Р Е Ш Е Н И Е    1479

 

Номер   1479

Година   25.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200790

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на "Н.Д.”ООД, представлявано от управителя М.В., подадена срещу НП №F384420/10.08.2018 г., издадено от Зам. директора на ТД на Н-С., с което на жалбоподателя на основание чл.18, ал.4 от Валутен закон е наложено адм. наказание – „имуществена санкция” от 2`000.00 лв., на основание чл.18, ал.6 от Валутен закон – „лишаване от право да упражнява дейност по добиване, преработка и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия от тях по занятие в търговски обект – магазин – бижутерия „Н.Д.”, находящ се в г.Б., у.„П.”№71, за срок от един месец, и на основание чл.20 от Валутен закон  – отнема в полза на държавата вещи на стойност 188`489.00 лв., както следва изделия от бял и жълт метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ общо 150 броя, с общ грамаж 386.60 грама, описани в Опис на иззетите изделия, както и изделия от бял метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ общо 188 броя, с общ грамаж 2129.10 грама, описани в Опис на иззетите изделия, затова, че при направена проверка на 07.03.2018 г. в 15.00 часа в търговски обект – магазин – бижутерия „Н.Д.”, находящ се в г.Б., у.„П.”№71, стопанисван от "Н.Д.”ООД, представлявано от управителя М.В., осъществяващо сделки с благородни метали /търговия/ по занятие, регистрирано в МФ и притежаващо Удостоверение №5768/19.02.2015 г. е установено, че в обекта се държат и има изложени за продажба непроверени и немаркирани златни и сребърни изделия, както следва: изделия от жълт метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ общо 150 броя върху които не е наличен държавен знак за златни изделия с титър „585” и „750”, с общ грамаж 386.60 грама, описани в Опис на иззетите изделия, както и изделия от бял метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ общо 188 броя върху които не е наличен държавен знак за сребърни изделия с титър „925”, с общ грамаж 2129.10 грама, описани в Опис на иззетите изделия - нарушение по чл.41, ал.1 и ал.3, вр. чл.59, ал.1 от НАРЕДБА за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие вр. с чл.13, ал.3 от Валутен закон.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми. Излагат се съображения, че в АУАН и НП не е посочена датата на извършване на нарушението, а само тази на осъществената проверка, както и но са посочени няколко ПИП и Протоколи за обезпечаване на доказателства, които съдържат различни дати. Така е нарушено правото на жалбоподателя да разбере на коя дата е извършено нарушението. Излага се още, че деянието не е извършено, защото изделията са внесени от Г., като са маркирани от производителя с марка за чистота, посочваща вида на метала и стандарта за чистота.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява представител. Представлява се от процесуален представител - адвокат К., който в съдебно заседание и в представени писмени бележки поддържа жалбата. Доразвива по същество доводите, наведени в нея, излагайки съображения, че липсва материална компетентност на проверяващите; че АНО неправилно не е кредитирал представените от жалбоподателя документи, които не са били преведени на български език, от които се установява, че бижутата са произведени в Р.Г. и са внесени от там; че бижутата са маркирани в държавата по произход, която е членка на ЕС, а от маркировката се установява какъв е вида на метала и неговата степен на чистота; че така всичките бижута са попаднали в изключението на чл.44 от Наредбата и конфискацията им се явява незаконосъобразна. Освен това проверяващите са иззели бижута, които не са се продавали, както и такива, които са били под 1 грам, а последните не подлежат на маркиране.

Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява. Явява се процесуален представител ст. юрисконсулт М., която и в представено писмено становище, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че нарушението е доказано от събраните гласни и писмени доказателства, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че внесените изделия са подлежали на проверка за установяване на чистота и маркиране. Доколкото жалбоподателят е държал в търговски си обект изделия, които не са били проверени и маркирани, същият е осъществил нарушението, за което му е издадено НП.

