Р Е Ш Е Н И Е    1402

 

Номер   1402

Година   20.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200026

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на О.Б., представлявана от кмета Г.И., подадена срещу НП №ПО-02-101/21.12.2018 г., издадено от Директора на Б.Д.„З.Р.”, с което на жалбоподателят на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 150.00 лв. затова, че при извършена на 21.09.2018 г. проверка на обект: водохващане на река В. и парк на г.Д., с цел контролиране изпълнение на условията в издаденото Разрешително за водовземане на повърхностен воден обект №41190008/05.06.2015 г., с краен срок на действие 05.06.2020 г., издадено от Директора на Б. на О.Б., и след преглед на наличната в Б. документация е установено, че в законоопределения срок към 31.01.2018 г. дружеството не е предоставило информация за изчисляване на дължимата такса за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. по образец, утвърден от Министъра на ОСВ, а именно: Декларация по приложение №1 към Заповед №РД-843/21.12.2017 г. на Министъра на ОСВ - нарушение по чл.194б, ал.6, пр.2, вр. с ал.1 от ЗВ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. Аргументират се със съображения, че административно-наказателното производство е образувано след изтичане на 3 месеца от откриване на нарушителя; че към момента на издаване на НП разпоредбата на чл.194б от ЗВ е изменена и задължението за деклариране е отпаднало; че в НП липсва описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява и не се представлява. Процесуалният и представител – адвокат А., в представено писмено становище, излага съображения, подкрепящи доводите за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи, че в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението. Твърди още, че санкционната разпоредба съдържа няколко хипотези като в правната квалификация не е посочено, коя от тях е нарушена. Излага още, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

АНО – редовно призован, представител не се явява. В съдебно заседание процесуалният му представител – ст. юрисконсулт А., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. В представено писмено становище, излага съображения, подкрепящи доводите и за правилност и законосъобразност на издаденото НП. Твърди, че не са налице допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а извършеното нарушение е доказано по безспорен начин. Описанието на нарушението в АУАН и НП е пълно и ясно, като и двете съдържат основните му съставомерни белези. Санкцията е определена правилно по вид и размер, като не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

О.Б., е адресат на Разрешително за водовземане на повърхностен воден обект №41190008/05.06.2015 г., с краен срок на действие 05.06.2020 г., издадено от Директора на Б.. Същото се отнася за водохващане на река В. и парк на г.Д..

На 21.09.2018 г. свидетелите А.К. и Е.Я., в качеството си на инспектори в Б.Д.„З.Р.”, извършили проверка в деловодната система в службата си, като установили, че до 31.01.2018 г. включително, по така издаденото разрешително за водовземане, О.Б., не е предоставила информация за изчисляване на дължимата такса за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. по образец, утвърден от Министъра на ОСВ, а именно: Декларация по приложение №1 към Заповед №РД-843/21.12.2017 г. на Министъра на ОС. Същият ден двамата посетели г.Д., където извършили проверка в парка на града, както и на водохващане на р.В., която тече през г.Д.. По време на тази проверка от О.Б. присъствала свидетелката М.Т., която представила на проверяващите наличната в общината документация относно проверяваните обекти. Свидетелите на АНО установили, че и там няма приложена такава декларация, дължима за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.

Същият ден свидетелите на АНО съставили КП.

В последствие на 27.09.2018 г. О.Б., подала декларацията за която била извършена проверката на 21.09.2018 г. от свидетелите А.К. и Е.Я..

На 29.10.2018 г. свидетелката Е.Я., в присъствието на свидетелите А.К. и П.Ш., съставила на жалбоподателя в отсъствие на негов законен или упълномощен представител АУАН №КД-04-159/29.10.2018 г. затова, че при извършена на 21.09.2018 г. проверка на обект: водохващане на река В. и парк на г.Д., с цел контролиране изпълнение на условията в издаденото Разрешително за водовземане на повърхностен воден обект №41190008/05.06.2015 г., с краен срок на действие 05.06.2020 г., издадено от Директора на Б. на О.Б., и след преглед на наличната в Б. документация е установено, че в законоопределения срок към 31.01.2018 г. дружеството не е предоставило информация за изчисляване на дължимата такса за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. по образец, утвърден от Министъра на ОСВ, а именно: Декларация по приложение №1 към Заповед №РД-843/21.12.2017 г. на Министъра на ОСВ - нарушение по чл.194б, ал.6, пр.2, вр. с ал.1 от ЗВ. На 04.10.2017 г. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателят Ч. законния му представител, кмета Г.И..

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП №ПО-02-101/21.12.2018 г., издадено от Директора на Б.Д.„З.Р.”, с което на жалбоподателят на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 150.00 лв.

