Р Е Ш Е Н И Е    1635

 

Номер   1635

Година   03.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200810

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на И.Й.Д., подадена срещу НП №*/09.11.2018 г. издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 150.00 лв. затова, че на 23.08.2018 г. в 13.45 часа транспортира с конска каруца 2 пр. Куб. М. дърва за огрев от бял бор с дължина 1 метър, непридружени с превозен билет – нарушение по чл.213, ал.1, т.2 ЗГ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми. Съображения не се аргументират. Навежда се и довод, че наложеното наказание е явно несправедливо.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява. Процесуалният и представител – адвокат Д., излага съображения, подкрепящи доводите за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи, че нарушението не е осъществено, защото забраната на ал.2 се отнася само за маркиран материал, а в случая е установено, че материала е бил немаркиран, който факт изключва носенето на отговорност за транспортирането му без превозен билет. От друга страна поддържа, че не е установено от къде е добит превозвания материал, поради което и не може да се установи дали проверяващите са имали компетентност да извършат проверката, съответно да съставят АУАН. На трето място излага, че не е установено, че коня, който е дърпал каруцата, е управляван от жалбоподателя.

АНО – редовно призован, представител не се явява.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.08.2018 г. в 13.45 часа в г.Р. на у.„Г.К.“, свидетеля Х.К., горски стражар в ТП„ДГС-Р.“, спрял за проверка жалбоподателят И.Й.Д. с конската му каруца с която превозвал иглолистни дърва за огрев от бял бор, и в която в този момент пътувал.За същите последният не му представил потърсен му от него превозен билет. Междувременно след като свидетеля Х.К. установил, че дървата не са маркирани с КГМ извикал служители на полицията ни колегата си – свидетеля Д.М.. След като последния пристигнал на мястото, той и свидетеля Х.К. придружили конската каруца, управлявана от жалбоподателят И.Й.Д., до стопанския двор на ТП„ДГС-Р.“ в г.Р..  След измерване на дървата превозвани в каруцата свидетеля Х.К. установил, че са 2 пр. Куб. М. дърва за огрев от бял бор с дължина 1 метър.

Веднага след това свидетелят Х.К. съставил КП, а след това в присъствие на жалбоподателя и АУАН №6000266/23.08.2018 г. затова, че на 23.08.2018 г. в 13.45 часа транспортира с конска каруца 2 пр. Куб. М. дърва за огрев от бял бор с дължина 1 метър, непридружени с превозен билет – нарушение по чл.213, ал.1, т.2 ЗГ. След това акта бил предявен и връчен на жалбоподателя.

Въз основа на този акт, е издадено НП №*/09.11.2018 г. издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 150.00 лв. затова, че на 23.08.2018 г. в 13.45 часа транспортира с конска каруца 2 пр. Куб. М. дърва за огрев от бял бор с дължина 1 метър, непридружени с превозен билет – нарушение по чл.213, ал.1, т.2 ЗГ.

НП е връчено на жалбоподателя на 20.11.2018 г. а е обжалвано на 23.11.2018 г. /видно от клеймото върху пощенския плик/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Х.К. и Д.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Х.К. и Д.М. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта.

Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите на АНО, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Най – общо следва да се отчете, че от показанията на свидетелите Х.К. и Д.М. се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях. Твърденията на тези свидетели относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения КП.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.

В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен, което последно действие законодателят свързва със законосъобразност на процедурата. От друга страна актът е съставен в преклузивния срок, считано от деня на откриване на нарушението /нарушението е констатирано в деня на проверката/, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Правото на защита на дееца не е ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на втори свидетел на същото, след което е предявен и връчен на жалбоподателя веднага след това. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

В случая актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ длъжностно лице - служител в Д.Г.С., заемащ длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, и съгласно нормата на чл.201, ал.1 от същия закон, според която служителите в Изпълнителната агенция по Г. и в нейните структури, както и горските инспектори могат да осъществяват правомощията си върху територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време.

Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 ЗГ, НП се издава от оправомощени от министъра на ЗХ длъжностни лица от Р.. В процесното НП е цитирана Заповед №РД-49-199/16.09.2011 г. на министъра на ЗХ, с която наказващият орган е мотивирал правомощието си да издаде НП. Същата е приложена към АН Преписка и е видно, че с нея се дават правомощия на директорите на Р. да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следователно НП е издадено от надлежно оправомощено за това длъжностно лице.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Р.Б., защото от неговата територия е извършено транстортиране на дървесината.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

Съдът приема довода, изложен в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП. констатира

Основателни са твърденията свързани с неяснота на изпълнителното деяние на нарушението, описано в АУАН и НП. Този аргумент се възприема от съда, поради следното:

Правоприлагането по принцип, и в частност административно-наказателното такова, не може да почива на предположения, нито на служебно известни факти. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава НП и е основание за неговата отмяна.

