удря в еластична ограда /мантинела/, като реализира ПТП с материални щети. Същият отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, като не представя и не носи СУМПС и КТ към него, както и не носи СР на МПС, което управлява /част втора/ - нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.174, ал.3 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. След съставяне на АУАН свидетелят М.М. съставил и Талон за медицинско изследване. След това АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателят. Така му бил връчен и Талонът за медицинско изследване. След това същият бил освободен, но не се явил във ФЦСМП-Р., за да даде кръв за изследване.

На основание АУАН било издадено НП №16-3794-000381/10.11.2016 г., издадено от н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.185 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв., на основание чл.174, ал.3 ЗДвП - глоба от 2`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №-2539 на М., са отнети 12 контролни точки, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 и от ЗДвП - глоба от 101.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателят на 06.12.2018 г., а е обжалвано на 11.12.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите М.М. и Т.В., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите М.М. и Т.В., са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта, а след това и връчването му. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях, включително и за съставянето на акта. Твърденията на свидетелите М.М. и Т.В. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в АУАН.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

Тази доказателствена маса в съвкупност опровергават показанията на свидетеля Б.П., че не жалбоподателя, а той е управлявал МПС-то и той е осъществил ПТП-то. Опровергават и твърдението му, че оставил жалбоподателя в автомобила, като отишъл да търси помощ. Съдът преценява показания му като защитна теза, целяща оневиняването на жалбоподателя, за което същият има и основание – близки отношения между двамата. Преценка на гласните доказателства с оглед тяхна последователност, логичност и в съвкупност с другите доказателства сочат, че в подкрепа на тези твърдения на свидетеля Б.П. липсват каквито и да било други доказателства. Показанията му са и нелогични. Не може да се приеме за достоверно твърдението му, че тръгнал към не особено близко село, където евентуално въпреки, че не познава никой щял да търси помощ. Без съмнение мястото на което се е осъществило ПТП-то е натоварено такова и от там често минават автомобили. Така при вида на катастрофирал автомобил водачите им са били длъжни да спрат и окажат съдействие. При това положение дори и свидетеля Б.П., както и жалбоподателя да не са имали телефони, същите са можели да ползват тези на последните или на пътниците в тези автомобили.

 По изложените съображения съдът не кредитира изцяло показанията на свидетеля Б.П., тъй като визираните гласни доказателствени средства са нелогични и не кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен.  Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/ така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 7 е депозирана заповед №8121з-748/24.06.2015 г., с която Министъра на М. е оправомощил конкретния Н-к на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „мл. автоконкрольор” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът намира, че по отношение на всички нарушения от НП в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на всяко от извършените нарушения, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава им. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено всяко от административните нарушения, тоест нарушенията на жалбоподателя са описани точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушенията. Мястото на всички нарушенията е именно това, където е било осъществено ПТП-то. Всяко от самите нарушения е описано както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

За нарушението по т. 1:

Съдът намира, че НП е неправилно.

Нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП съдържа общо правило за движение, според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните ПС, които управляват. Нарушението по този текст е самостоятелно и се изразява в липсата на постоянно упражняван контрол върху автомобила, като може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение относно режима на скоростта. Това нарушение поначало няма връзка със скоростта и може да бъде осъществено, доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. Когато изгубването на контрола върху управлението на автомобила е в резултат на допуснато нарушение относно режима на скоростта, извършеното нарушение на правилата за движение за конкретния случай е това по чл.20, ал.2 ЗДвП, а не по чл.20, ал.1 ЗДвП. Двете алинеи на чл.20 ЗДвП, отнасящи се до задължението за непрекъснат контрол на превозното средство и за У. със съобразена скорост, са взаимно изключващи се - нарушителят не би могъл да извърши с едно деяние едновременно нарушения по всяка една от двете разпоредби. В първия случай за самостоятелно нарушение е определено невладеенето на автомобила, а във втория нарушението е свързано с режима на скоростта.

Съдебната практика е последователна и категорична, че когато се касае до нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, деецът следва да носи отговорност при изгубване на контрол върху пътното превозно средство поради заспиване, отклонение на вниманието, разсейване и други. Контролът върху управлението се изразява в постоянното внимание на водача за техническо овладяване на автомобила отвътре, т.е. да владее работата върху техническите органи, елементи и системи за неговото У.. В този смисъл, нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП, се изразява в отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила, и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта.

В настоящи случай фактическите твърдения изложени в НП се свеждат до това, че жалбоподателя не контролира непрекъснато управляваното от него МПС и блъска намиращата се от ляво мантинела, реализирайки ПТП с материални щети, а не, че е причинил ПТП в следствие на несъобразена скорост с определени обстоятелства. От събраните по делото доказателства обаче, не са установява безспорно, че жалбоподателят при У. на процесния автомобил, не е осъществил непрекъснат контрол над управляваното му и е изгубил управлението върху същия. Възможно е също да е предизвикал ПТП-то поради У. с несъобразена скорост. В настоящият случай и никой от свидетелите на АНО не е установил какви са причините за осъщественото ПТП, дали същото е поради загуба на контрол върху автомобила или поради У. с несъобразена скорост. Действителната причина за ПТП-то не се установи и в съдебно заседание. Тази липса на установеност сочи на недоказаност на твърдяното нарушение не само от обективна, но и от субективна страна. Предвид санкционния характер на производството, описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката. Съдът следва, въз основа на събраните по делото доказателства, да направи преценка, дали доказателствата установяват и доказват фактическата обстановка такава, каквато тя е описана в НП, респективно, да направи преценка, налице ли са обективните и субективните признаци на твърдяното нарушение.

При така установените факти съставомерността на деянието не е установена по безспорен начин.  Описаното в АУАН и в НП деяние не се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице.

