Р Е Ш Е Н И Е    1396

 

Номер   1396

Година   19.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200338

по  описа  за

2018

година

 

Признава обвиняемата Д.М.О.-З. родена на 28.03.1982 г. в Г.Я., с адр. в Г., У.„Б.”№1, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, с висеше образование, управител на „З.-МД“ЕООД, ЕГН*, ЗА НЕВИННА, в това че: в периода 03.04.2014 г. - 04.11.2014 г. включително, в Г.Б. и в Г.Р., в съучастие като съизвършител с Д.К.З. извършили следното:

На 03.04.2014 г. в Г.Б., чрез друго лице - Д.К.З., съставила неистински частен документ - акт за установяване на адм.нарушение №1-06/14.03.2014 г., изготвен от Г.Р.-А. - гл. експерт „О.ч.в.“ в РИОСВ-Б. в частта му подпис на нарушител, като му придал вид, че е подписан от нея и на 04.11.2014 г. в Г.Р., пред състав на Рг.РС по НАХд. №570/2014 г. по описа на Рг.РС го употребила при условията на посредствено извършителство - чрез инж. Т.Д. - директор на РИОСВ-Б., за да докаже, че не съществува административно-наказателно правоотношение между „З.-МД”ЕООД-Б. и РИОСВ-Б., както и че не съществува правоотношение между РИОСВ и Д.М.О.-З. с ЕГН* от Г.Б. в качеството й на управител на дружеството основано на разпоредбата на чл.43, ал.1, вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН - при предявяване на акт за установяване на адм.нарушение №1-06/14.03.2014 г. - престъпление по чл.309, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което то и на основание чл.304 НПК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

Признава обвиняемият Д.К.З. роден на 14.05.1982 г. в Г., жител и живущ в Г., У.„Б.”№1, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, работник, ЕГН*, ЗА НЕВИНЕН, в това че: в периода 03.04.2014 г. - 04.11.2014 г. включително, в Г.Б. и в Г.Р., в съучастие като съизвършител с Д.М.О.-З. извършили следното:

На 03.04.2014 г. в Г.Б. съставил неистински частен документ - акт за установяване на адм.нарушение №1-06/14.03.2014 г., изготвен от Г.Р.-А. - гл. експерт „О.ч.в.“ в РИОСВ-Б. в частта му подпис на нарушител, като му придал вид , че е подписан от неговата съпруга Д.О.- З. и на 04.11.2014 г. в Г.Р. пред състав на Рг.РС по НАХдело №570/2014 г. по описа на Рг.РС Д.О. употребила акт за установяване на адм. нарушение №1-06/14.03.2014 г. при условията на посредствено извършителство - чрез инж.Т.Д. - директор на РИОСВ-Б., за да докаже, че не съществува административно-наказателно правоотношение между „З.-МД”ЕООД-Б. и РИОСВ-Б., както и че не съществува правоотношение между РИОСВ и Д.М.О.-З. с ЕГН* от Г.Б. в качеството й на управител на дружеството основано на разпоредбата на чл.43, ал.1, вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН - при предявяване на акт за установяване на адм. нарушение №1-06/14.03.2014 г. - престъпление по чл.309, ал.1 от НК вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение

Решението на съда подлежи на обжалване и протест от страните в 15-дневен срок, считано от днес пред ОС-БЛ..

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 01.04.2019 година

към РЕШЕНИЕ №1396 от 19.03.2019 г.

по НАК.Д. №338 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесено постановление от РП-Р., с което обвиняемите Д.М.О.-З. и Д.К.З., са предадени на съд, както следва:

Обвиняемата Д.М.О-З., за това че: в периода 03.04.2014 г. - 04.11.2014 г. включително, в Г.Б. и в Г.Р., в съучастие като съизвършител с Д.К.З. извършили следното:

На 03.04.2014 г. в Г.Б., чрез друго лице - Д.К.З. съставила неистински частен документ - акт за установяване на адм.нарушение №1-06/14.03.2014 г., изготвен от Г.Р.-А. - гл. експерт „О.ч.в.“ в РИОСВ-Б. в частта му подпис на нарушител, като му придал вид, че е подписан от нея и на 04.11.2014 г. в Г.Р. пред състав на Рг.РС по НАХдело №570/2014 г. по описа на Рг.РС го употребила при условията на посредствено извършителство - чрез инж. Т.Д. - директор на РИОСВ-Б., за да докаже, че не съществува административно-наказателно правоотношение между „З.-МД”ЕООД-Б. и РИОСВ-Б., както и че не съществува правоотношение между РИОСВ и Д.М.О.-З. с ЕГН* от Г.Б. в качеството й на управител на дружеството основано на разпоредбата на чл.43, ал.1, вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН - при предявяване на акт за установяване на адм.нарушение №1-06/14.03.2014 г. - престъпление по чл.309, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Обвиняемият Д.К.З., за това, че: в периода 03.04.2014 г. - 04.11.2014 г. включително, в Г.Б. и в Г.Р., в съучастие като съизвършител с Д.М.О.-З. извършили следното:

На 03.04.2014 г. в Г.Б. съставил неистински частен документ - акт за установяване на адм.нарушение №1-06/14.03.2014 г., изготвен от Г.Р.-А. - гл. експерт „О.ч.в.“ в РИОСВ-Б. в частта му подпис на нарушител, като му придал вид , че е подписан от неговата съпруга Д.О.- З. и на 04.11.2014 г. в Г.Р. пред състав на Рг.РС по НАХдело №570/2014 г. по описа на Рг.РС Д.О. употребила акт за установяване на адм.нарушение №1-06/14.03.2014 г. при условията на посредствено извършителство - чрез инж.Т.Д. - директор на РИОСВ-Б., за да докаже, че не съществува административно-наказателно правоотношение между „З.-МД”ЕООД-Б. и РИОСВ-Б., както и че не съществува правоотношение между РИОСВ и Д.М.О.-З. с ЕГН* от Г.Б. в качеството й на управител на дружеството основано на разпоредбата на чл.43, ал.1, вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН - при предявяване на акт за установяване на адм.нарушение №1-06/14.03.2014 г. - престъпление по чл.309, ал.1 от НК вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Представени са и доказателствени материали /ДП №239/2015 г., по описа на РУ-Б./, които според прокуратурата установяват посочените обстоятелства.

Обвиняемите Д.М.О-З. и Д.К.З. - редовно призовани, не се явяват.

Защитниците - адвокат Г. и адвокат Д., застъпват становище, че подзащитните им следва да бъдат оправдани. По отделно излагат доводи, че обвинението е останало недоказано, като двамата подсъдими са невинни по така повдигнатото на всеки от тях обвинение.

Защитникът на Д.М.О-З. - адвокат Г. мотивира заетата позиция със съображения, че в подкрепа на твърдението на РП-Р., че тази обвиняема е ползвала инкриминирания документ липсват каквито и да било доказателства. От друга страна така съставения АУАН е официален документ, включително и в частта на подписа за нарушител. Сочи още, че по отношение обстоятелството дали подписа в посочената част е положен от обвиняемата са събрани противоречиви доказателства, защото вещото лице установява, че подписа не е положен от същата, а свидетелите са категорични, че подписа е положен лично от нея в тяхно присъствие. 

Адвокат Д., който е защитник на Д.К.З. излага идентични съображения в подкрепа и на своя подзащитен. Сочи, че частта от АУАН в графата „подпис на нарушител”, не представлява частен документ, защото самият документ е изцяло официален, като е невъзможно такъв в едната си част да бъде частен. Излага още, че Д.М.О-З. е подписала същия в тази му част, като след това не може да се установи дали актосъставителя или други служители на АНО не са съставили нов АУАН за същото деяние, който е бил подписан от друго лице, вместо от първата.  Сочи още, че така избраната конструкция на обвинението – деянието във втората си част да е извършено чрез посредствено извършителство е невъзможна, защото не е установено дали лицата, за които се сочи че са използвали акта, са знаели, от кой е положен подписа в графата „нарушител”.

РП не изпраща представител и не се представлява.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Д.М.О.-З. е родена на 28.03.1982 г. в Г.Я., с адр. в Г., У.„Б.”№1, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, с висеше образование, управител на „З.-МД“ЕООД, ЕГН*.

Д.К.З. е роден на 14.05.1982 г. в Г., жител и живущ в Г., У.„Б.”№1, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно - специално образование, работник, ЕГН*.

И двамата не са освобождавани от наказателна отговорност и не им е налагано наказание по административен ред.