РП-Р. - редовно призована, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.03.2018 г. в 15.00 часа свидетелите Д.Г., П.Н. и П.К. – инспектори по приходите при ТД на Н-С., извършили проверка на магазин „Н.Д.”, находящ се в г.Б., у.„П.”№71. В хода на същата тримата установили, че търговски обект се стопанисва от "Н.Д.”ООД, представлявано от управителя М.В., както и, че в него се продава бижутерия, за което дружеството притежавало поставено на видно място Удостоверение №5768/19.02.2015 г. издадено от МФ, за осъществяване на сделки с благородни метали. Свидетелите на АНО установили още, че в обекта се държат и има изложени за продажба златни и сребърни изделия, както следва: изделия от жълт метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ върху които не бил наличен държавен знак за златни изделия с титър „585” и „750”, както и изделия от бял метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ върху които не бил наличен държавен знак за сребърни изделия с титър „925”, като върху тях имало табели с грамаж и цена. За така продаваните стоки управителката на дружеството, която присъствала на проверката не представила документи от КПП в Р.Б., че същите са внос от друга държава, както и доказателство, че са проверени от МФ, но обяснила, че бижутерията я внася от Р.Г., като част от нея пристига като пощенски пратки по „Е.”. Пристигналият на място свидетел Н.Ф., който работел като счетоводител в дружеството пък обяснил, че до този момент не са му оставяни протоколи, от които да е видно, че бижутата са проверени от МФ, като също заявил, че стоката се внася от Р.Г..

След това, веднага на място свидетелите на АНО съставили КП, а с цел извършване на допълнителна експертиза и обезпечаване на доказателства, съставили и Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства, като запечатали обекта, а преди това всичката бижутерия била прибрана в касата му.

На 09.03.2018 г. било издадено Свидетелство от ТД на Н-С., в удостоверение на това, че жалбоподателят „Н.Д.”ООД е представил същия ден за проверка изделия от злато и сребро, като е констатирано, че част от тях са маркирани, а други не подлежат на маркировка.

На 10.03.2018 г. в обекта била извършена нова проверка от свидетелите на АНО, като било установено, че поставен от Н. стикер на входната врата е в нарушена цялост. След като от представител на жалбоподателя на свидетелите им били представени документи на гръцки и български език, на основание чл.40, ал.1 от ДОПК, същите съставили ПИП с №0318942/10.03.18, както и опис на иззети изделия, като иззели част от намиращите се в обекта изделия от бял и жълт метал, върху вторите от които не бил наличен държавен знак за златни изделия с титър „585” и „750”, а върху първите без наличен държавен знак за сребърни изделия с титър „925”.

След това свидетелите на АНО съставили и ПИП с №0318943/10.03.2018 г., както и Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства, като отново запечатали обекта

На 11.03.2018 г. обекта отново бил посетен от свидетелите, където бил съставен нов ПИП с №0318944/11.03.2018 г.,  както и опис на иззети изделия, като иззели и останалите намиращи се в обекта изделия от бял и жълт метал, върху вторите от които не бил наличен държавен знак за златни изделия с титър „585” и „750”, а върху първите без наличен държавен знак за сребърни изделия с титър „925”.

На 12.03.2018 г. бил съставен нов ПИП с №0318946/12.03.2018 г.

С оглед установяването на метала, от който били изработени иззетите изделия, които търговецът е държал към момента на проверката в търговския обект, бил извършен анализ на същите в лабораторията за контрол върху изделия от благородни метали към ТД на ТД на Н-С., за резултатите от който било изготвено Удостоверение от 22.03.2018 г., в което е удостоверено, че иззетите и подробно описани в ПИП с №0318942/10.03.2018 г. и ПИП с №0318944/11.03.2018 г. 150 броя бижутерия са златни с общ грамаж 386.60 грама, а 188 броя бижутерия са сребърни с общ грамаж 2129.10 грама, като два броя обици са комбинация злато/сребро, и всички те са немаркирани с Български държавен знак.

