Р Е Ш Е Н И Е    1851

 

Номер   1851

Година   15.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200565

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на „.П.Е. представлявано от управителя И.Д., подадена срещу НП №335383-F370474/30.04.2018 г., издадено от Зам. директора на ТД на Н-С., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС – „имуществена санкция” от 3`000.00 лв. затова, че при направена проверка на 20.01.2018 г. в 11.15 часа на търговски обект – фото студио, находящ се в г.Б., у.„Ц.С.”№61, стопанисван от „.П.Е., представлявано от управителя И.Д., е установено, че дневния оборот от монтираното в обекта и въведено в експлоатация ФУ, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, съгласно междинен финансов отчет от ФУ е в размер на 00.00 лв. Установена е фактическа касова наличност в касата на обекта, която е 72,80 лв. Така е констатирана разлика между фактическата касова наличност и наличността по документи в размер на 72,80 лв., която представлява промяна в касовата наличност във ФУ, която не е отразена чрез функцията „Служебно въведени” суми във ФУ. Така дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми, а нарушението води до неотразяване на приходи - нарушение по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми. Излагат се съображения, че АУАН не съдържа посочване на нарушените разпоредби, а от друга страна, че не е предявен и връчен на жалбоподателя. Излага се още, че посочените в НП като нарушени разпоредби са различни от тези в АУАН. Твърди се още, че нарушението не е извършено.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява. Процесуалният и представител – адвокат Р., излага съображения /включително в писмено становище/, подкрепящи доводите на жалбоподателя за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП. Сочи, че е налице непълнота на посочените факти, а именно липса на посочване, защо АНО приема, че е налице неотразяване на приходи. Така прави извод, че приетата правна квалификация е неправилна, включително и защото установената разлика в касовата наличност не е от неотразяване на приходи. Сочи, че това последно обстоятелство се установява от показанията на свидетеля Л., който сочи, че жалбоподателя не е укрил /продажба/покупка/, а е имало само касова наличност. В същото време свидетеля Е. установява, че обекта е отворил именно при започване на проверката, като на жалбоподателя не е дадена възможност да въведе сумата, която се е намирала в касата.

На последно място излага довод, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Аргументира се със съображения, че разликата в сумите не е висока, поради което и дори да се приеме, че има извършено деяние, същото е с ниска степен на обществена опасност.

Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява. Явява се процесуален представител – гл. юрисконсулт Ц.-З., която оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. С представено писмено становище главен юрисконсулт Митева пък навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че нарушението е доказано от събраните гласни и писмени доказателства, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че констатираната разлика в сумите води на извод, че се касае до нарушение, което води до неотразяване на приходи, поради което и размера на санкцията е правилно определен, доколкото е установено, че е налице разлика в касовата наличност и дневния финонсов отчет.

РП-Р. - редовно призована, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.01.2018 г. в 11.15 часа свидетелите Л.Л. и М.Д. – инспектори по приходите при ТД на Н-С., извършили проверка на търговски обект - фото студио, находящ се в г.Б., у.„Ц.С.”№61. От монтираното в обекта фискално устройство, технически изправно и функциониращо, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми свидетелите на АНО извадили междинен финансов отчет, от който установили, че дневния оборот е в размер на 00.00 лева, както и че обекта се стопанисва от „.П.Е. представлявано от управителя И.Д.. След това последният /управителя/, който се намирал в обекта на проверката извършил преброяване на фактическата касова наличност в присъствието на свидетелите на АНО, като изброил сумата от 168,20 лв., която описал в създадения от него документ – Опис на парите в касата. Така свидетелите констатирали промяна в касовата наличност /касова разлика/ в размер на 72,80 лв., която представлявала въвеждане на пари в касата, което не било отразено с точност до минута в момента на извършването, чрез функцията “служебно въведена сума”. След това, веднага на място свидетелите на АНО съставили КП.

