Р Е Ш Е Н И Е    1600

 

Номер   1600

Година   01.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20171240101257

по  описа  за

2017

година

 

Производство e образувано е по искова молба с правно основание чл.124 от ГПК, предявена от Д.А.В., ЕГН*, С.К.Ш., ЕГН*, А.К.В., ЕГН*, и К.К.В., ЕГН*, всички със съд. адрес за призоваване: Г.Р., У.„Я.С.№32, Ч. А.Р.К., против О.Б., ЕИК*, представлявана от К.Р.Р., с адрес: Г.Б., У.„Г.А. №15.

Ищците молят да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че като наследници на К.К.В., б.ж. на с.К., починал на 20.09.1987 г. са собственици по наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор 39270.1.217 по КК и КР на с.К., О.Б., О.Б., одобрени със Заповед №РД-18-22/19.04.2011 г., издадена от ИД на АГКК, находящ се на адрес: с.К., О.Б., О.Б., с площ от 1136 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при граници (съседи) на имота: поземлен имот с идентификатор 39270.1.1553, поземлен имот с идентификатор 39270.1.1708; поземлен имот с идентификатор 39270.1.215, поземлен имот с идентификатор 39270.9.2, поземлен имот с идентификатор 39270.1.1552.

С исковата молба се претендират и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който прави възражение за неоснователност на иска. Твърди, че процесния имот е бил земеделска земя и е обособен като самостоятелен имот с изготвянето и одобрението на КККР на с.К. през 2011 г.. Твърди, че нито наследодателят на ищците, нито самите те са могли да придобият посочения имот въз основа на давностно владение, тъй като общ. собственост не е съществувала до 1990 г..

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена е основна, допълнителна и повторна съдебно-техническа експертиза.

Съдът след преценка на събраните в производството доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявения от ищците положителен установителен иск като такъв с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗС. Такава е квалификацията на иска на ищците и в изложения в хода на съдебното дирене по реда на чл.146, ал.1 от ГПК доклад по делото, неоспорен от страните по делото.

От преценката на ищеца/ищците зависи в какъв обем да потърси/ят искова защита и в зависимост от това да предяви/ят положителен или отрицателен установителен иск по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК.

В настоящия случай ищците искат да се установи по отношение на ответника О.Р. че те са собственици на описания в исковата молба имот, а именно Поземлен имот с идентификатор 39270.1.217 по КК и КР на с.К., О.Б., О.Б., одобрени със Заповед №РД-18-22/19.04.2011 г., издадена от ИД на АГКК, находящ се на адрес: с.К., О.Б., О.Б., с площ от 1136 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при граници (съседи) на имота: поземлен имот с идентификатор 39270.1.1553, поземлен имот с идентификатор 39270.1.1708; поземлен имот с идентификатор 39270.1.215, поземлен имот с идентификатор 39270.9.2, поземлен имот с идентификатор 39270.1.1552

Ищците черпят правата си от наследствени правоотношения, като претендират собствеността върху описания в исковата молба по делото недвижим имот въз основа на давностно владение от 1960 г. до настоящия момент, като имат правен интерес от установяването на обема на правото им на собственост върху процесния недвижим имот по плана на с.К.. Макар ищците да владеят и ползват имота и тяхното право на собственост да не е нарушено, то за тях е налице правен интерес от завеждане на иск срещу О.Б., тъй като правото им е смутено от наличието на документ за собственост на името на О.Б. - акт за частна общ. собственост №807 от 12.06.2017 г.

Тежестта на доказване е на ищците по делото, които следва да установят правата си, които претендират върху имота. От своя страна ответникът по предявения положителен установителен иск може само да отрича правото на ищеца, като по предвидения процесуален ред Ч. възражения може да сочи фактите, които опорочават твърдяното придобивно основание, като изключват възникването на правото.

