Р Е Ш Е Н И Е    1399

 

Номер   1399

Година   19.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200700

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по Ж., депозирана от „.-2.Е., ЕИК*, с адрес в Г.Р., У.„Ч.р.”№25, представлявано от управителя Г.Г.С., ЕГН*, Ч. пълномощника й адВ.В.В., АК-С., със служ. адрес в Г.С., У.„А.№5, В.А, .4, срещу НП №F287898 от 21.06.2017 г., издадено от зам. директор на ТД на Н.-С., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС – имуществена санкция от 3`000.00 лв. за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти Ч. фискални устройства вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Твърди се в жалбата, че оспореното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се в жалбата, че актът за установяване на адм. нарушение не съдържа задължителните реквизити, визирани в разпоредбата на чл.42, т.7 и т.8 от ЗАНН, тъй като не са посочени единните граждански номера на свидетелите и не са вписани обясненията на нарушителя. АУАН е съставен на 16.01.2017 г., а НП е връчено на жалбоподателя на 10.09.2018 г., поради което са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН. При издаването на НП не са взети предвид обясненията на нарушителя и представените доказателства, поради което и описаните в него факти не отговарят на обективната истина.

С жалбата процесуалният П. на „.-2.ЕООД-Р. ангажира писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание, търговското дружество, Ч. договорния си П., поддържа жалбата и направените с нея доказателствени искания.

ТД на НАП-С., Ч. надлежно упълномощения процесуален П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаването на оспореното НП, като материално законосъобразно и издадено при липса на процесуални нарушения. Не прави доказателствени искания.

РП-Р. - редовно призована, не изпраща П. и не изразява становище по жалбата.

След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2017 г. служителите на ТД на Н.-С. – свидетелите Б.Х. и Б.М. са извършили оперативна проверка в обект, представляващ баничарница, находящ се на адрес в Г.Р., У.„Ч.р.”№25, стопанисван от „.-2.ЕООД-Р.. Проверката е извършена в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател Г.С.. Фискалното устройство, монтирано и функциониращо в обекта е с ИН на ФУ ЕСО31751 и ФП 46071562. Установената от проверяващите фактическа наличност на парични средства е 141.00 лв., а разчетената касова наличност от фискалното устройство е 71,70 лв., т.е. констатирана е разлика от 69,30 лв. Проверяващите длъжностни лица са извършили „контролна“ покупка, за която им е издаден фискален бон №0003403 от 10.01.2017 г. Констатациите от проверката са материализирани в протокол за извършена проверка №0053407 от 10.01.2017 г., подписан от проверяващите и присъстващия законен П. на дружеството-жалбоподател. Към протокола са приложени преписи от опис на парите в касата, изготвен и подписан от Г.Г.С., дневен финансов Х отчет, договор за наем на търговския обект, в който е направена проверката и фактури за налични в обекта стоки.

На 16.01.2017 г. свидетелят Б.Х., в присъствието на свидетелите Б.М. и З.П., е съставил акт за установяване на адм. нарушение №F287898, против „.2.Е. за това, че при извършена проверка на 10.01.2017 г., в 14,30 часа, в търговски обект – баничарница, находяща се в Г.Р., У.„Ч.р.”№25, стопанисвана от „.-2.ЕООД с ЕИК* е установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, съгласно ДФО №0003404 от 10.01.2017 г. е от 71,70 лв., а фактическата наличност в касата на обекта е от 141 лв. Установената промяна в касовата наличност е от 69,30 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство. Актосъставителят квалифицира нарушението като такова по чл.33 ал.1 от Наредба H-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на Ф. Актът е съставен в присъствието на законен П. на „.-2.Е. на когото е връчен препис от него в деня на издаването мУ-16.01.2017 г.

При съставянето на акта управителят на наказаното търговско дружество е представил писмени обяснения. В същите сочи, че сумата, която е констатирана като разлика е получена продажна цена за стоки, които са продадени на друго дружество и за доставката е следвало да се издаде фактура, но не са били налични данните на дружеството – купувач, поради което и не са издадени фактура и касов бон.

Въз основа на акт за установяване на адм. нарушение №F287898 от 16.01.2017 г., при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушението, след преценка на констатациите на актосъставителя и без да са обсъждани възраженията от нарушителя, Зам. директорът на ТД на Н.-С. е издал атакуваното НП №F287898 от 21.06.2017 г., с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба H-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на Ф, на „.-2.ЕООД е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 3`000.00 лв.

НП е връчено на Г.С. – управител на дружеството-жалбоподател на 10.09.2018 г. Жалбата срещу него е депозирана пред административно-наказващия орган на 14.09.2018 г.

При обжалването на НП пред Рг.РС са събрани гласни доказателства – разпит на служителите на административно-наказващия орган, извършили проверката и присъствали на нея, и на свидетеля при съставянето и връчването на АУАН. Показанията на свидетелите М. и Х. са безпротиворечиви, логически последователни и кореспондиращи едни с други и се припокриват с изложеното в протокола за проверка и АУАН, досежно фактическите констатации за извършена проверка в търговски обекти (баничарница), стопанисван от дружеството-жалбоподател. И двамата свидетели сочат, че е констатирана положителна разлика между фактическата касова наличност и отчета от фискалното устройство. Сочат, че представляващата „.-2.ЕООД е дала обяснения за констатираната разлика. Свидетелите не сочат дали фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Свидетелят П. не помни нищо по случая, но потвърждава, че подписът върху АУАН в графата „свидетел при съставяне на акта“ е него.