На 23.01.2018 г. в ИРМ в град Р., свидетеля Л.Л., в присъствието на свидетеля М.Д., съставил на дружеството-жалбоподател в присъствието на неговия управител АУАН с бланков №F370474/23.01.2018 г. затова, че при направена проверка на 20.01.2018 г. в 11.15 часа на търговски обект фото студио, находящ се в г.Б., у.„Ц.С.”№61, стопанисван от „.П.Е. представлявано от управителя И.Д. е установено, че дневния оборот от монтираното в обекта и въведено в експлоатация ФУ, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, съгласно междинен финансов отчет от ФУ е в размер на 00.00 лв. Установена е фактическа касова наличност в касата на обекта, която е 72,80 лв. Така е констатирана разлика между фактическата касова наличност и наличността по документи в размер на 72,80 лв., която представлява промяна в касовата наличност във ФУ, която не е отразена чрез функцията „Служебно въведени” суми във ФУ. Така дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми, а нарушението води до неотразяване на приходи - нарушение по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. АУАН бил предявен и връчен на дружеството, чрез управителя му, след което в неустановен момент актосъставителя и свидетеля по него го подписали.

Въз основа на съставеният АУАН, било издадено и обжалваното НП №335383-F370474/30.04.2018 г., издадено от Зам. директора на ТД на Н-С., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС – „имуществена санкция” от 3`000.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателя на 29.06.2018 г., а е обжалвано на 05.07.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Л.Л., М.Д. и К.Е., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са последователни и логични, и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката. Тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на тези свидетели, същите не следва да бъдат обсъждани подробно. Следва да се отчете, че свидетелите не си спомнят отделни епизоди от проверката и съставянето на АУАН, но това е обяснимо с изтелкия период от време.

Твърденията на свидетелите Л.Л. и М.Д. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокол за извършена проверка. От показанията на първия се установява още, че АУАН е предявен и връчен на жалбоподателят чрез неговия управител.

Кредитираните от съда свидетелски показания на свидетелите Л.Л. и М.Д. оборват показанията на свидетеля К.Е., че обекта е отворен непосредствено преди проверката, като клиенти дори не са успели да влязат в него. Първите двама установяват, че когато са пристигнали при обекта, същия е бил отворен, а след като са влезли в него, са установили, че там са се намират възрастен мъж и дете, които веднага са го напуснали. Очевидно е при това положение, че показанията на свидетеля К.Е. са недостоверни. Ето защо съдът не кредитира показанията на същия изцяло.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Следва да се посочи, че съдът е дал ход на делото по същество на 28.11.2018 г., а на 27.12.2018 г. е прекратил производството по делото, защото е установил, че жалбата срещу НП е подадена извън срока. Това определение на съда е отменено от Бл.АС, който е приел, че жалбата е в срок. След това делото е върнато в Рг.РС на 26.03.2019 г.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът не приема доводите изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя. Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/ така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на втори свидетел от същото, както и в присъствието на законния представител на жалбоподателя, като след това е предявен и връчен на последния от същите свидетели. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията на единият от свидетелите на АНО. Правото на защита на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3 дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.193, ал.2 от ЗДДС. Съгласно последната – актовете за нарушение се съставят от органите по приходите. Именно такъв орган е актосъставителят, който е на длъжност инспектор по приходите при ТД на Н-С.. Посочената разпоредба пряко делегира правомощия на актосъставителя, поради което същия не се нуждае от допълнително оправомощаване.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.193, ал.2 от ЗДДС, във връзка със Заповед №ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на ИД на ИА Н., а именно от Зам. директора на ТД на Н-С..

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на ТД на Н-С..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта, като и в двата документа деянието е квалифицирано като такова по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Ето защо неоснователни са възраженията, че правната квалификация в АУАН и НП е различна.

Неоснователни са и твърденията свързани с неяснота на изпълнителното деяние на нарушението, описано в АУАН и НП. Този аргумент не се възприема от съда, поради следното:

Съдът счита, че обжалваното НП не е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, което води до отмяната му. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени датата и мястото на нарушението. Като дата на нарушението е посочена датата на проверката, когато същото е констатирано и датата е една и съща, както в АУАН, така и в НП. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна. Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, което кореспондира със санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, като и последната също е квалифицирана правилно, макар и да не е посочено на кое от двете основания в нея се налага наказанието. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е и правилно, а довода на жалбоподателя в обратна насока за неоснователен.

