Р Е Ш Е Н И Е    1710

 

Номер   1710

Година   08.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100424

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „.Т.-6.Е., ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Л.К.“№4, с управител Д.Р. против Г.В.К., ЕГН*, с А. Г.Я., У.„Н.Ф.“№7.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че по силата на сключен трудов договор ответникът работел в ответното дружество на длъжност „шофьор, товарен автомобил (международни превози)“. Ответникът започнал изпълнението на трудовите си задължения на 18.09.2017 г., като извършвал превози в Р.И. по маршрути и превози на товари, възложени от немското търговско дружество „К.“. Съгласно длъжностната му характеристика, ответникът следвало да представя международна товарителница за извършените превози на товародателя, за да може да се изплати възнаграждението на дружеството за извършения превоз. Сочи се, че ответникът не е действал по този начин на 23.10.2017 г., на която дата извършил превоз по маршрута Г.Б. – Г.А. на стойност 303.00 €. При доставяне на товара, ответникът, въпреки че е бил длъжен, не представил на ищцовото дружество товарителница (ЧМР) за извършения превод. В резултат на посоченото дружеството „К.“ не изплатил възнаграждение на ищеца за извършения превоз, като претърпените вреди възлизали на сумата в размер на 303.00 €. По посочения начин, ответникът не е действал и на 26.10.2017 г., на която дата извършил превоз по маршрута Г.А.– Г.Д., на стойност 304.00 €. Въпреки, че бил длъжен не представил на ищцовото дружество международна товарителница (ЧМР) за извършения превод. В резултат на посоченото дружеството „К.“ не изплатил възнаграждение на ищеца за извършения превоз, като претърпените вреди възлизали на сумата в размер на сумата от 1`187.19 лв.

Общия размер на причинените щети на ищеца от неправомерните действия на ответника възлизали на сумата от 1`187.19 лв.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата, на което, да осъди ответника Г.В.К., ЕГН*, с А. Г.Я., У.„Н.Ф.“№7, да заплати на ищеца „.Т.-6.Е., ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Л.К.“№4, с управител Д.Р., сумата от 1`187.19 лв., представляваща левовата равностойност на 607.00 € – обезщетение за нанесените от ответника вреди на дружеството.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №2504 от 03.05.2018 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В указания срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за нередовност на исковата молба, тъй като не бил индивидуализиран автомобила, с който се твърди, че са извършени превозите на 23 и 26.2017 г. Също така сочи, че не са конкретизирани и международните товарителници (ЧМР): товара, който е превозван, товародателя, спедитора – превозвач и получателя на товара. Не ставало ясно и кое е дружеството, с което ищецът имал сключен договор за международен превоз. По време на командироването на ответника в ЕС бил извършван превоз с различни автомобили, чиито водач не е бил само ищеца. Ответникът изразява становище за допустимост на иска, като оспорва същия по основание и размер.

С писмения отговор на исковата молба, ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение с ответника, както и че в периода 18.09.2017 г. – 26.10.2018 г. е бил командирован в различни страни на ЕС – Ш., Г. и И.. Оспорва твърденията, че на 23. и 26.10.2017 г., не е действал съгласно задълженията си вписани в длъжностната му характеристика, тъй като не е имал такива задължения. Счита, че не са налице неправомерни действия от негова страна, тъй като не е държал въпросните международни товарителници. На посочените дати е извършвал превози с колегата му Р.Р., с който заедно управлявали автомобила. Твърди, че доколкото му е известно именно последния е предал на И.Р. всички документи, когато били отзовани от управителя да се приберат в Б.. Съгласно Конвенцията за договора за международен превоз на стоки (ЧМР) за всеки международен превоз следвало да има сключен валиден договор за международен превоз. Посочени са реквизитите, които следва да съдържа договора. Според изложените възражения, заплащането на превоз става на основание сключен договор за международен превоз и издадена фактура от превозвача. Международната товарителница не е основанието за плащане, поради което дори и превозвача да няма екземпляр от нея, това не представлявало основание да му се откаже плащане. Ищецът можел да претендира плащане от посочената немска фирма. Екземпляр от ЧМР следвало да има в товародателя, получателя и АЕБРТИ, т.е. липсата му в превозвача, според ответника не е в причинно-следствена връзка с отказа на товародателя да заплати превоза. По изложеното нямало и причинно-следствена връзка между евентуалния отказ на немската фирма да плати на ищеца сумата от 607.00 € и за това да е виновен шофьора.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявените искове по основание и размер. Ангажира писмени доказателства в подкрепа на изложените фактически твърдения. Представя писмена защита, в която доразвива доводите си.

