Р Е Ш Е Н И Е    1614

 

Номер   1614

Година   02.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101213

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано по молба на Ц.К.К., ЕГН*, с адрес в Г.Д., У.“Г.Д.”№17, с която се иска издаването на заповед за защита и налагане на мерки по ЗЗДН спрямо лицето Д.И.К., ЕГН*, с адрес в Г.Д., У.“Г.Д.”№17.

Твърди се в молбата, че молителят и ответницата са свекър и снаха. Синът на молителя К.Ц.К. и ответницата са сключили граждански брак на 27.06.2013 г. и след като са станали съпрузи ползват жилище собственост на молителя – втори жилищен етаж, заснет като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21498.351.289.1.2. Ц.К. и съпругата му обитават първия жилищен етаж на същата сграда – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21498.351.289.1.1.

Скоро след сключването на гражданския брак между ответницата и сина на молителя, между тях са започнали да възникват конфликти и скандали, в следствие на което от 21.07.2018 г. съпругът на Д.К. обитава стопанска постройка в близост до жилищната сграда

Сочи се в молбата, че на 06.10.2018 г. Ц.К. при прибирането си у дома, е констатирал, че фасадата на къщата и шатрата, находяща се в двора са били залети с разредена лютеница.

На 19.10.2018 г. в 13,47 часа Д.К. е счупила монтирана от молителя в двора камера.

На 29.10.2018 г. в 00.00 часа ответницата е пуснала пералня, която е работила до 04.00 часа, като е знаела, че домакинският уред вдига силен шум на първия етаж, което е смутило съня на Ц.К. и го е тормозило.

С тези факти Ц.К. обосновава правния си интерес от предявяването на молба за защита от домашно насилие.

В приложената към молбата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителя Ц.К. е посочил, че спрямо него е бил осъществен акт на домашно насилие от страна на ответницата по делото.

В съдебно заседание по делото молителя се явява лично и се представлява от пълномощник. Поддържа молбата, като иска да се издаде заповед за защита от домашно насилие с конкретно посочени мерки за защита.

В съдебно заседание по делото, ответницата се явява лично. Оспорва молбата, като по същество излага доводи за нейната неоснователност и недоказаност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения в чл.10 от ЗЗДН едномесечен срок от извършване на акта на домашно насилие.

Същата е подадена от легитимирано за това лице съгласно чл.8, т.1, във вр. чл.3, т.5 от ЗЗДН, а именно от пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което молителя се намира в родство по сватовство. Посоченото обстоятелство се установява от приложеното удостоверение за съпруга и родствени връзки и удостоверение за сключен граждански брак.

От приложения нотариален акт за покупко-продажба №59, том втори, дело №552/1968 по описа на Рг.РС, нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №87, том II, дело №704/1993 г. по описа на Рг.РС и удостоверение за идентичност, издадено от Кметство Д. се установява, че молителят е собственик на описания в исковата молба недвижим имот.

Приложени са фактури, от които се установява закупуваното на система за видеонаблюдение и предаването й на молителя с приложения по делото приемо-предавателен протокол.

По делото в откритото съдебно заседание, проведено на 14.01.2019 г., е извършен оглед по реда на чл.204 от ГПК, на приложения към молбата CD диск като е възпроизведено неговото съдържание относно премахването на находящата се в имота на молителя видеокамера от страна на ответницата по делото.

По делото са разпитани като свидетели М.Н., К.К. и К.К., чиито показания съдът кредитира по реда на чл.172 от ГПК, предвид близките им родствени връзки със страните по делото. От показанията на всички разпитани по делото свидетели, се установи наличието на влошени взаимоотношения, както между молителя и неговата снаха – ответницата по делото от една страна. Така и на влошени взаимоотношения между синът на молителя – съпруг на ответницата и самата ответница и наличието на битови конфликти помежду им по повод съжителството им в една къща, макар и на отделни етажи. От показанията на свидетелите К. се установи, а и на съдът е служебно известен факта за образувано пред Рг.РС бракоразводно дело между синът на молителя и ответницата по делото.

От изисканата и приложената по делото справка за съдимост на ответницата Д.И.К. се установява, че същата не е осъждана.

Видно от приложеното писмо с рег. №УРИ 331-8401 от 16.11.2018 г. по описа на РПУ-Р., е, че спрямо ответника Д.К. не се налагани мерки по реда на ЗЗДН.

От постъпилото Медицинско удостоверение изх. №416/22.11.2018 г. от Лечебно заведение – „Д-р И.Д.“ – Амбулатория за индивидуална специализирана извънболнична медицинска практика по психиатрия – Р. се установява, че ответника не се води на учет в АИСМП по психиатрия Г.Р.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори по делото, че страните по него са свекър и снаха, следователно, процесуално легитимирани да участват в производството по ЗЗДН, като молител, респективно ответник по молбата. На това основание, а и доколкото молбата по ЗЗДН е подадена в рамките на законоустановения преклузивен едномесечен срок от датата на твърдения за осъществен акт на домашното насилие, производството се явява процесуално допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Предмет на настоящето дело са конкретни действия на домашно насилие, които молителя твърди да са извършени от ответницата и изразили се в това, че:

- на 06.10.2018 г. Ц.К. при прибирането си у дома, е констатирал, че фасадата на къщата и шатрата, находяща се в двора са били залети с разредена лютеница.