На 14.03.2014 г. свидетелката Г.Р.-А., в качеството си на гл. експерт „О.ч.в.” в РИОСВ-Б., в присъствието на лицата С.С. и М.А., съставила в г.Б. на „З.-МД”ЕООД-Б. в отсъствие на негов законен или упълномощен представител АУАН №06/14.03.2014 г., за извършено от дружеството на 11.02.2014 г. нарушение по чл.34м, вр. чл.30л, ал.3 и ал.4, т.т.1, 2 и 3 от ЗЧАВ. След това акта бил изпратен на О.Б., за връчване на дружеството. В изпълнение на задължението си по ЗАНН на 03.04.2014 г. свидетелите Р.Р. и Н.К., служители в ОА-Б., последният от които бил оправомощен със заповед от Кмета на О.Б. да предявява и връчва АУАН, посетили магазин в г.Б., стопанисван от „З.-МД“ЕООД. Там същите открили обвиняемият Д.К.З., както и жена, която той им представил като Д.М.О-З., негова съпруга и управител на дружеството.

След това свидетелите предявили АУАН №06/14.03.2014 г., съставен от свидетелката Г.Р.-А. на „З.-МД”ЕООД, като го дали за подпис на жената, която Д.К.З. представил на свидетелите като Д.М.О-З., негова съпруга. Тогава в присъствието на свидетелите Р.Р. и Н.К., Д.К.З. написал като дата на предявяване и връчване на акта – 03.04.2014 г., имената Д.М.О-З. – в графата „Свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта” и положил подпис за нарушител в графата „нарушител” в акта. След това свидетелите Р.Р. и Н.К., си тръгнали. По-късно така попълненият АУАН бил върнат на РИОСВ-Б.. Въз основа на него било издадено НП №1-06/22.08.2014 г., издадено от Директора на РИОСВ-Б., с което на „З.-МД”ЕООД, на основание чл.34, ал.1 от ЗЧАВ, било наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`000.00 лв. След това НП било връчено на „З.-МД”ЕООД.

Последното било обжалвано в срок, като в самата жалба било посочено, че АУАН не е предявен и връчен на дружеството-жалбоподател. Въз основа на тази жалба било образувано НАХД №570/2014 г. по описа на Рг.РС. По-късно в хода на производството по делото в съдебно заседание провело се на 04.11.2014 г. в Г.Р. било конкретизирано, че подписа за нарушител не е положен от управителката на дружеството, а именно обвиняемата Д.М.О-З.. Тогава по същото дело била назначена СГЕ, която установила, че подписа за нарушител в АУАН №06/14.03.2014 г., съставен от свидетелката Г.Р.-А. на „З.-МД”ЕООД, не е положен от обвиняемата Д.М.О-З.. Поради така констатираното НП №1-06/22.08.2014 г., издадено от Директора на РИОСВ-Б., с което на „З.-МД”ЕООД на основание чл.34, ал.1 от ЗЧАВ, било наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`000.00 лв. било отменено на формално основание, поради нарушени установени законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП.

От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването съдебно-графическа експертиза /протокол №26/ се установява, че почерка с който са попълнени имената Д.М.О-З. – в графата „Свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта”, както и датата 03.04.2014 г., не са положени и изписани от обвиняемата Д.М.О-З., както и свидетелката Р.Р..

От заключението на назначената и изготвена в хода на разследването съдебно-графическа експертиза /протокол №16/ се установява, че подписа за нарушител в графата „нарушител” в акта не е положен от обвиняемата Д.М.О-З., като почерка, с който са попълнени имената Д.М.О-З. – в графата „Свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта”, подписа за нарушител в графата „нарушител” в акта, както и датата 03.04.2014 г., са положени и изписани от обвиняемият Д.К.З..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите Г.Р.-А., Р.Р. и Н.К., писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, вр. чл.378, ал.2 НПК доказателства събрани в наказателното производство, както и заключенията по съдебно-графически експертизи.

Доказателствата по делото са сраванително еднопосочни, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага подробният им анализ.

