Р Е Ш Е Н И Е    1676

 

Номер   1676

Година   04.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200775

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на  „М.Р.-А.-И.П.П.М.П.”, представлявано от управителя М.Р., подадена срещу НП №57/10.10.2018 г., издадено от Директора на РЗИ-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.285б, вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 30`000.00 лв., а на основание чл.294, вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 3`000.00 лв. затова, че при извършена на 04.07.2018 г. в 11.30 часа в кабинет на  „М.Р.-А.-И.П.П.М.П.”, находящ се в с.Б., СЗГ, о.Р. е констатирано, че М.Р. притежаваща Разрешение №1/01.06.2016 г. за съхранение и продажба на лекарствени продукти, издадено на основание чл.4, ал.2 от Наредба №5/2011 г. за условията и реда за получаване на разрешение за съхранение и продажба на лекарствени продукти от лекари и лекари по дентална медицина и снабдяването им с лекарствени продукти, в лекарския си кабинет е обособила помещение за съхранение и продажба на лекарствени продукти, в което съхранява лекарствени продукти в количество надвишаващи пет дневния курс за лечение – О. – 8 опаковки, Ф. – 4 опаковки, Р. – 4 опаковки, Л. а. – 5 опаковки, Ф. – 1 опаковка. Установено е също така, че леснозапалимите продукти не се съхраняват в метален шкаф – нарушение по чл.7, ал.1 и чл.8, ал.2 от Наредба №5/2011 г. за условията и реда за получаване на разрешение за съхранение и продажба на лекарствени продукти от лекари и лекари по дентална медицина и снабдяването им с лекарствени продукти.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално – правни норми. Съображения не се аргументират. Навежда се и довод, че наложеното наказание е явно несправедливо.

Въззиваемата страна - редовно призована, явява се собственика и управител М.Р.. Процесуалният и представител – адвокат Д., излага съображения, подкрепящи доводите за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи, че нарушението не е осъществено, защото в кабинета на жалбоподателката не са открити активни вещества, а лекарствени продукти, като между тях има съществена разлика. От друга страна не е установено лицето, което е стопанисвало обекта, където са открити лекарствените продукти, защото вратата към това помещение е била отключена от съпруга на М.Р.. В същото време е установено, че лекарствени продукти са били продавани от първия, а не от съпругата му. Посочените в НП фактури пък не са доказателство, че в обекта се съхраняват лекарствени продукти в количество надминаващо разрешеното. Сочи още, че при проверката не са констатирани горивни вещества, а в обекта е имало шкаф, на който долната част е била метална, като не е установено, дали стъклата му са били огнеупорни. Такъв шкаф е имало и в манипулационната на обекта.

АНО – редовно призован, представител не се явява. В съдебно заседание и в представени писмени бележки процесуалните му представители – директор „АПФО”Т. и юрисконсулт М., оспорват жалбата и молят да бъде оставена без уважение. Навеждат доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Излагат съображения, че нарушенията са доказани от събраните гласни и писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочат, че откритите лекарствени продукти са за срок по – дълъг от 5-дневния курс на лечение, а спирта не е бил съхраняван в метален шкаф. От друга страна наложеното наказание и размера му са съобразени с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

М.Р. собственик и упрател на  „М.Р.-А.-И.П.П.М.П.” притежава Разрешение №1/01.06.2016 г. за съхранение и продежба на лекарсктвени продукти, издадено на основание чл.4, ал.2 от Наредба №5/2011 г. за условията и реда за получаване на разрешениe за съхранение и продажба на лекарствени продукти от лекари и лекари по дентална медицина и снабдяването им с лекарствени продукти.

На 04.07.2018 г. в 11.30 часа свидетелите И.Д., Н.В. и Р.К.-В., служители в Р.Б., извършили проверка в обект - кабинет на „М.Р.-А.-И.П.П.М.П.”, находящ се в с.Б. СЗГ, о.Р., в присъствието на собственика и управител на търговеца, а именно М.Р.. Трите установили, че практиката заема три стаи, както следва: едната използвана за манипулационна, втората за съхранение на лекарствени продукти, а в третата бил кабинета на М.Р.. След като съпруга на последната отключил вратата към втората от стаите свидетелите И.Д., Н.В. и Р.К.-В. установили, че в нея се намират метални рафтове, върху които имало поставени лекарствени продукти. Такива продукти се намирали и в торби и в кашони по пода. Част от откритите лекарствени продукти в тази стая били и О. – 8 опаковки, Ф. – 4 опаковки, Р. – 4 опаковки, Л. а. – 5 опаковки, Ф. – 1 опаковка, за които нямало изискване да се сахраняват при определена температура. Открили и бутилки със спирт от различна разфасовка, намиращи се върху металните рафтове.

