П Р И С Ъ Д А    1961

 

Номер   1961

Година   22.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20181240200230

по  описа  за

2018

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Н.Р.Г., роден на 16.11.1980 г. в Г.Р., о.Б., с адрес в Г.Р., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, строител, ЕГН*, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.02.2018 г. около 14.50 часа в Г.Р., о.Б., по У.„С.п.“, в едногодишен срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 16.02.2017 г. НП №16-0331-000316/20.07.2016 г. на н.к на РУ на МВР-Р. за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, е извършил такова деяние - управлявал е МПС (товарен автомобил марка и модел „М.“ с per. №*) без съответно свидетелство за управление - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 НК, вр.  чл.343в, ал.2 от НК, му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, като му налага и наказание "глоба" от 500.00 лева.

ОСЪЖДА  подсъдимия Н.Р.Г., със снета самоличност, да заплати по сметка на РС-Р. сумата от 57.12 лева, представляващи разноски за експерт.

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес пред ОС-Бл.

 

Районен съдия:..................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 30.04.2019 година

към ПРИСЪДА № 1961 от 22.04.2019 г.

по НАК.Д. № 230 от 2018 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на 247 и сл. от НПК. Образувано е по внесен обвинителен акт от РП-Р., с който подсъдимият Н.Р.Г. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК затова, че на 16.02.2018 г. около 14.50 часа в Г.Р., о.Б., по У.„С.п.“, в едногодишен срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 16.02.2017 г. НП №16-0331- 000316/20.07.2016 г. на началник на РУ на МВР-Р. за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, е извършил такова деяние - управлявал е МПС (товарен автомобил марка и модел „М.“ с per. №*) без съответно свидетелство за управление.

Представени са и доказателствени материали /ДП №43/2018 г. по описа на РУ„П“-Р./, които според прокуратурата установяват сочените обстоятелства.

Подсъдимият - нередовно призован, не се явява. На основание чл.269, ал.3, т.1 от НК и чл.269, ал.1 от НК, производството спрямо него се е развило като задочно, защото не е намерен на посочения от него адрес, а участието му не е задължително, тъй като повдигнатото му обвинение не е за тежко умишлено престъпление. Това основание е било налице още към 06.10.2018 г., когато съдът неправилно е приел, че задочното производство е по чл.269, ал.3, т.3 от НПК.

Защитникът му - адвокат Д., застъпва становище, че подзащитният и следва да бъде оправдан. Излага довод, че обвинението е останало недоказано, като подсъдимият е невинен по така повдигнатото му обвинение. Мотивира заетата позиция със съображения, че макар да е установено, че с НП №16-0331- 000316/20.07.2016 г. на н-к на РУ на МВР-Р. подзащитният и е наказван за управление на МПС без съответното свидетелство за управление,  не е установено, че именно той е управлявал инкриминирания автомобил, на посочените време и място.

Алтернативно излага становище, че ако съдът приме, че подсъдимият е извършил деянието, за което е предаден на съд, то наказанието му следва да се наложи при условията на чл.55 от НК. Сочи, че размера му следва да се съобрази с наличните смекчаващи вината обстоятелства – трудовата му ангажираност, добри характеристични данни, факта, че има дъщеря, за която се грижи, както и, че майка му е с 98% инвалидност, нуждае се от придружител, като именно подсъдимият е лицето, което се грижи за нея, и което е предложен за неин личен асистент. Сочи още, че на основание чл.66 от НК, изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

Прокурор К. поддържа обвинението срещу подсъдимият, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието, отразени в обвинителния акт. Навежда довод, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК сочейки, че на инкриминираните място и време, в едногодишен срок от наказването му по адм. ред с НП №16-0331-000316/20.07.2016 г. на н-к на РУ на МВР-Р., влязло в сила на 16.02.2017 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, същият е извършил такова деяние – управлявал е МПС – товарен автомобил марка и модел „М.“ с per. №*, без съответно свидетелство за управление. Излага становище, че фактическата обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По отношение реализацията на наказателната отговорност на подсъдимият, пледира да се приложи разпоредбата на чл.54 НК, като бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година, както и наказание „глоба” от 750.00 лева, като първото бъде изтърпяно при първоначален общ режим. При преценка размера на наказанието акцентира на съдебното минало на подсъдимият, а именно, на факта, че е осъждан.

