Р Е Ш Е Н И Е    1508

 

Номер   1508

Година   26.03.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200803

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на „.-Р.Е. представлявано от управителя П.П., подадена срещу НП №ПО-02-80/15.10.2018 г., издадено от Директора на Б.Д.„З.Р.”, с което на жалбоподателят на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. затова, че П. извършена на 08.02.2018 г. проверка на обект: „щолна 54“ с географски координати „N 41° 51′ 38,3″ и Е 23° 36′ 49,1″ е установено, че водите от нея се заустват в р.З., за което дружеството няма издадено разрешително за ползване на воден обект, с цел заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект - нарушение по чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. Аргументират се със съображения, че правната квалификация е неправилна. Излага се и, че нарушението не е извършено. Твърди се, че „.-Р.ЕООД не извършва стопанска дейност в обекта, а единствено мониторинг на изтичащите от него води. Така дружеството има задължение единствено да изследва показателите на тези води, които обаче не са отпадъчни, защото от това понятие са изключени естествените дренажни води след ликвидация на уранодобив, които се вливат в естествената хидрографска мрежа. Акцентира се, че изтичащите води са с малък дебит. Поради този факт и доколкото П. максимално денонощно водно количество до 10 куб. м. разрешително не се изисква, а е необходимо само 30-дневно предварително писмено уведомяване на басейновата Д. за изграждане на съоръжения за мониторинг на подземните и повърхностните води съгласно одобрената от компетентния орган програма за мониторинг, каквато дружеството има.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява представител. Процесуалният и представител – адвокат Б., в съдебно заседание и представено писмено становище, излага съображения, идентични с изложените в жалбата, подкрепящи доводите за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП.

АНО – редовно призован, представител не се явява. В съдебно заседание процесуалният му представител – гл. юрисконсулт К., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. В представено писмено становище, излага съображения, подкрепящи доводите и за правилност и законосъобразност на издаденото НП. Твърди, че не са налице допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а извършеното нарушение е доказано по безспорен начин. Описанието на нарушението в АУАН и НП е пълно и ясно, като и двете съдържат основните му съставомерни белези. Санкцията е определена правилно по вид и размер, като не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

С постановление на МС №74 от 1998 г. за ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина е създадено специализираното дружество „.-Р.Е. представлявано от управителя П.П., на което е възложено организацията и контрола на дейностите по техническата ликвидация, по техническата и биологичната рекултивация и изпълнението на свързаните с това дейности по водовземане, пречистване, заустване и мониторинг на води, както и всякакъв друг вид мониторинг за ликвидиране на последствията от проучването, добива и преработката на уранова суровина в 78 обекта и засегнати райони, посочени в приложение №1 към постановлението, сред които е и обект в землището на с.Е., О.Р., в който се намира „щолна 54“ с географски координати „N 41° 51′ 38,3″ и Е 23° 36′ 49,1″.

На 08.02.2018 г. свидетелите М.Ч. и Р.К., в качеството си на служители в Б.Д.„З.Р.”, заедно със свидетеля Д.М., служител в РИОСВ-Б., извършили проверка на „щолна 54“ с географски координати „N 41° 51′ 38,3″ и Е 23° 36′ 49,1″. Четиримата в присъствието на свидетеля П.Б., който работел като служител в „.-Р.Е. представлявано от управителя П.П., установили, че входа и е обрушен и през него няма достъп, но от същия изтичат води, които чрез тръби и открит земен канал се заустват в близката р.З.. След като на място били взети проби от изтичащите от щолната води, свидетелят М.Ч. съставил КП.

На 16.03.2018 г. бил изготвен протокол за изпитване №01-0204 от същата дата, в който били отразени резултатите от взетата на 08.02.2018 г. за проба вода изтичаща от „щолна 54“. След това този протокол бил изпратен в Б.Д.„З.Р.”, като в деня, в който постъпил там свидетеля М.Ч. направил справка в регистъра за издадени разрешителни в службата си, като установил, че за проверения обект „.-Р.Е. представлявано от управителя П.П. няма издадено разрешително за ползване на воден обект, с цел заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект. Л.Б., М.Ч., Р.К., Д.М. и П.Б.

На 27.06.2018 г. свидетеля М.Ч., в присъствието на свидетелите Л.Б. и Р.К., съставил на жалбоподателя в присъствие на негов законен представител АУАН №КД-04-103/29.10.2018 г. затова, че П. извършена на 08.02.2018 г. проверка на обект: „щолна 54“ с географски координати „N 41° 51′ 38,3″ и Е 23° 36′ 49,1″ е установено, че водите от нея се заустват в р.З., за което дружеството няма издадено разрешително за ползване на воден обект, с цел заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект - нарушение по чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ. На 04.10.2017 г. По-късно АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателят чрез законният му представител.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП №ПО-02-80/15.10.2018 г., издадено от Директора на Б.Д.„З.Р.”, с което на жалбоподателят на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв.

НП не е връчено на жалбоподателя /връчено на неустановено лице на 15.11.2018 г/. В последствие е обжалвано на 22.11.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Л.Б., М.Ч., Р.К., Д.М. и П.Б., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност същите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта.

От разпита на свидетеля М.Ч., се установява още, факта, че дружеството-жалбоподател не притежава издадено разрешително за ползване на воден обект, с цел заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект за проверения обект. Това е установено лично от свидетеля М.Ч. след справка в регистъра за издадени разрешителни, като същата е извършена в деня на постъпване на резултатите от взетите проби.

Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Твърденията на тези свидетели относно направените констатации по време на проверката и след това намират потвърждение в съставените КП и АУАН.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.