В настоящия случай наказващият орган, осъществявайки правомощията си в пределите на своята компетентност, не е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на субекта на АНО. В АУАН и в НП не е конкретизирано в достатъчна степен процесното нарушение, което е довело до неяснота относно мястото на извършване на деянието.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.

Както се посочи по – горе, един от задължителните реквизити на НП е пълното описание на нарушението с неговите признаци от субективна и обективна страна, както и посочване на обстоятелствата, при които същото е извършено. В конкретния случай съдът намира, че наказващият орган не е изпълнил това си задължение. В акта за установяване на административно нарушение не са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП не съдържат всички изискуеми от закона реквизити.

Съдът установи, че липсва посочване на място на извършване на твърдяното за извършено нарушение. Посочени са единствено датата и часа където е спряна каруцата, но не и мястото. По този начин е налице непълнота във фактическата обстановка от страна на наказващия орган. При това положение актосъставителят и АНО са били длъжни при описание на нарушението да посочат мястото на деянието. След като не са посочени тези обстоятелства АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42, т.4, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

При това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон.

Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила за реализация на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, както и неправилно приложение на материалния закон, и е довело до недопустимо накърняване на процесуалните права на същия. Неспособността на жалбоподателя да разбере за какво е привлечен да отговаря е засегнало правото му на защита и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно само на това основание.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е неправилно.

На първо място следва да се посочи, че в Бл.АС е налице противоречива практика за нарушенията по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Част от съдиите приемат, че за да е извършено нарушение по този текст необходимо условие се явява да се касае за дърва със законен произход. Когато дървесината не е маркирана с КГМ, и непридружена с превозен билет няма съставомерно нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Друга част от съдиите са на противоположното мнение.

Настоящият съдия-докладчик приема второто становище.

В закона няма легално определение на понятието дървесина, но от текста на чл.2, ал.1 от закона, който определя гората като земя, заета с Г.-дървесна растителност с определени параметри следва извода, че под дървесина следва да се разбира добивът на дървесна растителност от Г. като е без значение в какъв вид е този добив-като цели дървета или като нарязани части от тях. Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, която е обусловила обективните рамки на повдигнатото обвинение, забранява: покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: т.2. дървесина, непридружена с превозен билет. Процесното обвинение е индивидуализирано чрез една от изпълнителните форми, посочени по - горе, а именно "транспортиране на дървесина, непридружена от превозен билет". Логическото тълкуване на нормата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, налага извод, че е приложима и при транспортиране на дърва без необходимата по закон производствена или контролна горска марка, т.е., за да е налице нарушението по чл.213, т.2 от ЗГ, липсва необходимо условие да се касае за дърва със законен произход.

В конкретния казус е безспорно установено, че процесната дървесина не е била маркирана с КГМ, и непридружена с превозен билет. Независимо от така установеното изводите на АНО за съставомерността на нарушението по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ не следва да бъдат споделени. В настоящи случай фактическите твърдения изложени в НП се свеждат до това, че жалбоподателя транспортира с конска каруца 2 пр. Куб. М. дърва за огрев от бял бор с дължина 1 метър, непридружени с превозен билет. Липсва обаче посочване мястото на извършването на деянието. Предвид санкционния характер на производството, описанието на нарушението, мястото и времето на извършването му не могат да се извличат по тълкувателен път от данните по преписката. Съдът следва, въз основа на събраните по делото доказателства, да направи преценка, дали доказателствата установяват и доказват фактическата обстановка такава, каквато тя е описана в НП, респективно, да направи преценка, налице ли са обективните и субективните признаци на твърдяното нарушение. Ето защо при така установените факти съставомерността на деянието не може да бъде установена.

По изложените съображения, НП се явява издадено в нарушение на материалния закон, а като такова следва да бъде отменено като неправилно.

Липсата на установеност на нарушението, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправното деяние от обективна страна.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП №*/09.11.2018 г. издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 ЗГ, е наложено адм. наказание „глоба” от 150.00 лв. затова, че на 23.08.2018 г. в 13.45 часа транспортира с конска каруца 2 пр. Куб. М. дърва за огрев от бял бор с дължина 1 метър, непридружени с превозен билет – нарушение по чл.213, ал.1, т.2 ЗГ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………….