Отговорността по чл.83 от ЗАНН е обективна, т.е. налице е безвиновна отговорност. Достатъчно е само да бъде констатирано от съответните контролни органи извършването на адм. нарушение (в случая това е безспорно установено), за да бъде реализирана административно-наказателната отговорност на съответното лице, като му бъде наложена предвидената в закона имуществена санкция.

Съставът на административно-наказателна отговорност по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, санкционира лица, които нарушат реда и начина на отчитане на фискалните устройства. В разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18 са регламентирани два начина за регистриране на промяната на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, извън случаите на продажби. Тези два начина са алтернативни, изключват се един друг и са в зависимост от това дали фискалното устройство притежава или не притежава операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, т.е. този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава /поддържа/ такива функции. В ал.2 на чл.33 от Наредба №Н-18 е предвиден алтернативен ред за регистриране на промяната на касовата наличност в случаите, когато фискалните устройства не притежават операциите по ал.1, а именно - чрез отбелязване в книгата за дневните финансови отчети на всяка промяна на касовата наличност в момента на извършването й с точност до минута. Този алтернативен ред обаче е задължителен, само ако фискалното устройство не притежава операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

В НП от фактическа страна е описано, че деецът е осъществил първият от двата състава на нарушение. Изводът е законосъобразен.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В случая няма спор, че ФУ, което е технически изправно и функциониращо в процесния обект, стопанисван от жалбоподателя, притежава посочените операции. Няма спор също така, че при преброяването на наличните парични средства в касата е установена фактическа касова наличност от 72,80 лв., а разчетената касова наличност от осъществени продажби от монтираното в обекта фискално устройство е в размер на 00.00 лв. Така е налице промяна в касовата наличност в размер на 72,80 лв. Тази промяна, която представлява въвеждане на пари в касата, не е отразена като “служебно въведена сума”. Така е извършено нарушение на правилата за отчетност. Нарушени са изискванията за отразяване на изведени и въведени в касата суми, като това неотразяване е извършено във фискалното устройство. Макар и разполагащо с техническа възможност за отразяване на извеждане и въвеждане на суми, както се установи, установената по-висока реална наличност определя извод, че от страна на жалбоподателя е извършено действие по увеличаване на реалната наличност в касата на търговския обект. Тези действия на жалбоподателя по въвеждане на суми, без отразяването им по съответния ред е нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Тези действия на жалбоподателя обаче не са довело до неотразяване на проходи. Този извод се налага с оглед на обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че констатираната положителна разлика в касовата наличност се дължи на неотразяване на приходи, в какъвто смисъл са и показанията на актосъставителя и свидетеля на АНО. Обстоятелството кое лице от работниците или служителите на дружеството пък е извършило нарушението и поради каква друга причина сумата се е намирала в касата е ирелевантно за предмета на спора. Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана основателно и законосъобразно, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното НП. С оглед на така изложеното съдът приема за неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя за липса на доказателства за извършване на нарушението. По този начин безспорно е нарушен чл.33, ал.1 от Наредбата, една от целите на която е да осигури възможност за проследяване на паричния поток в търговския обект чрез създаване на правила за регистрация и отчетност на паричните средства.

С оглед на изложеното обжалваното НП е издадено при спазване на материалния закон.

Доколкото в случая е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружество, не следва да се обсъжда изобщо въпроса за вината. Субекта е определен правилно, доколкото няма спор, че именно едноличния търговец е стопанисвал обекта.

Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочената в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказания е извършил действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е адм. нарушение.

За извършеното адм. нарушение по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, законодателят е предвидил санкция в разпоредбата на чл.185, ал.1 и ал.2 ЗДДС, като санкцията е в зависимост от това дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, е предвидено, че се налагат санкциите по ал.1, а именно за юридически лица и имуществена санкция в размер от 500.00 до 2`000.00 лева.