В съдебно заседание, ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва изцяло като неоснователен предявения иск. Представя писмени доказателства в подкрепа на направените възражения.

Съдът, след като съобрази по отделно и в съвкупност приложените по делото доказателства намира следното от фактическа страна.

Между страните не се спори, а от представените по делото трудов договор и длъжностна характеристика, се установява, че ответникът Г.К. е изпълнявал през исковия период в ищцовото дружество длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)“.

Също така страните не спорят, а и изрично се признава в отговора на исковата молба, че в периода 18.09.2017 г. – 26.10.2018 г., ответникът е бил командирован от работодателя в различни страни от ЕС – Ш., А., Г., И..

От страна на ищеца е представена Заповед №25 от 27.10.2017 г., издадена от ищцовото дружество, с което е наредено да не се изплащат полагащите се командировъчни на ищеца за два дни – 23.10.2017 г. и 26.10.2017 г. на основание чл.40 от НСКСЧ. В мотивната част е посочено, че е констатирано от Спедитора, че К. не е представил международни товарителници за извършен превоз, на 23.10.2017 г. /Г.Б. – Г.А./ и на 26.10.2017 г. /Г.А.– Г.Д./.

Представена е и Заповед №9 от 13.10.2017 г., от която се установява, че ищцовото дружество в качеството си на работодател е командировал за периода 16.10.2017 г. – 15.12.2017 г. до И. и обратното в Р.Б. и лицето Р.В.Р., изпълняващ длъжността „шофьор на МПС”.

По делото е представена кореспонденция на немски език и английски език, придружена с превод на български, в т.ч. заявка за превоз №62313 от 20.10.2017 г. и заявка за превоз №62950 от 25.10.2017 г., с което дружеството „К.”ООД е възложило на ищцовото дружество извършването на превоз на товари. В цитираната заявка за превоз №62950 от 25.10.2017 г. е отразен възложен превоз от дата 20.10.2017 г. с посочен пункт за разтоварване – Б. от 09.00 до 16.00 часа, вкл. и описание на товара, който ще се превозва. Посочено е, че превоза ще се осъществи с автомобил с рег. №*, ремарке * (*). В заявка за превоз №62950 от 25.10.2017 г. е отразен превоз по маршрут Л. – В. на 25.10.2017 г. с горепосочения автомобил. От страна на ищцовото дружество са представени и квитанции за кредитирани суми за доставката на товара и начислените разходи.

Представени са и приети като доказателство разпечатки от тахошайби за извършени превози от 23 и 26.10.2017 г., от страна на ответника Г.К. и от водача Р.Р..

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице, посочва че ищцовото дружество е с договор със спедиторската фирма „К.” – Г. от 2016 г. В констативната част описва редът на отчитане на извършените превози в чужбина от страна на ищцовото дружество. В заключителната част вещото лице установява, че в ищцовото дружество не е констатиран оригинал или копия на ЧМР за превозите извършени на 23.10.2017 г. и на 26.10.2017 г. Вещото лице посочва, че по заявките и известията, съгласно сключения договор между ищеца и немското дружество „К.”, извършените превози на 23.10.2017 г. и на 26.10.2017 г. са на обща стойност 1`382.56 лв. Посочва, че от страна на немското дружество „К.” не са изплатени възнаграждения на „.Т.-67”ЕООД за извършени превози на 23.10.2017 г. и на 26.10.2017 г.

