П Р И С Ъ Д А    1727

 

Номер   1727

Година   08.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20181240200214

по  описа  за

2018

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимият А.М.М. - роден на 04.11.1941 г. в с.Б., от с.О., О.Б., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с начално образование, пенсионер, ЕГН*, ЗА НЕВИНЕН, в това, че П. условията на чл.23, ал.1 от НК, е извършил следните престъпления:

На 14.06.2017 г. около 17.00 часа в местността „Д.“, землище на с.Б.К., О.Я., Ч. нанасяне на удари с тояга по дясната ръка, в областта на лакътя и с нож в областта на корема, е причинил на С.Д.К. от с.Б.К., О.Я., в качеството му на длъжностно лице - кмет на кметство с.Б.К., П. изпълнение на службата му (да извърши проверка за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило нарушение на обществения ред, да предприеме мерки за осигуряване и спазване на обществения ред), лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на десния лакът и порезна рана в областта на коремната стена, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК - престъпление по чл.131, ал.1, т.I, пр.1-во от НК, вр. чл.130, ал.1 от НК;

На 14.06.2017 г. около 17.00 часа в местността „Д.“, землището на с.Б.К., О.Я., се е заканил на С.Д.К. от с.Б.К., О.Я., в качеството му на длъжностно лице - кмет на кметство с.Б.К., П. изпълнение на службата му (да извърши проверка за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило нарушение на обществения ред, да предприеме мерки за осигуряване и спазване на обществения ред) с убийство (замахнал с нож към К. и му казал: „Ей сега ще ти изкарам червата тука", „аз тебе ще те ликвидирам") и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, пр.I, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.К. от с.Б.К., О.Я., граждански иск срещу подсъдимият А.М.М., ЕГН*, в размер на 5`000.00 лева, която сума представлява претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди от извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.I, пр.1-во от НК, вр. чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършването на престъплението - 14.06.2017 г., до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.К. от с.Б.К., О.Я., граждански иск срещу подсъдимият А.М.М., ЕГН*, в размер на 2`000.00 лева, която сума представлява претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди от извършеното престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, пр.I, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършването на престъплението - 14.06.2017 г., до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Особено мнение на председателя на състава:

Председателя на състава подписва присъдата с особено мнение, като счита, че подсъдимият А.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.2, пр.I, вр. ал.1 от НК, като се е заканил на С.Д.К. от с.Б.К., О.Я., но не в качеството му на длъжностно лице - кмет на кметство с.Б.К., П. изпълнение на службата му.

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протест от страните в 15-дневен срок, считано от днес пред ОС-Бл.

 

Районен съдия: ……………………………………….

Съд. заседатели: 1. (Л.Т.)…………….   2. (С.П.)……………..

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 23.04.2019 г.

към ПРИСЪДА №1727 от 08.04.2019 г.

по НАК.Д. №2014 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на 247 и сл. от НПК. Образувано е по внесен обвинителен акт от РП-Р., с който подсъдимият А.М.М. е предаден на съд за това, че П. условията на чл.23, ал.1 от НК е извършил следните престъпления:

На 14.06.2017 г. около 17.00 часа в местността „Д.“, землище на с.Б.К., О.Я., Ч. нанасяне на удари с тояга по дясната ръка, в областта на лакътя, и с нож в областта на корема, е причинил на С.Д.К. от с.Б.К., О.Я., в качеството му на длъжностно лице - кмет на кметство с.Б.К., П. изпълнение на службата му (да извърши проверка за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило нарушение на обществения ред, да предприеме мерки за осигуряване и спазване на обществения ред), лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на десния лакът и порезна рана в областта на коремната стена, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК - престъпление по чл.131, ал.1, т.I, пр.1-во от НК, вр. чл.130, ал.1 от НК;

На 14.06.2017 г. около 17.00 часа в местността „Д.“, землището на с.Б.К., О.Я., се е заканил на С.Д.К. от с.Б.К., О.Я., в качеството му на длъжностно лице - кмет на кметство с.Б.К., П. изпълнение на службата му (да извърши проверка за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило нарушение на обществения ред, да предприеме мерки за осигуряване и спазване на обществения ред) с убийство (замахнал с нож към К. и му казал: „Ей сега ще ти изкарам червата тука", „аз тебе ще те ликвидирам") и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, пр.I, вр. ал.1 от НК.

Представени са и доказателствени материали /ДП №205/2017 г. по описа на РУ„П.”-Р./, които според прокуратурата установяват сочените обстоятелства.

Подсъдимият - редовно призован, се явява лично.

