Р Е Ш Е Н И Е    1643

 

Номер   1643

Година   03.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200848

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „НМХ.М.”Е., представлявано от управителя Р.Н., подадена срещу НП №К-14794/02.10.2018 г., издадено от Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.216, ал.1, вр. чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 1`000.00 лв., затова че при направена проверка на 26.01.2018 г. в обект „У.ц.“, прилежащ към място за настаняване – апартаментен комплекс „З.”, находяща се в г.Б., у.”Я.”№42, стопанисван от „НМХ.М.”Е., представлявано от управителя Р.Н. е установено, че има обособено място като рецепция, където има поставени ценоразписи на предлаганите услуги: масажи, терапии в хамам, грижи за лице и тяло, маникюр, педикюр. Обектът разполага с парна баня, сауна, джакузи, басейн, фитнес, шоков душ, масажен и козметичен кабинет и хамам. В момента на проверката не е представен сертификат на обекта, като дружеството извършва дейност в несертифициран туристически обект - нарушение по чл.216, ал.1, вр. чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми. В подкрепа на същите се излага единствено съображение, че нарушението в НП е неясно описано.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява. Процесуалният и представител – адвокат Д., излага съображения, подкрепящи доводите за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи, че е неясно за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя, доколкото правната квалификация е непълна. Твърди, че нарушението не е и осъществено, защото липсват доказателства, че обектите са работили. На последно място излага, че не е установен и собственика на тези обекти.

АНО - редовно призован, не се явява представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.01.2018 г. свидетелят К.Ш. и т.Н., служители при К., извършили проверка в обект - апартаментен комплекс „З.”, находяща се в г.Б. у.”Я.”№42. В присъствието на управителя му - свидетеля А.К. установили, че обекта работи и се стопанисва от „НМХ.М.”Е., представлявано от управителя Р.Н.. Установили още, че в комплекса има обособен „У.ц.“, за който на рецепцията на обекта, били поставени ценоразписи на предлагани услуги в същия, а именно: масажи, терапии в хамам, грижи за лице и тяло, маникюр, педикюр. Свидетелите на АНО установили още, че в този център има парна баня, сауна, джакузи, басейн, фитнес, шоков душ, масажен и козметичен кабинет и хамам. След като управителя на апартаментен комплекс „З.” не представил сертификат за обособен „У.ц.“, а само входящ номер за издаване на такъв, който бил от м.02.2017 г. и подаден от „НМХ.М.”Е., свидетелите на АНО, съставили Констативен протокол, в който посочили, че управителя на търговеца следва да се яви на определени място и дата, за приключване на проверката, като следва да представи и писмени доказателства. Протокола бил връчен срещу подпис на свидетеля А.К..

В последствие на 23.04.2018 г. в г.Д., в сградата на АНО, в отсъствието присъствието на представител на дружеството-жалбоподател, свидетелят К.Ш., съставил на последното в присъствието на свидетелят Н.К. АУАН №К-14794/23.04.2018 г., затова че при направена проверка на 26.01.2018 г. в обект „У.ц.“, прилежащ към място за настаняване – апартаментен комплекс „З.”, находяща се в г.Б. у.”Я.”№42, стопанисван от „НМХ.М.”Е., представлявано от управителя Р.Н. е установено, че има обособено място като рецепция, където има поставени ценоразписи на предлаганите услуги: масажи, терапии в хамам, грижи за лице и тяло, маникюр, педикюр. Обектът разполага с парна баня, сауна, джакузи, басейн, фитнес, шоков душ, масажен и козметичен кабинет и хамам. В момента на проверката не е представен сертификат на обекта, като дружеството извършва дейност в несертифициран туристически обект - нарушение по чл.216, ал.1 от ЗТ. След това АУАН бил предявен и връчен на дружеството, Ч. негов служител.

Въз основа на АУАН е издадено и НП №К-14794/02.10.2018 г., издадено от Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.216, ал.1, вр. чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 1`000.00 лв.

НП е връчено на неустановена дата /АНО не е представил доказателства, въпреки, че са били изискани/, а е обжалвано на 10.12.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите К.Ш., Т.Н., Н.К. и А.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани Ч. разпита на свидетелите К.Ш. и Т.Н. са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка.

Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите на АНО, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Най-общо следва да се отчете, че от показанията на свидетелите К.Ш. и Т.Н. се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях. Твърденията на тези свидетели относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения КП.

Следва да се кредитират и показанията на свидетеля А.К., защото са вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.

В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП.

Данните, съдържащи се в административно-наказателната преписка налагат несъмненият извод, че в случая са нарушени императивните изисквания на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на представител на юридическото лице, респективно не е предявен и връчен на последния, или на лице, изрично упълномощено да извършва такива правни действия. Така в случая следва да се констатира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на НП и съставляващо самостоятелно основание за неговата отмяна само на това процесуално основание. АУАН е предявен и връчен на служител на жалбоподателя, за който не са събрани доказателства, че е изрично упълномощен да извършва тези правни действия. В ЗАНН не съществува законова разпоредба, която да предвижда такава възможност. Напротив, ал.2 на чл.83 ЗАНН предвижда имуществената санкция да се налага по реда на този закон, като този ред, следва да се съобрази със специфичните особености на юридическите лица, като изкуствено създадени правни субекти. Доколкото в конкретния случай обаче се касае за ангажиране на административно-наказателна отговорност, която съгласно чл.24 от ЗАНН е лична, следва задължително да се има предвид, че в случаите, в които нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в присъствие лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви и връчи на това лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с административно-наказателната отговорност.