На 14.05.2018 г. свидетеля Д.Г., в присъствието на свидетелите П.Н. и Е.Х., съставила на дружеството-жалбоподател в присъствието на управителя му АУАН с бланков №F384420/14.05.2018 г. затова, че при направена проверка на 07.03.2018 г. в 15.00 часа в търговски обект магазин – бижутерия „Н.Д.”, находящ се в г.Б., у.„П.”№71, стопанисван от "Н.Д.”ООД, представлявано от управителя М.В., осъществяващо сделки с благородни метали /търговия/ по занятие, регистрирано в МФ и притежаващо Удостоверение №5768/19.02.2015 г. е установено, че в обекта се държат и има изложени за продажба непроверени и немаркирани златни и сребърни изделия, както следва: изделия от бял и жълт метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ общо 150 броя върху които не е наличен държавен знак за златни изделия с титър „585” и „750”, с общ грамаж 386.60 грама, описани в Опис на иззетите изделия, както и изделия от бял метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ общо 188 броя върху които не е наличен държавен знак за сребърни изделия с титър „925”, с общ грамаж 2129.10 грама, описани в Опис на иззетите изделия - нарушение по чл.41, ал.1 и ал.3, вр. чл.59, ал.1 от НАРЕДБА за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие вр. с чл.13, ал.3 от Валутен закон. След това АУАН бил връчен от съставителя му на дружеството, чрез управителя му, който го подписал.

Въз основа на съставеният АУАН, било издадено и обжалваното НП №F384420/10.08.2018 г., издадено от Зам. директора на ТД на Н-С., с което на жалбоподателя на основание чл.18, ал.4 от Валутен закон е наложено адм. наказание – „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. на основание чл.18, ал.6 от Валутен закон – „лишаване от право да упражнява дейност по добиване, преработка и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия от тях по занятие в търговски обект – магазин – бижутерия „Н.Д.”, находящ се в г.Б., у.„П.”№71, за срок от 1 месец, и на основание чл.20 от Валутен закон  – отнема в полза на държавата вещи на стойност 188`489.00 лв., както следва изделия от бял и жълт метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ общо 150 броя, с общ грамаж 386.60 грама, описани в Опис на иззетите изделия, както и изделия от бял метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ общо 188 броя, с общ грамаж 2129.10 грама, описани в Опис на иззетите изделия.

НП е връчено на жалбоподателя на 02.11.2018 г., а е обжалвано на 09.11.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Д.Г., П.К., П.Н., Е.Х. и Н.Ф., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства /частично/.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Д.Г., П.К. и П.Н. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на протоколите. И тримата установяват, че проверката за нарушението, за което е съставен акта е извършена от тях, като са констатирали, че бижутата не са имали поставен знак за БДС и същите са иззети по описи.

 Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите на АНО, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Показанията им се потвърждават и от тези на свидетеля Н.Ф., които съдът също кредитира изцяло. Този свидетел установява най - общо, че е работел като счетоводител в дружеството, че е пристигнал при извършване на проверката, както и, че бижутата са проверени и се внасят от Р.Г..

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото /с изключение на тези представени на чужд език/, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Не се кредитират единствено писмените доказателства на чужд език, защото не са придружени на превод на български език, но това последно действие не е било и необходимо, защото никоя от страните не спори, че бижутата са внесени от Р.Г..

В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива /с изключение на тези на чужд език/, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП /срока за обжалване изтича в неработен ден, поради което следва да се приеме, че жалбата е в срок/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът не приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на управителя на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен, което последно действие законодателят свързва със законосъобразност на процедурата. От друга страна актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на откриване на нарушението /нарушението е констатирано в деня на проверката/, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Правото на защита на дееца не е ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на втори свидетел на същото, след което е предявен и връчен на жалбоподателя. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

АУАН и НП са съставени, съответно издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност.

Неправилно е възражението за незаконосъобразност на НП поради обстоятелството, че липсва материална компетентност на проверяващите. АУАН е съставен от компетентен орган, какъвто е органът по приходите, а обжалваното НП също е издадено от компетентен орган - Зам. директора на ТД на Н-С., каквито са и двата по смисъла на чл.18, ал.10, вр. с чл.17, т.1 от Валутен закон, вр. със Заповед №ЗМФ-610/03.07.2018 г. на Министъра на Ф.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на ТД на Н-С..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

От друга страна съдът намира за неоснователно възражението, че в хода на административно-наказателната процедура е било допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в неяснота на изпълнителното деяние на нарушението, доколкото се твърди, че не е посочено мястото на извършване на нарушението.