В хода на съдебното следствие дава обяснения. В същите излага, че се е намирал с животните си, когато със своите такива пристигнал подсъдимия, придружен от сина си и Ш.В.. Тогава животните на двамата се смесили, а първия отишъл П. него и го хванал за гушата, казвайки му, „ти си извадил маркуча за водата, ще те удуша, ще те затрупам в една камара, каурин”. След това пострадалия видял, че той /подсъдимия/ има нож, след което казал на другите две лица: „удряйте”, след което го ударил с дърво по главата. Тогава подсъдимия паднал, след което не помни какво е станало, а когато се свестил тримата били до него. Не е видял наранявания по пострадалия. Не се е опитвал да го удря, не го е удрял, заплашвал или обиждал. По-късно с джипа на пострадалия пристигнали полицаи, единия от които му съставил протокол. Не знае как пострадалия е взел ножа му, а след това го дал на полицай, а той му го върнал.По това време подсъдимият бил облечен с куртка, която била окървавена. Не е отправял обиди пред полицаите. С.К., който бил водач на автомобила, с който пристигнали полицаите го ударил два пъти в гърдите, но полицаите не забелязали това му поведение. По-късно към 19.00 – 20.00 часа се прибрал в дома си.

В съдебните прения отново твърди, че не е извършил престъпленията, за които е предаден на съд, като подадената от пострадалия жалба е била ответна реакция на неговата такава. В последната си дума, заявява, че следва да бъде оправдан.

Защитникът му - А.К. излага довод, че наказателното производство следва да бъде прекратено, защото подзащитният му вече е наказван за деянията, за които е предаден на съд. В подкрепа на същия навежда обстоятелството, че има влязло в сила НП, с което му е наложено наказание за същите деяния.

На следващо място, А.К. застъпва алтернативно становище, че обвинението е останало и недоказано. Излага довод, че подзащитният му е невинен по така повдигнатото обвинение, с оглед на което следва да бъде оправдан. Мотивира заетата позиция със съображения, че описаната в жалбата на пострадалия обстоятелства противоречат на посоченото от него в последствие, включително и в разпитите му. От друга страна показанията му противоречат и на обясненията на подсъдимия. Не следва да се кредитира и вещественото доказателство, защото е представено от пострадалия няколко месеца след инцидента. Сочи, че П. положение, че ножа на подсъдимия се е намирал у последния, същия е щял да бъде иззет от полицейските служители. Така не следва да се кредитират и показанията на пострадалия, защото противоречат на събраните писмени доказателства, включително медицинско свидетелство, амбулаторен лист и показанията на другите свидетели.

На следващо място навежда довод, че гражданския иск също следва да бъде отхвърлен. Сочи, че същия не е доказан по основание и размер

Частният обвинител С.К. и повереникът му А.С., не се явяват в последното по делото заседание.

Прокурор К. поддържа обвинението срещу подсъдимият, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянията, отразени в обвинителния акт. Навежда довод, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна П. условията на чл.23, ал.1 от НК състава на следните престъпления: престъпление по чл.131, ал.1, т.I, пр.1-во от НК, вр. чл.130, ал.1 от НК и престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, пр.I, вр. ал.1 от НК. Мотивира заетата позиция със съображения, че престъпленията се установяват от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Сочи, че П. първите от доказателствата се очертават две групи свидетелски показания – свидетели на обвинението и свидетели на защитата. Счита, че следва да се даде вяра и съдът да кредитира първата група такива, сред които са пострадалия и свидетелите Ш.В. и Д.К., защото се подкрепят, както от писменото доказателство /АУАН, съставен за деяние, след извършване на самите престъпления, свидетелстващ за продължаващото агресивно поведение на подсъдимия/, така и от заключението на СМЕ. Така не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия и показанията на неговите близки родственици, защото всички те са заинтересовани от изхода на делото, опровергават се от останалите събрани доказателства, а обясненията са и вътрешно противоречиви.

По отношение реализацията на наказателната отговорност на подсъдимият, пледира да се приложи разпоредбата на чл.54 НК, като бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, за всяко от двете деяния, като за престъплението по чл.131, ал.1, т.I, пр.1-во от НК, вр. чл.130, ал.1 от НК следва за бъде за срок от 3 месеца, а за престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.2, пр.I, вр. ал.1 от НК, за срок от 6 месеца. Излага, че размера му следва да се съобрази с наличните смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало и грижи за болна съпруга. Сочи, че следва да се определи едно общо най-тежко наказание, което на основание чл.66 от НК, следва да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

По делото са събрани гласни и писмени доказателствени източници.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

А.М.М. е роден на 04.11.1941 г. в с.Б., от с.О., О.Б., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с начално образование, пенсионер, ЕГН*.

На 14.06.2017 г. следобед, подсъдимият се намирал в м. „Д.“, землище на с.Б.К., О.Я., където седял на земята - до път, а в близост до него пашували  говедата му. По същото време на около 100-200 метра от тях пашували и говеда, собственост на С.К.. Малко след това П. последните пристигнал собственика им, придружен от свидетелите Ш.В. и Д.К., първият от който работел в Кметството в с.Б.К., а вторият бил негов син.