След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, административно наказващият орган незаконосъобразно е наложил на жалбоподателя адм. наказание съгласно санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр.1 ЗДДС, вместо по чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 ЗДДС, според която извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500.00 до 2`000.00 лева, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Затова настоящата инстанция намира, че размерът на наложената от наказващия орган имуществена санкция следва да бъде изменен, като същата бъде намалена на 500.00 лева и наложена на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 ЗДДС. Прилагането на друга санкционна разпоредба, чрез налагане на по-леко наказание в случая не представлява излизане извън рамките на съдебния контрол и изземване функциите на административно наказващия орган. Съдът следва да съобрази, както приложимостта на разпоредбите на чл.185, ал.2 ЗДДС, вр. с чл.185, ал.1 ЗДДС, към която първата препраща, така и задължителните указания, дадени в ТР №3/10.05.2011 г. по т.д. №7/2010 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС, касаещи преценката по съществото на спора, включваща освен обосноваността и законосъобразността на акта и НП, така и квалификацията на установеното адм. нарушение, както и, че пълната отмяна на НП вместо изменението му чрез налагане на по-леко наказание, прилагайки привилегирована санкционна разпоредба, води до неравностойност на положението на нарушителя с това на други нарушители, по отношение на които наказващият орган е констатирал, че има основание да се наложи санкция при привилегирован състав.

В конкретния случай на търговеца-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, която е минималната, но налагана на осн. чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС, а не на осн. чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, а именно от 500.00 до 2`000.00 лева, която именно съответства на извършеното нарушение. С оглед на това, обжалваното НП следва да бъде изменено в частта относно основанието за налагане на санкцията, като се намали и размерът на наложената санкция от 3`000.00 лв. на 500.00 лева.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според цитираната дефиниция "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нормата на чл.28, б."а" от ЗАНН регламентира, че за маловажни случаи на адм. нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено адм. наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай – вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност. Предвид горните критерии и установените факти, въззивният съдебен състав приема, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, за определяне на извършеното адм. нарушение като маловажно. От събраните по делото доказателства не се формира извод, че нарушението извършено от жалбоподателя, е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение по чл.83 ЗАНН от съответния вид. Установената разлика между разчетната и фактическата наличност в касата е 72,80 лева. Касае се за нарушение с висока степен на обществена опасност, тъй като фактическите установявания, свързани с процесния казус, не указват на маловажност по смисъла на закона. Липсата на вредни последици не е самостоятелно основание, което да мотивира АНО или съда да приеме, че се касае за маловажен случай и да не наложи наказание в хипотезата на чл.28 ЗАНН. Със задължението за отбелязване на всяка промяна на касовата наличност на ФУ се създава възможност за контрол на наличните платежни средства в сейфа на ФУ. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение.

С оглед на така констатираното по-горе съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ НП №335383-F370474/30.04.2018 г., издадено от Зам. директора на ТД на Н-С., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС – „имуществена санкция” от 3`000.00 лв. затова, че при направена проверка на 20.01.2018 г. в 11.15 часа на търговски обект – фото студио, находящ се в г.Б., у.„Ц.С.”№61, стопанисван от „.П.Е. представлявано от управителя И.Д. е установено, че дневния оборот от монтираното в обекта и въведено в експлоатация ФУ, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, съгласно междинен финансов отчет от ФУ е в размер на 00.00 лв. Установена е фактическа касова наличност в касата на обекта, която е 72,80 лв. Така е констатирана разлика между фактическата касова наличност и наличността по документи в размер на 72,80 лв., която представлява промяна в касовата наличност във ФУ, която не е отразена чрез функцията „Служебно въведени” суми във ФУ. Така дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми, а нарушението води до неотразяване на приходи - нарушение по чл.33, ал.1 Наредба №Н-18/13.12.06 на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на имуществената санкция от чл.185, ал.2 от ЗДДС на чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 3`000.00 лева на 500.00 лева.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………………