Този аргумент не се възприема от съда, поради следното:

Съдът намира, че така наведения порок не представлява съществено процесуално нарушение. Нарушението следва да се приема за съществено, когато правото на защита на визираното за нарушител лице е нарушено в такава степен, че същото да не разбере какво нарушение му се вменява, респ. да не може да организира защитата си и това да може да доведе до различен правен резултат съответната процедура. В случая е очевидно, че датата на проверка представлява дата на констатиране на твърдяното за извършено нарушение. Именно тогава са намерени вещите и същите са били заключени в сейфа във обекта. Факта, че същите са били описани по-късно /на други две дати/ не променя първоначалния извод, че нарушението е констатирано именно при първата проверка.

Така съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Нарушението е описано с обективните му признаци в обстоятелствената част, които са квалифицирани по приложимата към момента на извършване разпоредба на чл.41, ал.1 и ал.3, вр. чл.59, ал.1 от НАРЕДБА за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие вр. с чл.13, ал.3 от Валутен закон. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.41, ал.1 и ал.3, вр. чл.59, ал.1 от НАРЕДБА за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие вр. с чл.13, ал.3 от Валутен закон. В заключение - така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

Неснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

Отговорността по чл.83 от ЗАНН е обективна, т.е. налице е безвиновна отговорност. Достатъчно е само да бъде констатирано от съответните контролни органи извършването на адм. нарушение, за да бъде реализирана административно-наказателната отговорност на съответното лице, като му бъде наложена предвидената в закона имуществена санкция.

В случая административно-наказващия орган съобразно доказателствената тежест е установил с надлежни доказателствени средства, че жалбоподателя е предлагал за продажба немаркирани златни и сребърни изделия в нарушение на чл.41, ал.1 и ал.3, вр. чл.59, ал.1 от НАРЕДБА за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие вр. с чл.13, ал.3 от Валутен закон.

Съгласно чл.41 от Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществява дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, златните и сребърните издалия изработени в страна или внесени от Чужбина и предназначени за продажба подлежат на проверка за установяване на съдържанието на чисто злато и сребро /титър/ и на маркиране. Изделията се маркират с държавен знак, утвърден от министъра на Ф. Съгласно чл.59 от същата наредба, търговците които продават златни изделия трябва да държат в търговските обекти само проверени и маркирани изделия, с четливо обозначение на вида и на съответната проба. Под маркирани изделия се има предвид само такива, които са маркирани с български държавен знак по БДС, утвърден от Министъра на Ф, а не какъвто и да е знак. Грамажът и пробата се вписват и във фактурата и касовата бележка, която се издава при продажба. От разпоредбите на закона следва, че лицата нямат право не само да продават, но и да държат в обекта /да предлагат за продажба/ немаркирани изделия. Предполага се, че всичко което се намира в обекта, от който ще се осъществява дейността и който е вписан в приложението към Удостоверението за регистрация, е предназначено за продажба, затова наказуемо по ВЗ / чл.18, ал.4 / е не само продажбата, но и държането на изделия, които не са маркирани.

Не се спори, че субект на административно-наказателна отговорност за нарушение на чл.41, ал.1 и ал.3 вр. чл.59, ал.1 от НАРЕДБА за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие вр. с чл.13, ал.3 от Валутен закон е жалбоподателя, като титуляр на правото на собственост на иззетите вещи.

На  следващо място не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че иззетите златни и сребърни изделия не са били маркирани с БДС и са открити в обекта по време на проверката. Дори самия жалбоподател твърди, че същите са имали само марката на производителя в Р.Г.. От друга страна каква е била действителната причина тези златни и сребърни изделия да бъдат без държавен знак, в случая е ирелевантен въпрос към отговорността на дружеството-жалбоподател, включително и обстоятелството, къде са произведени и от къде са внесени, защото преди да ги предложи за продажба, жалбоподателят е бил длъжен да направи необходимото същите да бъдат проверени и маркирани, съобразно изискванията на Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществява дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях.

На трето място се установява, че иззетите златни и сребърни изделия, в момента на проверката са били изложени с цел продажба, макар този факт да се оспорва от жалбоподателя. Това негово твърдение обаче се опровергава от показанията на свидетелите, които установяват, че на всяка от иззетите вещи е имало поставен етикет с посочени на него цена и грамаж. Тези им показания се потвърждават и от приетите писмени доказателства – Протоколи за ИП. Мястото където са се намирали иззетите изделия, както и факта че същите са били в търговския обект, от който се извършва търговска дейност безспорно води до извод, че тези изделия се предлагат за продажба още повече, че същите са били с обявена цена. 