Д.К. останал П. животните, а С.К. и Ш.В. се насочили към подсъдимия, като първия от последните двама тръгнал напряко по пътека през гората, а вторият потеглил с джип. Малко след това С.К. пристигнал П. подсъдимия, като между тях възникнал спор относно пашуването на животните и ползването на вода, каптирана от първия. Тогава С.К. хванал подсъдимият за гушата, като му заявил, че няма право да пашува животните си в този район, както и го обвинил, че отново е разрушил оградата на каптажа /на водохващането/, изкарал е маркуча и е вкарал там животните си на водопой. Тогава подсъдимият му отвърнал, че това не е вярно, и че в К. махала не е имало такъв човек, като него. В отговор на така заявеното С.К. нарекъл подсъдимият „каурин“. Тогава подсъдимият му казал, че не може само защото е кмет да прави каквото си иска, след което в отговор на поведението на С.К., го бутнал. В резултат на това С.К. паднал на земята, П. което се закачил на клон на дърво и скъсал тениската си. Тогава П. двамата пристигнал свидетеля Д.К., който бил чул разправията и виковете им. След това П. тях пристигнал и свидетеля Ш.В.. Тогава свидетелите Д.К. и Ш.В. взели по едно дърво и единия от тях ударил подсъдимия по главата, П. което същият паднал на земята и за кратко загубил съзнание.

След това свидетеля С.К. се обадил на свидетеля Р.Ш. /служител в РУ-Р./ и му казал да отиде П. тях, защото е станал инцидент. Обяснил му къде точно трябва да пристигна, както и че пред кметството в с.Б.К. ще ги чака момче с джип /св. А.Д.К./, което ще ги качи до мястото, тъй като до там не могат да стигнат с патрулния автомобил. Междувременно свидетелите Д.К. и Ш.В. забелязвайки, че подсъдимият има нож, като му го взели.

Малко по-късно, около 17.00 часа на същата дата полицаите - свидетелите Р.Ш. и М.Ю. пристигнали на мястото на инцидента, където все още се намирали подсъдимият и свидетелите С.К., Ш.В. и Д.К.. В присъствието на първите двама подсъдимият и С.К. взаимно се обвинили, че е бит от другия, като и двамата били притеснени от случилото се между тях, а подсъдимият бил и в леко превъзбудено състояние. След това започнал да отправя обидни думи по адрес на С.К..

За това непристойно поведение на подсъдимият, извършено пред свидетелите Р.Ш. и М.Ю., същите му съставили предупредителен протокол и АУАН.

В хода на разследването свидетеля С.К. предал на разследващия полицай ножа на обвиняемия, за което бил изготвен протокол за доброволно предаване от 10.10.2017 г.

Видно от съдебно-медицинската експертиза на С.К. били причинени множество увреждания на здравето: кръвонасядане в областта на десния лакът и порезна рана в областта на коремната стена. Тези увреждания на здравето представляват разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Видно от приетата по делото комплексна съдебно-психиатрича и психологична експертиза на вещите лица Р.М. и Д.Г., отправената закана за живот към свидетеля С.Д.К., е възбудила основателен страх за осъществяването и.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници: обясненията на подсъдимият А.М.М., показанията на свидетелите Ш.В., Д.К., С.Д.К., З.И., Р.Ш., М.Ю., А.Д.К., Ф.М., М.М. и А.М.и многобройни писмени доказателства, както и веществено доказателство -  надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, доказателства събрани в наказателното производство, както и заключения по СМЕ и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

На първо място съдебните заседатели считат, че следва да се кредитират изцяло показанията на свидетелите Р.Ш. и М.Ю., дадени в хода на съдебното следствие. Тези свидетели не се намират в каквито и да било отношения с пострадалия и подсъдимият, а показанията им са пълни, ясни и непротиворечиви. От показанията им се установява, че след като са пристигнали на мястото на инцидента и са чули оплакванията на пострадалия и подсъдимия, не са констатирали видими наранявания по двамата, включително и следи от кръв по телата и дрехите им. По тази причина свидетелят Ш. е посъветвал и двамата, след като имат оплаквания да посетят лекар, който да им направи преглед и ако е необходимо да издаде медицинско свидетелство. П. констатирани противоречия в показанията на всеки един от тези свидетели с тези, които бяха прочетени в хода на съдебното следствие, съдебните заседатели кредитирт първите, защото са дадени лично пред съдебния състав и по този начин са възприети лично от него.

На второ място съдебните заседатели кредитират показанията на свидетеля А.Д.К., като показанията му не следва да се обсъждат подробно. От същите най-общо се установява, че закарал свидетелите Ш. и Ю. на мястото на инцидента, като не е присъствал на същия. Установява се още, че не е слизал от автомобила, и по този начин не е станал свидетел на разговорите на останалите свидетели и подсъдимия, като не е виждал и какво се случва.

На трето място съдебните заседатели кредитират обясненията на подсъдимия, защото се подкрепят от показанията на свидетелите Р.Ш. и М.Ю.. Не следва да се обсъждат подробно, защото същите се кредитират изцяло и се подкрепят от тези на свидетелите - полицейски служители.

По отношение на свидетелите – Д.К. и Ш.В., съдебните заседатели намират, че показанията им са непоследователни и противоречиви, като следва да бъдат кредитирани частично. Свидетелят Ш.В. е работник в кметството, което представлява пострадалия, т.е. се намира в трудовоправни отношения със същия и негов подчинен, а св. Д.К. е син на пострадалия, поради което и двамата са заинтересовани от изхода на делото.

