Р Е Ш Е Н И Е    1450

 

Номер   1450

Година   21.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200028

по  описа  за

2019

година

 

ПРИЗНАВА обвиняемият Ю.М.А. - роден на 13.10.1995 г. в Г., П. адрес Г., У.“Я.”№42, Н.А.Г., У.“Г.И.”№18, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, неосъждан, работи във фирма “Е.“, с ЕГН*, за ВИНОВЕН, в това, че от 21.01.2018 г., в дом, находящ се в Г., о.Б., У.“Я.“№42, след като е навършил пълнолетие, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - К.Т.О., ЕГН*, родена на 20.03.2003 г. – престъпление по чл.191, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК, вр. с чл.191, ал.1 от НК, го освобождава от наказателна отговорност и му налага адм. наказание „глоба” от 1`000.00 лева.

Решението подлежи на обжалване и протестиране от страните в 15-дневен срок от днес пред Бл.ОС.

 

Районен съдия:..........................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 05.04.2019 г.

към РЕШЕНИЕ №1450 от 21.03.2019 г.

по НАК.Д. №28 от 2019 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесено постановление от РП-Р., с което обвиняемият Ю.М.А. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.191, ал.1 от НК затова, че от 21.01.2018 г., в дом, находящ се в Г., о.Б., У.“Я.“№42, след като е навършил пълнолетие, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - К.Т.О., ЕГН*, родена на 20.03.2003 г..

Представени са и доказателствени материали /ДП №263/2018 г. по описа на РУ„П“-Б./, които според прокуратурата установяват сочените обстоятелства.

Обвиняемият, редовно призован, се явява лично. В хода на съдебното следствие дава обяснения в които излага, че К.Т.О. е отишла да живее при него в г.Б. през м.01.2018 г. Твърди, че не е знаел на колко години е, както и че е ученичка. Излага, че работи като общ работник и се грижи за нея. Сочи още, че в момента К.Т.О. посещава училище в г.Б..

В съдебните прения, както и в последната си дума моли да му се наложи наказание глоба.

Прокурор Караиванов поддържа внесеното постановление. Навежда довод, че с действията си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК. Излага съображения, че фактическата обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Пледира на обвиняемият да се наложи наказание „глоба” от 1`000.00 лева.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Ю.М.А. е роден на 13.10.1995 г. в г.Б., П. адрес Г., У.“Я.”№42, Н.А.Г., У.“Г.И.”№18, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, неосъждан, работи във фирма “Е.“, с ЕГН*.

Ю.М.А. живее в дом находящ се в г.Б., о.Б., У.“Я.”№42. През 2017 г. същият се запознал с К.Т.О., ЕГН*, родена на 20.03.2003 г., която по това време посещавала училище в същия град. След като се срещали известно време и междувременно последната казала на обвиняемият на колко години е, на 21.01.2018 г. отишла при него в дома му в г.Б., като от тогава двамата заживели там на съпружески начала. Същата вечер майката на момичето – свидетелката Е.И. се прибрала от работа в дома си в г.Р., където живеела заедно с нея и установила, че я няма. Малко след това при нея пристигнали М.Б., Е.А. и И.А., роднини на обвиняемия, като я уведомили, че дъщеря и К.О. се е оженила за Ю.М.А..

Известно време след това Е.И. и К.О., посетили свидетеля Т.О., който бил баща на последната от двете и го уведомили за съвместното съжителство между дъщеря му и обвиняемия.

По-късно през г.та К.О. се върнала да живее при майка си Е.И. в г.Р., която била против това фактическо положение. След това обаче избягала и дома си и отново отишла да живее с обвиняемия.

След подаване на сигнал от Е.И. в РУ-Б. свидетелят Г.-П., служител в същото, както и свидетелката М.Т., социален работник в О„ЗД” в г.Б. извършили проверка по случая, като провели беседи с пострадалата и обвиняемия.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателства: обясненията на подсъдимия Ю.М.А., показанията на свидетелите Е.И., К.О., М.Т., т.О., Г.-П., П.Д., писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК доказателства, събрани в наказателното производство.

Налице са преки и верига от косвени доказателства, обосноваващи еднозначен и непораждащ съмнение извод за съставомерността и авторството на деянието. Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства - факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено - фактическата обстановка, са събрани достатъчно доказателствени материали. Доказателствата по делото са в общи линии еднопосочни, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, като установяват по несъмнен начин престъпното поведение на дееца. Съдът счита, че обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

Принципно страните не спорят по обстоятелствата, свързани с заживяването на К.О.при обвиняемия в дома му в г.Б.. Единственият спор с оглед твърдението на обвиняемия е относно обстоятелството дали е знаел на колко години е пострадалата към момента на извършване на деянието.

