Р Е Ш Е Н И Е    2066

 

Номер   2066

Година   30.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20181240200748

по  описа  за

2018

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на С.А.Ш., подадена срещу НП №1-98/29.11.2016 г. издадено от Н-к отдел „Р.к.-З.Б.“ към ГД„Р.к.”, с което на жалбоподателят на основание чл.64 от ЗРА е наложено адм. наказание „глоба” от 200.00 лв. затова, че на 13.10.2016 г. в 15.30 часа, във водите на р.М., на левия бряг, под жп спирка „Г.К.” и над минералните бани с.Е., О.Р., извършва любителски риболов с един брой въдица без да притежава билет за любителски риболов – нарушение по чл.22, ал.1 ЗРА.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми. Сочи се, че не е извършено визираното в акта нарушение, като се оспорва установената фактическа обстановка. Съображения не се излагат.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява.

Представлява се от процесуален представител - адвокат Д., който в съдебно заседание поддържа жалбата, излагайки съображения, че за едно и също деяние са издадени две НП, че АУАН не е предявен и връчен на жалбоподателя, както и, че не е доказано авторството на деянието.

За административно-наказващия орган - редовно призован, не се явява представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.10.2016 г. около 15.30 часа, свидетелите Е.З. и И.П., служители в отдел „Р.к.-З.Б.“ към ГД„Р.к.”, извършвали проверка по течението на р.М., когато на левия и бряг, под жп спирка „Г.К.” и над минералните бани с.Е., О.Р., когато видели, че едно лице държи в ръцете си въдица, която била в работно положение, единият край на която с монтиран на него малоразмерен мрежен уред, тип парашутче бил потопен във водите на реката. Близо до това лице по течението на реката имало и друго лице, което също било с въдица. Тогава свидетелката Е.З. отишла при първия от двамата, като междувременно го заснела. Тъй като последният отказал да представи билет за любителски риболов и документи за самоличност, свидетелят И.П., който също бил пристигнал при двамата се обадил в РУ-Р. за оказване на съдействие. Разбирайки, че ще пристигнат полицейски служители, двете лица извършващи риболов побягнали, като успели да избягат и се скрият от проверяващите. Тогава свидетелите записали номера на автомобила, който се намирал в близост до мястото, където били заварили лицата да извършват риболов. След това взели вещта ползвана от първото от двете лица, послужила за извършване на деянието, след което пък си тръгнали. По-късно през деня посетили РУ-Р., където съобщили номера на автомобила. След това свидетелите съставили КП и си тръгнали. В следващите дни служители на РУ-Р. установили, че собственик на автомобила е жалоподателя С.А.Ш., след което същият бил призован. Междувременно свидетелката Е.З. направила справка в софтуерен продукт на ГД„Р.к.”, като установила, че от 2001 г. не жалбоподателят не е издаван билет за любителски риболов.

На 10.11.2016 г. С.А.Ш. се явил в сградата на РУ-Р., където се намирали и свидетелите на АНО. Последните го разпознали като лицето, което извършвало риболов и било проверявано от свидетелката Е.З., и което след това било избягало. Веднага след това свидетелката Е.З. в присъствието на И.П. и свидетеля И.Б., съставила на жалбоподателя  в негово присъствие АУАН №В/10.11.2016 г. затова, че на 13.10.2016 г. в 15.30 часа, във водите на р.М., на левия бряг, под жп спирка „Г.К.” и над минералните бани с.Е., О.Р., извършва любителски риболов с един брой въдица без да притежава билет за любителски риболов – нарушение по чл.22, ал.1 ЗРА. След това акта бил предявен и връчен на жалбоподателя при отказ, удостоверен с подпис върху акта на свидетеля А.К..

Въз основа на този акт, е издадено НП №1-98/29.11.2016 г. издадено от Н-к отдел „Р.к.-З.Б.“ към ГД„Р.к.”, с което на жалбоподателят на основание чл.64 от ЗРА е наложено адм. наказание „глоба” от 200.00 лв.