В тази стая се намирал и стъклен шкаф, в който също имало лекарствени продукти. Междувременно М.Р. обяснила на проверяващите, че няма метален шкаф за съхранение на леснозапалимите продукти. След това свидетелите на АНО съставили КП.

На 30.07.2018 г. свидетелката Р.К.-В. в присъствието на свидетелите И.Д. и Н.В., съставила на жалбоподателя в присъствието на управителя му АУАН №57/30.07.2018 г. затова, че при извършена на 04.07.2018 г. в 11.30 часа в кабинет на  „М.Р.-А.-И.П.П.М.П.”, находящ се в с.Б. СЗГ, о.Р., е констатирано, че М.Р. притежаваща Разрешение №1/01.06.2016 г. за съхранение и продажба на лекарствени продукти, издадено на основание чл.4, ал.2 от Наредба №5/2011 г. за условията и реда за получаване на разрешениe за съхранение и продажба на лекарствени продукти от лекари и лекари по дентална медицина и снабдяването им с лекарствени продукти, в лекарския си кабинет е обособила помещение за съхранение и продажба на лекарствени продукти, в което съхранява лекарствени продукти в количество надвишаващи пет дневния курс за лечение – О. – 8 опаковки, Ф. – 4 опаковки, Р. – 4 опаковки, Л. а. – 5 опаковки, Ф. – 1 опаковка. Установено е също така, че леснозапалимите продукти не се съхраняват в метален шкаф – нарушение по чл.7, ал.1 и чл.8, ал.2 от Наредба №5/2011 г. за условията и реда за получаване на разрешение за съхранение и продажба на лекарствени продукти от лекари и лекари по дентална медицина и снабдяването им с лекарствени продукти. След това акта бил предявен и връчен на търговеца Ч. собственика и уравител М.Р..

Въз основа на този акт, е издадено НП №57/10.10.2018 г., издадено от Директора на РЗИ-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.285б вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 30`000.00 лв., а на основание чл.294, вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 3`000.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателя на 05.11.2018 г., а е обжалвано на 12.11.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите И.Д., Н.В., Р.К.-В., Е.С. /частично/ и М.С. /частично/, дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Вътрешната непротиворечивост в показанията на тези свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани Ч. разпита на свидетелите И.Д., Н.В. и Р.К.-В., са единни и непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената проверка, респективно съставянето на акта.

Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите на АНО, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Най – общо следва да се отчете, че от показанията на свидетелите И.Д., Н.В. и Р.К.-В., се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях. Твърденията на тези свидетели относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения КП.

Кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелите И.Д., Н.В. и Р.К.-В. оборват показанията на свидетелите Е.С. и М.С., в частта, в която сочат, че шкафа, който се е намирал в стаята, в която са съхранявани лекарствените продукти е метален в долната си част. Очевидно е при това положение, че показанията им в тази им част са недостоверни, още повече, че управителя на търговеца е заявил, че няма такъв шкаф. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетелите Е.С. и М.С. за това обстоятелство.

Не са налице данни да не се кредитират показанията на свидетелите Е.С. и М.С. в останалата им част, защото не се опровергават от останалия събран приет за достоверен доказателствен материал.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.

В този смисъл, съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

Съдът установи, че в хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен в присъствие на жалбоподателят след извършване на проверката, като веднага след това му е предявен и връчен. АНО е спазил законовата забрана, като НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето на АУАН, но преди изтичане на преклузивния 6-месечен срок. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице.

На лист 105 е депозирана заповед №241/09.03.2018 г., с която Директора на РЗИ-Б. е оправомощил свидетелката Р.К.-В. да съставя АУАН по ЗЛПХМ, за което същият има законово основание по арг. от чл.295, ал.1, вр. чл.267, ал.3 от ЗЛПХМ. Съгласно тази разпоредба „Непосредственият контрол се упражнява от длъжностни лица - инспектори и експерти, определени със заповеди на председателя на съвета по чл.258, ал.1, на директора на ИАЛ или на директора на съответната Р.“.

