Р Е Ш Е Н И Е    1934

 

Номер   1934

Година   19.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200164

по  описа  за

2019

година

 

ПРИЗНАВА обвиняемият К.Б.П., роден на 09.03.1997 г. в г.Р., от г.Р., У.„И.”№10, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН*, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 02.03.2018 г. около 23.00 часа пред и в питейно заведение - кафе „К.“, находящо се в центъра на с.Б., о.Р. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - пред заведението нанесъл удар с бокс в областта на дясна лицева част на К.Т.Г. от с.Б., о.Р., а в заведението, използвайки бокс с ръка нанесъл удари на С.С.М. от същото село, като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузии рани на челото, довело до разстройство за здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и нанесъл удари с бокс на С.Н.С. от същото село, като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на носа, довело до разстройство за здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и крещял, отправяйки обида и закана за посегателство спрямо живота на присъстващите в заведението: „А, некой каурин е станал, че ве изтрепа всичките“ - престъпление по чл.325, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК, във. вр. чл.325, ал.1 от НК, го освобождава от наказателна отговорност, като му налага адм. наказание „Глоба“ от 1`000.00 лева.

ОСЪЖДА обвиняемият К.Б.П. със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР-Б. сумата от 710,00 лева, представляващи разноски за експертизи.

Решението на съда подлежи на обжалване и протест от страните в 15-дневен срок, считано от днес пред ОС-Бл.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:....................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 07.05.2019 г.

към РЕШЕНИЕ №1934 от 19.04.2019 г.

по НАК.Д. №164 от 2019 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл.от НПК. Образувано е по внесено постановление от РП-Р., с което обвиняемият К.Б.П. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 от НК затова, че на 02.03.2018 г. около 23.00 часа пред и в питейно заведение - кафе „К.“, находящо се в центъра на с.Б., о.Р., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- пред заведението нанесъл удар с бокс в областта на дясна лицева част на К.Т.Г. от с.Б., о.Р., а в заведението, използвайки бокс с ръка нанесъл удари на С.С.М. от същото село, като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузии рани на челото, довело до разстройство за здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и нанесъл удари с бокс на С.Н.С. от същото село, като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на носа, довело до разстройство за здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и крещял, отправяйки обида и закана за посегателство спрямо живота на присъстващите в заведението: „А, некой каурин е станал, че ве изтрепа всичките“.

Представени са и доказателствени материали /ДП №111/2018 г., по описа на РУ„П”-Р./, които според прокуратурата установяват посочените обстоятелства.

Обвиняемият - редовно призован, се явява лично.

В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които излага, че на 02.03.2018 г. около 23.00 часа се намирал в заведение „К.“, находящо се в с.Б.. Тогава излязъл пред заведението, където с К.Т.Г. се опитал да удари И., но не успял, защото той /обвиняемия/ го изпреварил и го ударил /К.Т.Г./, при което същия му отвърнал.След това се върнали в заведението, където хората от масата на последния скочили срещу него /обвиняемия/, при което той в защита започнал да им нанася удари с юмруци. В хода на боя нанесъл удари с с метален бокс в лицето, както на К.Т.Г., така и на още двама. Към този момент бил изпил около 600 милилитра алкохол.След това започнал да ги псува на майка и да ги заплашва, че ще ги утрепе. Твърди, че каури казват на българите, като това за същите от ромския етнос не е обидна дума. Сочи, че постъпката му е грешна и повече няма да постъпва по този начин.

В хода на съдебното следствие, както и в последната си дума заявява, че няма какво повече да каже.

Прокурор Ч. поддържа обвинението срещу обвиняемият, както относно правната квалификация на деянието, така и относно фактическата обстановка, отразени в постановлението. Навежда довод, че с действията си обвиняемия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл чл.325, ал.1 от НК. Излага съображения, че са събрани достатъчно категорични доказателства – гласни, както и заключения по експертизи, свидетелстващи за извършване на деянието, предмет на обвинението. Пледира на обвиняемият да се наложи наказание към минимума, което да бъде съобразено със смекчаващите вината обстоятелства, включително и поведението на И.В.Е..

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

К.Б.П. е роден на 09.03.1997 г. в г.Р., от г.Р., У.„И.”№10, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЕГН*. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано наказание по адм. ред.

