Р Е Ш Е Н И Е    1413

 

Номер   1413

Година   20.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200003

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на „.Р.Б.”  представлявано от Т.П. и П.Х., подадена срещу НП №НП000013/10.12.2018 г. издадено от зам. кмета на О.Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.127, ал.1 от ЗМДТ – имуществена санкция от 500.00 лв. затова, че на 26.09.2018 г. при извършена проверка в отдел „Приходи” на О.Б., на подадена декларация с вх. №ДК14001221/30.08.2018 г. по регистъра на О.Б., /с клеймо на подаване на 28.08.2018 г. с куриер с пратка R *066 на Национална поща М и БМЕ./ е констатирано, че „.Р.Б.”  представлявано от Т.П. и П.Х. в качеството си на ЗДЛ по чл.11 от ЗМДТ за придобития на 16.05.2018 г. недвижим имот, находящ се в г.Б., у.„В.”№6, а именно самостоятелен обект в сграда с ИД №02676.501.2333.1.76 по КК на г.Б., не е подал данъчна декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ в законоустановения двумесечен срок от придобиването на имота - нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. Излагат се съображения, че АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя; че липсва материална компетентност на лицето, съставило АУАН; че в АУАН и НП не са посочени дата и място на нарушението; че дружеството не е индивидуализирано, защото е посочено, че се представлява само от един управител, а то се представлява от трима, макар и поотделно; че нарушението не е извършено. Навежда се и довод, че се касае за маловажен случай на деяние, защото не са засегнати съществено целите на ЗМДТ.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява и не се представлява.

АНО – редовно призован, представител не се явява. В съдебно заседание процесуалният му представител – адв. А., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи, че дружеството е било поканено за съставяне на акта, като последния е съставен от оправомощено лице.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.05.2018 г. ЧЕЗР.Б.”  представлявано от Т.П. и П.Х. придобило недвижим имот, находящ се в г.Б., у.„В.”№6, а именно самостоятелен обект в сграда с ИД №02676.501.2333.1.76 по КК на г.Б.. За така придобития имот на 28.08.2018 г. дружеството подало до О.Б., декларация с пратка R*066 на Национална поща М и БМЕ., която била входирана в регистъра на О.Б., с вх. №ДК14001221/30.08.2018 г. При получаване на пратката в общината свидетелката Н.Т., служителка в отдел „Приходи” на същата, констатирала, че декларацията е подадена след изтичане на двумесечния срок за това действие, който изтичал на 16.07.2018 г. Тогава дружеството било поканено да се яви негов представител, за да му се състави АУАН за така констатираното нарушение.

След като в посочения в писмото срок не се явил представител на същото, на 26.09.2018 г. свидетелката Н.Т., в присъствието на свидетелите Е.Ч. и В.К., след като същият ден последните две се запознали с подадената декларация и след проверка в деловодната система на общината, съставила на жалбоподателя в отсъствие на негов представител АУАН №12/26.09.2018 г. затова, че на 26.09.2018 г. при извършена проверка в отдел „Приходи” на О.Б., на подадена декларация с вх. №ДК14001221/30.08.2018 г. по регистъра на О.Б., /с клеймо на подаване на 28.08.2018 г. с куриер с пратка R*066 на Национална поща М и БМЕ./, е констатирано, че „.Р.Б.”  представлявано от Т.П. и П.Х. в качеството си на ЗДЛ по чл.11 от ЗМДТ за придобития на 16.05.2018 г. недвижим имот, находящ се в г.Б., у.„В.”№6, а именно самостоятелен обект в сграда с ИД №02676.501.2333.1.76 по КК на г.Б., не е подал данъчна декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ в законоустановения двумесечен срок от придобиването на имота - нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. След това на 05.11.2018 г. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя Ч. служители на С.О..

На основание АУАН било издадено НП №НП000013/10.12.2018 г. издадено от зам. кмета на О.Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.127, ал.1 от ЗМДТ – имуществена санкция от 500.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателя на 14.12.2019 г а е обжалвано на 18.12.2019 г

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Н.Т., Е.Ч. и В.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани Ч. разпита на свидетелите Н.Т., Е.Ч. и В.К. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите на АНО, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.