На първо място съдът отхвърля показанията на свидетелите Р.Р. и Н.К. в частта, в която всеки от тях твърди, че подпис в инкриминирания документ в частта му в графата „нарушител” е положен от обвиняемата Д.М.О-З., тъй като не се подкрепят от доказателствения материал.Съдът преценява показанията им в тази им част като тяхна защитна теза, целяща оневиняването им, защото не са изпълнили стриктно служебните си задължения. Преценка на всичките доказателства с оглед тяхна последователност, логичност и в съвкупност с другите доказателства сочат, че в подкрепа на това твърдение на свидетелите Р.Р. и Н.К. липсват каквито и да било други доказателства. Съдът не дава вяра и игнорира като неубедителни и недостоверни показанията на свидетелите Р.Р. и Н.К., относно това им твърдение, защото същите

се опровергават от заключението на назначената и изготвена в хода на разследването съдебно - графическа експертиза /протокол №16/. Вещото лице изготвило същата категорично е установило, че подписа за нарушител в графата „нарушител” в акта не е положен от обвиняемата Д.М.О-З., като почерка, с който са попълнени имената Д.М.О-З. – в графата „Свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта”, подписа за нарушител в графата „нарушител” в акта, както и датата 03.04.2014 г., са положени и изписани от обвиняемият Д.К.З..

Ето защо при изграждане на своите изводи съдът не кредитира показанията на свидетелите Р.Р. и Н.К., относно твърдението им, че подписа в графата „нарушител” в инкриминирания документ е положен от обвиняемата Д.М.О-З..

Що се касае до показанията на свидетелите Р.Р. и Н.К. в останалата им част същите, следва да се кредитират изцяло относно направените признания за това, че са посещавали адреса два пъти, че втория път са намерили лице, което се е представило като Д.К.З., който пък е посочил намираща се там жена, като Д.М.О-З., тъй като в коментираната им част визираните гласни доказателствени средства се отличават с конкретика и изцяло кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото. Налице е и корелативна връзка между информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите Р.Р. и Н.К. за тези факти. Относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени /освен в частта, в която съдът не ги кредитира/, съдът не констатира и никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова противоречие с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда.

За да приеме горната фактическа обстановка, на следващо място съдът възприема като напълно достоверни показанията на свидетелката Г.Р.-А.. Същата е извършила проверка на дейността на дружеството, констатирала е допуснато нарушение, а след това е съставила и АУАН за същото. Тази свидетелка установява още, че документа е бил съставен в г.Б. в отсъствие на законен или упълномощен представител на „З.-МД”ЕООД, представляван от обвиняемата Д.М.О-З., а след това е изпратен по реда на ЗАНН за връчване на О.Б.. Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на тази свидетелка, са вътрешно непротиворечиви относно фактите, които се установяват чрез тях. Показанията и се подкрепят и от писменото доказателство АУАН №06/14.03.2014 г., съставен от нея на „З.-МД”ЕООД.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

С писмени доказателства, а именно справки за съдимост, се установява, че обвиняемите не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

От заповед №64/05.06.06 г. се установява материалната компетентност на свидетелката Г.Р.-А. да съставя АУАН по ЗООС. От АУАН №06/14.03.2014 г. се установява, че е съставен за извършено от дружеството на 11.02.2014 г. нарушение по чл.34м, вр. чл.30л, ал.3 и ал.4, т.т.1, 2 и 3 от ЗЧАВ. От писмо от РИОСВ-Б. се установява, че с него е изпратен АУАН №06/14.03.2014 г., за връчване на ОА-Б.. От писмо от ОА-Б. се установява, че е върнат АУАН №06/14.03.2014 г., за който е отбелязано в писмото, че е връчен. От жалба от „З.-МД”ЕООД се установява, че е подадена на 03.09.2014 г., като в нея се оспорва, че АУАН е надлежно връчен.

От протокол от съдебно заседание по НАХД №570/2014 г. по описа на Рг.РС, се установява, че същото е проведено на 06.04.2014 г. От протокол от съдебно заседание по НАХД №570/2014 г. по описа на Рг.РС се установява, че същото е проведено на 04.11.2014 г., като тогава процесуалният представител на жалбоподателя по това дело е оспорил, че АУАН е предявен и връчен чрез управителката на дружеството. От протокол №31/14.11.2014 г. по допусната по НАХД №570/2014 г. по описа на Рг.РС СГЕ се установява, че подписа за нарушител в графата „нарушител” в акта, не е положен и изпълнен от Д.М.О-З.. Това последно обстоятелство се установя и от експертна справка №12 от 18.06.2015 г.