На 02.03.2018 г. вечерта сидетелите С.М., В.З., Г.В., К.Г., И.К., С.К., С.С., Б.Б., Б.Г., Д.Л., Я.Д. и Б.Т., се намирали в питейно заведение - кафе „К.“, находящо се в центъра на с.Б., о.Р.. На съседна маса седяли обвиняемия К.Б.П., свидетеля Б.Т., както и лицата И.С. и Д.С.. Около 23.00 часа първия от последните двама извикал К.Г. да излязат от заведението, за да си поговорят. След като сторили това, след тях излезли и обвиняемия, а след него и свидетеля Б.Т.. Отвън пред заведението И.С. се обърнал към К.Г. с думите „помниш ли как като малки ни биеше“, след което обвиняемият К.Б.П. нанесъл удар с бокс в областта на дясна лицева част на К.Т.Г.. Тогава К.Г. се върнал в заведението тичайки, като се разминал с Г.В. и И.К., които били тръгнали да излизат от него. След това К.Т.Г. отишъл при компанията си, следван от обвиняемия и И.С. и свидетеля Б.Т.. След като го настигнал, обвиняемият отново му нанесъл удар с бокс по тила, а след това последователно използвайки бокса, нанесъл с него удари на С.С.М., както и на С.Н.С.. Междувременно обвиняемият казал на присъстващите в заведението: „А, некой каурин е станал, че ве изтрепа всичките“. След това придружен от останалите роми си тръгнал.

Видно от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на вещото лице З.Т., в резултат на удар с твърд тъп предмет на С.С.М., били причинени две разкъсно-контузии рани на челото, а на С.Н.С. разкъсно-контузна рана на носа. По своята медикобиологична характеристика всяко едно от тези увреждания, представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Видно от съдебно-техническа експертиза /л.50 - л.63/, в изследваните обекти – 34 видеофайлове, не се установяват данни и информация относими към поставените въпроси. Снимковите кадри са с качество, което не позволява отграничаване на частни и общи признаци, характеризиращи заснетите лица.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни, веществени и писмени доказателства: обясненията на обвиняемия К.Б.П., показанията на свидетелите С.М., В.З., Г.В., К.Г., И.К., С.К., С.С., Б.Б., Б.Г., Д.Л., Я.Д. и Б.Т. /приобщени към доказателствата на основание чл.283 НПК, вр.чл.378, ал.2 НПК/, както и писмените доказателства и веществени такива - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, вр.чл.378, ал.2 НПК доказателства събрани в наказателното производство, както и заключението по съдебно - медицинска експертиза и съдебно-техническа експертизи.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства - факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено - фактическата обстановка, са събрани достатъчно доказателствени материали.

Принципно страните не спорят по обстоятелствата, свързани с присъствието на обвиняемия и свидетелите на инкриминираните място и време. Спорните обстоятелства по делото са свързани с твърдението на обвиняемия, че инцидента е провокиран от К.Т.Г., а не от него, както и, че след това, след като се върнали в заведението, хората от масата на същия скочили срещу него /обвиняемия/, при което той в защита започнал да им нанася удари с бокс.

На първо място съдът отхвърля обясненията на обвиняемия в тази им част, тъй като не се подкрепят от доказателствения материал.Съдът преценява обясненията му в тази им част като негова защитна теза, целяща оневиняването му. Чрез тях обвиняемият реализира правото си на защита и те са съобразени изцяло с възприетата от него защитна позиция по делото, обективирана в претенцията му да отрича вината си в извършването на инкриминираната престъпна деятелност.

Преценка на гласните доказателства с оглед тяхна последователност, логичност и в съвкупност с другите доказателства сочат, че в подкрепа на това твърдение на обвиняемия липсват каквито и да било други доказателства.

Съдът не дава вяра и игнорира като неубедителни и недостоверни обясненията на обвиняемия, относно това му твърдение, защото същите

се опровергават от показанията на свидетелите С.М., В.З., Г.В., К.Г., И.К., С.К., С.С., Б.Б., Б.Г., Д.Л., Я.Д.. Относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова противоречие с останалия доказателствен материал, който се възприема от съда. Всеки от тях възпроизвежда последователно, подробно, непротиворечиво и логично единствено факти и обстоятелства от действителността, лично възприети. Ето защо при изграждане на своите изводи съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели.