В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът не приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но след това му е предявен и връчен, което последно действие законодателят свързва със законосъобразност на процедурата. От друга страна актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на откриване на нарушения, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Правото на защита на дееца не е ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на други двама свидетеля на същото, след което е предявен и връчен на жалбоподателя на 05.11.2018 г. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно - наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл.128 от ЗМДТ актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската А., а НП се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. Ето защо в случая АУАН и НП са издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. 

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

От друга страна съдът намира за неоснователно възражението, че в хода на административно наказателната процедура е било допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че в АУАН и НП не са посочени дата и място на нарушението; че дружеството не е индивидуализирано, защото е посочено, че се представлява само от един управител, а то се представлява от трима, макар и поотделно.

Тези аргументи не се възприемат от съда, поради следното:

Съдът намира, че така наведените пороци не представляват съществено процесуално нарушение. Нарушението следва да се приема за съществено, когато правото на защита на визираното за нарушител лице е нарушено в такава степен, че същото да не разбере какво нарушение му се вменява, респ. да не може да организира защитата си и това да може да доведе до различен правен резултат съответната процедура. В случая е очевидно, че датата на нарушението е деня, следващ последния ден на двумесечния срок, в който е следвало да се подаде жалбата. При нарушения, извършвани Ч. бездействие датата на извършването им е денят, следващ този, в който е изтекъл срока, в рамките на който задълженото лице е могло законосъобразно да действа и да изпълни задължението си.

От друга страна мястото където е следвало да се подаде декларацията наистина не е посочено, но доколкото жалбоподателят е субект на задължение към общината, в която същото е придобило имот подлежащ на декларация, очевидно е бил наясно, че това е О.Б., още повече, че именно до нея е изпратена вече забавената от него декларация.

Неправилно е и възражението за незаконосъобразност на НП поради обстоятелството, че дружеството не е индивидуализирано. Несъмнено същото е посочено с наименованието му, правноорганизационната му форма, както и ЕИК. Това са индивидуалициращите му белези, като обстоятелство дали са посочени управителя/управителите му, е ирелевантно за спора, защото същите единствено представляват дружеството.

Така съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Нарушението е описано с обективните му признаци в обстоятелствената част, които са квалифицирани по приложимата към момента на извършване разпоредба на чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, която норма въвежда задължение за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът да уведомява писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. В заключение - така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

Неснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

Подаването на данъчна декларация е законово задължение на всяко лице, което е собственик, съответно носител на ограничено вещно право. Неизпълнението на това задължение в срок или изпълнението по начин, който води до определянето на данък в по-малък размер или до освобождаването от данък е адм. нарушение и е свързано с правото на административния орган да наложи съответното адм. наказание - чл.123 и сл. ЗМДТ, отделно от начисляването на лихви за невнесени в срок данъчни задължения - чл.175 във вр. с чл.162, ал.2 ДОПК. За превенция и санкция на недобросъвестното упражняване на задължението по чл.14 ЗМДТ законодателят е предвидил възможността да се носи не само административно-наказателна, но и наказателна отговорност по реда на чл.255 и чл.313 НК, тогава, когато съответното лице потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, която се подава пред орган на власт за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства.

За гарантиране общозадължителния характер на нормите, определящи дължимо поведение, в Глава 4-та от ЗМДТ, законодателят е предвидил санкционни последици за физически и юридически лица, в случай на извършване на адм. нарушение. Разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗМДТ предвижда санкция за физически или юридически лица, които нарушат разпоредби по този закон извън случаите по чл.123, 124 и 125, като на виновните лица се налага глоба от 20.00 до 200.00 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 100.00 до 500.00 лв.

