Р Е Ш Е Н И Е    1947

 

Номер   1947

Година   19.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100111

по  описа  за

2019

година

 

Производството е образувано по искова молба от „.М.-Ч.Б.ООД, с адрес: г.Ч.Б., У.„С.“№2, ЕИК*, представлявано от Т.И.Д. и Д.И.П., Ч.А.К.Б.К. от АК-С., против „.-М.ЕО., ЕИК*, с адрес г.Р., о.Р., о.Б., У.Г.№7, представлявано от управителя Н.С.Е.. Ищцовото дружество претендира заплащането на сумата от 6`280.00 лева, представляваща неизплатена дължима цена по фактура с №33899 от 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 29.01.2019 г. до окончателното й изплащане както и сумата в размер на 221.99 лв., пердставляваща обезщетение за забавено плащане, считано от датата на падежа на основното задължение до 04.01.2019 г.

С исковата молба, ищецът претендира и сторените по делото  разноски. 

В съдебно заседание, Ч. процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Направено е искане на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът да постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника  е представен писмен отговор. С него представителя на ответното дружество прави пълно признание на предявените искове, като заявява, че твърденията, изложени в исковата молба са верни. Възразява досежно сторените от ищеца разноски по делото, като посочва конкретни доводи.

В съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. По делото не се спори, че страните са били в търговски взаимоотношения през сочения в исковата молба период.

Видно от представената и приета като доказателство по делото фактура с №33899 от 31.08.2018 г.  се установява, че ищецът е продал и доставил на ответника различно количество Брашно тип 500/50 и тип 1150/50, но въпреки многократните покани и разговори за сключване на извънсъдебно споразумение ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимата по цитираната фактура сума. Към момента на депозиране на исковата молба ответникът дължи на ищеца сумата от 6`280.00 лв. – главница, представляваща неизплатен дължим остатък по фактура №33899 от 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дататана завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на същата, сумата от 351.29 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от датата на падежа – 31.08.2018 г. до 04.01.2019 г..

С отговорът на исковата молба ответникът е направил изявление за признание на предявения против него иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6`280.00 лв. В тази връзка ищецът в първото по делото съдебно заседание направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска от страна на ответника.

Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. В срокът по чл.131, ал.1 от ГПК, с отговорът на исковата молба ответникът изрично е признал предявеният иск за заплащане на претендираните суми. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.37, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Предвид крайното решение на съда и направеното от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да му заплати направените по делото разноски в размер на 941.20 лв., съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК и представляващи сторени разноски за заплатена държавна такса, такса за обезпечение на бъдещ иск и адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за от ответника за недължимост на разноските, направени по изпълнителното производство във връзка с изпълнение на обезпечителната заповед по бъдещ иск е основателно, тъй като съгласно чл.79 от ГПК, същите разноски по изпълнението и ще бъдат събрани в самото изпълнително производство.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „.-М.ЕО., ЕИК*, с адрес г.Р., о.Р., о.Б., У.Г.№7, представлявано от управителя Н.С.Е. ДА ЗАПЛАТИ на „.М.-Ч.Б.ООД с адрес: г.Ч.Б., У.„С.“№2, ЕИК*, представлявано от Т..И.Д. и Д.И.П., сумата от 6`280.00 лв. – главница, представляваща неизплатена дължима цена по фактура с №33899 от 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.01.2019 г. до окончателното изплащане на същата, сумата от 221.99 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 31.08.2018 г. - датата на падежа, до 04.01.2019 г.

ОСЪЖДА Н.-М.ЕО., ЕИК*, с адрес г.Р., о.Р., о.Б., У.Г.№7, представлявано от управителя Н.С.Е. ДА ЗАПЛАТИ на „.М.-Ч.Б.ООД, с адрес: г.Ч.Б., У.„С.“№2, ЕИК*, представлявано от Т.И.Д. и Д.И.П. сумата от 941.20 лв., съставляващи сторени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................................