По делото са събрани гласни и писмени доказателствени източници.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Н.Р.Г. е роден на 16.11.1980 г. в Г.Р., о.Б., с адрес в Г.Р., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, строител, ЕГН*.

Същият е неправоспособен водач на МПС. Срещу него има издадени множество НП, които са влезли в сила. С всички тях са му налагани наказания за нарушения по ЗДвП.

Осъждан е, както следва: по НОХД №657/2012 г. по описа на РС-Бл., НОХД №718/2015 г. по описа на РС-Бл. и НОХД №1224/2015 г. по описа на РС-Бл., като второто от осъжданията е за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

На 16.02.2018 г. около 14.50 часа в Г.Р., свидетелите А.Ц. и Ю.К. – служители при РУ-Р., се намирали на У.„С.п.“ в г.Р.. В това време на същата улица се появил товарен автомобил марка и модел „М.“ с peг. №*. Виждайки, че ПС е без включени светлини, свидетеля А.Ц. спрял за проверка водачът му. След като последният не представил лична карта, свидетеля А.Ц. направил справка чрез СОД, при която установил, че това е подсъдимия Н.Р.Г. и не притежава СУМПС, защото същото му е отнето. Малко след това, за така констатираното, свидетелят А.Ц. съставил на подсъдимият АУАН, които му предявил и връчил.

По повод извършена проверка по съставения АУАН на подсъдимият, било установено, че за същото нарушение, а именно управление на МПС без да притежава СУМПС за това /чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП/, същият е наказван по административен ред с влязло в сила на 16.02.2017 г. НП №16-0331- 000316/20.07.2016 г. на н-к на РУ на МВР-Р..

Видно от заключението по изготвената и приложена по делото графическа експертиза, цифрите 16.02.2017 г. в графата за връчване на НП №16-0331-000316/20.07.2016 г. на н-к на РУ на МВР-Р., са изписани от подсъдимият, като негов е и положеният подпис в графа „разписка”.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници: показанията на свидетелите А.Ц. и Ю.К. и многобройни писмени доказателства -  надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, доказателства събрани в наказателното производство.

Така установената фактическа обстановка се оспорва от защитата на подсъдимия. Твърди се, че не той е управлявал въпросният автомобил. 

Настоящата инстанция не споделя този довод на защитата, защото съображенията на които се мотивира не намират опора в доказателствата по делото, поради следното:

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства - факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено - фактическата обстановка, са събрани достатъчно доказателствени материали.

В случая съществени и относими към предмета на доказване са следните обстоятелства – намирали ли са се полицейските служители на инкриминираното място, ако са били там, минавал ли е пред тях инкриминирания автомобил, спряли ли са водача му, както и дали са установили самоличността му.

Към групата на свидетелски показания принадлежат тези на свидетелите А.Ц. и Ю.К., които са полицейски служители. Други свидетели не са разпитвани.

На първо следва да се посочи, че не се констатират вътрешни и външни противоречия в показанията на свидетелите А.Ц. и Ю.К.. От показанията на тези свидетели, безпротиворечиво се установяват част от основните факти, касаещи предмета на доказване по делото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А.Ц. и Ю.К. за фактите и обстоятелствата, защото са в логическа връзка и обусловеност и кореспондират помежду си, както и писмените доказателства. Анализирайки тези показания, настоящата инстанция следва да отбележи, че те не могат да се определят като недостоверни, необективни и предубедени. Не се констатират обстоятелства, които да доведат до извода, че между който и да е от двамата и подсъдимият е имало някакъв предходен конфликт или влошени отношения до степен, че първите двама да искат по някакъв начин да навредят на последния. Нито един от тях не е имал мотив да му навреди, като му припише престъпление, което не е извършил. Ето защо настоящия съдебен състав намира показанията на двамата дадени в хода на съдебното следствие за обективни, конкретни и убедителни, подкрепени категорично от останалия събран по делото приет за достоверен доказателствен материал.

