Р Е Ш Е Н И Е    1967

 

Номер   1967

Година   22.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100495

по  описа  за

2018

година

 

Делото пред първоинстанционният съд е образувано въз основа на искова молба депозирана от „.А.Е.З.”/.Е., ЕИК*, с адрес: г.С., Б.А.С.№5, .1, ф.*, представлявано заедно от ИД П.И.Ф. и прокуриста М.Й.Р., Ч. процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт Е.К.К., упълномощен с пълномощно с рег.№59/16.01.2018 г. на нотариус с рег.№427 на НК, срещу ”Н.Т.”Е., ЕИК*, с адрес: г.Р., У.„Б.К.”№50, представлявано от управителя П.В.Д..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че процесния иск е  предявен въз основа на застрахователен договор №*/06.10.2016 г. и Допълнително споразумение №3/20.10.2016 г., с които Б..ЕАД е застраховал вземания на „П.“, ЕИК* от ”Н.Т.”Е., ЕИК* и факта на неизплащане от страна на "Н.Т.”Е., ЕИК*, в полза на „П.“, ЕИК*, сума по издадена фактура №*/30.11.2016 г. Последното според дружеството ищец е обосновало настъпилото застрахователно събитие „Забавяне на плащането“, поради което с банков превод от 30.06.2017 г., Б..ЕАД е платило застрахователно обезщетение на „П.“, ЕИК* .

Сочи се, че между Б..Е. в качеството на застраховател и „П.“, ЕИК*, в качеството на застрахован, е сключен застрахователен договор под формата на Рамкова полица №Б1В101602381/06.10.2016 г. за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Р.Б., редакция, приета с протокол 187/03.02.2012 г. и Допълнително споразумение №3/20.10.2016 г. към нея, в която фигурира дружеството- длъжник по настоящото заявление „Н.Т.”ЕООД. Предмет на покритите рискове по сключения застрахователен договор според ищеца са “неплатежоспособност” и “забавяне на плащането” от длъжника на плащания за извършени доставки на стоки за период по-дълъг от „периода на изчакване”, съгласно приложимите Общи условия. По силата на сключения застрахователен договор е определен „период на изчакване” - 4 месеца от датата на получаване от Застрахователя на декларация за просрочено плащане по чл.18, ал.1 от приложимите Общи условия и максимален размер на застрахователно обезщетение 90% от претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник кредитен лимит. Кредитният лимит за длъжника „Н.Т.”ЕООД е определен на 30,000.00 лева. Твърди се, че на 03.10.2017 г. между „П.“  и „Н.Т.”ЕООД е сключен договор, в изпълнение на който „П.“  е предоставило на „Н.Т.”ЕООД горива и други стоки и услуги на отсрочено плащане от 15 дни след фактуриране на същите. За продадени стоки и услуги, Застрахованият е издавал на длъжника данъчна фактура, вземането по която са декларирани пред Б..ЕАД в съответствие с чл.16 от приложимите Общи условия, за него е начислена и платена застрахователна премия, като по този начин същото се явява застраховано. За стойността на продадените стоки „П.“  е издало към „Н.Т.”ЕООД фактура №*/30.11.2016 г., платима на отсрочено плащане. Фактурата е придружена от приложения към нея и служебни бонове. Сочи се, че в изпълнение на задълженията си към Застрахователя, с Декларация за просрочени плащания с вх. №24480 от 11.01.2017 г., „П.“ е информирало Б..ЕАД за допуснатото от страна на „Н.Т.”ЕООД забавяне по отношение изплащането на стойността по посочената по-горе фактура. Поради забава на дължимото плащане от страна на длъжника „Н.Т.”ЕООД по издадената фактура, застрахованият „П.“  е депозирал пред Б..ЕАД Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение вх. №31020/17.05.2017 г. След настъпване по отношение на горепосочената фактура застрахователно събитие „забава на плащането” от страна на длъжника „Н.Т.”Е., с платежно нареждане от 30.06.2017 г. Б..ЕАД е изплатило в полза на застрахования „П.“  застрахователно обезщетение в размер на 1`318.69 лева, съгласно издадения Ликвидационен акт №86/19.06.2017 г., 90% от непогасеното вземане по фактура №*/30.11.2016 г. Позовавайки се на чл.40, ал.1 КЗ, дружеството ищец сочи, че с покана за доброволно изпълнение изх. №34076/11.07.2017 г., Б..ЕАД е уведомило длъжника за настъпилата законна суброгация и е поканило ”„Н.Т.”ЕООД да възстанови в 5-дневен срок сумата от 1`318.69 лева. Твърди се, че поканата е получена от длъжника на 13.07.2017 г. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 18.07.2017 г., но плащане от длъжника не е постъпило, което обуславя правото на застрахователя да претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва, на основание чл.86 от ЗЗД. Сочи се, че Б..ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ТПК за изплатената като застрахователно обезщетение главница от 1`318. 69 лева, за законната лихва върху главницата за периода от депозиране на Заявлението (06.03.2018 г.) до датата на окончателното изплащане на сумата, за сумата от 82.81 лева - представляваща мораторна лихва върху главницата, за направените в заповедното производство разноски в размер на 28.03 лева и за следващото се юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150.00 лева. Сочи се, че по депозираното Заявление въз основа на което е образувано ч.гр.дело №261 по описа на Рг.РС за 2018 г., Съдът се е произнесъл с разпореждане за издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.

Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да установи паричното вземане на Б..ЕАД, срещу длъжника „Х.-2”Е., ЕИК*, за сумата от 1`401.50 лева, съставляваща сбор от главница от 1`318.69 лева съгласно издадения Ликвидационен акт №86/19.06.2017 г., 90% от не погасеното вземане по фактура №*/30.11.2016 г., мораторна лихва в размер на 82.81 лева върху претендираните главници, както и законната лихва върху главницата за периода от депозиране на Заявлението в съда - 06.03.2018 г. до датата на окончателното изплащане на вземането, направените разноски в заповедното производство в размер на 28.03 лева, и полагащото се в размер на 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане №4027 от 23.07.2018 г., съдът е дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В указания от съда срок, въпреки предоставената от съда възможност, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба и не е изразил становище по предявените искове.

За ответника, редовно и своевременно пР.н за съдебното заседание, не се явява представител.

В нарочно депозирана молба с вх. №2598 от 26.03.2019 г., ищецът позовавайки се на разпоредбата на чл.238 от ГПК, прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът с изрично протоколно определение постановено в открито съдебно заседание, проведено на 27.03.2019 г. позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е постановил разглеждането на настоящето дело по реда на чл.238 и сл. от ГПК.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната искова молба от страна на ищецът са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, т.1 от ГПК.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил лично или Ч. свой представител в първото открито съдебно заседание, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от страна на процесуалния пълномощник на ищецът за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките и уведомленията изпращани до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по исковата молба включително и от не явяването му в първото открито по делото съдебно заседание.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдени от ищцовата страна в исковата молба и представените с нея писмени доказателства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявения от страна на ищецът искове с правно основание с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски и съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 71.97 лв. – заплатена държавна такса. Ответникът следва по арг. на чл.78, ал.8 от ГПК, да бъде осъден да заплати и дължимото юрисконсултско възнаграждение, което съдът съобразявайки характерът на настоящето производство, приключило с неприсъствено решение определя в размер на 100.00 лв., изчислено по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, приета с ПМС №4 от 06.01.2006 г.

Съобразно посочената точка от цитираното по – горе ТР съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените разноски в хода на заповедното производство в размер на 78.03 лв. – заплатена държавна такса и дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ”Н.Т.”Е., ЕИК*, с адрес: г.Р., У.„Б.К.”№50, представлявано от управителя П.В.Д. дължи на ищеца „.А.Е.З.”/.Е., ЕИК*, с адрес: г.С., Б.А.С.№5, .1, ф.*, представлявано заедно от ИД П.И.Ф. и прокуриста М.Й.Р. сумата, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1381 от 08.03.2018 г. по ч.гр.д. №261 по описа на Рг.РС за 2018 г., а именно: сумата от 1`401.50 лева, съставляваща сбор от главница от 1`318.69 лева съгласно издадения Ликвидационен акт № 89/19.06.2017 г., 90% от непогасеното вземане по фактура №*/30.11.2016 г., мораторна лихва в размер на 82.81 лева върху претендираните главници, както и законната лихва върху главницата за периода от депозиране на Заявлението в съда - 06.03.2018 г. до датата на окончателното изплащане на вземането

ОСЪЖДА ”Н.Т.”Е., ЕИК*, с адрес: г.Р., У.„Б.К.”№50, представлявано от управителя П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА „.А.Е.З.”/.Е., ЕИК*, с адрес: г.С., Б.А.С.№5, .1, ф.*, представлявано заедно от ИД П.И.Ф. и прокуриста М.Й.Р., сумата от 250.00 лв., направени в хода на заповедното и исковото производство разноски.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

 

Районен съдия:……………………………………