В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът установи, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен, което последно действие законодателят свързва със законосъобразност на процедурата. От друга страна актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на откриване на нарушението /нарушението е констатирано след постъпването на протокола за извършени проби/, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Правото на защита на дееца не е ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3 дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на други свидетели на същото, след което е предявен и връчен на жалбоподателя. При тази установена фактическа обстановка П. съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

АУАН и НП са съставени, съответно издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. На лист 27 е депозирана заповед №РД-05-58/02.05.2018 г., с която Директора на Б. е оправомощил конкретния актосъставител да издава АУАН по ЗВ, за което има законово правомощие съгласно разпоредбата на чл.201, ал.1 от ЗВ. НП също е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.201, ал.2 от ЗВ. Директора на Б. притежава материална компетентност, защото е овластен директно от съответния закон (чл.201, ал.2 от ЗВ,  вр. с чл.47, ал.1, б."б" ЗАНН).

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

От друга страна съдът намира за основателно възражението, че в хода на административно-наказателната процедура е било допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в противоречие между описаното нарушение и неговата правна квалификация.

Този аргументи се възприемат от съда, поради следното:

Нарушението следва да се приема за съществено, когато правото на защита на визираното за нарушител лице е нарушено в такава степен, че същото да не разбере какво нарушение му се вменява, респ. да не може да организира защитата си и това да може да доведе до различен правен резултат съответната процедура.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на адм. нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания представлява съществено нарушение на процесуални правила и самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като обективно ограничава правото на защита на нарушителя и по-специално възможността му да организира защитата си съобразно възприетите от наказващия орган като пораждащи отговорността му факти. Това се отнася и П. несъответствието между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.

Установява се, че ангажирането на отговорността на въззивния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение именно на разпоредбата на чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ. Съобразно тази разпоредба: "Разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти. От фактическа страна обаче повдигнатото на жалбоподателя адм. обвинение се основава на това, че жалбоподателят зауства водите от щолната в р.З., за което дружеството няма издадено разрешително за ползване на воден обект, с цел заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект. Така направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Налице е неточна квалификация на нарушението, защото така описаните факти не могат да се подведат под хипотезата на посочената като нарушена норма на чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ. Същата не съдържа правило за поведение на определени субекти, адресати на нормата, а единствено посочва, че разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Описания факт в административното обвинение, че водите се заустват /ползва се водния обект/ е съществен елемент от обективната страна на нарушението, поради което не може да се приеме, че така дадената правна квалификация е правилна. В случая съдът констатира, че е описано нарушение е такова по чл.40, ал.1, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ, макар на същото да е дадена квалификация по чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ.

 П. това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви, доколкото прави абсолютна неясна волята на АНО, защо е наложил определеното наказание. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон.

Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила за реализация на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, както и неправилно приложение на материалния закон, и е довело до недопустимо накърняване на процесуалните права на същия. Неспособността на жалбоподателя да разбере за какво е привлечен да отговаря е засегнало правото му на защита и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно само на това основание.

Основателни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е неправилно.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно П. преценката за правилното приложение на материалния закон П. определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

П. установените факти съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение по чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ.

Използването на водите и водните обекти по аргумент от чл.40 от ЗВ е общо и индивидуално според това дали титулярите на правото са неограничен брой лица или индивидуално определени лица; с разрешение или с предварително писмено уведомяване на компетентния орган и без разрешение според това дали законът предвижда издаване на индивидуален адм. акт като предпоставка за пораждане на правото на използване, или правото на използване се поражда по силата на друг юридически факт. Единствено общото водовземане и ползване на водните обекти и водовземането за задоволяване на собствени потребности е безвъзмездно, по аргумент от чл.8, ал.1 от ЗВ, като за водовземане и ползване на водните обекти с цел стопанска дейност се заплаща такса за използването на природния ресурс като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица. Ето защо, разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл.43, ал.2; за дейностите по защита на населението П. въведен план за защита П. бедствия по реда на ЗЗБ; в случаите по чл.58, ал.1, т.1 и 2, като процесния случай на водовземане не попада сред предвидените в чл.44 от ЗВ изключения и по този въпрос няма спор между страните, поради което за дейността по водовземане община Банско следва да притежава разрешително по чл.44 от ЗВ. Именно с издадените разрешителни се определят целта на използването; водния обект и водното тяло - предмет на използването; параметрите на разрешеното използване; условията, П. които се предоставя правото за използването на водите и др.

За гарантиране общозадължителния характер на нормите, определящи дължимо поведение, в Глава 12-та от ЗВ, законодателят е предвидил санкционни последици за физически и юридически лица, в случай на извършване на адм. нарушение. Разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ предвижда санкция за физически или юридически лица, които ползват водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание - от 2`000.00 лв. до 10`000.00 лв. В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ. Съобразно тази разпоредба: "Разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти. От фактическа страна обаче повдигнатото на жалбоподателя адм. обвинение се основава на това, че жалбоподателят зауства водите от щолната в р.З., за което дружеството няма издадено разрешително за ползване на воден обект, с цел заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, като нарушението е извършено на 08.02.2018 г. Доколкото обаче разпоредбата на чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ не съдържа правило за поведение за самия жалбоподател, следва да се приеме, че същият не може да извърши нарушение на тази норма. Описаното в АУАН и в НП деяние не се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице.

Липсата на установеност на нарушението, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само П. доказване на противоправното деяние от обективна страна.

По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е основателна и като такава следва НП да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №ПО-02-80/15.10.2018 г., издадено от Директора на Б.Д.„З.Р.”, с което на жалбоподателя, на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 2`000.00 лв. за това, че П. извършена на 08.02.2018 г. проверка на обект: „щолна 54“ с географски координати „N 41° 51′ 38,3″ и Е 23° 36′ 49,1″ е установено, че водите от нея се заустват в р.З., за което дружеството няма издадено разрешително за ползване на воден обект, с цел заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект - нарушение по чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………………