Показанията на Д.К. следва да се кредитират в частта, в която същият заявява, че той е закарал баща си и свидетеля В. на мястото на инцидента, като той е останал на неговия обор, който се намира в близост до мястото на инцидента, а баща му продължил напред по пътеката през гората, а свидетеля В. продължил с джипа по пътя. Съдебните заседатели кредитират и показанията на този свидетел в частта им, в която сочи, че ножът за който се твърди от страна на държавното обвинение, че с него подсъдимият е нападнал пострадалия и му е нанесъл порезна рана, е останал в джипа на свидетеля и същият не е бил предаван на полицаите на мястото на инцидента. Въпросният нож е предаден в последствие в РУ – Р., четири месеца след инцидента. В останалата част показанията на Д.К., не следва да се кредитират, защото противоречат на обясненията на подсъдимия.

Съдебните заседатели не кредитират показанията на свидетелят Ш.В., че именно той е шофирал джипа от селото до мястото на инцидента, както и че в джипа са пътували само той и пострадалия, тъй като същият не бе категоричен в тези си показания, а и е налице противоречие в тази им част с показанията на свидетеля Д.К.. Не следва да се кредитират и показанията му, че е станал очевидец на развилите се между пострадалия и подсъдимия действия, както и, че е участвал в прекратяване на нападението на подсъдимия върху пострадалия, защото същите се опровергават категорично от обясненията на подсъдимия. Показанията му следва да се кредитират и в частта, че са пристигнали полицейски служители.

Показанията на пострадалия не се кредитират в частта, в която описва, как се е развил инцидента, защото противоречат на обясненията на самия подсъдим и на полицейските служители, последните от които установяват, че по подсъдимия и пострадалия не е имало видими наранявания. Не се кредитират и показанията му, че от каптажа се снабдява селото с вода, както и, че същият е бил с нарушена цялост. В тази част показанията на пострадалия са лаконични, непоследователни и противоречиви. От поведението на пострадалия П. инцидента, а и след това е видно, че не е отбягвал среща с подсъдимия, така, че да може да се заключи, че се страхува от него. В останалата част, показанията му следва да бъдат кредитирани.

На следващо място съдебните заседатели не кредитират изцяло показанията на свидетелката З.И., от които се установява, че пострадалият я е посетил, като П. прегледа му е установила, че е имал порезна рана и кръвонасядания. Показанията и противоречат на  тези на свидетелите Ш. и Ю., които са категорични, че на мястото на инцидента не са установили наранявания нито на подсъдимия, нито на пострадалия. Така не следва да се кредитира и издаденото от тази свидетелка медицинско свидетелство.

Съдебните заседатели считат, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите Ф.М., М.М. и А.М., доколкото същите се намират в близка степен на родство с подсъдимия и се явяват заинтересовани от изхода на делото, като и тримата не са присъствали на мястото на инцидента и нямат преки наблюдения.

Не следва да се кредитират и заключенията по приетите експертизи, защото противоречат на обясненията на подсъдимия, че не е отправял заплахи за живота на пострадалия, и не го е удрял и мушкал с нож.

Относно приетото веществено доказателство, а именно: един брой кухненски нож, с метална дръжка, сив на цвят, съдебните заседатели намират, че не следва да бъде кредитиран, като доказателство, доколкото не се установява по категоричен начин, че това е ножът, който е използван от подсъдимия. Същият не е иззет от полицаите на мястото на инцидента, а е предаден на един по-късен етап с протокол за доброволно предаване. Отделно от това са налице противоречия относно съдбата на този нож. Св. Д.К. твърди, че ножът е останал в неговия джип и се намира все още там, /към момента на неговия разпит/ и не знае баща му /пострадалият/ да го е предавал в полицията. Останалите свидетели, твърдят че ножът е бил с бяла дръжка. П. предявяването на вещественото доказателство в съдебно заседание, подсъдимият отрича да е виждал този нож и твърди, че ако се направи експертиза ще се установи, че няма негови отпечатъци по ножа. Пострадалият не се явява последните 3 заседания по делото и не е взел становище.

Освен издаденото на пострадалия медицинско свидетелство, съдебните заседатели не поставят под съмнение процесуалната годност и на приложените по делото писмени доказателства. Съдебните заседатели кредитират същите, като считат, че писмените документи, които са относими към длъжностното качество на пострадалия, са неотносими, към предмета на спора, защото се установява, че подсъдимият не е извършил вменените му деяния. Посредством свидетелство за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

Въз основа на така изложените по - горе и възприети от съдебните заседатели фактически положения се формира правния извод, че подсъдимият А.М.М., не е осъществил от обективна и субективна страна П. условията на чл.23, ал.1 от НК, състава на следните престъпления: престъпление по чл.131, ал.1, т.I, пр.1-во от НК, вр. чл.130, ал.1 от НК и престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, пр.I, вр. ал.1 от НК. От анализа на доказателствената съвкупност, не могат да се направят безспорни изводи за съставомерните елементи от обективната и субективната страна на състава на престъпленията съгласно обвинението.