От тази група основен източник на доказателства относно спорното по делото обстоятелство - факта на управление на автомобила от подсъдимия, който обективно е установен, са показанията и на двамата свидетеля. Всеки от двамата посочва категорично в показанията си, дадени пред съда, за извършител на деянието именно подсъдимият Н.Р.Г..  И двамата са го видяли да управлява автомобила, като след като са го спрели за проверка са и разговаряли с него. Възприели са го от достатъчно близко разстояние, като са установили и самоличността му.

Не е налице основание да не се дава вяра на показанията на свидетеля А.Ц., в които се сочат данни, че на 16.02.2018 г. около 14.50 часа двамата със свидетеля Ю.К. са се намирали У.„С.п.“ в г.Р.; че тогава по улицата се е появил товарен автомобил марка и модел „М.“ с peг. №*, който е бил без включени светлини; че след това този свидетел е спрял автомобила; че след това чрез таблет е установил самоличността на водача му /установено след проведена очна ставка/, а именно, че това е подсъдимият; че по същият начин са установили, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС; че след това е съставил АУАН, който е предявил и връчил на последния.

Не е налице основание да не се дава вяра и на показанията на свидетеля Ю.К., в които също се сочат данни, че на 16.02.2018 г. около 14.50 часа двамата със свидетеля А.Ц., са се намирали У.„С.п.“ в г.Р., където се намирал и служебният им автомобил. Този свидетел установява още, че тогава са спрели водачът на товарен автомобил, самоличността на който са установили чрез таблет; че водачът на автомобила е бил именно подсъдимият; че по същият начин са установили, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС.

Така показанията на свидетелите А.Ц. и Ю.К. хвърлят светлина върху приблизителното време и мястото на извършване на деянието, осъществено от подсъдимият, както и за вида и регистрационния номер на управлявания от него автомобил.

Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А.Ц. и Ю.К., са непротиворечиви относно фактите, че на 16.02.2018 г. около 14.50 часа в Г.Р., о.Б. по у.„С.п.“, подсъдимият Н.Р.Г. е управлявал МПС – товарен автомобил марка и модел „М.“ с peг. №*, без съответно свидетелство за управление. Носената от показанията на свидетелите А.Ц. и Ю.К. информация по отношение на факта на управление на автомобила от подсъдимият се подкрепя и от обективирането в писменото доказателство по делото – АУАН.

Така безспорна е констатацията, че по делото липсват доказателства, които да отрекат присъствието на подсъдимия на инкриминираните място, дата и време в автомобила, както и факта, че същият е управлявал ПС. 

Настоящата инстанция не намира противоречия в приети като доказателства по делото писмени документи.

С писмени доказателства се установи, че е бил съставен АУАН на подсъдимият за управление на МПС без да притежава СУМПС. Кореспондират с установеното по делото и данните, съдържащи се в Писмо от РУ-Р. и Справка за нарушител/водач. В двете е удостоверено, че подсъдимият е неправоспособен водач и са му налагани наказания по ЗДвП. На следващо място, следва да се отчетат данните по влязло в сила на 16.02.2017 г. НП №16-0331- 000316/20.07.2016 г. на н-к на РУ на МВР-Р.. От същото се установи, че подсъдимият е бил наказван по адм. ред за управление на МПС без СУ. Това НП е връчено лично на подсъдимият, като той не го е обжалвал. С него същият е наказан с глоба за нарушение на чл.174 от ЗДвП, защото е управлявал МПС без да притежава съответно СУМПС и е неправоспособен водач. Установяването на тези обстоятелства има значение за определяне на част от обективните елементи, включени в състава на престъплението. От справка за съдимост се установява, че към датата на извършване на деянието по едно от осъжданията си подсъдимият е реабилитиран, но не и по НОХД №657/2012 г. по описа на РС-Бл., НОХД № 718/2015 г. по описа на РС-Бл. и НОХД № 1224/2015 г. по описа на РС-Бл., като второто от осъжданията е за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. От декларация и автобиография се установява, че подсъдимият е в тежко материално положение и има едно дете.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане.