От Решение №1790/16.04.2015 г. се установява, че е отменено НП №1-06/22.08.2014 г., издадено от Директора на РИОСВ-Б., с което на „З.-МД”ЕООД, на основание чл.34, ал.1 от ЗЧАВ, на формално основание, поради нарушени установени законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Същото е било обжалвано видно от касационна жалба. От Решение №1123/19.06.2015 г. се установява, че е потвърдено Решение №1790/16.04.2015 г. 

От писмо от РИОСВ-Б. се установява, че по преписката по която е съставен АУАН №06/14.03.2014 г., няма представено пълномощно от „З.-МД”ЕООД.

От заповед №02-105/27.02.2015 г. се установява, че Н.К. е назначен на длъжност началник отдел „ОРС” в ОА-Б..

От заповед №01-35/01.07.06 г. се установява, че Н.К. е назначен на длъжност гл. експерт „ОРС” в ОА-Б..

От трудов договор от 17.03.2014 г. се установява, че Р.Р. е назначен на длъжност специалист „ОРС” в ОА-Б.. От допълнително споразумение от 19.03.2015 г. към трудов договор от 17.03.2014 г. се установява, че Р.Р. е назначен на длъжност старши специалист „ОРС” в ОА-Б.. От длъжностната характеристика на длъжността началник отдел „ОРС” в ОА-Б. се установяват основните задължения за лицата заемащи тази длъжност, като същата е връчена на Н.К..

От длъжностната характеристика на длъжността специалист „ОРС” в ОА-Б. се установяват основните задължения за лицата заемащи тази длъжност, като същата е връчена на Р.Р..

От заповед №09-747/22.04.2013 г. се установява, че Р.Р. и Н.К. е определен да предявява АУАН постъпили в  ОА-Б. от други държавни учреждения и общини.

От удостоверения по декларирани данни и автобиографии се установява, че обвиняемите са съпрузи, като имат две деца, са с добро имуществено състояние.

От всички документи съдържащи се в преписка по обжалване на НП №3-20/26.02.2008 г. се установява, че е издадено за нарушение извършено от „З.-МД”ЕООД, като е постановено съдебно решение.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, а другата част от тях са неотносими към предмета на установяване, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане.

Съдът счита за професионално и обективно изготвено всяко от заключенията на съдебно-графични експертизи, като ползва същите при изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото. Същите не са оспорени от страните и приети с тяхното съгласие,  обективни са, постановени от лице с необходимите знания в своята област. Експертните заключения на вещото лице се основава на обоснован научен анализ на относимите по делото факти и обстоятелства, за установяването на които е доказано, че са необходими специални знания от областта на науката и техниката. Вещото лице е използвало достоверни сравнителни образци, като заключенията, че почерка, с който са попълнени имената Д.М.О-З. – в графата „Свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта”, както и датата 03.04.2014 г., не са положени и изписани от обвиняемата Д.М.О-З., както и свидетелката Р.Р., а подписа за нарушител в графата „нарушител” в акта не е положен от обвиняемата Д.М.О-З., като почерка, с който са попълнени имената Д.М.О-З. – в графата „Свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта”, подписа за нарушител в графата „нарушител” в акта, както и датата 03.04.2014 г., са положени и изписани от обвиняемият Д.К.З., са научно аргументирани, ясни и обосновани. Съдът няма никакви основания да се съмнява в тяхната обективност и правилност, още повече, че при изготвянето им за сравнителен материал са използвани само подписи и текстове, за които няма и не може да има съмнение, че изхождат от лицата от които са взети. Експертните заключения са извършени в съответствие с принципите на обективност, всестранност и пълнота, като експерта се е ръководел от професионалните си знания и от постиженията на науката и практиката в областта на съдебно-почерковата експертиза. Тези заключения са професионално изготвени и в достатъчна степен аргументирани и обосновани, непораждащи съмнение за тяхната правилност с оглед използваните достоверни сравнителни образци.

От анализа на всички доказателства безспорно се установява както фактическата обстановка при извършване на всяко от деянията, така и липсата на авторството на обвиняемите.