Със заповед №ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. на ИД на Н. са определени длъжностните лица, компетентни да съставят актове за установяване на адм. нарушения и да издават НП за нарушения на данъчното законодателство.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на писмените доказателства, приети по делото и свидетелските показания, събрани в откритите съдебни заседания на 19.11.2018 г., на 19.12.2018 г. и на 19.02.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата, с която е сезиран за допустима, а по същество – основателна, предвид следните съображения.

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Тя изхожда от лице, което има право на Ж. – надлежно упълномощен пълномощник на законния П. на нарушителя „.-2.ЕООД.

Разгледана по същество – жалбата е основателна, поради следните аргументи:

Обжалваното НП е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, НП се издават от ИД на НАП или оправомощени от него лица. С приетата като писмено доказателство заповед №ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. на ИД на Н.-т. 1.1., са оправомощени териториалните директори на Н. и техните заместници (оспорения санкционен акт е издаден от зам. директор на ТД на НП) да издават НП за нарушения по чл.185 от ЗДДС. Актът за установяване на адм. нарушение е съставен от длъжностно лице, на което по закон за делегирани правомощия съгласно разпоредбата на чл.193 ал.2 от ЗДДС – т.2.1 от заповед №ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. ИД на Н..

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете за съставянето на акта за установяване на адм. нарушение и издаване на НП. Актът е съставен в давностния тримесечен срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, считано от деня на откриване на нарушението. НП е издадено след изтичане на тридневния срок за възражения от съставянето на акт, както и след изтичането на едномесечния срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, но доколкото последният е инструктивен, неспазването му не води до съществено процесуално нарушение. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за приложението на чл.34 от ЗАНН. Действително НП е връчено на нарушителя повече от 1 година след издаването му, но разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН, визира давностни срокове за образуване на административно-наказателното производство със съставянето на АУАН и издаването на НП, но не и срок за неговото връчване.

В административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения по съставянето и връчването на АУАН и НП. Актът е съставен в присъствието на законен П. на санкционираното юридическо лице, на когото е връчен препис от акта.

Обжалваното НП също е връчено на законен П. на дружеството-нарушител.

Актът за установяване на адм. нарушение и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, регламентирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Непосочването на единните граждански номера на свидетелите на нарушението и на свидетелите на съставянето на АУАН и неговото връчване, според съда не съставлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на наказания субект, поради което и намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, мотивирани с тази непълнота на акта. Неоснователни са и възраженията за непосочването в АУАН на обясненията на нарушителя. В акта е отразено, че нарушителят представя писмени обяснения и същите са приложени в административно-наказателната преписка.

НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като не се установи извършването на нарушението, за което е санкционирано търговското дружество, което в АУАН и в НП е описано по следния начин: при извършена проверка на 10.01.2017 г., в 14,30 часа, в търговски обект – баничарница, находяща се в Г.Р., У.„Ч.р.”№25, стопанисвана от „.-2.ЕООД с ЕИК* е установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, съгласно ДФО №0003404 от 10.01.2017 г. е от 71,70 лв., а фактическата наличност в касата на обекта е от 141.00 лв. Установената промяна в касовата наличност е от 69,30 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство. В констативен протокол №0053407 от 10.01.2017 г. е посочено, че е извършена проверка в търговски обект, находящ се на адрес в Г.Р., У.„Ч.р.”№25. Това е адресът на търговския обект, посочен и в договора за наем. Свидетелите, извършили проверката, не сочат адреса на проверявания търговски обект. В този смисъл, съдът приема, че не се доказа по делото мястото на извършването на нарушението, така както то е посочено в АУАН и в НП.

Независимо от горното, съдът счита, че НП е незаконосъобразно и поради неправилна правна квалификация. Материалноправната норма, за чието нарушение е санкционирано ООД е тази на чл.33, ал.1 от Наредба H-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на Ф.. Съгласно цитираната норма „извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ Ч. операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“ Нито в АУАН, нито в НП е посочено, че фискалното устройство в обекта, стопанисван от наказания субект, притежава функциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Липсват и доказателства в административно-наказателната преписка за това обстоятелство. По отношение на търговците, ползващи фискални устройства, които не притежават тези функции е приложима разпоредбата на ал.2 на чл.33 от Наредбата, която въвежда задължение за отразяване в касовата книга, а не във фискалното устройство.

Доводите на жалбоподателя за липса на нарушение от обективна страна, тъй като констатираната парична разлика е била продажна цена, която е следвало да бъде фактурирана, съдът намира за неоснователни. Чл.33, ал.1 от Наредбата въвежда задължение за отразяване на всяка сума, независимо от произхода й и счетоводното й отчитане.

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира за незаконосъобразно оспореното НП, поради което същото следва да бъде отменено.

Искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Първоинстанционното производство по обжалване на НП се развива по реда на ЗАНН и НПК, (а не по реда на посочената от жалбоподателя разпоредба на чл.45 от АПК) и разноски в полза на наказаното лице е недопустимо да бъдат присъждани. Същите могат да бъдат предмет на претенция по друг процесуален ред.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и чл.83 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №F287898 от 21.06.2017 г., издадено от зам. директор на ТД на Н.-С., с което на „.-2.Е. ЕИК*, с адрес в Г.Р., У.„Ч.р.”№25, представлявано от управителя Г.Г.С., ЕГН*, е наложено адм. наказание на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС – имуществена санкция от 3`000.00 лв. за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти Ч. фискални устройства, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТХВЪРЛЯ искането на „.-2.Е. ЕИК*, с адрес в Г.Р., У.„Ч.р.”№25, представлявано от управителя Г.Г.С., ЕГН*, за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна Ж., подадена Ч. Рг.РС до Бл.АС по реда на глава 12-та от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.

 

Районен съдия:………………………………………