НП не е връчено на жалбоподателя /връчено на неустановено лице на 28.12.2018 г/. В последствие е обжалвано на 04.01.2019 г

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Е.Я., А.К., П.Ш. и М.Т., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани Ч. разпита на свидетелите Е.Я. и  А.К. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта. И двамата установяват, че проверката за нарушението, за което е съставен акта е извършена от двамата, като са констатирали, че декларация не е подадена.

Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите на АНО, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Показанията им се потвърждават и от тези на свидетелите П.Ш. и М.Т., които съдът кредитира изцяло. Първата от тях е свидетел при съставяне на акта, а втората е присъствала на проверката в г.Д..

Най-общо следва да се отчете, че от показанията на свидетелите Е.Я., А.К. и М.Т. се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях. Твърденията на тези свидетели относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения АУАН.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.

В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП /срока за обжалване изтича в неработен ден, поради което следва да се приеме, че жалбата е в срок/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът не приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но след това му е предявен и връчен, което последно действие законодателят свързва със законосъобразност на процедурата. От друга страна актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на откриване на нарушението /нарушението е констатирано в деня на проверката/, а НП е издадено след изтичане на 3 дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Правото на защита на дееца не е ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на втори свидетел на същото, след което е предявен и връчен на жалбоподателя на 05.12.2018 г. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно - наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

АУАН и НП са съставени, съответно издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. На лист 22 е депозирана заповед №РД-05-58/02.05.2018 г., с която Директора на Б. е оправомощил конкретния актосъставител да издава АУАН по ЗВ, за което има законово правомощие съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 от ЗВ. НП също е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.201, ал.2 от ЗВ. Директора на Б. притежава материална компетентност, защото е овластен директно от съответния закон (чл.201, ал.2 от ЗВ, вр. с чл.47, ал.1, б."б" ЗАНН).

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

От друга страна съдът намира за неоснователно възражението, че в хода на административно наказателната процедура е било допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в неяснота на изпълнителното деяние на нарушението, доколкото се твърди, че не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и, че непосочването на хипотезата на санкционната разпоредба е нарушила правото на защита на жалбоподателя.

Тези аргументи не се възприемат от съда, поради следното:

Съдът намира, че така наведените пороци не представляват съществено процесуално нарушение. Нарушението следва да се приема за съществено, когато правото на защита на визираното за нарушител лице е нарушено в такава степен, че същото да не разбере какво нарушение му се вменява, респ. да не може да организира защитата си и това да може да доведе до различен правен резултат съответната процедура. В случая е очевидно, че датата на проверка представлява дата на констатиране на твърдяното за извършено нарушение, което се твърди, че е констатирано от свидетелите на АНО, а за дата на нарушението е посочена датата, към която е следвало да се извърши дължимото действие – 31.01.2018 г. От друга страна мястото където е следвало да се подаде декларацията наистина не е посочено, но доколкото жалбоподателят е субект на издадени разрешителни от АНО, същият без съмнение знае къде и пред кой орган са подава въпросната декларация, а това е упоменато и в издаденото му разрешително за водовземане.

Неправилно е и възражението за незаконосъобразност на НП поради обстоятелството на непосочване на коя от хипотезите на чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ е налице. Несъмнено непосочване на хипотезата от една страна не преодолява констатацията за наличието на подадена декларация, а от друга – самата декларация е описана за какво се подава.

Така съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Нарушението е описано с обективните му признаци в обстоятелствената част, които са квалифицирани по приложимата към момента на извършване разпоредба на чл.194б, ал.6, пр.2, вр. с ал.1 от ЗВ. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.194б, ал.6, пр.2, вр. с ал.1 от ЗВ, която норма въвежда задължение ежегодно към 31.01. на следващата г. титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на ЗООС, да определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на ОСВ и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на ОСВ, като е пояснено, че образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите. В заключение - така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

Следващото възражение е свързано с допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в  обстоятелството, че към момента на издаване на НП разпоредбата на чл.194б, ал.6 от ЗВ е изменена и задължението за деклариране е отпаднало. Този аргумент също не се възприема от съда, защото задължението за подаване на декларация се съдържа в разпоредбата на ал.1, а не на ал.6. Последната наистина е изменена, но към датата на издаване на НП същата е предвиждала единствено, че непредставянето или ненавременното представяне на декларацията по ал.1 е нарушение на правилата за деклариране и отчитане.

Неснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

Използването на водите и водните обекти по аргумент от чл.40 от ЗВ е общо и индивидуално според това дали титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени лица; с разрешение или с предварително писмено уведомяване на компетентния орган и без разрешение според това дали законът предвижда издаване на индивидуален адм. акт като предпоставка за пораждане на правото на използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически факт. Единствено общото водовземане и ползване на водните обекти и водовземането за задоволяване на собствени потребности е безвъзмездно, по аргумент от чл.8, ал.1 от ЗВ, като за водовземане и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица. Ето защо, разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл.43, ал.2; за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при бедствия по реда на ЗЗБ; в случаите по чл.58, ал.1, т.1 и 2, като процесния случай на водовземане не попада сред предвидените в чл.44 от ЗВ изключения и по този въпрос няма спор между страните, поради което за дейността по водовземане О.Б., следва да притежава разрешително по чл.44 от ЗВ. Именно с издадените разрешителни се определят целта на използването; водния обект и водното тяло - предмет на използването; параметрите на разрешеното използване; условията, при които се предоставя правото за използването на водите и др.

За гарантиране общозадължителния характер на нормите, определящи дължимо поведение, в Глава 12-та от ЗВ, законодателят е предвидил санкционни последици за физически и юридически лица, в случай на извършване на адм. нарушение. Разпоредбата на чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ предвижда санкция за физически или юридически лица, които нарушат правилата за деклариране, отчитане и контролиране при осъществяване на разрешеното водовземане или ползване на воден обект - от 150.00 лв. до 1`000.00 лв. В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.194б, ал.6, пр.2, вр. с ал.1 от ЗВ.  Съобразно тази разпоредба, която установява основния състав на нарушение: ежегодно към 31.01. на следващата г. титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на ЗООС, да определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на ОСВ и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на ОСВ, като се пояснява, че образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите.

Не се спори, че субект на административно - наказателна отговорност за нарушение на чл.194б, ал.6, пр.2, вр. с ал.1 от ЗВ е О.Б., представлявана от кмета Г.И., като титуляр на разрешителното за водоползване. Доколкото жалбоподателят е титуляр на това разрешително същия дължи изпълнение на условията регламентирани в него. Не се спори от страните, и че жалбоподателят е подал декларация за изчисляване на дължимата такса за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. по образец, утвърден от Министъра на ОСВ, а именно: Декларация по приложение №1 към Заповед №РД-843/21.12.2017 г. на Министъра на ОСВ, не към 31.01.2018 г. включително, а на 27.09.2019 г. Така по делото не са налице данни, които да опровергаят фактическата констатация за липсата към 31.01. на 2018 г. на предоставена информация за изчисляване на дължимата такса за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. Ето защо следва да се приеме, че е налице неизпълнение на задължението по горепосочената разпоредба, което обосновава приложението на чл.194б, ал.6, пр.2, вр. с ал.1 от ЗВ.

При определяне размера на наказанието, наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно по нормата на чл.194б, ал.6, пр.2, вр. с ал.1 от ЗВ и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност по санкционната норма на чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ, като по делото не съществува спор относно личността на административно-наказателно отговорното лице. Последната предвижда наказание „имуществена санкция“ от 150.00 лв. до 1`000.00 лв. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в минимален размер. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства, включително липсата на данни за предходни адм. нарушения, извършени от жалбоподателя. С така определената по вид и размер административна санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на адм. нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано. Информацията, която жалбоподателя в настоящия случай не е предоставил своевременно касае изчисляване на дължима такса и се проверява от органа по ал.3 на чл.194б от ЗВ от гледна точка на съответствието й с резултатите от собствен мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултати от извършения контрол през годините, а ако при тази проверка се установи несъответствие на посочените параметри по ал.3 се инициира нарочна проверка за установяване на обстоятелствата за определяне на таксата.

Въз основа на приетото от съда по фактите и правото, се налага извод, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Предявеното в него административно обвинение е съставомерно като извършено от жалбоподателя.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №ПО-02-101/21.12.2018 г., издадено от Директора на Б.Д.„З.Р.”, с което на жалбоподателят на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 150.00 лв. затова, че при извършена на 21.09.2018 г. проверка на обект: водохващане на река В. и парк на г.Д., с цел контролиране изпълнение на условията в издаденото Разрешително за водовземане на повърхностен воден обект №41190008/05.06.2015 г., с краен срок на действие 05.06.2020 г., издадено от Директора на Б. на О.Б., и след преглед на наличната в Б. документация е установено, че в законоопределения срок към 31.01.2018 г. дружеството не е предоставило информация за изчисляване на дължимата такса за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. по образец, утвърден от Министъра на ОСВ, а именно: Декларация по приложение №1 към Заповед №РД-843/21.12.2017 г. на Министъра на ОСВ - нарушение по чл.194б, ал.6, пр.2, вр. с ал.1 от ЗВ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………..