Констатира се на първо място, че жалбите на подсъдимия и пострадалия са подадени в различни дни, като тази на последния следва тази на първия от тях. Така съдебните заседатели споделят довода на защитата, че жалбата на пострадалия е подадена, като средство за защита срещу жалбата на подсъдимия

От събраните по делото доказателства /писмени и гласни в кредитираните им части/, съдебните заседатели намират, че подсъдимият и пострадалият се познавали отдавна, което се установява от жалбата на пострадалия, където същият заявява, че познава А.М., както и че между тях е имало и предишни пререкания относно земите, в които пашувал подсъдимият, както и относно ползването на водата от процесния каптаж. Съдебните заседатели установиха също така, че в подадената от пострадалия жалба до РП Р. не се сочат обстоятелства относно повдигнатото обвинение по чл.144, ал.3, вр. ал.2, пр.І, вр. ал.1 от НК. Самият пострадал не е навел твърдения или изложил факти, да е бил заплашван от подсъдимият или същия да е отправял закани към него.

Съдебните заседатели считат, че всяко от деянията за които е повдигнато обвинение на подсъдимия по чл.131, ал.1, т.I, пр.1-во от НК, вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, вр. ал.2, пр.I, вр. ал.1 от НК е несъставомерно, доколкото се установи от събраните по делото доказателства, че подсъдимият не заплашвал пострадалия, не го е удрял и не го е мушкал с нож.

Безспорно е установено по делото, че в местността „Д.“. между пострадалия и подсъдимият е възникнал инцидент. Установява се още, че там пострадалия е хванал подсъдимия за гушата, като му заявил, че няма право да пашува животните си в този район, както и го обвинил, че отново е разрушил оградата на каптажа /на водохващането/, изкарал е маркуча и е вкарал там животните си на водопой. Тогава подсъдимият му отвърнал, че това не е вярно, и че в К. махала не е имало такъв човек, като него. В отговор на така заявеното С.К. нарекъл подсъдимият „каурин“. Тогава подсъдимият му казал, че не може само защото е кмет да прави каквото си иска, след което в отговор на поведението на С.К., го бутнал.В резултат на това С.К. паднал на земята, П. което се закачил на клон на дърво и скъсал тениската си. Безспорно е установено още, че едва тогава на мястото е пристигнал свидетеля Д.К., а след това и свидетеля Ш.В.. Тези факти се установяват безспорно от обясненията на подсъдимия, като изолират показанията на пострадалия и Ш.В..

Установи се също така, че така наречения каптаж, който е станал повод за пререканията между пострадалия и подсъдимия не захранва с вода с.Б.К., а се използва единствено и само от краварника на сина на пострадалия – св. Д.К.. Този извод на съдебните заседатели се подкрепя от показанията на свидетеля М.М., като показанията му от съда се кредитират в тази им част, доколкото същите се подкрепят от събраните писмени доказателства, представени от РДГ-Б.. В полученото писмо от същата дирекция, категорично се сочи, че не е провеждана процедура за съгласуване или други такива процедури за извършване на водохващане и прокарване на водопровод в м. „В.“, за водоснабдяване на с.Б.К.. От приетите, като писмени доказателства – снимки, представени от защитата на подсъдимия, направени на въпросния каптаж се установява, че същият е бил обрасъл с трева, направена е само една бетонна стена, в която е хванат маркуч, който поема повърхностни води, както и че мястото не е оградено с ограда, и не е обозначено по някакъв начин, като санитарно-охранителна зона.

Така съдебните заседатели считат, че деянието за което е повдигнато обвинение на подсъдимия по чл.131, ал.1, т.1, пр.І-во от НК, вр. чл.130, ал.1 от НК е несъставомерно, доколкото се установи от събраните по делото доказателства, че подсъдимият и пострадалият са се познавали преди инцидента, и са имали и пререкания в предишни години. Не се установи и да се е налагало пострадалия да извършва действия по служба, още повече описаните от държавното обвинение „установяване на самоличността на лице, за което има данни че е извършило нарушение“. Такова нещо не бе установено от събраните по делото доказателства. Безспорно се установи, и че пререканията между подсъдимия и пострадалия са били на лична основа извън служебните задължения на кмета К..

По отношение на обвинението по чл.144, ал.3, вр. ал.2, пр.I, вр. ал.1 от НК, съдебните заседатели считат също за неизвършено, доколкото по делото не се събраха доказателства за отправени конкретни заплахи от страна на подсъдимия към пострадалия. Никой от свидетелите в своите показания не сочи да е чул отправени закани от страна на подсъдимия към пострадалия, включително и свидетелите на обвинението. Единствено в разпита си пред съдия, свидетеля Ш.В. е заявил, че е чул подсъдимият да заявява на кмета К., че ще го ликвидира, като обаче, П. предявяването му на протокола за корекции или допълнения, същият е заявил, че не е чул реплики от страна на подсъдимия към кмета.