Всеки от свидетелите С.М., В.З., С.К., С.С., Б.Б., Б.Г. описва по какъв начин обвиняемият е влязъл в заведението, а след това последователно е нанесъл удари по пострадалите и с каква вещ.

На първо място съдът не констатира недобросъвестност на свидетеля К.Т.Г.. От показанията му, могат да се направят изводи относно основните факти на доказване, а именно времето на деянието, мястото, начина на извършване на същото и автора му.

Показанията на свидетелят К.Т.Г. са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетел – очевидец. Този свидетел дава подробни сведения за времето, мястото и механизма на извършване на инкриминираното деяние, които са залегнали при извеждане на посочената по-горе фактическа обстановка и които сведения в съществената за предмета на доказване част са еднопосочни, безпротиворечиви и логически издържани. Свидетеля К.Т.Г. добросъвестно, еднопосочно и последователно отразява събитията на 02.03.2018г. около 23.00 часа пред и в питейно заведение - кафе „К.“, находящо се в центъра на с.Б., от момента на възникване на инцидента, до неговото прекратяване, в обсега на които точно и ясно пресъздава обстановката на предизвикания от обвиняемия конфликт, разгърнал се в упражнено спрямо него и останалите пострадали от същия насилие, и описал механизма на причиненото на всеки от пострадалите от обвиняемия увреждане. Ето защо при изграждане на своите изводи съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К.Т.Г., в които описва как на 02.03.2018 г. вечерта се намирал в заведение - кафе „К.“, заедно със свидетелите С.С., В.З., Г.В., С.К., И.К., както и други лица. Спомня си, че в заведението имало и 4 роми, като около 23.00 часа И.С. го извикал отвън, за да си поговорят. След като същия излязъл, след него излязъл и обвиняемият. Там И.С. се обърнал към него с думите „помниш ли как като малки ни биеше“, след което обвиняемият му нанесъл удар с бокс по главата. Тогава К.Г. се върнал в заведението, като се разминал с Г.В. и И.К.. Тогава К.Т.Г. отишъл при компанията си. Малко след това към тях се приближил обвиняемият, който нанесъл удар с бокс в главата на С.С., който бил станал, за да го попита какво става. След това му нанесъл още два удара. След това обвиняемият ударил два пъти и С.М., който се бил изправил.След това обвиняемият се обърнал към присъстващите с думите „А, некой каурин е станал, че ве изтрепа всичките“, след което си тръгнал.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К.Т.Г. за посочените факти, защото последователно и без противоречия е изложил личните си възприятия относно фактите и обстоятелствата, на които е бил свидетел.Съдът оценява като верни и правдиви и показанията на свидетеля К.Т.Г., и защото кореспондират с тези на свидетелите С.М., В.З., С.К., С.С., Б.Б., Б.Г. в съществените за предмета на доказване части относно това, че действително е възникнал инцидент между обвиняемия и него и по този повод се е прибрал веднага в заведението, както е имало ескалация на напрежението, изразила се в нанасяне на удари от обвиняемия и по други лица. Така са налице взаимно допълващи се гласни доказателствени средства относно причината за конфликта и неговата развръзка.

Всеки от свидетелите С.М., В.З., С.К., С.С., Б.Б., Б.Г. очертава лицето, взело участие в деянието и действията му.

Свидетеля С.М. си спомня, че една вечер през м.03.2018 г. се намирали в заведение - кафе „К.“, със С.С., К.Г., В.З., И.К. и други. В заведението имало и роми, но около 23.00 часа от тях останали само четирима души. От тях познавал само двама И.С. и Д.С.. Тогава първия от двамата извикал К.Т.Г. отвън, за да си поговорят. След като същия излязъл, се върнал след около 5 минути, а след него вървели трима роми. Малко след това обвиняемият тръгнал да бие К.Г., при което той /С.М./ застанал между тях, за да ги разтърве. В този момент обвиняемият му нанесъл удар в лицето с бокс. Веднага след това нанесъл удар с бокса и по лицето на С.С.. Междувременно последния, той /С.М./ и К.Г. получили удари и от още двама роми.