- на 19.10.2018 г. в 13,47 часа Д.К. е счупила монтирана от молителя в двора камера.

- на 29.10.2018 г. в 00.00 часа ответницата е пуснала пералня, която е работила до 04.00 часа, като е знаела, че домакинският уред вдига силен шум на първия етаж, което е смутило съня на Ц.К. и го е тормозило.

Следователно, предметните предели на производството обхващат обследване на твърдения акт на домашно насилие - на посочените по-горе дати, с посочената фактическа конкретизация, а не изобщо наличието на усложнени междуличностни взаимоотношения между страните по делото.

За да проведе успешно доказване на твърдените за осъществени спрямо молителя актове на домашно насилие, последния следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо него чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл.2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие по посочения по-горе начин.

Анализирайки събраните в хода на делото доказателства - декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства съдебният състав намира, че по делото не бе установено по категоричен начин осъществяването на изложените в молбата на Ц.К. и в представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН актове на домашно насилие под формата на психическо, емоционално и икономическо насилие спрямо него. Целта на ЗЗДН е да осигури една бърза и ефективна защита на жертвите на домашно насилие, като им даде период от време, в който да уредят отношенията си с извършителя на домашното насилие, в който период последния ще носи и наказателна отговорност за извършени нови актове на домашно насилие. Търси се предотвратяване извършването на нови актове на домашно насилие, за да могат страните, които са се намирали в близки отношения да уредят трайно бъдещите отношения по между си посредством позволените от закона средства.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи, че страните по делото са във влошени отношения по повод битови конфликти, свързани с местоживеене в един имот, както и по повод образувано бракоразводно дело между сина на молителката и ответницата по делото. По делото не се събраха доказателства ответницата по делото да е осъществила такова поведение, което да попада под предметния обхват на цитирания по-горе чл.2 от ЗЗДН. Така описаните действия на ответницата като цапане на фасадата на къщата, чупене на видеокамера, вдигане на шум при пране с пералня машина, не съставляват акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН и не може да послужат за предоставяне на защита по същия закон, доколкото не доказва молителя да се нуждае от такава. Съществуващите между страните разногласия относно ползването на „семейното жилище“ от страна на ответницата, собственост на молителя не могат да бъдат решавани, чрез иницииране на производство по реда на ЗЗДН и налагане на мерки за защита по този закон. Последното е предмет на образуваното бракоразводно дело между синът на молителя и неговата снаха – ответница по настоящето дело. Останалите доводи, че посредством описаните по-горе действия молителката е осъществявала психически тормоз изразяващ се в това, че систематично и последователно унищожава имуществото на ответника, също не могат да се характеризират като акт за домашно насилие. Посочените доводи могат да се квалифицират като осъществен състав на „унищожаване и повреждане на чужда вещ“ по смисъла на НК и не могат да бъдат разглеждани в хода на настоящето производство и да обосноват необходимост от налагане на мерките за защита по ЗЗДН, които имат съвсем друга цел. Според съдът не може да се приеме, че повреждането на чужда вещ, представлява акт на икономическо насилие, а още по-малко на психическо такова. В случая липсват данни за икономическа зависимост на страните една спрямо друга. От своя страна, пък психическото насилие поражда негативни преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или принуда да извърши действия, които не желае. То представлява оказване на натиск върху пострадалия чрез думи или действия, в резултат на което се стига до разстройване на емоциите и нарушаване на душевния баланс. В разглеждания случай, молителя твърди, че е претъпял материални щети, за които е предвиден друг ред за защита. Дори и да се приеме, че ответницата е извършила описаните действия, то същите не биха могли да се квалифицират като психическо насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.

Отделно от гореизложеното по арг. на чл.253 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите настъпили в хода на производството. Безспорно по делото се установи, че след завеждане на настоящата молба ответницата по делото е напуснала обитавания от нея втори етаж от къщата на молителя. Предвид което дори и да бе налице, то е отпаднала необходимостта от отстраняване на ответницата от съвместно обитавания имот по повод, на който е основно конфликта между страните и оплакванията на ответника в молбата инициирала настоящето производство.

Мотивиран от горното съдът намира, че молбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Предвид изхода на спора на ответницата следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 400.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН, молителя следва да бъде осъден да заплати дължимата се държавна такса от 25.00 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Ц.К.К., ЕГН*, с адрес в Г.Д., У.“Г.Д.”№17, с която се иска издаването на заповед за защита и налагане на мерки по ЗЗДН спрямо лицето Д.И.К., ЕГН*, с адрес в Г.Д., У.“Г.Д.”№17, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Ц.К. К., ЕГН*, с адрес в Г.Д., У.“Г.Д.”№17, да заплати на Д.И.К., ЕГН*, с адрес в Г.Д., У.“Г.Д.”№17, сумата от 400.00 лв., представляваща сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА Ц.К.К., ЕГН*, с адрес в Г.Д., У.“Г.Д.”№17, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, държавна такса от 25.00 лв., на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бл.ОС в седемдневен срок, който за ответницата Д.К. тече от съобщаването му в днешното съдебно заседание – 02.04.2019 г., а за молителя Ц.К. от получаване на съобщението за настоящото решение.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………….