Р Е Ш Е Н И Е    2024

 

Номер   2024

Година   25.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200738

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на  „.х.”Е. представлявано от управителя Й.К., подадена срещу НП №К-0./02.08.2018 г., издадено от Директора на РД за областите С. С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.206, ал.1, вр. чл.114, т.1 ЗТ, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 1`500.00 лв. за това, че при направена проверка на 20.02.2018 г. в обект – ресторант „Л.Ф.” в хотелски комплекс „П.г.“, находящ се в г.Р., местност “Б.-Ц.”, стопанисван от „.х.”Е. представлявано от управителя Й.К. е установено, че се предоставят туристически услуги в туристически обект, като не е представено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или удостоверение за обекта - нарушение по чл.114, т.1 ЗТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. В подкрепа на същите се излагат съображения, че описаното в НП нарушение не е извършено.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява представител.

Представлява се от процесуален представител - адвокат К., която в съдебно заседание и в писмено становище поддържа жалбата, като излага нови съображения. Сочи, че АУАН не е връчен на жалбоподателя, а при описение на нарушението липсва посочване на датата на извършване на същото.

За административно-наказващия орган - редовно призован, не се явява представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.02.2018 г. около 12.00 часа свидетелката Г.Г. и нейн колега, в качеството си на служители при К., извършили проверка в обект - ресторант „Л.Ф.” в хотелски комплекс „П.г.“, находящ се в г.Р., местност “Б.-Ц.”. Двамата установили, че същият работи, а от фискален бон от монтирано в него ФУ, представен им служител на „.х.”Е. представлявано от управителя Й.К., констатирали, че ресторанта се стопанисва от същото това дружество. В хода на проверката на свидетелката Г.Г. и колегата и било предоставено удостоверение, че обекта е с категория 4 звезди, което било с изтекъл срок на валидност. Тогава свидетелката Г.Г. и колегата и съставили Констативен протокол.

В последствие в офиса на К. в г.Б., след като не се явил законен или договорно упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, което било надлежно поканено, свидетелката Г.Г., в присъствието и на свидетелят Н.Р., съставила на същото АУАН с бланков №К-0./18.05.2018 г., затова че при направена проверка на 20.02.2018 г. в обект – ресторант „Л.Ф.” в хотелски комплекс „П.г.“, находящ се в г.Р., местност “Б.-Ц.”, стопанисван от „.х.”Е. представлявано от управителя Й.К. е установено, че се предоставят туристически услуги в туристически обект, като не е представено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или удостоверение за обекта - нарушение по чл.114, т.1 ЗТ. След това на 18.06.2018 г. АУАН бил предявен и връчен на дружеството-жалбоподател, чрез упълномощен представител.

Въз основа на АУАН е издадено НП №К-0./02.08.2018 г., издадено от Директора на РД за областите С. С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.206, ал.1, вр. чл.114, т.1 ЗТ, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 1`500.00 лв.

НП е връчено на 01.10.2018 г., а е обжалвано на 04.10.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Г.Г., Н.Р., Г.Б. и Е.П., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, както и обстоятелствата по съставяне на акта. Твърденията на свидетелката Г.Г. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокол за извършена проверка.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни и показанията на свидетелите Г.Б. и Е.П., доколкото са непротиворечиви и взаимно се допълват. От показанията им се установява, че АУАН е връчен на дружеството чрез пълномощник.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването.

Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя.  Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му /респективно връчването/, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на друг свидетел, макар и в отсъствие на представител на жалбоподателя, като след това е предявен и връчен на последния. Това последно обстоятелство е отразено в акта и се установяват безспорно и от показанията на свидетелите Г.Б. и Е.П.. След съставянето на АУАН, той е връчен на правоимащо лице /пълномощник, който е бил надлежно упълномощен/, доколкото по делото е налице изрично пълномощно, по силата на което получателят на акта може да представлява въззивника пред всички административни органи, включително КЗП. Правото на З. на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3 дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН.

В Глава ХVІІ "Административно-наказателни разпоредби" на ЗТ, в чл.232, ал.1 и ал.2 е установена компетентността на издателите на АУАН и на НП при допуснати нарушения на ЗТ, без да е направено разграничаване в компетентността при отделните нарушения. Компетентността за съставянето на АУАН и издаване на НП за органите на КЗП е уредена в чл.175, ал.1 и ал.2 от ЗТ. Така по силата на тези разпоредби КЗП упражнява общ контрол за спазване на закона и издадените въз основа на него нормативни актове.

В настоящия случай АУАН е съставен от оправомощено от председателя на КЗП лице /Заповед №337ЛС/20.04.2016 г. – стр.31/, а НП е издадено от орган с делегирани правомощия, съгласно регламента на чл.232, ал.2 от ЗТ - НП се издават от министъра на Т., председателя на КЗП, председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината или от оправомощени от тях длъжностни лица. На лист 30 е депозирана заповед №891/12.10.2016 г., с която Председателя на К. е оправомощил конкретния Директора на РД за областите С. С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП да издава НП във връзка със съставени актове за извършени нарушения от ЗТ.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на РД за областите С. С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

На следващо място съдът констатира, че НП не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, досежно неговото съдържание.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа НП са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на адм. нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни изисквания представлява съществено нарушение на процесуални правила и самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като обективно ограничава правото на З. на нарушителя и по-специално – възможността му да организира защитата си съобразно възприетите от наказващия орган като пораждащи отговорността му факти. Това се отнася и при несъответствието между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.