Следователно за извършеното нарушение законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството на основание чл.18, ал.4 от ВЗ, която разпоредба предвижда, че лице по чл.13, ал.1, което извърши нарушение вр. с дейността си по чл.13 или на нормативен акт по неговото прилагане, се наказва с глоба в размер от 1`000.00 до 3`000.00 лв., а ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2`000.00 до 6`000.00 лв.

При определяне размера на наказанието, наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно по нормата на чл.41, ал.1 и ал.3, вр. чл.59, ал.1 от НАРЕДБА за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие вр. с чл.13, ал.3 от Валутен закон е жалбоподателя, като титуляр на правото на собственост на иззетите вещи и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност по санкционната норма на чл.18, ал.4 от ВЗ, като по делото не съществува спор относно личността на административно-наказателно отговорното лице. Последната предвижда наказание „имуществена санкция“ от 2`000.00 до 6`000.00 лв. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в минимален размер. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства, включително липсата на данни за предходни адм. нарушения, извършени от жалбоподателя. С така определената по вид и размер адм. санкция ще бъдат постигнати целите на административното наказание, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за адм. санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано. Касае се за бижута на голяма стойност, защото количество на иззети златни и сребърни изделия, без утвърден държавен знак е значително. Липсата на вредни последици от нарушението не е достатъчна да обоснове извода за маловажност на случая, като се има предвид най -вече кръга на защитените от закона обществени отношения, които се засягат, свързани с дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие.

Законосъобразно също така са наложени административното наказание „лишаване от право да упражнява търговска дейност” за срок от 1 месец на основание чл.18, ал.6 от ВЗ и отнемането в полза на държавата златните и сребърните изделия - предмет на нарушението на основание чл.20 от ВЗ.

Въз основа на приетото от съда по фактите и правото се налага извод, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Предявеното в него административно обвинение е съставомерно като извършено от жалбоподателя.

При този изход на спора следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на РС-Рг. сторените по делото разноски за свидетели - сума от 273.29 лева.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №F384420/10.08.2018 г., издадено от Зам. директора на ТД на Н-С., с което на жалбоподателя на основание чл.18, ал.4 от Валутен закон, е наложено адм. наказание – „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. на основание чл.18, ал.6 от Валутен закон – „лишаване от право да упражнява дейност по добиване, преработка и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия от тях по занятие в търговски обект – магазин – бижутерия „Н.Д.”, находящ се в г.Б., у.„П.”№71, за срок от 1 месец, и на основание чл.20 от Валутен закон отнема в полза на държавата вещи на стойност 188`489.00 лв., както следва изделия от жълт метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ общо 150 броя, с общ грамаж 386.60 грама, описани в Опис на иззетите изделия, както и изделия от бял метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ общо 188 броя, с общ грамаж 2129.10 грама, описани в Опис на иззетите изделия, затова, че при направена проверка на 07.03.2018 г. в 15.00 часа в търговски обект – магазин – бижутерия „Н.Д.”, находящ се в г.Б., у.„П.”№71, стопанисван от "Н.Д.”ООД, представлявано от управителя М.В., осъществяващо сделки с благородни метали /търговия/ по занятие, регистрирано в МФ и притежаващо Удостоверение №5768/19.02.2015 г. е установено, че в обекта се държат и има изложени за продажба непроверени и немаркирани златни и сребърни изделия, както следва: изделия от бял и жълт метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ общо 150 броя върху които не е наличен държавен знак за златни изделия с титър „585” и „750”, с общ грамаж 386.60 грама, описани в Опис на иззетите изделия, както и изделия от бял метал /обеци, накити, колиета, пръстени, гривни, висулки/ общо 188 броя върху които не е наличен държавен знак за сребърни изделия с титър „925”, с общ грамаж 2129.10 грама, описани в Опис на иззетите изделия - нарушение по чл.41, ал.1 и ал.3, вр. чл.59, ал.1 от НАРЕДБА за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие вр. с чл.13, ал.3 от Валутен закон.

ОСЪЖДА "Н.Д.”ООД, ЕИК* представлявано от управителя М.В., да заплати на РС-Рг. сторените по делото разноски за свидетели, а именно сума от 273.29 лева.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………….