Р Е Ш Е Н И Е    1575

 

Номер   1575

Година   01.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101047

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано по искова молба, предявена от П.Г.К., ЕГН*, с А. в Г.С., ж.„Л.“, б.906, в.А, .4, а.1, чрез пълномощника му А. И.Д., АК-Б., съд. адр. в Г.Р., У.„С.с.К.М.№1Б, против П.Г.К., ЕГН*, с А. в Г.Р., У.„П.Б.”№31 и с А. за призоваване в с.К., О.Х., У.„К.”№1.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 22.09.1990 г. От брака си имат родени две деца – М.П.К., ЕГН*, родена на 03.07.1991 г. и Г.П.К., ЕГН*, роден на 19.11.1994 г., които към датата на подаване на исковата молба са пълнолетни.

В началото на брака отношенията между съпрузите са били добри, но впоследствие са възникнали дълбоки и непреодолими противоречия, проблемите са се задълбочили, а скандалите, предизвиквани от ответницата, са станали ежедневие. В продължение на повече от десет години съпрузите са във фактическа раздяла и не поддържа никакви отношения, освен такива, свързани с децата, тъй като П.К. е заминала за Г..

С тези обстоятелства, ищецът мотивира иска си с правно основание чл.49, ал.1 от СК, за прекратяване на брака му с ответницата поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на ответницата. В съответствие с разпоредбата на чл.322 ал.2 от ГПК, П.К. е съединил с конститутивния иск за развод и искане да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се на А. в Г.Р., У.„П.Б.”№31 и искане след прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име К..

С исковата молба, ищецът ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата депозира писмен отговор П.К. не оспорва основателността на иска за развод, както и ищцовото твърдение, че бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен. Излага твърдение, че вината за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изцяло на ищеца и оспорва фактите, изложени в исковата молба, с изключение на обстоятелството, че живее и работи в чужбина и свързаната с това фактическа раздяла между съпрузите. Сочи се в отговора, че единствено поведението на ищеца е причина съпругата да напусне семейното жилище и да отиде да работи в Г.. П.К. моли да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, както и да запази брачното си фамилно име, тъй като то я свързва са децата й и е известна с него, тъй като го носи вече 28 години.

С отговора П.К. моли за събирането на гласни доказателства.

В съдебно заседание, проведено на 12.03.2019 г., ищецът прави искане за допускане на изменение на иска, като същият се счита за предявен по чл.50 от СК и моли за преминаване към производство за развод по взаимно съгласие на основание чл.321, ал.5 от ГПК. В същото съдебно заседание страните изразяват сериозното си и непоколебимо съгласие да прекратят сключения между тях граждански брак и представят споразумение, като твърдят, че в същото са регламентирали всички имуществени и лични отношения, визирани в разпоредбата на чл.51, ал.1 от СК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следната релевантна за спора, след допуснатото изменение на предявения иск, фактическа обстановка:

П.Г.К. и П.Г.К. са сключили граждански брак на 22.09.1990 г. в Г.Р.. От брака си имат родени две деца М.П.К. и Г.П.К., които към датата на предявяване на иска и постановяване на настоящето решение са пълнолетни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че искът за прекратяване на брака е основателен и следва да бъде уважен, като бъде утвърдено представеното от страните споразумение, предвид следните съображения:

С оглед допуснатото изменение на иска при условията на чл.321 ал.5 от ГПК, прекратяването на брака между ищеца и ответницата е обусловено от наличието на непоколебимо и сериозно съгласие за развод. Същото се установява посредством личното явяване на съпруга и изрично упълномощения представител на съпругата и изявленията им в съдебно заседание, проведено на 12.03.2019 г..

Същевременно, представеното от П.К. и П.К. споразумение съдържа клаузи относно всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.51, ал.1 от СК.

Предвид горните съображения, предявеният иск следва да бъде уважен като се прекрати брака между П.К. и П.К. поради сериозното им и непоколебимо съгласие за развод и се утвърди представеното от страните споразумение.

На основание чл.78 от ГПК и чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде определена окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 40.00 лв., от които 30.00 лв. са внесени от ищеца при завеждане на делото, т.е. остатъкът е в размер на 10.00 лв. и същият следва да бъде възложен в тежест на ответницата П.К..

Водим от горното и на основание чл.49 ал.4 от СК, вр. чл.321, ал.5 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 22.09.1990 г., в Г.Р., О.Р., между П.Г.К., ЕГН*, с А. Г.Р., у.„П.Б."№31 и П.Г.К., ЕГН*, с А. в Г.С., ж.„Л."б.906, в.А, .4, a.1, с развод поради СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл.51 от СК, според което:

1. Относно родителските права, режима на лични контакти:

От брака си съпрузите имат родени две деца - М.П.К., ЕГН*, родена на 03.07.1991 г. и Г.П.К., ЕГН*, роден на 19.11.1994 г., които са навършили пълнолетие.

2. Относно издръжката на децата:

Тъй като децата са навършили пълнолетие, издръжка не се дължи.

3. Относно семейното жилище:

Жилището, в което страните са живели до фактическата си раздяла, находящо се в Г.Р., У.„П.Б." №31, ще бъде ползвано от П.Г.К., ЕГН*.

4. Имуществени отношения:

Съпрузите заявяват, че имуществените отношения между тях ще бъдат уредени в отделно производство.

5. Относно името на съпругата:

След прекратяване на брака, съпругата ще запази фамилното си име К..

6. Относно издръжката по смисъла на чл.145 от СК:

Двамата съпрузи няма да си дължат издръжка по смисъла на чл.145 от СК.

7. Относно разноските по делото

Страните се споразумяват всички направени по делото съдебни разноски да бъдат в тежест на всяка от страните, така както са направени.

С така постигнатото споразумение страните заявяват, че са уредили всичките си лични отношения като съпрузи и нямат и няма да имат повече никакви претенции един към друг.

ОСЪЖДА П.Г.К., ЕГН*, с А. Г.Р., у.„П.Б."№31 да заплати по сметка на Рг.РС държавна такса от 10.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за горната сума.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез РС-Б. до Бл.ОС в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия: …………………………….