Правото на собственост се доказва с писмени доказателства – нотариални актове, записка за вписване, делбени протоколи, вписване в разписни листове на общините, договори за покупко-продажба със съответните вписвания и нотариални заверки и др., а единствено придобиването въз основа на давностно владение – Ч. свидетелски показания, които да установят срока на фактическата власт върху имота.

От събраните доказателства по делото безспорно се установи, че ищците са наследници по закон на К.К.В., б.ж. на с.К., починал на 20.09.1987 г.

Разпитаните в съдебно заседание, проведено на 23.10.2018 г. свидетели – А.Ш. и А.Ш., категорично и без противоречия в показанията си, потвърдиха, че приживе б. ж. на с.К. К.К.В. и първата ищца - Д.В. (негова съпруга) са придобили собствеността върху процесния имот по давностно владение, започнало от 1960 г., като неговите наследници продължават да го владеят и до днес. Свидетелят А.Ш. има спомен за процесния имот от 1970 - 1972 г. Той е бил около 14-15 годишен, когато семейството му е отишло да живее в с.К.. Същият живее през два имота, на около100-200 метра от процесния имот. По думите му семейство В. са в с.К. от много отдавна. В. са имали жилище, когато свидетелят е заживял в К..

Свидетелят А.Ш. има същите спомени от 1970 г. и оттогава познава семейството В.. И двамата свидетели индивидуализираха процесния имот по площ и по съседи. Описаха какво представлява ПИ, а именно, че върху него има изградена селскостопанска постройка – плевня, изградена още от наследодателя на ищците - К./К./В., в която и към настоящия момент се отглеждат овце. От северната част на имота има тополи, засадени също още от К.В.. Част от имота се ползва като овощна градина, като голяма част от дръвчетата са засадени от наследодателя на ищците. Непосредствено до процесния имот се намира имотът, върху който К.В. е изградил къщата, в която са живели всички, а към настоящия момент продължават да живеят първата ищца - Д.В. и четвъртия ищец К.В.. Двата имота от началото на владението са оградени заедно и се ползват като един цял имот. Първоначално изградената ограда е била от дървени капаци, а от около осем години оградата представлява метална мрежа, опъната на железни колове, прикрепени към земята с циментова отливка. Според свидетелите всички в с.К. знаят, че имотът върху който е построена къщата и съседният имот с плевнята - процесният, са собственост на ищците. Дори изворът, който се намира над имота се казва „К.в.“, защото наследодателят на ищците К. е открил водата. Никой в селото не е спорил за този имот с В.. От 1971 г. до сега В. винаги са ползвали имота. В. стопанисват имота като тяхна собственост. Владението върху имота е упражнявано явно, спокойно, непрекъснато в продължение на повече от 10 години.

От приетата по делото Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с в.№19054 от 24.03.1998 г., подадена от Д.В. се установява, че ищците са декларирали на свое име процесния недвижим имот.

С оглед възражението на ответника, че процесният имот е бил извън строителните граници на с.К., като по своя характер е земеделска земя и е обособен за първи път като самостоятелен имот с изготвянето на КККР на с.К. през 2011 г., съдът допусна три експертизи /основна, допълнителна и повторна/, които да установят статута на процесния имот.

Съдът не кредитира изготвените експертизи на инж. Л.В., тъй като се установиха противоречия между основното и допълнителното заключение по отношение местонахождението на имота. Според съда вещото лице е изготвило своите заключения по предположения. То не можа да отговори на въпроса кой план е грешен и кой е правилен. В процесния имот има построена сграда, което се установи по безспорен начин, но не е отразено от вещото лице В., въпреки направения от него оглед. Ето защо съдът намира, че заключението на вещото лице е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, поради което не го кредитирате.