Въз основа на така изложените по-горе и възприети от съда фактически положения се формира правния извод, че обвиняемите Д.М.О.-З. и Д.К.З., не са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.309, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК. От анализа на доказателствената съвкупност, не могат да се направят безспорни изводи за съставомерните елементи от обективната и субективната страна на състава на престъпленията съгласно обвинението.

За да се отговори на въпроса има ли извършено деяние следва най-напред да бъде направен анализ на документа, за който се твърди, че съставен.

Определението на официален документ е дадено в чл.93, т.5 от НК. Официален е всеки документ, издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции. Също така, за наличието на официален документ не следва само да се изхожда от изискванията за правната му валидност и доказателствена сила, а и от годността на документа да създаде заблуждение у другиго, че е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции. В тази връзка АУАН №1-06/14.03.2014 г., изготвен от Г.Р.-А. - гл. експерт „О.ч.в.“ в РИОСВ-Б., безспорно има качеството на официален документ по смисъла на чл.93, т.5 НК, защото е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му. По същество това е удостоверителен документ. Не така стои въпроса в частта за подпис на нарушител в така съставения АУАН.

Обективен съставомерен признак, обхванат от състава на вмененото на всеки от обвиняемите престъпление е характеристиката на документа, а именно: наличието на частен документ. За да има извършено престъпление по чл.309, ал.1, пр.1 от НК /каквото е обвинението/ е необходимо дееца да състави неистински частен документ. В случая, е посочено по ясен начин в обвинителния акт, че на 03.04.2014 г. в Г.Б. чрез друго лице - Д.К.З., Д.М.О.-З. съставила неистински частен документ - акт за установяване на адм.нарушение №1-06/14.03.2014 г., изготвен от Г.Р.-А. - гл. експерт „О.ч.в.“ в РИОСВ-Б. в частта му подпис на нарушител, като първият му придал вид, че е подписан от последната.

Съставянето на неистински документ по смисъла на чл.93, ал.1, т.6 от НК представлява първично обективиране на конкретно писмено изявление. То се изразява в непосредствено материализиране на изявлението на лице, различно от посоченото в документа. Неистински е всеки документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

От своя страна изпълнителното деяние по чл.309 от НК е двуактно - съставяне лично или чрез другиго и употреба на неистински частен документ. Престъплението е завършено, когато документът е употребен, т.е. осъществена и втората съставка на двуактно престъпление. Употребата е налице при представянето на документа пред съответното длъжностно или частно лице. Когато частния документ е съставен или преправен от дееца чрез друго лице, отговорността на последното ще е налице, ако има общ умисъл и за употребата на документа. При липса на общ умисъл е налице посредствено извършителство.

В случая, при изписване на имената на лицето, на което се предявява и връчва АУАН, единствения подпис се полага от това лице, а не от длъжностно лице, което е съставило официалния документ. Този извод се отнася и при връчване на акта при отказ, който се удостоверява с подписа на свидетел по този отказ. С оглед на това, то документа в тази му част не представлява официален документ, тъй като верността на тези данни /че е предявен и връчен/ се удостоверява от тези лица /включително при отказ/, чрез полагане на подпис. Ето защо в конкретния случай върху един и същ книжен носител /АУАН/ са инкорпорирани два документа. Първият е съдържанието на акта, който е официален документ, тъй като е подписан от съответните длъжностни лица. Вторият обаче, макар и не съдържащ данните /имената, ЕГН и номер на документ за самоличност/ на допълнително вписано лице, завършен с полагане на подпис, по своя характер представлява частен удостоверителен документ. Поради това в случая на практика е налице създаване на неистински частен документ в частта на подписа на лицето, на което е връчен АУАН, макар и имената на това лице да не са посочени срещу този подпис, защото не са били налице основания за вписване на това лице в графата „Нарушител“. Имената на лицето, което е подписало акта са изписани не в графата „Нарушител“, а в тази „Свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта“. При така констатираното и понеже обвиняемият Д.К.З. е положил подпис вместо управителя на нарушителя по АУАН, на практика е налице създаване на неистински частен документ.

