Р Е Ш Е Н И Е    1648

 

Номер   1648

Година   03.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20171240101528

по  описа  за

2017

година

 

Производството по делото е образувано след отделяне на насрещния иск, входиран с №10577/03.11.2017 г., по описа на съда, предявен „.О., ЕИК*, с адрес Г.Б., У.„.С.”№7., представлявано от П.В.А., против Е.Г.В., с ЕГН*, от с.Б., о.Р., У.”.С.№8.

Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че трудовото правоотношение, произтичащо от трудов договор №114/04.02.2014 г., по силата на който „.ООД е възложило, а Е.В. е приела да упражнява длъжността „Оперативен счетоводител“, код по НКПД *, сключен за неопределено време, е прекратено по искане на ответницата на основание чл.326, ал.1 от КТ, както и  да признае за неистинска представената от В. по дело №1207/2017 г. по описа на РС-РГ. Заповед №226/15.05.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение.

С исковата молба, ищецът претендира и сторените по делото  разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор. С него същия досежно основателността на иска.

Съдът след преценка на събраните в производството писмените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства - трудов договор №114/04.02.2014 г., се установява, че ответницата Е.В. е приела да изпълнява длъжността  „оперативен счетоводител” на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.67, ал.1, т.1 от КТ за неопределен срок, със срок за изпитване  в полза на работодателя -  6 месеца.

С молба с вх. №52/11.04.2017 г., депозирана в деловодството на дружеството, Е.Г.В. помолила да бъде освободена от заеманата от нея длъжност, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните с и задължения и поради здравословни проблеми. С цитираната молба В. заявила алтернативно, че желае същата да се счита за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326, ал.1 от КТ. В горния ляв ъгъл е отразено – „Да се счита като едномесечно предизвестие“.

По делото е представена Заповед №226/15.05.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на В. на основание чл.326, ал.1 от КТ, подписана от управителя на ищцовото дружество.

Представена е и друга Заповед №226/15.05.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на В. с посочено основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, подписа и подпечатана от управителя на дружеството и връчена на ответницата.

От приетата по делото трудова книжка, издадена на името на Е.В., на стр.18 и 19  са налице отразявания, удостоверени с поставен щемпел на подпис на управителя и печат на дружеството.

За изясняване на фактическата обстановка по делото бяха събрани гласни доказателствени средства, Ч. разпитите на свидетели св. П.А.  /бивш управител на ищцовото дружество/ и св. В.К.. Първият свидетел заяви, че като счетоводител В. е водела входящата и изходящата кореспонденция и оформянето на трудовите досиета на служителите в дружеството, като за целта имала достъп до пароли и сейфове на дружеството. И двамата свидетели заявиха, че В. е изявила желание да напусне дружеството, като й бъде прекратено трудовото правоотношение, за което поискала съдействието на св. К.. Св. А. заяви, че В. след депозиране на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение е работила повече от месец след като изтекъл едномесечния срок на предизвестието.

За установяване на твърденията на ищеца, че Заповед №226/15.05.2017 г. с посочено основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ е неистинска /неавтентична/ по делото е назначена съдебно-графическа експертиза, заключението по която е възприето изцяло от съда, като компетентно и обосновано. Съгласно заключението на вещото лице подписа и печата, положен в оспорената заповед, както и в трудовата книжка на ответницата представлява щемпел и не е ръкописно положен от управителя на ищцовото дружество.

Останалите писмени доказателства, приети по делото не се коментират от съда при очертаване на фактите, тъй като са неотносими към предмета на доказване.

При така приетата фактическа обстановка, съдът намира, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.124, ал.4 от ГПК са процесуално допустими, като по съществото си са основателни. Съображенията на съда в тази насока са следните:

В конкретния случай, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, се установи по безспорен и несъмнен начин, че трудовото правоотношение на Е.В. е прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ и то по нейно искане, а не на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ и по почин на работодателя. Същото се установява не само от приетата по делото молба  с вх. №52/11.04.2017 г., депозирана в деловодството на ищцовото дружество и неоспорена от ответната страната, така и от събраните гласни доказателства.

От приетата и неоспорена по делото съдебно-графологична експертиза безспорно се доказа, че управителят на „Е.”ООД не е подписвал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Подписът, положен в заповедта представлява щемпел, който не е ръкописно положен.

В гражданскопроцесуалното право понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински - неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било направено от лицето, посочено като издател. Критерий за верността на документа е съответствието между документа и удостовереното с него, и стои само пред свидетелстващите документи. Неверен е свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение. Свидетелстващите официални документи, съгласно чл.179, ал.1 ГПК, съставляват доказателство за направените пред съответното длъжностно лице изявления и за извършени от него и пред него действия.

В разглеждания случай се касае за предявен иск, с който се оспорва автентичността на Заповед №226/15.05.2017 г. с правно основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, доколкото управителят на „Е.”ООД твърди, че не е подписвал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на такова правно основание. Без значение в настоящия случай е обстоятелството, че изходящите от дружеството документи  са оформяни /подписвани/ с  щемпел, който не е ръкописно положен и че случаят не е прецедент, а тенденция при оформяне на част от изходящата кореспонденция на дружеството.

Уважаването на предявения установителен иск по чл.124, ал.4, изр.1, пр.2 от ГПК, предполага установяване в процеса по някой от предвидените в чл.194, ал.1 от ГПК начини, че оспореният документ е неистински /неавтентичен/, т.е., че не изхожда от лицето, което се сочи като негов автор, каквото пълно и главно доказване е проведено в процеса от ищцовото дружество, в чиято тежест е, по аргумент на обратното от правилото по чл.193, ал.3, изр.2 от ГПК, предвид което предявеният установителен иск следва да бъде уважен. На основание чл.194, ал.1 от ГПК, съдът извършва проверка на документ Ч. сравняване с други безспорни документи, Ч. разпит на свидетели или Ч. вещи лица. В процесният случай от неоспореното от страните и възприето от съда изцяло като компетентно и обосновано писмено заключение на ВЛТ.Т. по допуснатата СГрЕ безспорно се установи, че подписът в оспореният документ не е положен от управителя на ищцовото дружество, а  представлява  щемпел, който не е положен ръкописно, т.е. оспореният документ – процесна Заповед №226/15.05.2017 г. с правно основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ не изхожда от лицето, което се сочи като негов автор, т.е. не изхожда от управителя на ищцовото дружество, поради което оспореният от ищеца документ е неистински /неавтентичен/, предвид което установителният иск за установяване неговата неистинност /неавтентичност/ се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици от това.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски за производството от 800.00 лв., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Г.В., че трудовото правоотношение, произтичащо от трудов договор №114/04.02.2014 г., по силата на който „.ООД е възложило, а Е.В. е приела да упражнява длъжността „Оперативен счетоводител“, код по НКПД*, сключен за неопределено време, е прекратено по искане на В. на основание чл.326, ал.1 от КТ.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че представената от Е.Г.В. по Г.д. №1207/2017 г. по описа на РС-Рг. Заповед №226/15.05.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е неистински /неавтентичен/ документ.

ОСЪЖДА „Е.Г.В., с ЕГН*, от с.Б., о.Р., У.”.С.№8, да заплати на ЕЛОС"О.,  ЕИК*, с адрес Г.Б., У.„.С.”№7., представлявано от М.Н.П. сумата от 800.00 лв. - разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС чрез Рг.РС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от настоящото решение да се връчат на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………….