Р Е Ш Е Н И Е    2067

 

Номер   2067

Година   30.04.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20191240200025

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Ж. на „.Р.”, представлявано от И.П., подадена срещу НП №01/000629/23.02.2018 г., издадено от Директора на Д”ИТ-Б. с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 лв. за това, че при извършена на 10.01.2018 г., проверка в Д„ИТ”-Б. след представени на същата дата от упълномощено лице документи на „.Р.”, представлявано от И.П. е установено, че дружеството не е изпълнило в определения за това срок задължителното предписание №14 от Протокол за извършена проверка с изх. №ПР1717461/11.05.2017 г. на Д„ИТ”-Б. а именно: „.Р.” в качеството си на работодател да изпълни задължението си и да изплати трудовото възнаграждение на работниците /служителите/, посочени в Справката за начислени и изплатени суми на работниците /служителите/, която е неразделна част от този протокол /предписание/ съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ, в частта, относно изпълнение на задължението да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работничката М.Д.П. за м.01.2017 г. Задължителното предписание е било с краен срок на изпълнение – 01.12.2017 г. - нарушение по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми. Не се излагат съображения в подкрепа на същите.

Жалбоподателят - редовно призован, не се явява представител. Не се явява и процесуален представител. 

АНО – редовно призован, представител не се явява.

В съдебно заседание и в представени писмени бележки процесуалният му представител – старши юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че нарушението е доказано от събраните гласни и писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП, а наложеното наказание е справедливо и в минимален размер. Възразява за приложението на чл.28 от ЗАНН, мотивирайки се с факта, че възнаграждението е платено на късен етап от производството, едва след издаване на НП и от деянието са настъпили вредни последици - лицето е било лишено в продължителен период от време от средства.

Ответникът РП-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява, като не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2017 г. свидетелят М.С. и негови колеги, всички те инспектори в Д„ИТ”-Б. съставили Протокол за извършена проверка с изх. №ПР1717461/11.05.2017 г. на Д„ИТ”-Б. в който в т. 14, като предписание за изпълнение от дружеството, било посочено следното: „.Р.” в качеството си на работодател да изпълни задължението си и да изплати отработеното и дължимо трудово възнаграждение за м.01.2017 г. на работниците /служителите/, посочени в Справката за начислени и изплатени суми на работниците /служителите/, която е неразделна част от този протокол /предписание/ съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ. Задължителното предписание е било с краен срок на изпълнение – 01.12.2017 г. Към този Протокол за извършена проверка с изх. №ПР1717461/11.05.2017 г. на Д„ИТ”-Б. била приложена и справка, представена от дружеството за работниците и служителите, на които не било изплатило дължимото се трудово възнаграждение за м.01.2017 г. В същата справка фигурирала и свидетелката М.Д.П..

Протокола за извършена проверка с изх. №ПР1717461/11.05.2017 г. на Д„ИТ”-Б. бил връчен на „.Р.”, представлявано от И.П.. Предписанията дадени с протокола не били обжалвани, поради което същият влязъл в сила.

С призовка от 22.12.2017 г. дружеството било призовано в Д„ИТ”-Б. за извършване на последваща проверка на посочените в протокола за извършена проверка предписания.

На 10.01.2018г., в Д„ИТ”-Б. се явило упълномощено лице на „.Р.”, което представило част от изисканите с призовката документи, от които свидетелите М.С. и М.Ц. /която също работела като инспектор в Д„ИТ”-Б./ установили, че дружеството не е изплатило възнагражденията на свидетелката М.Д.П., дължими и за м.01.2017 г., през който месец се намирала в трудови правоотношения със същото.

В последствие дружеството било призовано с връчена на упълномощено лице призовка да се яви на 15.01.2018 г., за съставяне на АУАН.

На 15.01.2018 г., след като в сградата на Д„ИТ”-Б. не се явил законен или упълномощен представител на „.Р.”, свидетелката М.Ц. съставила на търговеца в негово отсъствие, и в присъствието на свидетелят М.С. АУАН №01/000629/15.01.2018 г. за това, че при извършена на 10.01.2018 г., проверка в Д„ИТ”-Б. след представени на същата дата от упълномощено лице документи на „.Р.”, представлявано от И.П., е установено, че дружеството не е изпълнило в определения за това срок задължителното предписание №14 от Протокол за извършена проверка с изх. №ПР1717461/11.05.2017 г. на Д„ИТ”-Б. а именно: „.Р.” в качеството си на работодател да изпълни задължението си и да изплати трудовото възнаграждение на работниците /служителите/, посочени в Справката за начислени и изплатени суми на работниците /служителите/, която е неразделна част от този протокол /предписание/ съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ, в частта, относно изпълнение на задължението да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работничката М.Д.П. за м.01.2017 г. Задължителното предписание е било с краен срок на изпълнение – 01.12.2017 г. - нарушение по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ.