Гореизложеното мотивира съда да допусне и назначи повторна съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещо лице инж. И.К.. От заключението на повторната експертиза се установи, че процесният имот не е бил земеделска земя. Съгласно заключението при изготвяне на КВС, ОбА-Б. е подала цифрова информация за границите на урбанизираната територия, от която е видно, че процесният имот е урбанизирана територия. Това е станало 1993 г.-1994 г., а обявлението за изготвяне на КВС е публикувано в ДВ бр.18 от 13.02.1998 г. От прегледа на КВС е видно, че процесният имот не е включен в нея и не е земеделска земя, а през 2011 г. същият е отразен в КККР.

Според съда експертизата, изготвена от вещото лице К., кореспондира и със събраните по делото гласни доказателства, относно разположение на имота, огради на имота, тополите от едната страна на имота, овощните дървета върху имота и построената върху него селскостопанска постройка.

С оглед изложеното и от целия събран по делото доказателствен материал безспорно се установи, че процесният по делото имот е бил, както и сега е „урбанизирана територия“. Същият не е бил нито общ. собственост, нито държавен, тъй като в страната след 1947 г. на практика не е имало разделение между общ. и държавна собственост, тя е била единна и неделима. Конституционните промени от 1990 г. въвеждат наличието както на държавна, така и на общ. собственост, а разграничение на двата вида собственост се извърши с измененията на чл.6 ЗС и & 6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА. Ето защо не е налице законова пречка процесният по делото имот да бъде придобиван по давност. От събраните гласни доказателства безспорно се установи, че е осъществявано повече от десетгодишно давностно владение от наследодателя на ищците, а след неговата кончина и от самите ищци, което е било явно, спокойно и непрекъснато. Издаденият Акт за частна общ. собственост №807 от 12.06.2017 г. не променя този факт. Актът за частна общ. собственост има доказателствена сила за правото на собственост, когато в него е посочено конкретно основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума на общината. Такава доказателствена сила липсва, когато вместо основание за актуване е посочен не конкретен факт, а обща законова разпоредба, каквато е в конкретния случай. Затова представеният от ответника АОС не може да удостовери възникването на правото на собственост в патримониума на общината. Актовете за общ. собственост имат легитимиращо действие, аналогично на възприетото в ТР №11/2012 г. от 21.03.2011 г. на ОСГК на ВКС по същия начин както и констативните нотариални актове. Съгласно константната съдебна практика представеният акт за общ. собственост няма доказателствена сила спрямо страните в производството.

От събраните по делото доказателства не се доказа твърдението на ответника, че претендираният имот е придобит от О.Б. по силата на закон, тъй като не са налице основанията на чл.59, ал.1 от ЗОС.

С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК, следва да бъде уважен като основателен и доказан.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 2`004.72 лева, представляващи разноски за държавна такса, възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА за установено по отношение на О.Б., ЕИК*, представлявана от К.Р.Р., с адрес: Г.Б., У.„Г.А.№15, че Д.А.В., ЕГН*, С.К.Ш., ЕГН*, А.К.В., ЕГН*, и К.К.В., ЕГН*, като н-ци на К.К.В., б.ж. на с.К., починал на 20.09.1987 г. са собственици по наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор 39270.1.217 по КК и КР на с.К., О.Б., О.Б., одобрени със Заповед №РД-18-22/19.04.2011 г., издадена от ИД на АГКК, находящ се на адрес: с.К., О.Б., О.Б., с площ от 1136 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при граници (съседи) на имота: поземлен имот с идентификатор 39270.1.1553, поземлен имот с идентификатор 39270.1.1708; поземлен имот с идентификатор 39270.1.215, поземлен имот с идентификатор 39270.9.2, поземлен имот с идентификатор 39270.1.1552.

ОСЪЖДА О.Б., ЕИК*, представлявана от К.Р.Р., с адрес: Г.Б., У.„Г.А. №15 да заплати на Д.А.В., ЕГН*, С.К.Ш., ЕГН*, А.К.В., ЕГН*, и К.К.В., ЕГН*, сумата 2`004.72 лева, за сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС Ч. Рг.РС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от настоящото решение да се връчат на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………..