Съдът счита за професионално и обективно изготвено заключението на изслушаната по делото графическа експертиза, като ползва същото при изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото. Същото е обективно, постановено от лице с необходимите знания в своята област. Експертното заключение на вещото лице се основава на обоснован научен анализ на относимите по делото факти и обстоятелства, за установяването на които е доказано, че са необходими специални знания. Заключението по изготвената и приложена по делото графическа експертиза, доказва, че цифрите 16.02.2017 г. в графата за връчване на НП №16-0331- 000316/20.07.2016 г. на н-к на РУ на МВР-Р., са изписани от подсъдимият, като негов е и положеният подпис в графа „разписка”.

Въз основа на така изложените по-горе и възприети от съда фактически положения се налага правният извод, че подсъдимият Н.Р.Г., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК. От анализа на доказателствената съвкупност очертаваща деянието на подсъдимия, могат да се направят безспорни изводи за съставомерните елементи от обективната страна на състава на престъплението съгласно обвинението.

На първо място съдът е приел, че обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта.

От обективна страна: на 16.02.2018 г. около 14.50 часа в Г.Р., о.Б., по У.„С.п.“, в едногодишен срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила на 16.02.2017 г. НП №16-0331-000316/20.07.2016 г. на н-к на РУ на МВР-Р. за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, подсъдимият Н.Р.Г. е извършил такова деяние - управлявал е МПС (товарен автомобил марка и модел „М.“ с per. №*) без съответно свидетелство за управление.

Престъпното деяние по чл.343в, ал.2 НК е формално престъпление, такова на "просто извършване" и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредоносни последици. Изпълнителното деяние на обсъжданото престъпление, описано в разпоредбата на чл.343в, ал.2 НК, за разлика от това по ал.1, предвижда отговорност за лица, управляващи МПС както при първоначална липса на свидетелство за правоуправление, така и при последваща в резултат на отнемане в едногодишен срок от наказването им по адм. ред за такова деяние. Касае се за два отделни престъпни състава, при които различен е не само срокът, в който се извършва деянието спрямо административното наказание за извършено нарушение, но и субектът на престъплението.

Разпоредбата на чл.343в, ал.2 НК изисква от обективна страна деецът да е управлявал МПС (без надлежно свидетелство за управление) в едногодишен срок от наложеното адм. наказание за това нарушение по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП - управление на МПС без свидетелство за управление. Разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК се прилага както по отношение на административно санкционираните водачи на МПС, непритежаващи съответно свидетелство за управление, така и за тези, на които е било отнето по реда на чл.171, т.1 и т.4 от ЗДП. Текстът на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП не създава двойнствен режим на административно наказателна отговорност в зависимост от основанието и легитимира еднаква тежест на нарушенията, както при първоначална липса на свидетелство за правоуправление, така и при последваща в резултат на отнемане. Видно от справка за нарушител на подсъдимият е издавано СУМПС, което след това е било отнето, като са отнети и дадените му точки. Т.е. с процесното НП на подсъдимия е наложено наказание по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП в хипотезата на последващо отнемане на свидетелство за правоуправление. Същевременно на 16.02.2018 г. около 14.50 часа в Г.Р., о.Б., по У.„С.п.“, било установено, че подсъдимият отново управлява МПС без да има свидетелство за това. НП е влязло в законна сила на 16.02.2017 г., от която дата започва да тече едногодишният срок от наказването му по смисъла на чл.343в, ал.2 от НК. Този срок изтича на 16.02.2018 г., т.е. към датата на деянието – 16.02.2018 г. не е изтекъл. Следователно се налага извод, че в едногодишен срок от наложеното му административно наказание по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, подсъдимият е управлявал МПС без да притежава СУМПС.