В случая за наказателното право от значение са и другите факти от кръга, очертан от предмета на доказване по конкретното обвинение, а именно освен, че е налице създаване на неистински частен документ /което е доказано от обективна страна/, също и, че на 04.11.2014 г. в Г.Р. пред състав на Рг.РС по НАХдело №570/2014 г. по описа на Рг.РС обвиняемата Д.М.О.-З. го употребила при условията на посредствено извършителство - чрез инж. Т.Д. - директор на РИОСВ-Б., за да докаже, че не съществува административно-наказателно правоотношение между „З.-МД”ЕООД-Б. и РИОСВ-Б., както и че не съществува правоотношение между РИОСВ и Д.М.О.-З. с ЕГН* от Г.Б., в качеството й на управител на дружеството, основано на разпоредбата на чл.43, ал.1 вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН - при предявяване на акт за установяване на адм.нарушение №1-06/14.03.2014 г.

Твърди се от държавното обвинение, че на 04.11.2014 г. в Г.Р. пред състав на Рг.РС по НАХдело №570/2014 г. по описа на Рг.РС обвиняемата Д.М.О.-З. е употребила частния документ при условията на посредствено извършителство - чрез инж. Т.Д. - директор на РИОСВ-Б., за да докаже, че не съществува административно-наказателно правоотношение между „З.-МД”ЕООД-Б. и РИОСВ-Б., както и че не съществува правоотношение между РИОСВ и Д.М.О.-З. с ЕГН* от Г.Б., в качеството й на управител на дружеството основано на разпоредбата на чл.43, ал.1 вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН - при предявяване на акт за установяване на адм.нарушение №1-06/14.03.2014 г.

Този довод не може да бъде споделен. Същият не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал.В настоящия случай е установено, че частния документ е съставен от обвиняемият Д.К.З.. Налице е и специалната цел по чл.309, ал.1 от НК - документа е използван, за да се докаже, че не съществува административно-наказателно правоотношение между „З.-МД”ЕООД-Б. и РИОСВ-Б., както и че не съществува правоотношение между РИОСВ и Д.М.О.-З. с ЕГН* от Г.Б., в качеството й на управител на дружеството основано на разпоредбата на чл.43, ал.1 вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Актът на представяне пред РИОСВ-Б. на АУАН с така съставения в него частен документ, наистина представлява употреба на документа по смисъла на чл.309, ал.1 от НК, но пред РИОСВ-Б., а не пред РС-Рг.. Конструкцията на посредствено извършителство в случая е невъзможна, защото правните последици от отмяна на НП настъпват за органа съставил АУАН, съответно издал обжалвано НП, а не за органа, пред който последното е обжалвано. Ето защо не може да се приеме, че от обективна страна документа е използван при условията на посредствено извършителство пред РС-РГ., за да се докаже, че не съществува административно-наказателно правоотношение между „З.-МД”ЕООД-Б. и РИОСВ-Б., както и че не съществува правоотношение между РИОСВ и Д.М.О.-З. с ЕГН* от Г.Б. в качеството й на управител на дружеството, основано на разпоредбата на чл.43, ал.1, вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН.

Съмненията дали обвиняемите са автори на деянията се задълбочават и с оглед липсата на установеност на пряк общ умисъл, за съставянето, респективно употребата на документа. От показанията на свидетелите, които са предявили АУАН, нито един от тях не е установил, дали жената, която обвиняемият е представил като своя съпруга е наистина Д.М.О-З.. Същите са приели това му твърдение на доверие, защото са го познавали. Така не може да се установи дали последната е знаела, че в АУАН има положен подпис в графата „нарушител“ вместо нея, съответно от съпруга и, както и, че същият /обвиняемият Д.К.З./ е знаел, че така съставения от него частен документ ще бъде използван от дружеството, чрез съпругата му.

Установените фактически констатации, изведени от наличния доказателствен материал, дават основание да се формира правния извод, че обвиняемите Д.М.О.-З. и Д.К.З., не са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.309, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

При тези аргументи в съвкупност и водим от разпоредбите на чл.303 и чл.304 НПК, съдът намира, че обвиняемите следва да бъдат признати за невинни и оправдани в извършване на инкриминираното престъпление, предвид несъставомерността му от обективна и субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.6 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, съдът му налага адм. наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява адм.нарушение, предвидено в закон или указ.

В настоящия случай събраните в производството и приети доказателства, безспорно сочат, че не е налице доказано по безспорен начин и адм.нарушение и за двамата обвиняеми.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7 дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

01.04.2019  г.

Районен съдия: ……………………………………….