Показанията на К.Г. се подкрепят и от тези на свидетеля С.С., който установява в показанията си, че една вечер през м.03.2018 г. се намирали в заведение - кафе „К.“, с К.Г., В.З., И.К. и други. В заведението имало и роми. Около 23.00 часа И.С. и К.Т.Г. излезли отвън, за да си поговорят. Малко след това последният се върнал тичайки, а след него тичали и ромите. След това обвиняемият нанесъл удар с бокс по К.Г., а след това по С.М. и по него /С.С./. Междувременно обвиняемият викал „кой е българин да не става от масата, че ве утрепа“.

Относно показанията на свидетелите – пострадали лица все пак следва да се има предвид, че за пострадалото лице не съществува забрана да депозира свидетелски показания. Вярно е обаче, че същите, подобно на обясненията на подсъдимия, следва да бъдат ценени внимателно от решаващия състав при преценка за корелацията им с останалите доказателствени източници. Настоящият състав, намира, че не съществува основание да изключи така депозираните показания на пострадалите лица в кредитираната им част от доказателствената основа, върху която изгражда своите изводи и да отрече достоверността им, само поради факта, че същите до известна степен са заинтересовани от изхода на процеса.

Не е оснавание да не се дава вяра и на показанията на свидетеля В.З., който си спомня, че на 02.03.2018 г. около 23.00 часа се намирали в заведение - кафе „К.“, със С.С., К.Г., Г.В., С.К., И.К. и други. В заведението имало и 4 роми, като около 23.00 часа един от тях извикал К.Т.Г. отвън, за да си поговорят. След като същия излязъл, последван от трима роми, отвън пред заведението видял, че един от последните трима удря К.Г.. След това последния се върнал в заведението, последван от ромите. Тогава К.Т.Г. отишъл при Д.С., като му казал да предупреди обвиняемия, защото отвън го е ударил.Тогава обвиняемият нанесъл удар с бокс в тила на К.Т.Г.. Тогава С.С. станал, за да ги разбрани, при което обвиняемият му нанесъл удар с бокс в областта на лицето. Тогава обвиняемият отново се опитал да удари К.Г., при което С.М. застанал между тях, за да ги разтърве, но и той получил удар с бокс в лицето от обвиняемия. Тогава Д.С. отишъл при обвиняемия, а той започнал да псува. След това ромите си тръгнали.

Еднопосочно и без съществени противоречия възпроизвеждат спомените си за случилото се и свидетелите С.К., Б.Б. и Я.Д.. Всеки от тях установява, че се е намирал на инкриминираното място, заедно с другите свидетели, като отново всеки от тях е видял, че вътре в заведението обвиняемият нанася удари последователно и по тримата пострадали.

В подкрепа на извода за извършване на престъпното деяние от обвиняемия се явяват не само показанията на К.Г. и останалите посочени по-горе свидетели /вече обсъдени/, но и тези на Г.В. и И.К., които си спомнят, че една вечер през м.03.2018 г. се намирали в заведение - кафе „К.“, със С.С., К.Г., В.З., И.К. и други. В заведението имало и 4 роми, като около 23.00 часа И.С. извикал К.Т.Г. отвън, за да си поговорят. След като същия излязъл, след него излезли и двама роми. Тогава от заведението излезли и Г.В. и И.К., като на входа му се разминали с К.Г., който влизал на вътре, а след него вървели ромите. Когато двамата излезли отвън, видели през стъклата на заведението, че обвиняемият удря К.Г., а след това удря и С.С., както и С.М..

На следващо място съдът не констатира недобросъвестност на свидетелите Б.Г. и Д.Л.. От показанията на двамата, могат да се направят изводи относно основните факти на доказване, а именно времето на деянието, мястото, начина на извършване на същото и автора му. Б.Г. е пушил цигара отвън, а когато се върнал видял обвиняемия да удря К.Г.. Свидетеля Д.Л. пък бил до тоалетната, а след като се върнал видял обвиняемия да удря С.М..

Съдът кредитира и показанията на Б.Т.. Същият е бил в заведението с останалите трима роми. Установява, че И.С. излязъл с обвиняемия и К.Т.Г. да си говорят, а той ги последвал. След това К.Т.Г. се върнал в заведението, където станал бой. Този свидетел е заинтересован от изхода на делото, като по тези очевидни причини не дава подробности за боя и участниците в него.

Що се касае до обясненията на обвиняемия в останалата им некоментирана до този момент част същите, следва да се кредитират изцяло, доколкото се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът счита, че не следва да ги обсъжда подробно, защото са непротиворечиви.