Липсата на установеност на нарушението, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправното деяние от обективна страна.

За нарушението по т. 2:

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП по т.2 съдът намира, че също е правилно.

Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в съдебното производство, безспорно сочат, че е налице и доказано по безспорен начин административното нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от жалбоподателя. Съставомерността на деянието е установена по безспорен начин.

В настоящият случай, безспорно се установяват релеватните факти, а именно, че автомобила е бил управляван от жалбоподателя, т.е., че е имал качеството на водач на МПС, че разпореждането е дадено надлежно и в това му качество, както и, че същият е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. От друга страна по делото, не се установи, че свидетелите на АНО са възпрепятствали жалбоподателят да даде проба в ЦСМП-Р.. Тези данни несъмнено сочат неизпълнение на задължението му в качеството му на водач на МПС- лек автомобил да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и обосновават отговорността на водач на МПС за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, която разпоредба въвежда задължение по отношение на водачите на МПС, да им бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и което жалбоподателят очевидно не е сторил в конкретния случай. По този начин жалбоподателят е извършил адм. нарушение, тъй като виновно е осъществил състава на чл.174, ал.3 ЗДвП.

Установява се и мястото на спиране на водача и на управлявания от него автомобил.  От друга страна, употребата на алкохол от водач на МПС, когато е взета некачествена проба, оспорват се показанията на техническото средство, водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство, се установява с лабораторно изследване (чл.2 от Наредба №30). Лабораторното изследване се извършва въз основа на издаден талон за медицинско изследване, който се съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН, връчва се на водача срещу подпис и съдържа лечебното заведение, в което водача следва да се яви и срока на явяването му. Отказът да се получи талон за медицинско изследване се установява с подписа на един свидетел (чл.6, пр.2 от Наредба №30). В случая талонът притежава необходимите реквизити по утвърдения образец, съдържащ се в Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №30/27.06.2001 г. Този талон като официален свидетелстващ документ, по смисъла на чл.179 ГПК, вр. с чл.144 АПК, има обвързваща доказателствена сила относно факта на удостоверения с него отказ за получаването му от страна на водача. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, независимо че включва само предложение първо от разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, субсумира и това по предложение второ. Правният извод, че двете предложения са алтернативно, а не кумулативно уредени, предвид употребата на граматическия съюз "или", е достатъчен мотив да се възприеме, че е осъществен съставът на което и да било от двете предложения на правната норма, за да бъде налице нарушение по този текст от закона. В случая е установено, че водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство, което е достатъчно за да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност.

От друга страна се установява, че жалбоподателят не се е явил във ФСМП-Р., за да му бъде взета кръвна проба. Това обстоятелство се проверява служебно от АНО, като такъв факт не е вписан в издаденото НП. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят не е дал кръв за изследване. Ето защо и предвид изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществявал У. на процесният автомобил непосредствено преди извършената му проверка, като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество.

При определяне размера на наказанието, наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно по нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност по санкционната норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като по делото не съществува спор относно личността на административно-наказателно отговорното лице. Последната предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина“ за срок от 24 месеца и „глоба“ от 2`000.00 лв. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в размера, който е фиксиран в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства. С така определената по вид и размер адм. санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

Доколкото се установи, че нарушителят е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което в Наредба №-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, е предвидено отнемането на общо 12 контролни точки, следва НП да бъде потвърдено и в тази му част.

За нарушенията по т.3 и т.4:

С описаните в НП действия жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на всяко от административните нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Цитираните разпоредби гласят, че водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за У. на МПС от съответната категория и контролния талон към него, свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, и за тегленото от него ремарке, както и документ за сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите за МПС което управлява, и за тегленото от него ремарке. Следователно същите предписват правила за поведение на определени субекти - адресати на нормата, а именно водачи на МПС. В случая АНО въвежда твърдение, че нарушителят не е носил СУМПС и КТ към него, както и СР на МПС, което управлява. Изводът е законосъобразен. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила. Също безспорно е доказано и че в момента на У. на автомобила, не е носил със себе си тези документи, които като водач е длъжен да носи съгласно чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. С оглед на тези мотиви се налага и извод, че жалбоподателят е осъществил съставомерните деяния по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП. Ето защо правилно на жалбоподателя е наложено наказание по чл.183, ал., т.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗДвП. Тези наказания са с фиксиран размер, като предвиждат глоба от по 10.00 лева за всяко едно от тях. Административно-наказващият орган е определил един законосъобразен и справедлив размер на наказанието за нарушението по т.3 от НП, но не и за това по т.4, където е наложено наказание в глоба от 101.00 лв. Очевидно е, че така определения размер на наказанието е незаконосъобразен, като НП в тази му част следва да бъде изменено и размера на наказанието бъде определен на 10.00 лева.

Така съдът счете, че жалбоподателят е осъществил състава на всяко от нарушенията от обективна и субективна страна и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

От субективна страна, деянията по т.2, т.3 и т.4 са извършени при пряк умисъл.

В случая не е налице и маловажност на всяко от нарушенията по т.2, т.3 и т.4, по чл.28 ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения нито единият от случаите не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквито процесните нарушения не са. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същите не представляват нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако всеки от процесните случаи бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №16-3794-000381/10.11.2016 г., издадено от н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.174, ал.3 ЗДвП - глоба от 2`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №-2539 на М., са отнети 12 контролни точки; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП - глоба от 10.00 лв.;

ИЗМЕНЯ НП №16-3794-000381/10.11.2016 г., издадено от н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба от 101.00 лв., като определя това наказание, на глоба от 10.00 лв.;

ОТМЕНЯ НП №16-3794-000381/10.11.2016 г., издадено от н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.185 от ЗДвП - глоба от 20.00 лв.

Решението на съда подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………….