Р Е Ш Е Н И Е    1772

 

Номер   1772

Година   10.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100117

по  описа  за

2018

година

 

Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 от С.М.Ч., ЕГН*, Г.Б., о.Б., У.Б.№45, съд. адрес: Г.Б., У.”.С.№1., против „.П.”О., ЕИК*, с адрес: Г.Р., о.Р., У.Х.Б.№52, представлявано от А.И.А. – управител, за заплащане на сумата 20`000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на настъпилата на 12.08.2016 г.  трудова злополука, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от деня на злополуката - 12.08.2016 г. до нейното окончателно плащане.  Претендират се и разноски.

На ответника е връчено съобщение и преписи от исковата молба и доказателствата по реда на чл.131 от ГПК. В своя писмен отговор оспорва исковете по основание и по размер, както и всички фактически твърдения, описани от ищеца. Навежда, че отговорността на работодателя следва да се ангажира при условията на чл.201, ал.2 от КТ като се намали, тъй като пострадалата е допринесла за трудовата злополука, проявявайки груба небрежност, като съзнавайки опасността е използвала аварийния изход за извършване на дейност извън задълженията й. Навежда нови фактически твърдения сериозността на „травматичното увреждане”, продължителността на временната нетрудоспособност, наличието на предходни заболявания на ищцата. Твърди, че ищцата получава обезщетение за описания в исковата молба инцидент от обществено осигуряване, като от 12.08.2016 г. до настоящия момент получава обезщетение за претърпени от нея вреди. Според представителя на ответното дружество неработоспособността на ищцата към настоящия момент не се дължи на уврежданията, получени в резултат на трудовата злополука. В отговора е изразено становище, че заявения размер на иска за вреди е прекомерно завишен.   

Съдът на основание чл.235 от ГПК, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между ищцата и ответното дружество е съществувало валидно трудово правоотношение, като Ч. е изпълнявала длъжността „контрольор автомобилен транспорт”.

По делото е приета длъжностна характеристика на пострадалата С.Ч. за длъжността, която е изпълнявала към момента на злополуката и съгласно която „контрольор автомобилен транспорт” има задължение „…да поддържа хигиената на автогарата и района около нея…“..

От представените по делото писмени доказателства – декларация №1 за трудова злополука, подадена на 16.08.2016 г. от  „.П”О. пострадал при нея е С.М.Ч., като е посочено, че ищцата е паднала на пода в чакалнята на автогара Б. при изхвърляне на кошчето с боклук. В резултат на падането счупва горен ляв крайник – фрактура на мишница и като последица от трудовата злополука е посочено временна нетрудоспособност.

От приложеното по делото Разпореждане № 047/24.08.2016 г. на ТП на НОИ-Б. на основание чл.60, ал.1 от КСО, е приета за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, злополуката станала през работно време, когато ищцата С.Ч. движейки се в чакалнята на автогара Б. за да изхвърли кошче с боклук се подхлъзва и пада на пода.

По делото е приложена Епикриза на ищцата С.Ч., издадена от МБАЛ„П.“-Б. от която се констатира, че същата е претърпяла оперативна интервенция, поради силно оточно деформирана лява мишница с патологична подвижност.

По делото са представени епикризи от К. по кардиология, Втора К. по вътрешни болести и К. по неврология при „Б.Т.“, от които се установява, че ищцата вследствие на претърпяната злополука, е обострила предходно заболяване.

Видно от Епикриза №220/23.05.2018 г., ищцата С.Ч. е претърпяла нова хирургична интервенция  с цел преодоляване на последиците от счупване на ляво рамо.

Видно от експертно решение №3366/29.09.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ-Б. ищцата е освидетелствена с 66% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза счупване на тялото (диафиза) на раменната кост, а със експертно решение №3161/12.09.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ-Б. е преосвидетелствана с 60,0 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък.

От представени протоколи на експертни долекарски комисии е видно, че ищцата вследствие на претърпяната трудова злополука, е била във временна нетрудоспособност от 12.08.2016 г.

Трудовото правоотношение на ищцата Ч. с „.П”ООД е прекратено на 09.10.2017 г., съгласно Заповед №58/09.10.2017 г. на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ.

Съдът изслуша заключение по съдебно-медицинска експертиза, изготвена на база на събраната медицинска документация по делото. Вещото лице е категорично, че увреждането, описано в исковата молба и цялата медицинска документация е възможно да се получи при падане от собствен ръст, след внезапно отвеждане на равновесие. Д.Г. заяви, че при правилно проведено лечение след подобен род травми последиците отшумяват до 90 дни, но в настоящия случай са налице пост травматични усложнения, от които не е възможно пълно възстановяване на травмата.

От показанията на свидетеля Г.Ч. – дъщеря на ищцата и С. М.С., които съдът кредитира като последователни и вътрешно непротиворечиви, се установява, че след претърпяната злополука С.Ч. не  можела да се обслужва сама и е имала нужда от оказване на постоянна помощ и към момента тя още е непълноценна. Изпитва болки в ръката си и не може да я движи както преди.

