Р Е Ш Е Н И Е    2023

 

Номер   2023

Година   25.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200095

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на И.С.П., подадена срещу НП №1./22.11.2018 г., издадено от н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба от 100.00 лв. за това, че на 27.10.2018 г., около 16.50 часа по “, в района на бензиностанция „Л.“ в г.Б. управлява мотоциклет „Я.“ собственост на Г.Д.К., без да притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство - нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално-правни норми. Излагат се съображения, че нарушението не е извършено. Твърди се, че жалбоподателят не е управлявал ПС, а автомобил, на който е било прикачено ремарке, на което пък е бил транспортиран мотоциклета. След това същият е разтоварил мотоциклета чрез бутане без да привежда двигателя му в движение, на паркинга на бензиностанцията, която не е път, отворен за обществено ползване. Сочи още, че въпросното МПС е с кубатура 50 см., ето защо, за него не се изисква водачът му да притежава категория „А“.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът - редовно призован, не се явява представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.10.2018 г., около 16.40 часа свидетелите М.М. и А.К., служители в РУ„П“–Б., били изпратени по сигнал на “ в г.Б., за където имало сигнал, че лица управляват мотоциклети, които са без монтирани рег. табели. Малко след това около 16.40 часа, двамата пристигнали на мястото със служебния си автомобил, като забелязали, че две лица управлявайки мотоциклети по “, влизат с тях на паркинга на бензиностанция „Л.“, изградена до същата улица и паркират до монтираните там бензиноколонки. Тогава полицейските служители с автомобила си също влезли на територията на бензиностанцията при което след като единият от водачите на двата мотоциклета ги видял привел в движение ПС, след което потеглил и избягал.Вторият от тях не успял да го приведе в движение, като свидетелите М.М. и А.К. успели да отидат при него. След като същият им представил лични документи, установили, че това е жалбоподателя И.С.П. Същият им представил свидетелство за У. на МПС, което обаче не било валидно за категорията, към която спадало управляваното от него МПС, а именно мотоциклет „Я.“. Известно време след това на мястото при тримата пристигнал собственика на ПС, а именно лицето Г.Д.К.в, който им представил фактура за закупуване от него на същото. След като свидетелите сравнили данните от фактурата с номера на рамата на мотоциклета, установили, че съвпадат. Веднага след това свидетелят М.М., в присъствието и на свидетеля А.К., съставил на жалбоподателя в негово присъствие АУАН с бланков № 618015/27.10.2018 г. за това, че на 27.10.2018 г., около 16.50 часа по “ в г.Б., в района на бензиностанция „Л.“ управлява мотоциклет „Я.“ собственост на Г.Д.К., без да притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него ПС - нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП. След това АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя от свидетелите, като същия го подписал.

На основание АУАН било издадено НП №1./22.11.2018 г., издадено от Н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба от 100.00 лв. за това, че на 27.10.2018 г., около 16.50 часа по у.„П.Е.“ в г.Б., в района на бензиностанция „Л.“ управлява мотоциклет „Я.“ собственост на Г.Д.К., без да притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство - нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП.

Видно от Справка за нарушител жалбоподателя притежава СУМПС за категории В, М, С, СЕ, АМ, ТКТ, ВЕ.

НП е връчено на жалбоподателят на 08.01.2019 г., а е обжалвано на 11.01.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите М.М. и А.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите М.М. и А.К., разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях. И двамата в хронологична последователност дават сведения не само относно фактите свързани с извършената проверка, но и за съставянето на акта, а след това и неговото предявяване и връчване. И двамата са категорични, че АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя. Следва да се отчете и, че твърденията на свидетелите М.М. и А.К. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение и в съставения АУАН. Ето защо тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен, за което свидетелстват и двамата свидетеля. Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. На лист 7 е депозирана заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с която Министъра на МВР е оправомощил конкретния Н-к на РУ при О. на обслужващата територия да издава НП вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, а „младши автоконтролъори” да съставят АУАН по този закон, за което същият има законово основание по арг. от чл.189, ал.12 от ЗДвП.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РУ-Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описани точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. Мястото на нарушението е именно това, където е било осъществена проверката. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП.

Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в съдебното производство, безспорно сочат, че е налице и доказано по безспорен начин административното нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от жалбоподателя. Съставомерността на деянието е установена по безспорен начин.

С описаните в НП действия жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП, за което е санкциониран с налагане на глоба в размер на 100.00 лв. Тази разпоредба съдържа хипотеза и диспозиция като предписва определено правило за поведение. Според разпоредбите на чл.150 във вр. с чл.150а, ал.1 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че качеството "правоспособен водач" се удостоверява от притежанието на валидно свидетелство за У. на моторно превозно средство.

В настоящият случай, безспорно се установяват релеватните факти, а именно, че мотоциклета е бил управляван от жалбоподателя, т. е., че е имал качеството на водач на МПС, както и, че е бил неправоспособен такъв за категорията, към която спада управляваният от него мотоциклет - категория "А". Видно от показанията на свидетелите и от справка за нарушител, към датата на деянието жалбоподателят не е притежавал валидно свидетелство за У. на моторно превозно средство за категория "А", а само СУМПС за категории В, М, С, СЕ, АМ, ТКТ, ВЕ. Този факт е безспорно установен, като не се оспорва и от самия жалбоподател.

При така установените факти, следва да се приеме за безспорно установено, че към датата на деянието жалбоподателят не е разполагал със свидетелство за У. на МПС за категория "А", което обосновава извода, че същият е бил неправоспособен водач. Така съдът счете, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението чл.150а, ал.1 от ЗДвП от обективна и субективна страна и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Нарушението е формално, на просто извършване. С управлението на моторно превозно средство без СУМПС за категорията, за която се отнася управляваното от него превозно средство, същото е довършено. При това не е необходимо настъпването на съставомерни вредни последици.

От субективна страна, доколкото жалбоподателят е съзнавал, че управлява мотоциклет без да притежава СУМПС за категория "А", то той е действал при форма на вината пряк умисъл.

Органът е квалифицирал деянието като нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, което кореспондира с посочената от него санкционна норма. Съгласно чл.177, ал.1, т. 2 от ЗДвП наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4, или след като свидетелството му за У. на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирано в размер 100 лв, т.е. минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, макар АНО да не е посочил каквито и да е мотиви. В тежест на административно-наказващия орган е да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният размер на наложената санкция. В настоящия случай това не е сторено. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието е санкционирането да се извършва при отчитане особеностите на всяко адм. нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се отграничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същото не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за адм. санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС №1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №1./22.11.2018 г., издадено от Н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.177, ал.1, т. 2 от ЗДвП - глоба от 100.00 лв. за това, че на 27.10.2018 г., около 16.50 часа по у.„П.Е.“ в г.Б., в района на бензиностанция „Л.“ управлява мотоциклет „Я.“ собственост на Г.Д.К., без да притежава свидетелство за У., валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство - нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ….......................................................