НП е връчено на 02.12.2016 г. а е обжалвано на 09.12.2016 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Е.З., И.П., И.Б., А.К., И.А. и М.Л., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели Е.З. и И.П., които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.  От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, както и обстоятелствата по съставяне на акта. Твърденията на свидетелите Е.З. и И.П. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение в протокол за извършена проверка.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни и показанията на свидетелите И.Б. и А.К., доколкото са непротиворечиви и взаимно се допълват. От показанията им се установява, че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, а след това му е предявен и връчен при отказ.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите Е.З., И.П., И.Б. и А.К. и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването и.

Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

Те изолират показанията на свидетелите И.А. и М.Л., че жалбоподателят не се е намирал на мястото на нарушението, когато е била извършена проверка от свидетелите Е.З. и И.П.. Ето защо показанията на първите двама, за това обстоятелство не следва да бъдат кредитирани. Показанията на същите в останалата им част следва да бъдат кредитирани, защото не се опровергават от останалия събран достоверен доказателствен материал.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът не приема довода, изложен в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

Възражението, че за едно и също деяние са издадени две НП, както и, че АУАН не е предявен и връчен на жалбоподателя, не се възприема от съда. В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя. Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му /респективно връчването/, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на друг свидетел, в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен при отказ. Това последно обстоятелство е отразено в акта и се установяват безспорно и от показанията на свидетеля А.К.. Правото на защита на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3 дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно - наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН.

В Глава VІІ "Административно-наказателни разпоредби" на ЗРА – чл.91 установена компетентността на издателите на АУАН и на наказателните постановления при допуснати нарушения на ЗРА, без да е направено разграничаване в компетентността при отделните нарушения.

В настоящия случай АУАН е съставен от оправомощено от председателя на Комисията за защита на потребителите лице /Заповед №РД09-25/21.01.2014 г. – стр.19/, а НП е издадено от орган с делегирани правомощия, съгласно регламента на чл.91 от ЗРА - Наказателните постановления за нарушения по този закон се издават от министъра на земеделието, храните и горите или от оправомощени от него длъжностни лица. Видно от цитираната по-горе заповед №РД09-25/21.01.2014 г. Министъра на МЗХГ е оправомощил конкретния Н-к отдел „Р.к.-З.Б.“ към ГД„Р.к.”, да издава НП, вр. със съставени актове за извършени нарушения от ЗРА.

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на „Р.к.-З.Б.“ към ГД„Р.к.”.

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено.  Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, които са законосъобразни. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно.

На следващо място се констатира, че на жалбоподателя са издадени две НП, но същите са за различни нарушения. Едното е за това, че извършва любителски риболов с един брой въдица без да притежава билет за любителски риболов, а второто, за това, че осуетява извършване на проверка. В този смисъл, изложеното съображение, че за едно и също деяние са издадени две НП, е неоснователно.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, следното.

Неоснователни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по - конкретно за несъставомерност на деянието.

Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото неоснователно оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП. 

Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в НП. Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството адм. нарушение от страна на жалбоподателя беше безспорно доказано. При фактическата установеност извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно, и осъществява фактическия състав на визираната в НП законова норма. Ето защо извършеното деяние е основание за реализирането на административно наказателна отговорност.