От показанията на свидетеля М.К., работещ при ответника се установява, че не е очевидец на инцидента, но знае, че задължение на касиерите на автогарата е да изхвърлят кошчетата, разположени до павилиона в сградата и кафе-автомата. Горното бе потвърдено и от С. Е.Ч., която заяви, че е чула тропване по пейката, обърнала се и видяла ищцата паднала на земята пред аварийния изход. И двамата свидетели заявяват, че управителят е провеждал инструктажи на работещите в автогара Б. но въпреки това те често използвали аварийния изход, за да пушат цигари. Свидетелите изказаха предположение, че ищцата може също да е ползвала аварийния изход с такава цел.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.200 КТ за сумата от 20`000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, както и законната лихва върху главницата от датата на злополуката до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът противопоставя възражение за съпричиняване на вредата съгласно чл.201, ал.2 КТ, тъй като ищцата е проявила небрежност и съзнателно, по свое усмотрение е предприела действия, от които не е имало нужда и не е била длъжна да извършва, поради което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

За да бъде уважен предявеният иск, ищцата следва да докаже наличие на трудово правоотношение между нея и ответника през периода на злополуката, наличието на увреждане, което е във връзка с трудовата функция на ищцата, както и наличието на причинна връзка между трудовата злополука и настъпилия съставомерен резултат.

Ищцата следва да докаже и размера на претенциите си.

С оглед направеното възражение за съпричиняване на вредата, ответникът следва да докаже, че ищцата е допринесла за настъпване на злополуката със собственото си небрежно поведение.

Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите.

При спор по чл.200 от КТ, следва да се установи наличие на трудовоправни отношения между страните и наличие на трудова злополука или професионално заболяване, както и наличието на причинна връзка между трудовата злополука или професионално заболяване и настъпилия съставомерен резултат.

Въпросът, в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието - работодател, както и причинна връзка между тях и злополуката, не представляват задължителен елемент от състава на отговорността по чл.200, ал.1 от КТ.

Безспорно по делото се установява, че ищцата и ответника са били в трудовоправни взаимоотношения.

Съдът намира за установено също така, че по време на работа, на посочената дата при изпълнение на вменените и по длъжностна характеристика задължения да поддържа хигиената на автогарата и района около нея, изхвърляйки кошчето с боклук се спъва и пада на пода в чакалнята, вследствие на което получава фрактура на тялото на раменната кост.

Съдът счита, че е налице трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, която е установена за такава по съответния ред, видно от представените по делото доказателства.

Също така, съдът намира за установено, че настъпилата за ищцата вреда е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата злополука.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на работодателя за обезщетяване на настъпилата за ищцата вреда.

Отговорността на работодателя по чл.200 КТ, може да бъде изключена или намалена само в хипотезата и при доказване на предпоставките по чл.201, ал.1 и ал.2 КТ.

В конкретния случай, ответната страна поддържа възражение, че следва да се намали отговорността й по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като ищецът-работник с поведението си е допринесъл за станалата на 19.08.2010 г. трудова злополука, допускайки при изпълнението на трудовите си задължения "груба небрежност".

Груба небрежност се отчита, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати.

Грубата небрежност е тежко нарушение на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановка, каквато един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да допусне.

Следва обаче да се има предвид, че не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложението на чл.201, ал.2 КТ, а само субективното отношение на пострадалия, довело до грубата небрежност от негова страна като елемент на неговото виновно действие.

В тази връзка, работодателят следва да докаже такива действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможно настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение от съществуващата опасност от тяхното настъпване.

Изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение, а трябва да е категорично установено наличието на такова самонадеяно поведение от страна на работника.

При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /виж решение №125/04.05.2016 г., Г. д. №4417/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.

Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест по делото, обективирана в доклада по чл.146 ГПК, приет за окончателен в съдебно заседание, именно ответникът е този, който следва да докаже наличието на съпричиняване на вредата, а именно- че ищцата е проявила груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения, с което е допринесла за настъпване на злополуката.

Злополуката, в конкретния случай е възникнала при изпълнение на задължения съгласно длъжностна характеристика за поддържане хигиената на автогарата  и района около нея. Механизмът на настъпване на злополуката се установява от показанията на свидетеля Е.Ч., от приетата  без оспорване от страните съдебно-медицинска експертиза, както и от всички събрани по делото писмени доказателства.

Не се установява ищцата да е ползвала аварийния изход, за да пуши цигари. Свидетелите на ответната страна само предполагат, че ищцата може да е ползвала аварийния изход с такава цел, т.е. те изразяват само свои предположения за причината за злополуката, които предположения обаче не са годно доказателствено средство. Показанията на свидетеля могат да бъдат източник на релевантна за делото информация само досежно преките възприятия на свидетеля, а, както се посочи по - горе, нито един от тях не е бил пряк очевидец на случилото се.