Настоящата инстанция не възприема довода на обвиняемия, че не е знаел възрастта на пострадалата, защото цялостният анализ на изложените от свидетелите твърдения налага категоричен извод за виновността на обвиняемият Ю.М.А.. Съображенията на които се мотивира същия не намират опора в доказателствата по делото, поради следното:

Фактическите констатации относно деня и мястото на заживяване съпружески между Ю.М.А. и К.О., както и знанието на първия, че последната към този момент няма навършени 16 години, а е на 15 се извеждат по несъмнен начин от всички налични по делото доказателства. Съдът отчете, че за тези обстоятелства, които са част от главния факт, предмет на доказване в настоящото производство, доказателственият материал извън обясненията на обвиняемия е непротиворечив.

Преценявайки съвкупно доказателствения материал по делото, съдът прие за достоверни показанията на свидетеля Г.-П. касателно деня и мястото на заживяване съпружески между Ю.М.А. и К.О.. Този свидетел, както и свидетелката М.Т., е незаинтересован от изхода на делото. Същият в детайли описва установеното от него при проведената среща с обвиняемия, неговата майка и майката на пострадалата, за изясняване на обстоятелствата по случая. От показанията му се установява, че след подаден сигнал от Д„СП“-Р. е провел беседа с посочените лица, като и трите са му обяснили, че обвиняемият е заживял заедно с К.О., като майката на последния му е казала, че двамата са заживели така през м.01.2018 г., а Е.И. е конкретизирала, че това е станало на 21.01.2018 г..

Показанията му изцяло се подкрепят от тези на М.Т. социален работник в О„ЗД” в г.Б.. В показанията си същата установява, че работата по случая е отворена на 08.02.2018 г., а на 08.08.2018 г. е извършено посещение в дома на Е.И., където е проведена среща с нея, като същата и е заявила, че дъщеря и живее на съпружески начала с обвиняемия. След това същата е провела среща и с последните двама, като са и обяснили, че живеят на семейни начала. По-късно е проведена нова среща с тях, като те са били консултирани за последствията от поведението си.

По делото е налице и още една група гласни доказателства, с особено съществена стойност, а именно тези на свидетелите Е.И. и т.О.. Тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото, но показанията им са ясни, недвусмислени, подробни, логични и непротиворечиви относно главния факт, ето защо съдът ги кредитира изцяло. Свидетелите Е.И. и т.О. последователно и еднопосочно отразяват събитията относно обстоятелствата свързани с заживяване на съпружески начала между обвиняемия и К.О.. Свидетелите от тази група са категорични по въпроса и къде последните двама са заживели заедно. И двамата сочат, че това е станало през 2018 г., в дома на обвиняемия в г.Б., о.Б.. Относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира и никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова противоречие с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда за достоверен. От показанията на свидетелката Е.И. се установява и, че деянието е осъществено на 21.01.2018 г.. Т.О. е баща на пострадалата, като е категоричен, че е бил уведомен за фактическото съжителство през м.03.2018 г., когато е бил посетен от дъщеря си и нейната майка.

Относно показанията на свидетеля К.О. все пак следва да се има предвид, че за пострадалото лице не съществува забрана да депозира свидетелски показания. Вярно е обаче, че същите, подобно на обясненията на обвиняемия, следва да бъдат ценени внимателно от решаващия състав при преценка за корелацията им с останалите доказателствени източници. Настоящият състав намира, че не съществува основание да изключи депозираните показания на пострадалото лице в кредитираната им част от доказателствената основа, върху която изгражда своите изводи и да отрече достоверността им, само поради факта, че същата до известна степен е заинтересована от изхода на процеса. Съдът кредитира показанията на свидетеля К.О. изцяло, освен в частта, в която сочи, че е заживяла на съпружески начала с обвиняемия през месец май 2018 г. Показанията и в тази им част се опровергават категорично от нейната майка, която установява конкретната дата, когато е извършено деянието, показанията пък на която в тази им част се подкрепя косвено от показанията на свидетелите М.Т. и Г.-П..