Така съдебните заседатели приемат че подсъдимият не е извършил което и да е от деянията от обективна страна.

П. тези аргументи в съвкупност и водим от разпоредбите на чл.303 и чл.304 НПК, съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан в извършване на инкриминираните престъпления, предвид несъставомерността им от обективна и субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.6 от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен, съдът му налага адм. наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява адм. нарушение, предвидено в закон или указ.

В настоящия случай събраните в производството и приети доказателства, безспорно сочат, че не е налице доказано по безспорен начин и адм. нарушение. 

По отношение на предявеният граждански иск, съдебните заседатели намират, че с оглед изхода на делото и постановяване на оправдателна присъда, следва да остави така предявеният иск без уважение.

По отношение на сторените по делото разноски, същите следва да останат в тежест на държавата с оглед изхода на делото.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7 дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

23.04.2019 г.

Районен съдия: ……………………………………….

Съд. заседатели: 1. (Л.Т.)…………….   2. (С.П.)……………..

 

Особено мнение на съдията-докладчик Божков.

По  Наказателно общ характер дело, №*0214, към ПРИСЪДА №1727 от 08.04.2019  г.

 

Намирам, че подсъдимият следваше да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Не споделям така установената от съдебните заседатели фактическа обстановка, както и част от изложените мотиви към присъдата.

Съдията-докладчик приема за установено следното:

С решение №100 от 26.10.2015 г. на ОИК-Я. св. С.Д.К. от с.Б.К., О.Я., бил обявен за избран за кмет на кметство с.Б.К. и към м.06.2017 г. все още заемал тази длъжност. По силата на чл.46, ал.1, т.8 от ЗМСМА и на чл.98, ал.1, т.4 от приетия от общински съвет Г.Я. Правилник по чл.21, ал.3 от ЗМСМА (Правилника) св. К., като кмет на кметство, имал задължението да предприема мерки за осигуряване и спазване на обществения ред, като имал и правомощие по чл.70, ал.1, т.1 от ЗМВР да извършва проверка за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило нарушение на обществения ред.

Към м.06.2017 г. в местността „В.“, землището на с.Б.К., било изградено водовземно съоръжение за питейно-битово водоснабдяване на с.Б.К. - публична общинска собственост, около което със заповед №СОЗ-М-264 от 16.12.2015 г. на директора на БД„З.Б.Р“ била обособена санитарно-охранителна зона, оградена с дървена ограда. Съоръжението се намирало на около три километра от селото и до него се стигало по черен път.

На 13.06.2017 г. около 15.00 часа св. Ш.А.В. от с.Б.К., работещ в кметството на селото, отишъл до водовземното съоръжение в местността „В.“, за да дезинфекцира водоизточника. На място установил, че санитарно-охранителната зона била  нарушена. Оградата й била повредена, а в нея са били влизали говеда, от които имало изпражнения. За констатираното докладват на св. С.К.. Последният, съобразно задълженията си, решил да извърши проверка по случая и съответно да вземе мерки за осигуряване и спазване на обществения ред по повод нарушаването на санитарно-охранителната зона на водоизточника, за да предотврати замърсяването на питейната вода.

Така на 14.06.2017 г. около 15.00 часа св. С.К.,  св. В. и свидетеля Д.К. тръгнали с автомобил към местността „В.“. Последния слязъл в местността „Д.“, където първият от тримата отглеждал добитък, а останалите двама продължили. Когато пристигнали до водоизточника, св. С.К. се убедил, че действително оградата на санитарно-охранителната зона била съборена на земята, като в нея имало пресни следи от животни и техни изпражнения. Установил още, че маркучът по който се отвеждала питейната вода до селото, бил изваден. Тогава св. С.К. тръгнал пеша по оставените от животните следи, които водели в посока към местността „Д.“ землище на с.Б.К.. Същевременно казал на св. В. да тръгне с автомобила обратно към селото и след известно разстояние да спре и да го изчака. В изпълнение на разпореждането св. В. се отправил с автомобила към селото, като спрял П. св. Д. С.К., който по това време пашувал говедата на баща си на ливада в гората над с.Б.К..

По същото време около 17.00 часа св. С.К. пристигнал в местността „Д.”, където видял крави, които се пашували от подсъдимия, който се намирал близо до тях.

Понеже двамата били познати, а последният често бил посещавал кметството на с.Б.К., поради претенциите, че имота в който бил изграден каптажа в местността „В.“ е негова собственост, свидетеля С.К. заподозрял, че именно той е извадил маркуча, а животните му са нарушили целостта на оградата на съоръжението. Тогава между двамата се разменили реплики на висок глас по повод констатираните нарушения в каптажа. Малко след това докато спора продължавал  подсъдимият замахнал към св. С.К. с дървена тояга, която държал в ръката си, като го ударил по дясната му ръка, който последния вдигнал, за да се предпази. След това подсъдимият извадил нож, който носел със себе си и с него започвал да замахва към  св. С.К., след което му казал „Ей сега ще ти изкарам червата тука", „аз тебе ще те ликвидирам". Малко след това успял да нанесе удар с ножа в областта на корема на св. С.К., с което му причинил порезна рана в областта на коремната стена. В този момент св. Ш.А.В., който след като бил чул виковете, бил пристигнал междувременно на същото място, когато подсъдимият бил започнал да замахва с нож към пострадалия, нанесъл удар по ръката на подсъдимия, с която държал ножа, в резултат на което ножа паднал на земята. След това С.К. взел ножа. След около една минута П. тримата пристигнал и св. Д.К..