В процесния случай е безспорно установено, че подсъдимият не е правоспособен водач на МПС и е санкциониран по адм. ред с НП за управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Поради това с поемане управлението на МПС на инкриминираната дата, от обективна страна той е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В този смисъл, доказани са и двата съставомерни обективни факта на изпълнителното деяние - предхождащото наказване по адм. ред с влязло в сила НП спрямо подсъдимия за управление на МПС без СУМПС и последващото управление на МПС отново без СУМПС в едногодишния срок на предхождащото адм. наказване.

Ето защо съдът приема че подсъдимият е извършил деянието от обективна страна.

На второ място, от доказателствата по делото безспорно се установява, че субект на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК е подсъдимият Н.Р.Г., което се потвърждава отново от показанията на свидетелите и писмените доказателства.

От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква умисъл, т.е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението, а именно, че управлява МПС без да е правоспособен водач, и че вече е наказван за такова правоуправление и то в едногодишен срок от наказването му по адм. ред. Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимият Н.Р.Г., обективира отношението му към деянието, т.е. неговата интелектуална и волева насоченост. Същия е имал представа, че се касае за неправомерно действие - управление на лек автомобил без да притежава свидетелство за правоуправление и то, след като му е било налагано адм. наказание за същото деяние. Подсъдимият е знаел за влязлото в сила издадено НП, с което му е наложено наказване по административен ред за управление на МПС без СУМПС, защото същото е връчено лично на него. Подсъдимият Н.Р.Г. е разбирал свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавал обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това във волеви аспект е искал и тяхното настъпване, при което е реализирал намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

Причини и мотиви за извършеното престъпление - ниска правна култура и несъобразяване на подсъдимият с изискванията на ЗДвП и ППЗДвП.

При гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият Н.Р.Г. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

Досежно размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за престъплението, за което е намерен за виновен от тази инстанция, е необходимо да бъде посочено следното:

Обществената опасност на деянието извършено от подсъдимия е типична за този вид деяния, които се отличават с висока степен на обществена опасност, поради обществените отношения, които засягат. Не е необходимо настъпването на вредоносни последици от управлението на ПС, за да има обективни последици в правната действителност.

За престъплението по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.

При определяне на вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия, настоящият съдебен състав прецени наличието на съответни смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Като смекчаващи бяха отчетени оказаното съдействие на свидетелите полицейски служители за разкриване на обективната истина, както и тежкото материално положение. Следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимият има дете и болна майка.

В противовес на тях са отегчаващите вината обстоятелства - високата степен на обществена опасност на подсъдимият, предвид множество наложени наказания по ЗДвП /водещи до лоша характеристика/, с влезли в сила НП /извън това включено в състава на престъплението, за което е признат за виновен с настоящата присъда/, както осъжданията му с влезли в сила присъди за извършени престъпления за които не е реабилитиран /обременено съдебно минало на подсъдимият/.

Липсата на разкаяние и съжаление за стореното и проявена самокритичност не са обстоятелства, които отегчават вината на подсъдимия. При тяхно наличие съдът може да определи по-леко наказание, но липсата им е резултат на правото на подсъдимия да не дава уличаващи го обяснения, поради което тези обстоятелства не могат да утежняват положението му.

Съпоставяйки гореизложените смекчаващи вината на подсъдимият обстоятелства към наличните две отегчаващи такива, следва да се направи извод, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства. В този смисъл се налага наказанието да бъде определено при условията на чл.54, ал.1 от НК и  индивидуализирано съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 НК, вр.  чл.343в, ал.2 от НК като наказанието "лишаване от свобода" бъде определено на 1 година, а наказанието "глоба" от 500.00 лева.

Съдът е определил това наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим. Последица е от обстоятелството, че не са налице основанията по т.2 и т.3 на разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗИНЗС.

Съдът не е приложил разпоредбата на чл.343 г от НК, вр. с чл.343в, ал.2 от НК и вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, като не е наложил наказание „лишаване от право да управлява МПС”, доколкото се установява, че подсъдимият е неправоспособен водач.

При този изход на делото съдът осъди подсъдимият Н.Р.Г. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати на РС-Рг. сумата от 57.12 лева, представляващи разноски за експерт.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

30.04.2019 г.

Районен съдия: …..............................................