 Съгласно разпоредбата на чл.295, ал.3 от ЗЛПХМ НП се издават от министъра на здравеопазването, от гл. държавен здравен инспектор, от председателя на съвета по чл.258, ал.1, от ИД на ИАЛ и от директорите на Р. в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението. В случая НП е издадено от Директора на РЗИ-Б.. Следователно НП е издадено от надлежно оправомощено за това длъжностно лице.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РЗИ-Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът констатира, че НП не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, досежно неговото съдържание по отношение и на двете описани в него нарушения.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на адм. нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания представлява съществено нарушение на процесуални правила и самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като обективно ограничава правото на защита на нарушителя и по-специално – възможността му да организира защитата си съобразно възприетите от наказващия орган като пораждащи отговорността му факти. Това се отнася и при несъответствието между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.

Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №5/2011 г. за условията и реда за получаване на разрешениe за съхранение и продажба на лекарствени продукти от лекари и лекари по дентална медицина и снабдяването им с лекарствени продукти, която установява основния състав на нарушение: „Лекарите и лекарите по дентална медицина, получили разрешение по чл.4, ал.2, могат да съхраняват и продават разрешени за употреба в страната готови лекарствени продукти съгласно приложение №4 в количества, необходими за 5-дневен курс на лечение“. Установява се, че ангажирането на отговорността на въззивния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение именно на разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №5/2011 г. От фактическа страна пък повдигнатото на жалбоподателя административно обвинение се основава на това, че жалбоподателят на  „М.Р.-А.-И.П.П.М.П.”, съхранява лекарствени продукти в количество надвишаващи пет дневния курс за лечение – О. – 8 опаковки, Ф. – 4 опаковки, Р. – 4 опаковки, Л. а. – 5 опаковки, Ф. – 1 опаковка. По този начин нарушението е описано в НП. Така направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, защото за това нарушение е наложено наказание по разпоредбата на чл.285б, вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ. Тези разпоредби предвиждат адм. наказание „имуществена санкция” за лице, което произвежда, внася, изнася, продава или съхранява активни вещества в нарушение на изискванията на този закон. Доколкото обаче законът прави разлика между лекарствени продукти и активни вещества, следва да се приеме, че наложеното наказание по т.1 е незаконосъобразно, като санкционната разпоредба противоречи на материално правната квалификация на деянието и описанието на нарушението по т.1 в акта и НП въобще не съответства на посочената санционна разпоредба, което императивните правила на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН предвиждат.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП. Недопустимо е при въззивната съдебна проверка тези фактически констатации, които са и обуславящи отговорността на съответното лице, да се допълват или изменят с оглед обосноваване приложимостта на един или друг административно-наказателен състав на правна норма. Изложените от съда фактически обстоятелства, дори и да могат да се установяват от представените по делото доказателства, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на НП при описанието на нарушението, а не да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика. Правоприлагането по принцип, и в частност административно-наказателното такова, не може да почива на предположения, нито на служебно известни факти. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава НП и е основание за неговата отмяна.

Предвид изложеното, посочването единствено че се съхраняват лекарствени продукти в количество надвишаващи пет дневния курс за лечение – О. – 8 опаковки, Ф. – 4 опаковки, Р. – 4 опаковки, Л. а. – 5 опаковки, Ф. – 1 опаковка, не удовлетворява законовото изискване за пълно описание на нарушението. Така е неясно колко блистера съдържа всяка от тези опаковки, тези лекарствени продукти за каква/какви болести се приемат, по колко, през колко часа, и по колко блистера.

По отношение на наложеното на основание чл.294, вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ, адм. наказание „имуществена санкция”, следва да се посочи и следното:

Посочено е, единствено, че е установено, че леснозапалимите продукти не се съхраняват в метален шкаф. Липсва обаче описание на тези продукти, така, че да се направи извод, дали същите наистина са такива. Изнесените по този начин факти също не задоволяват законовото изискване за пълно, точно и ясно описание на нарушението. При това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви, доколкото прави абсолютна неясна волята на АНО, защо е наложил определеното наказание. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон.

Така наличието на противоречие в описанието на нарушението и неговата правна квалификация от една страна и санкционната разпоредба от друга винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото засяга правото на защита на наказаното лице, тъй като противоречието между фактическо и правно обвинение и от друга приложената санкционна разпоредба не може да осигури ефективна защита на лицето, което няма как да разбере в какво точно е обвинено. Липсва на описание на продуктите по т.2 от НП, също е довело до неспособността на жалбоподателя да разбере за какво е привлечен да отговаря, а това е засегнало правото му на защита и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно и по т.2.

Основателни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на всяко от деянията. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е неправилно.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Характерът на вменените административни нарушения, предполага възможност за пълно и главно доказване посредством свидетелски показания на очевидци на нарушението.