От друга страна не са събрани и доказателства, дали това лице е уведомило дружеството за така извършеното Ч. него предявяване и връчване. Поради това обстоятелство не може да се установи дали НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от предявяване и връчване на акта, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по същия. Така следва да се приеме, че правото на З. на дееца е съществено ограничено, защото е бил лишен от възможността в 3-дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, не е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. 

Комисията по търговия и З. на П. е компетентна да определя и налага наказания за деяния по Закона за туризма, както и да извършва последващ и превантивен контрол.

В случая актът за установяване на адм. нарушение е съставен от оправомощено съгласно разпоредбата на чл.232, ал.1 от ЗТ длъжностно лице – К.Ш. - служител в КЗП, определена от председателя на КЗП съгласно Заповед №333 ЛС/22.04.2015 г.

Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗТ НП се издава от министъра на туризма, председателя на КЗП, председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината или от оправомощени от тях длъжностни лица. В процесното НП е цитирана Заповед №891/12.10.2016 г. на председателя на КЗП, с която наказващият орган е мотивирал правомощието си да издаде НП. Същата е приложена към АН Преписка и е видно, че с нея се дават правомощия на Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП да издава НП по ЗТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следователно НП е издадено от надлежно оправомощено за това длъжностно лице.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, защото проверката е извършена на неговата територия.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът намира, че в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.216, ал.1 вр. чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ, която норма въвежда задължение дейност да се извършва само в сертифицирани обекти по чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

В настоящи случай фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадено НП, са установени по категоричен начин, а относимите факти по делото са установени с допустимите доказателствени средства. При установените факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.216, ал.1, вр. чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ. Според втората цитирана норма самостоятелните и прилежащите към места за настаняване балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове са туристически центрове. Първата разпоредба пък има санкционен характер и определя вида и размера на наказанието, на лице, което предлага услуги в несертифициран обект по чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ. Тази норма регламентира правно дължимото от наказания субект поведение, което в случая жалбоподателя не е осъществил. Задължението на лице, стопанисващо „уелнес – център“, да получи сертификат е регламентирано в чл.138 от ЗТ и в Наредба №2 от 29.01.2016 г. за условията и реда за сертифициране на "балнеолечебен (медикъл СПА) център", "СПА център", "У.ц." и "таласотерапевтичен център". В случая е безспорно установено, че жалбоподателят не е бил сертифициран за извършване на дейност в „уелнес – център“ изграден в проверения му обект. От друга страна по делото е установено, че на рецепцията на мястото за настаняване – апартаментен комплекс „З.”, находяща се в г.Б. у.”Я.”№42, стопанисван от „НМХ.М.”Е., представлявано от управителя Р.Н., е имало обособено място, където е имало поставени ценоразписи на предлаганите услуги: масажи, терапии в хамам, грижи за лице и тяло, маникюр, педикюр, а самият „уелнес – център“ е разполагал с парна баня, сауна, джакузи, басейн, фитнес, шоков душ, масажен и козметичен кабинет и хамам. Предвид даденото легално определение за „уелнес – център“, съгласно което „У.ц. е център, в който се предлагат разнообразни рекреативни и козметично-разкрасяващи процедури, програми и антистресови ритуали, както и холистични подходи за постигане на физическо, емоционално, духовно, интелектуално, професионално и социално благосъстояние на личността. Използването на вода и естествени природни фактори в центъра не е задължително“, следва да се приеме, че обекта е имал характеристиките именно на такъв център. При това положение може да бъде направен единственият правилен извод, че проверяваният обект представлява „уелнес – център“. Факта, че посетителите на хотела са ползвали услугите на същия без да заплащат за тях, както е изяснил в показанията си свидетеля на жалбоподателя не променя характеристиките му. Ето защо следва да се приеме, че НП е правилно, а довода за противното - неоснователен. 

Предвид изхода на делото, не следва да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при потвърждаване на НП.

По гореизложените съображения, съдът счита, че жалбата е основателна, поради което  и на основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №К-14794/02.10.2018 г., издадено от Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.216, ал.1, вр. чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 1`000.00 лв., затова че при направена проверка на 26.01.2018 г. в обект „У.ц.“, прилежащ към място за настаняване – апартаментен комплекс „З.”, находяща се в г.Б. у.”Я.”№42, стопанисван от „НМХ.М.”Е., представлявано от управителя Р.Н., е установено, че има обособено място като рецепция, където има поставени ценоразписи на предлаганите услуги: масажи, терапии в хамам, грижи за лице и тяло, маникюр, педикюр. Обектът разполага с парна баня, сауна, джакузи, басейн, фитнес, шоков душ, масажен и козметичен кабинет и хамам. В момента на проверката не е представен сертификат на обекта, като дружеството извършва дейност в несертифициран туристически обект - нарушение по чл.216, ал.1, вр. чл.3, ал.2, т.5 от ЗТ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………