За да приеме така установената фактическа обстановка, съдът отхвърля обясненията на обвиняемия в частта, в която твърди, че към датата на извършване на деянието, не е знаел, каква е възрастта на пострадалата. Обясненията му в тази им част са недостоверни, съответно съдът не ги кредитира поради противоречието им с тези на свидетеля К.О.. Последната е категорична в своите показания, че обвиняемият е знаел на колко години е, защото му е казала. За този факт, а именно знанието му за възрастта на последната следва да се съди и от факта, че майката на последната не е разрешавала това фактическо съжителство, защото детето и не е достигнало необходимата за това възраст.

Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло обясненията на обвиняемия в останалата им част, дадени в хода на съдебното следствие. С оглед съдържанието им и съпоставяйки ги с останалите доказателствени материали /гласни и писмени/ тези обяснения се явяват доказани и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Тези гласни доказателствени средства се отличават с конкретика и изцяло кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.

Показанията на свидетеля П.Д. са неотнисими към предмета на спора, поради което и не следва да се обсъждат.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват както социален доклад, така и Заповед за предоставяне на полицейска закрила, искане за предоставяне на полицейска закрила, приемо-предавателен протокол, автобиография, декларация, удостоверение за Н. адрес, удостоверение за П. адрес, удостоверение за родствени връзки, удостоверение за семейно положение, справка за съдимост.

На първо място кореспондират с установеното по делото данните, съдържащи се в издаденото удостоверения за родствени връзки. В същото е удостоверена липсата на родствената връзка на обвиняемия и пострадалата, но за такава с част от лицата, разпитани като свидетели по делото. От социалния доклад се установява, че са извършвани проучване и оценка на случая. От справка за съдимост се установява, че обвиняемият е с чисто съдебно минало. От удостоверение за Н. адрес и удостоверение за П. адрес, се установява адресната регистрация на обвиняемия.

Видно от Заповед за предоставяне на полицейска закрила, искане за предоставяне на полицейска закрила и приемо-предавателен протокол, се установява, че пострадалата е поставена под полицейска закрила.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

От анализа на всички доказателства безспорно се установява както фактическата обстановка при извършване на деянието, така и авторството на обвиняемият.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият Ю.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК.

Непосредствен обект на тези престъпления са обществените отношения, свързани с правилното физическо, умствено и нравствено развитие на подрастващите. По своята същност престъплението по чл.191, ал.1 от НК е формално престъпление или престъпление на просто извършване. При него е достатъчно да бъдат установени изискуемите се от разпоредбата фактически отношения-заживяване на съпружески начала, като законът не предвижда никакви други последици. В теорията и практиката се приема, че от обективна страна следва да е налице липса на сключен брак между субекта на престъплението и жертвата - лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.191, ал.1 от НК се осъществява само чрез действие и се изразява в установяване на фактическо съжителство между субекта на престъплението и жертвата, която не е навършила 16-годишна възраст. По своята същност това съжителство наподобява отношенията между мъж и жена, които възникват при сключване на граждански брак.

Втората особеност от обективна страна е, че заживяването на съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, се осъществява със съдействащото поведение на жертвата, като теорията и практиката приемат, че лицето от женски пол участва съвсем доброволно при установяване на тези отношения, произтичащи от заживяване на съпружески начала с лице от мъжки пол, което е пълнолетно.

Друга особеност от обективна страна на престъплението по чл.191, ал.1 от НК е, че това престъпление се явява продължено, тъй като с него се създава едно трайно продължително престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване или докато пострадалата навърши 16-години, когато може да сключи граждански брак при условията на чл.6, ал.2 от СК.

Субект на това престъпление може да бъде единствено и само пълнолетно физическо лице от мъжки пол. От обективна страна по отношение на престъплението е характерно, че жертва на това престъпление може да бъде само физическо лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст. Особеното тук е полът на адресата на това престъпление и това може да бъде само лице от женски пол. И втората особеност е възрастта на жертвата. Тя е съобразена с изискванията на семейния кодекс, където са уредени условията, на които трябва да отговарят лицата, за да сключат граждански брак. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 и ал.2 от СК, брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години, като от това правило е налице изключение, което позволява да бъде сключен граждански брак и с лице, ненавършило 16-годишна възраст, ако важни причини налагат това с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Предвид гореизложеното не може да бъде сключен граждански брак с лице, което не е навършило 16-годишна възраст.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че чрез деянието си подсъдимият е осъществил всички признаци от обективна страна на състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК. Установява се, че обвиняемият Ю.М.А. като пълнолетно лице, от 21.01.2018 г. в дом, находящ се в Г., о.Б., У.“Я.“№42, след като е навършил пълнолетие, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - К.Т.О., ЕГН*, родена на 20.03.2003 г.

Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите, обясненията на обвиняемият, както и приетите писмени доказателства. Безспорно е установено по делото, че в началния момент на съжителството пострадалата не е била навършила 16-годишна възраст. Същата е съжителствала с обвиняемия, който към този момент е бил пълнолетно физическо лице от мъжки пол. От друга страна съжителството е било доброволно, като между двамата не е имало сключен брак. Обвиняемия и пострадалата са заживели на съпружески начала и са консумирали това свое съжителство, като първият е знаел действителната възраст на пострадалата към момента на извършване на деянието.

За пълнота следва да се посочи и, че деянието е с висока степен на обществена опасност, защото с него се накърняват сериозно обществените отношения, свързани с правилното физическо, умствено и нравствено развитие на подрастващите. Касае се за умишлено престъпление, със завишена обществена опасност. Пострадалата е лице на 14 години, тя е дете, на възраст, на която все още се развива, както физически, така и психически. На тази възраст тя би трябвало да посещава училище, тъй като е била в задължителна училищна възраст, да се развива и израства, за да се изгради физически и нравствено като пълноценна личност, а не да живее с мъж. С оглед на това не може да се приеме, че обществената опасност на деянието е ниска. Напротив вредните последици от семейно съжителство на тази крехка възраст могат да доведат до сериозни физически и емоционални последици върху личността на момичето. С оглед изложеното никакви традиции на етноса или емоционални желания на момичето, както и грижите, които полагат за нея подсъдимият и родителите му не могат да послужат като аргумент за малозначителност на деянието, нито за извинение на поведението на подсъдимия и не сочат на по-ниска обществена опасност на извършеното от него.

Видно от гореизложеното авторството на деянието, мястото и времето на извършването му, се установяват както от гласните доказателства по делото, така и от писмените такива. В случая безспорно е налице извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон.

На следващо място, от доказателствата по делото безспорно се установява, че субект на престъплението по чл.191, ал.1 от НК е обвиняемия Ю.М.А., което се потвърждава от показанията на свидетелите и неговите обяснения.

Обществената опасност на деянието, е в рамките на характерната за тези видове престъпления, считани по правило като такива със завишена степен на обществена опасност с оглед обекта на защита и предвидените за тези престъпления макар и невисоки санкции.

Субективно, престъплението по чл.191, ал.1 от НК е извършено от обвиняемия при пряк умисъл - деецът е съзнавал обективните елементи от състава на престъплението. Обвиняемият е разбирал свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавал обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е искал и тяхното настъпване, при което е реализирал намерението си. Обвиняемият е знаел, че пострадалата е непълнолетна, и че е на 14 години, като няма навършени 16 такива, предвиждал е да заживеят на съпружески начала и е искал това да се случи, като двамата са го реализирали към момент, когато пострадалата не е била навършила 16-годишна възраст. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

Причини и мотиви за извършеното престъпление - ниското правосъзнание на подсъдимия и несъобразяването и с установения в страната правов ред.

При гореизложеното, съдът намира, че обвиняемият Ю.М.А., следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.191, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието съдът е счел, че са налице основанията на  чл.78а НК, за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.191, ал.1 от НК, с налагането на адм. наказание, защото  извършеното от него престъпление се наказва с лишаване от свобода от до две години, същото е извършено умишлено, обвиняемия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.

При индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.191, ал.1 от НК, съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства: младата му възраст - на 22 години; обстоятелството, че съжителството на ранна възраст е част от обичайното право на неговата общност /което обаче в никакъв случай не следва да бъде пообщрявано/, тежкото материално положение, добрите характеристични данни за обвиняемия; сериозното му отношение към пострадалата. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.

Отчитайки всичко изложено съдът намери, че са налице само смекчаващи вината обстоятелства, което го мотивира да освободи обвиняемият от наказателна отговорност, като му определи наказание  глоба в размер на 1`000.00 лева.

Съдът счита, че така определеното наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на обвиняемия. С него ще се постигнат целите на личната и генерална превенция, като се даде възможност на обвиняемия да преосмисли поведението си и занапред да се съобразява със законите на страната, а от друга страна ще се покаже непримиримостта на обществото към подобни тенденции за съжителства с непълнолетни деца.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

05.04.2019 г.

Районен съдия: …...........................................................