Веднага след това пострадалия се обадил на свидетеля Р.Ш., която известно време след това пристигнал на мястото на инцидента заедно с колегата си А.Ю. - служители на РУ на МВР-Р., докарани с автомобил, управляван от свидетеля А.Д.К..

Понеже подсъдимият продължил да се държи агресивно, отправяйки обиди към св. С.К., свидетеля Р.Ш., му съставил веднага на място АУАН №331-155/14.06.2017 г. по описа на РУ на МВР-Р. за нарушение по Наредба №1 за осигуряване и спазването на обществения ред, безопасност на движението, чистотата и приветливия вид на О.Я..

За да се стигне до този резултат съдията-докладчик приема изцяло заключенията на приетите по делото експертизи.

Съдията-докладчик кредитира също така, и писмените доказателства по делото.

Следва да се кредитира и вещественото доказателство – нож. Същият не е предаден веднага след деянието, но това обстоятелство не опровергава твърдението на пострадалия, че именно с този нож подсъдимият е замахвал към него.

Както другите доказателства и доказателствени средства в наказателния процес, така и обясненията на подсъдимия се ползват с доказателствена стойност съобразно относимостта им към съвкупността от доказателствен материал по делото. В случая, не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия, в частта, в която сочи, че на мястото са пристигнали пострадалия и Ш.В.. Тогава животните на двамата се смесили, а първия отишъл П. него и го хванал за гушата, казвайки му, „ти си извадил маркуча за водата, ще те удуша, ще те затрупам в една камара, каурин”. След това същият видял, че той /подсъдимия/ има нож, след което казал на другите две лица: „удряйте”, след което го ударил с дърво по главата. Тогава подсъдимия паднал, след което не помни какво е станало, а когато се свестил тримата били до него. Не е видял наранявания по пострадалия. Не се е опитвал да го удря, не го е удрял, заплашвал или обиждал.Не е отправял обиди пред полицаите. С.К., който бил водач на автомобила, с който пристигнали полицаите го ударил два пъти в гърдите, но полицаите не забелязали това му поведение. Съдът преценява обясненията му в тази им част като негова защитна теза, целяща оневиняването му. Ч. тях подсъдимият реализира правото си на защита. Съдът не дава вяра и игнорира като неубедителни и недостоверни обясненията на подсъдимия, относно тези му твърдения, защото същите

се опровергават от показанията на свидетелите Ш.В., Д.К., С.Д.К., Р.Ш. и М.Ю.. Последните двама са пристигнали на мястото на деянията след извършването им, като в тяхно присъствие подсъдимият отново е имал агресивно поведение, което ги е принудило да му съставят АУАН. Показанията на Р.Ш. и М.Ю. за тези обстоятелства и факти се потвърждават и от писменото доказателство - АУАН №331-155/14.06.2017 г. по описа на РУ на МВР-Р..

Поведението на подсъдимия П. извършване на двете деяния пък се установява от показанията на свидетелите С.Д.К., Ш.В. и Д.К.. Показанията им са непротиворечиви и логични, а първите двама от тях са и преки очевидци на поведението на подсъдимия. Наистина и тримата са заинтересовани от изхода на делото, но показанията на С.Д.К. и Ш.В., че подсъдимият е нанесъл удар с тояга по ръката на първия от тях, а след това и удар с нож в корема му, включително че го е заплашвал се подкрепят и от писмените доказателства – медицинско свидетелство, както и заключението по СМЕ.

Съдията-докладчик приема също така, че следва да се кредитират освен показанията на свидетелите Ш.В., Д.К. и С.Д.К., така и тези на свидетелите З.И., Р.Ш., М.Ю. и А.Д.К..

Съдът не е съгласен с изложеното от съдебните заседатели, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката З.И.. Очевидно е, че същата е издала медицинско свидетелство на пострадалия в същия ден, след като деянията са били извършени, като преди това го е прегледала. Така липсват доказателства, които да опровергаят извършения преглед и констатираното П. него, включително същите не се опровергават и от показанията на свидетелите Р.Ш. и М.Ю., които действително твърдят, че не са видели наранявания по пострадалия, но не са извършвали преглед на същия.

Същите опровергават обясненията на подсъдимия, както и показанията на свидетелите Ф.М., М.М. и А.М., че първият от тях е имал рана на главата, от нея е било текла кръв, а такава е имал и по дрехите си. Последните са заинтересовани от изхода на делото, като близки родственици на подсъдимия. Така показанията им, че по главата на подсъдимия е имало кръв, както и по дрехите му, а на главата му е имало и рана, не следва да се кредитират. Същите се опровергават, включително от незаинтересованите свидетели Р.Ш. и М.Ю., които свидетелстват, че не са видели наранявания не само по него, но и по пострадалия. Последното следва да бъде обяснено с факта, че от мястото на ръката, където той е бил ударен с тояга, не е текло кръв, а порезната рана на корема, безспорно е била обработена, преди те да пристигнат на инкриминираното място и същата не е била на видимо място.