В настоящия случай, както АУАН, така и НП не съдържат всички изискуеми от закона реквизити за описаното нарушение по чл.114, т.1 ЗТ. Както АУАН така и НП съдържат конкретни фактически обстоятелства на извършено нарушение, което не е описано с необходимата пълнота, и което не отразява признаците от състава на нарушението по чл.114, т.1 ЗТ. Съобразно разпоредбата на чл.114, т.1 ЗТ, която установява основния състав на нарушение: лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.т. 1-3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Установява се, че ангажирането на отговорността на въззивния жалбоподател от правна страна е обосновано с допуснато нарушение именно на разпоредбата на чл.114, т.1 ЗТ. От фактическа страна обаче повдигнатото на жалбоподателя адм. обвинение се основава на това, че жалбоподателят не е представил временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или удостоверение за обекта. Ето защо така направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Така не става ясно дали наказанието е наложено за това, че жалбоподателят е извършвал дейност в некатегоризиран туристически обект, или за това, че не е представил посочените писмени документи, всяко от които е отделно деяние. Посочените в АУАН и НП факти не се отнасят до съставомерните признаци на нарушението по чл.114, т.1 от ЗТ.

При това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви, доколкото прави абсолютна неясна волята на АНО, защо е наложил определеното наказание. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон.

Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила за реализация на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, както и неправилно приложение на материалния закон, и е довело до недопустимо накърняване на процесуалните права на същия. Неспособността на жалбоподателя да разбере за какво е привлечен да отговаря е засегнало правото му на З. и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно само на това основание.

За пълнота следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя, че не е посочена датата на извършване на нарушението, е неоснователно. Очевидно е, че тази дата е датата на извършване на проверката.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, следното.

Основателни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото основателно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.  Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП. 

Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството адм. нарушение от страна на жалбоподателя не беше доказано. При фактическата установеност извършеното от жалбоподателя нарушение е несъставомерно, и не осъществява фактическия състав на визираната в НП законова норма. Осъщественото деяние не съдържа признаците на адм. нарушение на туристическото законодателство в частта му за спазване режима за категоризация на обекта при осъществяване на процесната туристическа дейност. Извършеното деяние не е основание за реализирането на административно-наказателна отговорност, като по делото не съществува спор относно административно-наказателно отговорното лице.

Съгласно чл.111, ал.1 от ЗТ, хотелиерство или ресторантьорство на територията на Р.Б. се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти, като според чл.114, т.1 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.т. 1-3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Видно от изложеното в КП и от показанията на свидетеля посетил обекта, в същият са се предлагали напитки и кухненска продукция. Обекта е разполагал с 50 места и е работел с клиенти. Така по безсъмнен и категоричен начин се установява, че процесният обект има характеристиката на туристически обект по см. на чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ, доколкото е заведение за хранене и развлечения – ресторант. Обекта пък от своя страна е бил стопанисван от дружеството-жалбоподател. За собственика стопанисвайки обект, който е туристически по смисъла на ЗТ и в който се предлагат туристически услуги – за търговеца е възникнало задължението същия да бъде категоризиран.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният обект не попада и сред изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.120 от ЗТ. В цитираната разпоредба изчерпателно са изброени обектите, които не подлежат на категоризиране по ЗТ, като в т.2 е посочено, че такива са и заведенията за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане, или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти. По делото не са налице доказателства, сочещи, че обектът отговаря на изискванията на чл.120, т.2 от ЗТ. Напротив, от Констативен протокол, фактическите констатации в който не са опровергани от жалбоподателя, се установява, че заведението разполага с 50 места.

Така е безспорно устаоновено, че в деня на проверката жалбоподателят е осъществявал дейност в некатегоризиран туристически обект. Нарушението за което на жалбоподателя е наложено наказание обаче, не е за такова деяние, а за това, че в деня на проверката, в заведението е нямало и не е било представено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта. В този смисъл съдът счита, че не е налице осъществено адм. нарушение по чл.114, т.1 от ЗТ, тъй като посоченото от фактическа страна като нарушение в АУАН и НП, не съответства на хипотезата и диспозицията на тази материално-правна норма. Това от една страна сочи на нарушение на изискванията за съдържание на АУАН и НП, което е съществено такова, доколкото ограничава правото на З. на наказаното лице, а от друга страна обуславя и извод за недоказаност на твърдяното нарушение не само от обективна, но и от субективна страна. Предвид санкционния характер на производството, описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката. Описаното в АУАН и в НП деяние не се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че не са налице елементите от състава на административното нарушение, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице. Ето защо административният орган неправилно и незаконосъобразно е приел, че следва да се ангажира отговорността на субекта, който осъществява дейност в обекта, поради което и издаденото НП е неправилно.

Липсата на установеност на нарушението, не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на противоправното деяние от обективна страна.

По гореизложените съображения, съдът счита, че жалбата е основателна, поради което,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №К-0./02.08.2018 г., издадено от Директора на РД за областите С. С., К., П. и Б. към ГД“КП” при КЗП, с което на жалбоподателя на основание чл.206, ал.1ь вр. чл.114, т.1 ЗТ, е наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 1`500.00 лв. за това, че при направена проверка на 20.02.2018 г. в обект – ресторант „Л.Ф.” в хотелски комплекс „П.г.“, находящ се в г.Р., местност “Б.-Ц.”, стопанисван от „.х.”Е. представлявано от управителя Й.К. е установено, че се предоставят туристически услуги в туристически обект, като не е представено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или удостоверение за обекта - нарушение по чл.114, т.1 ЗТ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ….............................................