В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Тази разпоредба съдържа хипотеза и диспозиция като предписва определено правило за поведение. Съобразно същата, която установява основния състав на нарушение: за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

Не се спори, че субект на административно-наказателна отговорност за нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ е „.Р.Б.”  представлявано от Т.П. и П.Х., като собственик на новозакупен имот. Доколкото жалбоподателят е титуляр на правото на собственост върху този имот същия дължи деклариране на същия. Не се спори от страните, и че за този имот жалбоподателят е подал декларация с вх. №ДК14001221/30.08.2018 г. по регистъра на О.Б., /с клеймо на подаване на 28.08.2018 г. с куриер с пратка R *066 на Национална поща М и БМЕ./, не до последния ден на двумесечния срок от придобиване на имота от него, който е изтичал на 16.07.2018 г. а едва на 28.08.2018 г. Така по делото не са налице данни, които да опровергаят фактическата констатация за липсата към 16.07.2018 г. на подадена декларация за този имот. Нарушението е осъществено от дружеството жалбоподател Ч. бездействие, а именно неподаване на декларация в законоустановения двумесечен срок от придобиване на имота. Предвид изложеното съдът счита, че нарушението по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, за което е санкциониран жалбоподателя е доказано по несъмнен и категоричен начин с приложените по делото писмени и гласни доказателства. Ето защо следва да се приеме, че е налице неизпълнение на задължението по горепосочената разпоредба, което обосновава приложението на чл.14, ал.1 от ЗМДТ.

При определяне размера на наказанието, наказващия орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно по нормата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност по санкционната норма на чл.127, ал.1 от ЗМДТ, като по делото не съществува спор относно личността на административно-наказателно отговорното лице. Последната предвижда наказание „имуществена санкция“ от 100.00 до 500.00 лв. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в максимален размер.

Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло несъобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е посочил каквито и да е мотиви. В тежест на административно-наказващия орган е да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният размер на всяка една от наложените санкции. В настоящия случай това не е сторено. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието е санкционирането да се извършва при отчитане особеностите на всяко адм. нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание. В случая следва да се определи наказанието, при съобразяване спецификата на конкретния казус. При липса на мотиви от АНО досежно определения размер на санкцията, районният съд, в съответствие с принципа на служебното начало и дирене на обективната истина, приема че се касае за формално нарушение за съставомерността на което не се изисква настъпване на вредни последици, че липсват данни относно извършени други нарушения на ЗМДТ до датата на извършване на деянието /установени Ч. влезли в сила НП/, че конкретното нарушение не е маловажно, но не се отличава от останалите нарушения от този вид и определяне на санкциите в минимален размер - „имуществена санкция“ от 100.00 лв. ще е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл НП следва да бъде изменено.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на адм. нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

Информацията, която жалбоподателя в настоящия случай не е предоставил своевременно касае изчисляване на дължима такса и се проверява от органа по ал.3 на чл.194б от ЗВ от гледна точка на съответствието й с резултатите от собствен мониторинг, показанията на измервателните устройства и резултати от извършения контрол през годините, а ако при тази проверка се установи несъответствие на посочените параметри по ал.3 се инициира нарочна проверка за установяване на обстоятелствата за определяне на таксата.

Въз основа на приетото от съда по фактите и правото, се налага извод, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно, но следва да бъде изменено. Предявеното в него административно обвинение е съставомерно като извършено от жалбоподателя.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ НП №НП000013/10.12.2018 г. издадено от зам. кмета на О.Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.127, ал.1 от ЗМДТ – имуществена санкция от 500.00 лв. затова, че на 26.09.2018 г. при извършена проверка в отдел „Приходи” на О.Б., на подадена декларация с вх. №ДК14001221/30.08.2018 г. по регистъра на О.Б., /с клеймо на подаване на 28.08.2018 г. с куриер с пратка R*066 на Национална поща М и БМЕ./, е констатирано, че „.Р.Б.”  представлявано от Т.П. и П.Х. в качеството си на ЗДЛ по чл.11 от ЗМДТ за придобития на 16.05.2018 г. недвижим имот, находящ се в г.Б., у.„В.”№6, а именно самостоятелен обект в сграда с ИД №02676.501.2333.1.76 по КК на г.Б., не е подал данъчна декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ в законоустановения двумесечен срок от придобиването на имота - нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, като определя размер на имуществената санкция на 100.00 лв.

      Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………….