Показанията на свидетелите Ф.М., М.М. и А.М. в останалата им част следва да се кредитират, защото не се опровергават от останалия приет за достоверен доказателствен материал.

Така на първо място съдията-докладчик приема, че на 14.06.2017 г. около 17.00 часа в местността „Д.“, землище на с.Б.К., О.Я., подсъдимият е нанесъл удари с тояга по дясната ръка, в областта на лакътя, на С.Д.К., както и удар с нож в областта на корема му, П. което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на десния лакът и порезна рана в областта на коремната стена, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Същото обаче представлява престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия, а не е такова по чл.131, ал.1, т.I, пр.1-во от НК, вр. чл.130, ал.1 от НК.

Съдията докладчик не е съгласен единствено с извода на държавното обвинение, че леката телесна повреда на С.Д.К., е причинена в качеството му на длъжностно лице - кмет на кметство с.Б.К., П. изпълнение на службата му (да извърши проверка за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило нарушение на обществения ред, да предприеме мерки за осигуряване и спазване на обществения ред). По делото не се установи, че пострадалия е извършвал проверка на самоличността на подсъдимия, включително и че е имал такова намерение. От друга страна, не може да се приеме за установено, че именно последния е нарушил санитарно-охранителната зона, Ч. повреждане на оградата и. Така следва да се приеме, че поведението на подсъдимия е било насочено само към пострадалия, но не и в качеството му на длъжностно лице.

На второ място съдията-докладчик приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци и на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

От обективна страна – на 14.06.2017 г. около 17.00 часа в местността „Д.“, землището на с.Б.К., О.Я., подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на заканата с убийство, Ч. отправяне към пострадалия С.Д.К. на думите: „Ей сега ще ти изкарам червата тука", „аз тебе ще те ликвидирам", като междувременно замахнал с  нож към него.

Тези факти са безспорно установени от показанията на свидетелите Ш.В., Д.К. и С.Д.К..

Несъмнено е, че използваните изрази  „Ей сега ще ти изкарам червата тука" и „аз тебе ще те ликвидирам", визират именно умишлено лишаване от живот. Общоприетото значение на глагола „ликвидирам“, е умишлено лишаване от живот. Също така е несъмнено, че това изявление е било направено в такава фактическа обстановка, П. която обективно е можело да се приеме, че всяка от тези закани ще бъде осъществена. Така в тази насока се отбелязва и наличието на другия елемент от обективната страна на конкретното деяние – това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му, предвид факта, че П. отправяне на заплахите подсъдимият е замахнал и с нож към него. Извършените до този момент от подсъдимият спрямо пострадалия действия, са оформили в съзнанието на същия убеждение и П. двете заплахи, че подсъдимият е с оформено недвусмислено намерение да го лиши от живот, доколкото втората от тях се явява продължение от предшестващото поведение на подсъдимия на инкриминираното място. От всички събрани доказателства се установява, че пострадалия е познавал подсъдимия добре, както и някои отрицателни качества на същия. Ето защо именно защото е възприел сериозността на ситуацията, на инкриминираната дата пострадалия е възприел напълно сериозно двата израза на отправени закани и е предположил вероятното и бързо пораждане на последиците визирани във всяка една от тях. Това психическо състояние на пострадалия се установява и от заключението на комплексна съдебно – психиатрича и психологична експертиза на вещите лица Р.М. и Д.Г., която следва да се кредитира, защото се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал.

И тук съдията докладчик не е съгласен с извода, че заканата за убийство към С.Д.К., е отправена в качеството му на длъжностно лице - кмет на кметство с.Б.К., П. изпълнение на службата му (да извърши проверка за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило нарушение на обществения ред, да предприеме мерки за осигуряване и спазване на обществения ред), за което съдът изложи съображения по-горе.

От субективна страна, П. извършване на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, подсъдимият е действал П. пряк умисъл. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал те да настъпят. В действията му е налице умисъл, защото действията му са логични и последователни, и показват, че е съзнавал съдържанието на отправените от него закани и факта, че те стигат до съзнанието на заплашеното лице, и че то ги възприема като действителни,  като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му в пострадалия.

 От друга страна конкретните обстоятелства и начина, по който е осъществено престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК изключват извода, че деянието, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Заканите за убийство са били обективирани от извършителя с думи и действия. Отделно от това место извършването на деянията, също ги отличава с по -висока степен на обществена опасност от типичните за този вид. Престъпното посегателство е осъществено на пусто място, където няма хора. С оглед на изложеното съдията-докладчик счита, че не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК.

По изложените мотиви подписах присъдата при особено мнение.

23.04.2019 г.

Районен съдия: …………………………………………….