Обжалваното НП е законосъобразно и правилно от материалноправна страна, съобразно дадената, вярна правна квалификация на нарушението и приложената за същото санкция, на съответното правно основание. Вменено на жалбоподателя е административно нарушение по чл.22, ал.1 ЗРА. Последната цитирана норма, въвежда правилото любителски риболов да извършват физически лица, които притежават билет за любителски риболов. В §1, т.27 от ДР на ЗРА е дадено легално определение на термина "любителски риболов" - това е дейност при която се извършва улов на риба или други рибни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила. Тези нормативно определени правила са регламентирани детайлно в ЗРА. Любителски риболов може да се извършва въз основа на разрешение – така наречения риболовен билет, в обектите по чл.3, ал.1 от ЗРА, пред определено време – в светлата част на деня извън периода на забраната по чл.32, ал.1 от ЗРА, по определен начин - с не повече от три, респективно 2 въдици с определен брой куки, и само до нормативно разрешените количества в чл.24, ал.3 от ЗРА. Любителският риболов следва да се извършва в съответствие с горните правила, като в чл.22, ал.1 ЗРА е въведено изискването същият да извършват физически лица, които притежават билет за любителски риболов. Нарушаването на посоченото правило за поведение, във формата на дължимо поведение, е въздигнато в административно-наказателен състав по чл.64 от ЗРА, предвиждащ санкция - наказание глоба от 100.00 до 400.00 лв., за извършване на любителски риболов без билет за любителски риболов в нарушение на чл.22, ал.1 ЗРА. От събраните по делото гласни доказателства - свидетелските показания на разпитаните свидетели, безспорно се установява, че жалбоподателят е извършвал любителски риболов без да притежава билет за такъв риболов. Факта за извършване на такъв риболов и то без да се притежава билет, както са изяснили в показанията си свидетелите Е.З. и И.П., е безспорно доказан. На тази доказателствена основа, установени са и обстоятелствата за времето, мястото, както и нарушителя. Ето защо деянието на жалбоподателя е в пряк разрез с императивната законова забрана, поради което съдът приема, че той е осъществил съставът на нарушението по чл.22, ал.1 ЗРА, както от обективна и така и от субективна страна.

Налице е и субективният признак, нарушението е виновно извършено – умишлено, доколкото жалбоподателят е следвало да знае изискванията за улов на риба, и да съобрази поведението си с тях.

По делото не съществува съмнение и относно административно - наказателно отговорното лице. Свидетелите Е.З. и И.П., са видели лично жалбоподателя, разговаряли са с него, а първата от тях го е и заснела. Ето защо не може да има съмнение, че именно то е лицето, което е установено от тях да извършва риболов във водите на р.М., а след това е разпознато от тях преди да му бъде съставен АУАН.

Предвид изложените съображения, според съда, правилно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него адм. нарушение.

Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочената в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказания е извършил действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е адм. нарушение.

За конкретното нарушение е предвидено налагане на глоба от 100.00 до 400.00 лева. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.88 от ЗРА, индивидуализирано в размер 200.00 лв, т.е. над минималния размер предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички релевантни отговорността обстоятелства. Такива са високата степен на обществена опасност на дееца /бягство от мястото на нарушението/. Следва да се има предвид целите поставени от законодателя с оглед постигане на т.нар. "генерална превенция". Съдействието на контролните органи, извършващи проверки по ЗРА е задължително. Спазването на тази норма гарантира обществения порядък. Бягството от мястото на нарушението не води до дисциплиниране на всеки отделен субект, който е задължен да оказва съдействие при проверка.

Що се отнася до преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, то това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. В случая не е налице и хипотезата на чл.28, б."а" от ЗАНН. Преценката за "маловажност" следва да се прави въз основа на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниската степен на обществена опасност на това нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В процесния случай не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Начинът, по който нарушителят е извършил нарушението, не се отличава по нищо от обичайния начин на извършване на нарушения от същия вид. В случая деянието, обявено от чл.64 от ЗРА за наказуемо, е извършване на любителски риболов без да се притежава билет за любителски риболов. Деянието не е резултатно, за да имат значение липсата или незначителността на вредните последици.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №1-98/29.11.2016 г. издадено от Н-к отдел „Р.к.-З.Б.“ към ГД„Р.к.”, с което на жалбоподателят на основание чл.64 от ЗРА е наложено адм. наказание „глоба” от 200.00 лв. затова, че на 13.10.2016 г. в 15.30 часа, във водите на р.М., на левия бряг, под жп спирка „Г.К.” и над минералните бани с.Е., О.Р., извършва любителски риболов с един брой въдица без да притежава билет за любителски риболов – нарушение по чл.22, ал.1 ЗРА.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………..