Р Е Ш Е Н И Е    1970

 

Номер   1970

Година   22.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100523

по  описа  за

2018

година

 

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозирана пред съда искова молба от М.Д.Т., ЕГН*, с адрес: Г.С., Ж.„С.Р.5. в.Б, .5, а.14, срещу В.А.Т., ЕГН*, с адрес: Г.Б., У.„С. №8, с правно основание чл.49 от СК.

В открито съдебно заседание, проведено на 02.04.2019 г., съдът на основание чл.214 от ГПК, във вр. чл.321, ал.5 от ГПК, е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл.49 от СК от исково към охранително производство, а именно в производство за развод по взаимно съгласие по чл.50 от СК.

В посоченото открито съдебно заседание на 02.04.2019 г., страните в съответствие с чл.51 от СК, представят писмено споразумение, съдържащо съгласие по всички въпроси на чл.51, ал.1 от СК. В същото съдебно заседание молителите декларират изрично сериозното си непоколебимо съгласие за прекратяване на брака им, като поддържат така представеното споразумение.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Молителите са сключили граждански брак на 04.12.1988 г. в Г.Б., което се установява от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0072 от 04.12.1988 г. по описа на О.Б.. От приложените по делото удостоверения за раждане се установява, че молителите имат две родени от брака деца, които към настоящия момент са пълнолетни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

І. По молбата с правна квалификация чл.50 от СК.

Молбата за развод по взаимно съгласие е подадена от лица, между които е сключен граждански брак, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата до съда и в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, като мотивите за развод са ирелевантни, съгласно чл.50 от СК, поради което съдът не следва да ги издирва. Молителите са представили споразумение по чл.51, ал.1 от СК, в което са уредили въпросите относно имуществените отношения помежду си, ползването на семейното жилище и фамилното име. Така постигнатото споразумение, не противоречи на закона и морала.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.330 от ГПК, бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение – утвърдено.

ІІ. Относно разноските за производството:

На основание чл.71, ал.1 от ГПК, молителите дължат държавна такса, чийто окончателен размер се определя, съобразно правилата на чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдът счита, че следва да бъде определена окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 40.00 лева, от която при предявяване на иска е заплатена  сумата от 25.00 лв. Следва да бъде довнесена сумата от 15.00 лв., платима по равно от молителите съобразно постигнатото споразумение.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.330 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 04.12.1988 г. в Г.Б., за което е съставен акт за сключен граждански брак №0072 от 04.12.1988 г. по описа на О.Б., между М.Д.Т., ЕГН* и В.А.Т., ЕГН*, на основание чл.50 от СК - по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.Д.Т., ЕГН* и В.А.Т., ЕГН*, писмено споразумение по чл.51, ал.1 от СК, като непротиворечащо на закона и на добрите нрави, възпроизвеждайки същото в настоящето решение, както следва:

1. Семейното жилище, находящо се в Г.Б., У.„С. №8, се предоставя за ползване на В.А.Т., ЕГН*.

2. След прекратяване на брака М.Д.Т., ЕГН*, ще носи предбрачното си фамилно име – В. и в бъдеще ще се наименува М.Д.В..

3. Съпрузите заявяват, че не си дължат издръжка помежду си след прекратяване на брака.

4. Съпрузите заявяват, че са си разделили извънсъдебно движимите вещи придобити по време на брака им, като заявяват че по време на брака си нямат придобити парични влогове, движими вещи със значителна стойност, както и че нямат претенции един към друг по отношение на акции или дялови участия в търговски дружества съпружеска имуществена общност и нямат никакви имуществени претенции по между си.

5. Съпрузите заявяват, че всички кредити към финансови институции, както и всички заеми към физически и юридически лица са за сметка на направилият ги.

6. Съпрузите заявяват, че не са придобивали други недвижими имоти и МПС-та по време на брака си.

7. Страните декларират, че са напълно удовлетворени и нямат претенции един към друг и ликвидират окончателно всички лични и имуществени взаимоотношения във връзка с брака и прекратяването му.

ОСЪЖДА М.Д.Т., ЕГН*, с адрес: Г.С., Ж.„С.Р.5. в.Б, .5, а.14,  да заплати по сметката на Рг.РС в полза на държавата, сумата от 7.50 лв., представляваща допълнителна държавна такса, съобразно чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА В.А.Т., ЕГН*, с адрес: Г.Б., У.„С. №8, да заплати по сметката на Рг.РС в полза на държавата, сумата от 7.50 лв., представляваща допълнителна държавна такса, съобразно чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………………