О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    1793

 

Номер   1793

Година   10.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

На закрито заседание в следния съcтав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100814

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано по молба на В.Д.Н., ЕГН*, с А. Г.Р., о.Р., о.Б., У.„.Д.№1, А.7, .3, против М.П.Н., ЕГН*, с А. с.Д.Д., о.Р., о.Б., с която се иска налагането на мерки на защита от домашно насилие по ЗЗДН, включително и издаването на заповед за незабавна защита срещу посочения в молбата като нарушител М.П.Н., ЕГН*, с А. с.Д.Д., о.Р., о.Б., на основание чл.18 от ЗЗДН.

С решение №5820 от 01.11.2018 г., молбата е отхвърлена. Със същия С. акт В.Н. е осъдена да заплати на ответника направените от последния разноски за заплащане на адвокатски хонорар в първоинстанционното производство в размер на 1`800.00 лв.

На 09.11.2018 г. срещу решението, в частта му за разноските, е постъпила въззивна жалба от молителката, Ч. процесуалния й представител. Същата е администрирана и изпратена за разглеждане на въззивната инстанция. С определение №305 от 22.01.2019 г., постановено по въззивно частно гражданско дело №45 по описа за 2019 г. на Бл.ОС, въззивното производство е прекратено и делото върнато на Рг.РС със задължителни указания частната жалба да се разгледа като молба за изменение на решението в частта му за разноските.

В срока за отговора на въззивната жалба е депозиран такъв от процесуалния представител на М.Н., с който искането за изменение на решението в частта му за разноските е оспорено като неоснователно. Твърди се в отговора, че заплатеният от ответника адвокатски хонорар съответства на тежестта и характера на делото, като се навеждат доводи, че са проведени четири открити съдебни заседание и са разпитани шестима свидетели. Сочи се, също така, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с броя на актовете на домашно насилие, твърдени в молбата, инициирала първоинстанционното производство. Като аргумент са неоснователност на искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, пълномощникът на ответника излага и обстоятелството, че седалището на кантората на адвоката – процесуален представител на М.Н. е в Г.С. а производството по делото е разглеждано в Рг.РС.

С оглед дадените от въззивната инстанция задължителни указания и като взе предвид доводите, наведени в частната жалба (молба по чл.248 от ГПК) и отговора, както и данните по делото, съдът намира искането за изменение на решение №5820 от 01.11.2018 г. в частта му за разноските за допустимо и основателно, предвид следното:

Искането изхожда от процесуално легитимирано лице – молителката, Ч. процесуалния й представител.

То е депозирано в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК – срока за обжалване на решението. Решение №5820 от 01.11.2018 г. е съобщено и връчено на страните в открито съдебно заседание, проведено на 01.11.2018 г., а жалбата срещу него в частта му за разноските е изпратена по пощата на 08.11.2018 г. т.е. в 7-дневния срок за обжалване на решението, който е и срокът, в който може да бъде поискано изменение досежно разноските.

Депозирането на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, не е преклудирано и на основание чл.80 от ГПК, тъй като в хода на производството В.Н. представя списък на разноските (л.78 от делото).

Настоящият състав на Рг.РС намира искането за изменение на решението в частта за разноските и за основателно, поради допустимост и основателност на възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, е направено преди приключване на устните състезания по делото, поради което и разглеждането му е допустимо.

Възражението е и частично основателно. Съдът намира, че настоящето производство не се откроява с фактическа и правна сложност, обосноваваща възлагането в тежест на молителката на заплатения от ответника адвокатския хонорар, надвишаващ четирикратно минимално определения размер в чл.22 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сложността на настоящето производство е обичайната за дела по ЗЗСДН. Броят на откритите съдебни заседания, разпитаните свидетели и твърдените актове на домашно насилие (наведени от ответника като основание за фактическа и правна сложност на делото) не надвишават тези по други дела от същия вид и не обуславят трудност на делото, различна от обичайната. Ответниковият довод, основан на факта, че седалището на адвокатската кантора на пълномощника му е в Г.С. а производството се разглежда пред Рг.РС, е ирелевантен за възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Изборът на процесуален представител зависи изцяло от волята на страната, но когато мястото на дейност на този адвокат е извън съдебния район, в който се разглежда делото, това обстоятелство не може да обуславя завишаване на адвокатския хонорар и възлагането му в тежест на другата страна.

Предвид гореизложеното съдът счита, че следва да бъде намалено присъденото на ответника адвокатско възнаграждение, като молителката следва да бъде осъдена да заплати хонорар в размер на 600.00 лв., който размер е близък до нормативно установения минимум. Доколкото делото не е с ниска правна и фактическа сложност, съдът намира, че не следва да бъде намалявано възнаграждението и до минималния размер.

Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ решение №5820 от 01.11.2018 г., постановено по гр. дело №814 по описа за 2018 г. на Рг.РС, като намалява присъдените в полза на ответника разноски за заплащане на адвокатски хонорар за един адвокат от 1`800.00 лв. на 600.00 лв. и ОСЪЖДА В.Д.Н., ЕГН*, с А. Г.Р., о.Р., о.Б., У.„.Д.№1, А.7, .3, да заплати на М.П.Н., ЕГН*, с А. с.Д.Д., о.Р., о.Б. сумата от 600.00 лв., представляващи направени от ответника разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена Ч. Рг.РС до Бл.ОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия:…………………………………