Очевидно в настоящия случай се касае за едно случайно събитие, довело до този вредоносен резултат, но не и за преднамерена груба небрежност.

С оглед на изложеното, съдът приема, че не е налице нарушение на трудовите функции от страна на работника, което нарушение да доведе до настъпване на трудовата злополука. Поради това, не следва да бъде уважено възражението за допринасяне на вредоносния резултат.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Ищцата претендира заплащане на сумата от 20`000.00 лв., обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания в следствие на трудовата злополука.

Съдът намира предявеният иск за частично основателен.

Тъй като злополуката попада в обхвата на чл.200 КТ, а именно трудова злополука, то следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя за настъпилата злополука.

Отговорността по чл.200 КТ е безвиновна и обезщетителна и по тази причина работодателя дължи обезщетение на пострадалия работник.

При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид постановеното с постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС.

Според цитираното постановление, размерът на обезщетенията се определя по справедливост, като се отчете вида на увреждането, което в случая е „закрито, разместено диафизарно счупване на горната част на раменната кост на лява ръка, което представлява временно разстройство на здравето, в следствие на което пострадалата е претърпяла оперативна намеса, следоперативни грижи и рехабилитация, възрастта на пострадалата, която в случая е била в предпенсионна възраст   към датата на злополуката. В случая е налице и последващо усложнение, при което не ес очаква пълно възстановяване на травмата.

При определяне размера на обезщетението, следва да се спазва и принципа на справедливост, обективиран в чл.52 ЗЗД.

Трябва да се отчетат обстоятелствата, конкретно установени по делото от свидетелските показания и изготвената медицинска експертиза, а именно тежкото счупване, съпроводено със силни болки, лечение, в резултат на което пострадалата е нетрудоспособна, през който период не е могла да се придвижва и обслужва самостоятелно, а впоследствие не  е могла да вдига тежки предмети, както и да се обслужва, като от това е търпяла неудобства и страдания.

Също следва да се вземе предвид и състоянието на пострадалата към настоящия момент, а именно същата е освидетелствана и с намалена трудоспособност – 60%.

По делото се установи, че пострадалата е претърпяла психологически промени в поведението си, освен хигиенните  и двигателни неудобства.

Всичко описано представлява претърпени от работника неимуществени вреди.

Отчитайки всички описани обстоятелства, както и практиката по този въпрос на ВКС настоящият съдебен състав намира, че справедливо би било обезщетение в размер на 15`000.00 лв., което следва да бъде присъдено за претърпените неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука. Посочената сума съответства на принципа на справедливост, постановен в чл.52 ЗЗД, както и на разбиранията на настоящия състав за справедливо обезщетяване.

Претендираният размер за обезщетяване на неимуществените вреди от злополуката от 20`000.00 лв., се явява прекомерно завишен.

Както е посочено по-горе, настоящия съдебен състав счита, че сумата от 15`000.00 лв. е справедливо обезщетение и съобразено със съдебната практика за този вид наранявания вследствие на трудовата злополука.

Посочената сума се дължи от датата на увреждането – 12.08.2016 г., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху посочената главница, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изложеното, искът по отношение на разликата от присъдената до претендираната сума следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските:

С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените в производството разноски с оглед уважената част от исковите претенции и съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК, а именно в размер на  900.00 лв.

Ответникът  претендира разноски, поради което  му се дължат 1`481.25 лв. с оглед изхода на делото. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата е неоснователно, защото е в минимален размер, съгласно НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса и разноски в полза на бюджета на РС-Рг., тъй като съгласно  чл.83, ал.1, т.3 ГПК, ищцата не дължи заплащане на разноски за образуване и водене на делото. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС-Рг, сумата от 600.00 лв. за държавна такса.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „.П.”О., ЕИК*, с адрес: Г.Р., о.Р., У.Х.Б.№52, представлявано от А.И.А., да заплати на С.М.Ч., ЕГН*, Г.Б., о.Б., У.Б.№45, обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпени болки и страдания в размер на сумата 15`000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.200 от КТ, в неуважената част като недоказани и неоснователни.

ОСЪЖДА „.П.”О., ЕИК*, с адрес: Г.Р., о.Р., У.Х.Б.№52, представлявано от А.И.А., да заплати на Рг.РС сумата от 600.00 лева държавна такса.

ОСЪЖДА „.П.”О., ЕИК*, с адрес: Г.Р., о.Р., У.Х.Б.№52, представлявано от А.И.А., да заплати на С.М.Ч., ЕГН*, Г.Б. о.Б. У.Б.№45, сумата от 900.00 лева за изплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.М.Ч., ЕГН*, Г.Б., о.Б., У.Б.№45, да заплати на „.П.”О., ЕИК*, с адрес: Г.Р., о.Р., У.Х.Б.№52, представлявано от А.И.А., сумата от 1`481.25 лв., представляваща разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………………..