Съдът не поставя под съмнение процесуалната годност и на приложените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира същите, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От съществено значение за формирането на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция се явяват както медицинските свидетелства на пострадалите, така и други писмени доказателства.

Настоящата инстанция не намира противоречия в изготвените и приети като доказателства по делото писмени медицински документи вр. с уврежданията на пострадалите. Посредством медицинско свидетелство се установява, че пострадалият С.Н.С. е диагностициран с с разкъсно-контузна рана на носа. Удостовереното от медика в медицинското свидетелство, възпроизвеждат изявления на пострадалия. Този писмен документ, представлява производен доказателствен източник /вторично доказателство, по отношение на съобщеното от пострадалия пред прегледалия го лекар/, който кореспондира с преките показания на пострадалия, относно начина на причиняване на телесната повреда. В това медицинско свидетелство е отразено, че пострадалия е посочил, че му е бил нанасен побой. Така съобщеното от пострадалия при прегледа кореспондира със съобщеното от него при разпита му в хода на досъдебното производство, и които показания са прочетени в хода на съдебното следствие. От приетото свидетелство за съдимост се установява, че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. От удостоверение за съпруга и родствени връзки, както и декларация се установява, че обвиняемият има едно дете и е в тежко материално положение.

Настоящата инстанция кредитира и останалите събрани по делото, но необсъдени поотделно по-горе писмени доказателства. Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира за ненужно подробното им обсъждане. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

След направения самостоятелен анализ на приета по делото СМЕ, ценена внимателно при съпоставка с останалите доказателствени източници, съдът намира, че се явява доказано повдигнатото обвинение на обвиняемия - нанесени удари с бокс в областта на главата на С.С.М., за наличието на които не се спори между страните. Съдът счита за професионално и обективно изготвено всяко от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, като ползва същите при изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото. Същата е обективна, постановени от лице с необходимите знания в своята област, не е оспорена от страните и е приета без възражения от тях. Експертното заключение на вещото лице се основава на обоснован научен анализ на относимите по делото факти и обстоятелства, за установяването на които е доказано, че са необходими специални знания от областта на науката. Същото доказва конкретните увреждания на всеки от двамата пострадали, механизма и начина на причиняване, съвпадащ с показанията на част от свидетелите, както и вида на телесните повреди. Вещото лице е категорично, че тези травматични увреждания се дължат на удар с или върху твърди тъпи предмети. От заключението на вещото лице, се установява по безспорен начин, че на пострадалите лица са причинени увреждания, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, които увреждания по своите медико - биологични признаци, представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,

Съдът кредитира и заключението по съдебно-техническата експертиза, като не ползва същото при изясняване на фактическата обстановка и правните си изводи по делото, защото вещото лице не е отговорило на поставените въпроси поради невъзможност, тай като снимковите кадри са с качество, което не позволява отграничаване на частни и общи признаци, характеризиращи заснетите лица.

Съдът кредитира и веществените доказателства – файлове.

Така от анализа на всички доказателства безспорно се установява както фактическата обстановка при извършване на деянието, така и авторството, като обвиняемият е негов извършител.

Съгласно разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК, основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство са непристойни действия. Чрез тези непристойни действия, деецът следва да демонстрира грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото, при това хулиганство е налице само тогава, когато двата признака са налице - когато чрез действията си е изразил брутална демонстрация против обществения ред и е нарушил важни държавни, обществени и лични интереси, като едновременно с това, чрез действията си деецът е изразил висока степен на неуважение към личността. Следва да се отбележи още, че от субективна страна деецът трябва да съзнава всички признаци на състава, тоест необходимо е деецът с действията си да е целял или да е допускал грубо нарушение на обществени ред и да изрази явно неуважение към обществото.

В конкретния случай, с оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се установи по несъмнен начин, че обвиняемият К.Б.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, като на 02.03.2018г. около 23.00 часа пред и в питейно заведение - кафе „К.“, находящо се в центъра на с.Б., о.Р., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - пред заведението нанесъл удар с бокс в областта на дясна лицева част на К.Т.Г. от с.Б., о.Р., а в заведението, използвайки бокс с ръка нанесъл удари на С.С.М. от същото село, като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузии рани на челото, довело до разстройство за здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и нанесъл удари с бокс на С.Н.С. от същото село, като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на носа, довело до разстройство за здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и крещял, отправяйки обида и закана за посегателство спрямо живота на присъстващите в заведението: „А, некой каурин е станал, че ве изтрепа всичките“.