При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание, вещото лице, сочи че при извършване на справките му е било обяснено от страна на ищеца и според него така е и счетоводно, че когато се преведе сумата от спедиторската фирма в Германия по разплащателната сметка на ищцовото дружество, ищецът издава фактура. В случая такава фактура от страна на ищеца за извършените превози на процесните дати няма издадена и осчетоводена. Посочва, че не си спомня дали е виждал договор с „К.”. Предоставени са му заявки – едната е №62313 от 20.10.2017 г., като в нея е упоменат товара  * и другата заявка е №62950 от 25.10.2017 г. и в нея е упоменат маршрута и номера на товара. След заявките, на тези дати има пратено известие – едното е за единия товар №3578 по заявка от 20.10.2017 г. е изпратено известие №62313, че този товар е доставен, като са изчислени и разходите. Заявката се дава от спедиторската фирма към диспонента. При предявяване на приложената в кориците на делото заявка №62313 от 20.10.2017 г., вещото лице пояснява, че когато е правило справките му е обяснено как практически се процедира. Иначе заявката е адресирана до ищцовото дружество. Също така посочва, че не са му били предоставени и не е констатирал документи, от които да се вижда, че „К.” отказва да плаща.

Останалите събрани в хода на производството документи, вкл. и ЧМР от датата 11.10.2017 г., съдът намира за неотносими към спора. Доводите на ответника, че посредством посочения документ се установява практиката за начина на оформяне на товарителниците от страна на ответника са неоснователни и неотносими, доколкото за процесните дати се твърди изобщо липсата на предадени ЧМР.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявеният главен иск е с пр. осн.  чл.203, ал.2 КТ, вр. с чл.45 ЗЗД - претендира се умишлено причиняване на вреда на ищцовото дружество от ответника, при или по повод изпълнението на трудовите задължения.

Същият е допустим, тъй като са налице всички условия за това, както правен интерес от търсената защита, предвид изложените фактически твърдения за причинена щета, така и процесуална легитимация на ответника.

При така възприетата правна квалификация по предявения иск съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца е да установи следните релевантни факти: 1) наличие на трудово правна връзка между страните по делото, съответно като работодател и работник; 2) че при изпълнение за трудовите му функции на ответника е възложено управлението на товарен автомобил ДАФ с рег. №*; 3) че ответникът е бил командирован в посочените дестинации в чужбина през исковия период; 4) че на 23.10.2017 г. и на 26.10.2017 г. ответника е управлявал автомобила именно при и по повод на изпълнение на възложените му трудови функции, както и че са причинени описаните в исковата молба материални щети при и по повод това изпълнение, размерът на тези щети и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите щети в патримониума на работодателя.

Според съдът съвкупният анализ на приобщените по делото доказателства установяват безсъмнено наличие на трудово правоотношение между страните, както и задълженията на ответника при и по повод извършване на превоз на товари и необходимостта да попълни съответните документи за това. Посочените обстоятелства не се и оспорват от страна на ответника по делото.

Анализът на събраните в хода на производството доказателства, според съдът не установяват изложените фактически твърдения за наличието на противоправно поведение на ответника, в случая бездействие /непредставяне на необходимите документи при извършване на международен превоз на товари/. Следва да бъде отбелязано, че от страна на ищцовото дружество не се ангажираха доказателства, че е възложено извършването на превоз от посоченото немско дружество „К.” на процесните дати 23 и 26 октомври 2017 г. по посочените маршрути и стойността на този превоз. В тази част предвид съдържанието на приложените по делото възлагателни писма и отразените в същите дати и маршрути на възложения превоз, съдът не кредитира заключението на вещото лице, в частта относно посоченото , че със същите - заявка за превоз №62313 от 20.10.2017 г. и заявка за превоз №62950 от 25.10.2017 г. е възложено извършването на превоз именно на посочените дати и маршрути и за отразената от вещото лице стойност. За възложения превоз с упоменатия номер на товара са издадени и съответните кредитни известия, в които е отразен извършен превоз на дати 17.10.2017 г. и на дата 20.10.2017 г. Предвид посоченото, съдът анализирайки констатациите на вещото лице по реда на чл.202 от ГПК, счита, че изводите на вещото лице в тази част не следва да бъдат кредитирани, доколкото не се подкрепят от приложения по делото доказателствен материал.