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

При установените факти съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение по чл.7, ал.1 и чл.8, ал.2 от Наредба №5/2011 г. за условията и реда за получаване на разрешениe за съхранение и продажба на лекарствени продукти от лекари и лекари по дентална медицина и снабдяването им с лекарствени продукти. Презумптивната доказателствена сила на акта е оборена в хода на съдебното производство. Обективираното в него се опровергава от събрания и проверен по делото доказателствен материал.

В закона се съдържа легална дефиниция на понятието "Активно вещество". Съгласно същата "Активно вещество" е всяко вещество или смес от вещества, предназначени за използване за производството на лекарствен продукт, които при използването си в неговото производство се превръщат в активна съставка на този продукт, предназначена за упражняване на фармакологично, имунологично или метаболитно действие с цел възстановяване, коригиране или промяна на физиологични функции или за поставяне на М. диагноза“. Съгласно тази дефиниция е очевидно, че се прави разлика между "Активно вещество" и „лекарствен продукт“.

В настоящи случай фактическите твърдения изложени в НП се свеждат до това, че жалбоподателят съхранява лекарствени продукти в количество надвишаващи пет дневния курс за лечение – О. – 8 опаковки, Ф. – 4 опаковки, Р. – 4 опаковки, Л. а. – 5 опаковки, Ф. – 1 опаковка, а леснозапалимите продукти не се съхраняват в метален шкаф. Липсват обаче каквито и да било фактически твърдения за обстоятелства курса на лечение на кое/кои заболявания е надвишен, от кое лекарство по колко се приема на ден и за какъв период, както и какво количество блистери съдържа всяка опаковка от изброените в НП, така, че жалбоподателят да не се е съобразил с този 5-дневен курс на лечение. Така и съдът е в невъзможност да направи извод дали жалбоподателят наистина не се е съобразил с конкретни обстоятелства, а именно съхранявани ли са лекарствени продукти в количество надвишаващи пет дневния курс за лечение. Съдът следва, въз основа на събраните по делото доказателства, да направи преценка, дали доказателствата установяват и доказват фактическата обстановка такава, каквато тя е описана в НП, респективно, да направи преценка, налице ли са обективните и субективните признаци на твърдяното нарушение.

На следващо място в НП липсват каквито и да било фактически твърдения, какви са били леснозапалимите продукти, които не се съхраняват в метален шкаф. Така не е индивидуализирано конкретното изпълнително деяние на нарушението и по т.2, защото посоченото в НП представлява единствено фактически извод на проверяващите, който обаче подлежи на съдебна проверка единствено при положение, че в НП са посочени продуктите, които според тях са леснозапалими. От посоченото следва, че не се установява по безспорен начин, че жалбоподателя е съхранявал такива продукти извън този шкаф, който се установява, че не е бил метален, защото такива продукти не са описани в АУАН и НП.

При така установените факти съставомерността на деянията не е установена по безспорен начин.  Описаните в АУАН и в НП деяния не се субсумират под фактическия състав на сочените като нарушени разпоредби, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административните нарушения, за които е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице.

Липсата на установеност на нарушенията, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправното деяние от обективна страна.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр. З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №57/10.10.2018 г., издадено от Директора на РЗИ-Б., с което на жалбоподателят на основание чл.285б, вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 30`000.00 лв., а на основание чл.294, вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 3`000.00 лв. затова, че при извършена на 04.07.2018 г. в 11.30 часа в кабинет на  „М.Р.-А.-И.П.П.М.П.”, находящ се в с.Б. СЗГ, о.Р. е констатирано, че М.Р. притежаваща Разрешение №1/01.06.2016 г. за съхранение и продежба на лекарсктвени продукти, издадено на основание чл.4, ал.2 от Наредба №5/2011 г. за условията и реда за получаване на разрешение за съхранение и продажба на лекарствени продукти от лекари и лекари по дентална медицина и снабдяването им с лекарствени продукти, в лекарския си кабинет е обособила помещение за съхранение и продажба на лекарствени продукти, в което съхранява лекарствени продукти в количество надвишаващи пет дневния курс за лечение – О. – 8 опаковки, Ф. – 4 опаковки, Р. – 4 опаковки, Л. а. – 5 опаковки, Ф. – 1 опаковка. Установено е също така, че леснозапалимите продукти не се съхраняват в метален шкаф – нарушение по чл.7, ал.1 и чл.8, ал.2 от Наредба №5/2011 г. за условията и реда за получаване на разрешение за съхранение и продажба на лекарствени продукти от лекари и лекари по дентална медицина и снабдяването им с лекарствени продукти.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………….