Деянието е извършено на публично място, в заведение, пред множество лица. Всяко едно от посочените телесни увреждания съставляват по медицински критерий лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. От обективна страна е налице пряка причинна връзка между поведението на обвиняемия и настъпилия противоправен резултат. Тези негови действия са пряк израз на несъобразяване с това, че е на публично място, където има хора. При извършване на инкриминираната хулиганска проява подсъдимият е бил воден от желанието да постигне друг, пряко целен резултат като в рамките на един и същ причинно-следствен процес е осъществил два резултата: пряко целеният и допълнително настъпилият. Пряко целеният - да накаже К.Г. за поведение в миналото му, но предприемайки действия за постигането на тази цел, имащи за резултат нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото. Същият се държал агресивно, отправил закана към присъстващите, нанесъл удари с бокс по пострадалите, съзнавайки, че по този начин накърнява установените норми за добро поведение в обществото и съгласявайки се с настъпването на този противоправен резултат, целейки директно да постигне основната си цел – наказване на К.Г.. Макар действията и думите на обвиняемия да са били насочени преди всичко към В.К.Г., неговата цел не е била грубото нарушаване на обществения ред и изразяването на явно неуважение към обществото, но той е допускал, че чрез своето поведение ще предизвика тези общественоопасни последици и се е съгласявал с тях. Следователно, от субективна страна не е бил налице пряк, а евентуален умисъл у обвиняемия. С това безспорно е осъществен състава на престъплението - хулиганство.

Разликата между престъплението по чл.325, ал.1 от НК и дребното хулиганство по УБДХ е в степента на обществената опасност, която в случая е висока.

Непосредствено преди и по време на инцидента пострадалия К.Г. не е имал предизвикателно поведение спрямо обвиняемия, включително и останалите от компанията му. Така не може да се приеме и, че обвиняемият е бил в състояние на афект. Под силно раздразнение /афект/ следва да се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях /в този смисъл Постановление №2/1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление №7/1987 г. на Пленума на ВС/.

На второ място, от доказателствата по делото безспорно се установява, че субект на престъплението по чл.325, ал.1 от НК е К.Б.П., което се потвърждава отново от писмените доказателства и показанията на свидетелите.

За да е налице извършването на престъплението, към което е привлечен обвиняемия, в предмета на доказването му влиза установяването на неговия пряк или евентуален умисъл.Този елемент от субективната страна на престъплението не може да се предполага, а се нуждае от потвърждаване чрез поведението на обвиняемия. Преценката на всички факти и обстоятелства, които са установени по делото и които всъщност сочат безспорно, че обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици без пряко да е целял настъпването им, обяснява обвинителната теза от нейната субективна страна. Конкретният акт на престъпна проява на обвиняемият, обективира отношението му към деянието, т.е. неговата интелектуална и волева насоченост. Предприемайки инкриминираните действия обвиняемия е съзнавал, че същите представляват грубо нарушение на обществения ред и без пряко да е целял да изрази явно неуважение към обществения ред, ги е осъществил.Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при евентуален умисъл.

Причини и мотиви за извършеното престъпление - ниска правна култура.

При гореизложеното, съдът намира, че обвиняемият К.Б.П., следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието съдът е счел, че са налице основанията на чл.78а НК, за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.325, ал.1 от НК, с налагането на адм. наказание, защото извършеното от него престъпление се наказва с лишаване от свобода до две години, същото е извършено умишлено, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Обществената опасност на конкретното деяние, е в рамките на характерната за тези видове престъпления.

При индивидуализация на наказанието на обвиняемият К.Б.П. съдът обсъди като смекчаващи отговорността обстоятелства тежкото му материално положение, както и факта, че има две деца, за които се грижи. Това, че е осъзнал вината си. Отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете обстоятелството, че са причинени телесни повреди на повече от едно лице. При горните констатации, съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи адм. наказание "Глоба” от 1`000.00 лева. Размера на наказанието се наложи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Обвиняемия беше осъден на основание чл.190, ал.2 от НПК, да заплати на на ОД на МВР-Б. сума от 710,00 лв., представляващи разноски за експертизи.

Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за изграждане у обвиняемият на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

07.05.2019 г.

Районен съдия: …..................................................