Освен гореизложеното, не е налице и следващата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника, а именно: наличието на причинени вреди, вкл. и размерът на същите. Дори и да се приеме, че ответникът предвид приложените по делото разпечатки от тахошайби е управлявал на процесните дати товарният автомобил, не се установи да е причинил вреди на работодателя на посочената в исковата молба стойност. Още по – малко може да се приеме, че е налице причинно - следствена връзка между отказ от страна на немското дружество „К.” да заплати възнаграждение и виновно поведение на ответника. Освен, че по делото липсват доказателства за наличието на отказ от страна на немското дружество да заплати възложен от него превоз на товари, но и доводите относно причините за това са необосновани. Според съдът липсва каквато и да е било връзка между твърдените за причинени щети изразяващи се в отказ от страна на спедиторската фирма да заплати възложения товар и непредставяне на процесните товарителници. Съгласно разпоредбата на чл.4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на Конвенцията. Предвид изложеното дори и да се приеме, че ответникът не е предал товарителницата за извършен на посочените дати превоз на ищеца по делото, това не би могло да има отношение към търговските отношения на последния и страната, на която е извършен превоза. Следва да бъде отбелязано, че в случая ищецът не твърди липсата на доставка на товара, респ. възражение за неговото повреждане, при които условия съобразно разпоредбата на чл.17 от Конвенцията би могла да бъде ангажирана отговорността на превозвача. С оглед посоченото, според съдът не се установява наличието и на последната предпоставка причинно-следствена връзка между поведението на ответника и причинени на работодателя щети при или по повод изпълнение на служебните задължения. Следва да се има предвид, че отговорността на работника по реда на чл.203, ал.2 от КТ, във вр. чл.45 от ЗЗД, може да бъде ангажирана единствено при установено виновно поведение на ответника под формата на умисъл, като в случая липсва установено такова поведение на ответника отговарящо на посочените изисквания.

Предвид гореизложеното предявения иск с правно основание чл.203, ал.2 от КТ, във вр. чл.45 от ЗЗД, следва да се отхвърли.

Процесуалния представител на ищцата е заявил искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Така направеното искане е заявено в преклузивния срок, респ. в представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че представителството се осъществява на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Предвид изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати за осъщественото процесуално представителство адвокатско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в размер на сумата от 400.00 лв. Доводите на ищеца срещу дължимостта на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователни. Още повече, че изрично е посочен и представляващия адвокатското дружество в сключения договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „.Т.-6.Е., ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Л.К.“№4, с управител Д.Р. за осъждане на ответника Г.В.К., ЕГН*, с А. Г.Я., У.„Н.Ф.“№7, да му заплати сумата от 1`187.19 лв., представляваща левовата равностойност на 607.00 € – обезщетение за нанесените от ответника вреди на дружеството, като неоснователен.

ОСЪЖДА „.Т.-6.Е., ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Л.К.“№4, с управител Д.Р., да заплати на основание  чл.38, ал.1, т.3 от ЗА на Адвокатско дружество „д-р П., П. и П.“, Г.П., Булстат*, представлявано от адв. Р.П., сумата от 400.00 лв. - адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бл.ОС, чрез Рг.РС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.                        

 

Районен съдия:……………………………………………