На 24.01.2018 г. лицето Г.Б., връчил АУАН на търговеца, чрез законният му представител, който го подписал.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП №01/000629/23.02.2018 г., издадено от Директора на Д”ИТ-Б. с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 лв.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката М.Д.П. установява, че трудово възнаграждение за м.01.2017 г. и е изплатено през м.05.2018 г.

НП е обжалвано на 06.03.2018 г., а е връчено на 01.03.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите М.Ц., М.С. и М.Д.П., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите М.Ц. и М.С., разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката и констатираното от тях. И двамата в хронологична последователност дават сведения не само относно фактите свързани с извършената проверка, но и за съставянето на акта. Следва да се отчете и, че твърденията на свидетелите М.Ц. и М.С. относно направените констатации по време на проверката намират потвърждение и в съставените писмени документи. Ето защо тъй като липсват вътрешни или външни противоречия в показанията на свидетелите, същите не следва да бъдат обсъждани подробно.

Показанията им се подкрепят и от показанията на свидетелката М.Д.П., които също следва да се кредитират изцяло, доколкото са вътрешно непротиворечиви, подробни и логични.

Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина. Така въз основа на показанията на свидетелите на АНО и писмените доказателства, безспорно се установиха датата на проверката, констатираните факти и обстоятелства при извършването. Всички тези доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът не приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е редовно съставен и връчен на жалбоподателя. Същия е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3 дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на друг свидетел, макар и в отсъствие на представител на жалбоподателя. По-късно, чрез служители на О.Р., АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя, което последно действие законодателят свързва със законосъобразност на процедурата. Тези обстоятелства са отразени в акта и се установяват безспорно от показанията на свидетелите и приетите писмени доказателства. Правото на защита на дееца не е съществено ограничено, защото не е бил лишен от възможността в 3 дневен срок от връчване на АУАН да направи възражения по него. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на наказателното постановление, административно - наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.416, ал.1 КТ. Съгласно последната – нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Именно такъв орган е актосъставителят, който е на длъжност старши инспектор при Д”ИТ”-Б.. Посочената разпоредба пряко делегира правомощия на актосъставителката, поради което същата не се нуждае от допълнително оправомощаване.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.416, ал.5 КТ, вр. със Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на ИД на ИА „ГДТ”, а именно от Директора на Д”ИТ”-Б..

От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на Д”ИТ”-Б..

Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.

В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и което отразяват признаците от състава на същото. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с описанието на същото от фактическа страна. Органът е квалифицирал материалноправното деяние като нарушение по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ, което кореспондира с посочената от него санкционна норма на чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ, като и последната също е квалифицирана правилно. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно.

Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление обхваща преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм. нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и съответно в наказателното постановление.

В случая се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадено НП, са установени по категоричен начин. Относимите факти по делото са установени с допустимите доказателствени средства. В хода на първоинстанционното съдебно производство не се доказват факти и обстоятелства, различни от установените в административно-наказателното производство по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение. В производството по обжалване на наказателните постановления, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. В случая е разместена доказателствената тежест в процеса и въззивника е този който следва да извърши обратно доказване на установените с АУАН факти, доколкото отразените в Акта за установяване на адм. нарушение фактически констатации имат доказателствена стойност по презумпция, съобразно измененията от 2008 г. на чл.416 от КТ /ДВ, бр.108 от 2008 г./. Така редовно съставените актове за установяване на адм. нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая съдът намира, че не е оборена материалната доказателствената сила на АУАН, който е редовен, поради което състава на първоинстанционният съд, намира, че отразената в АУАН фактическа обстановка е правилна. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Административното нарушение е установено по категоричен и безспорен начин. Описаното в АУАН и в НП деяние се субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което съдът счита, че са налице елементите от състава на административното нарушение по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице по чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ.

В настоящия случай безспорно се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че свидетелката М.Д.П. е полагала труд при жалбоподателя през м.01.2017 г. През този период тя е работила по трудов договор при него. В разпоредбите на чл.128, т.1 и т.2 от КТ законодателят е задължил работодателя в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, съответно да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, а ал.3 на чл.270 от КТ регламентира, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. Ето защо, жалбоподателя, в качеството му на работодател, дължи възнагражданение на М.Д.П. за м.01.2017 г., през който месец последната се е намирала в трудово правоотношение с него, съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ.

В административно-наказателното производство както санкциониращият орган при издаването на наказателното постановление, така и съдът при проверката за неговата законосъобразност, следва да установят единствено дали кумулативно са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ, а именно дали е налице дадено задължително предписания в писмена форма, дали е определен срок за неговото изпълнение и след изтичането на този срок, дали е налице бездействие от задълженото лице по изпълнението на предписанието. Следователно преценката обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, без решаващият орган да има възможност да преценя съответствието на предписанията с материалните и/или процесуалните изисквания на закона. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените задължителни предписания се реализира по друг процесуален ред и в друго производство, доколкото задължителното предписание представлява индивидуален адм. акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК. От друга страна автора на предписанието не е излязъл извън рамките на своята компетентност, тъй като е налице законово основание да се издаде предписание от характера на процесното. Доколкото в случая предписанието не е било оспорено, очевидно жалбоподателят се е съгласил със съществуването на задължението за въпросния месец, и че то не е платено от него на работника.

Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1 КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, контролните органи на инспекцията по труда, както по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, като съгласно т.1 на чл.404, ал.1 КТ, една от тях е даването на задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. В съответствие с тази дадена от закона възможност на 11.05.2017 г. свидетеля свидетеля М.С. и колегите му - инспектори в Д„ИТ”-Б. са съставили Прококол за извършена проверка с изх. №ПР1717461/11.05.2017 г. на Д„ИТ”-Б. в който в т.14, са дали предписание за изпълнение от дружеството, а именно: „.Р.”, представлявано от управителя И.П. в качеството си на работодател да изплати на работника М.Д.П. дължимото трудово възнаграждение за м.01.2017 г., съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ. Задължителното предписание е било с краен срок на изпълнение – 10.07.2017 г. Този протокол бил връчен на упълномощено лице на дружеството на 02.06.2017 г., като не е обжалван от последното и е влязъл в сила. Адресираното към дружеството разпореждане е имало за цел да се заплатят трудовите възнаграждения на посочените в т. 14 на предписанието лица за м.01.2017 г., едно от които е било и свидетелката М.Д.П., и същото е било задължително за изпълнение до 01.12.2017 г. В последствие при извършената на 10.01.2018 г. проверка е установено, че дължимото трудово възнаграждение за м.01.2017 г., не е изплатено на работника М.Д.П. в срока, посочен в самото предписание. Факта, че същото не е изплатено се потвърждава и от последната, която заявява, че е изплатено в един много по-късен момент. При това положение, щом същото разпореждане и неговото съдържание са установени безспорно от приложения Протокол, а същевременно данните по делото не са достатъчни за формиране на извод, че предписанието по т.14 от този протокол е било изпълнено в определеният срок, то може да се приеме, че самото нарушение е налице от обективна страна. При така установените факти, следва да се приеме, че работодателят не е изпълнил задължително предписание на контролните органи по спазване на трудовото законодателство, състоящо се в неизплащане за м.01.2017 г. на брутно трудово възнаграждание на работника М.Д.П., като по този начин жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ.

Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството работодател. В конкретния случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното адм. нарушение.

Установява се, че дружеството е с начална дата на неплатежоспособност от 16.08.2018 г., а срока на предписанието е изтекъл значително по-рано. Съгласно разпоредбите на ТЗ началната дата на неплатежоспособността се определя в съответствие с определени критерии - цялостно финансово състояние и показатели за ликвидност като количествени характеристики на способност на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи. В доктрината и практиката се е наложило разбирането, че началната дата на неплатежоспособността не може да се свързва с деня, в който е настъпил падежа на което и да било отделно задължение, осчетоводено в пасива на дружеството, а е свързана с обективната невъзможност на длъжника да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и да погаси свое публичноправно задължение, като тази невъзможност представлява трайно състояние, а не израз на моментно финансово затруднение. Законодателят е приел с разпоредбата на чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, че всяко изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността до откриване на производството по несъстоятелност уврежда кредиторите по несъстоятелността, след като е извършено доброволно от длъжника и го е обявил за нищожно по отношение на кредиторите по несъстоятелността.

Ето защо доколкото дружеството е изпаднало в неплатежоспособност едва на 16.08.2018 г., то очевидно е било в обективна възможност да изпълни даденото му в по-ранен момент предписание. Ето защо отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.415, ал.1 КТ вр. чл.128, т.2 КТ е ангажирана основателно.

Субекта на нарушението е правилно установен и спор по това обстоятелство не съществува. „.Р.”, представлявано от управителя И.П. е дружеството, което е сключило трудов договор с работника  М.Д.П., и на което е дадено задължително предписание. Именно на това дружество е ангажирана и отговорността с издаденото НП.

За конкретното нарушение е предвидено налагане на имуществена санкция в размер от 1`500.00 до 10`000.00 лв. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ, индивидуализирано в размер 1`500.00 лв., т.е. на минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, макар АНО да не е посочил каквито и да е мотиви, въпреки, че е в негова тежест да обоснове и установи със съответните доказателства обстоятелствата, въз основа на които е определил конкретният размер на наложената санкция. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и въведените с нея критерии за индивидуализация на наказанието е санкционирането да се извършва при отчитане особеностите на всяко адм. нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание. В случая следва да се определи наказанието, при съобразяване спецификата на конкретния казус, а именно нарушението е първо, като възнаграждението е изплатено, макар и с голямо закъснение.

Що се отнася до преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, макар такова възражение да не е направено от въззивното дружество, следва да се посочи, че това е едно изключение от общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното наказание. Преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН представлява особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Относно процесното адм. нарушение не са налице основанията за прилагане на чл.415в от КТ или на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице предпоставките, визирани в посочените текстове. За нарушения на трудовото законодателство е налице специален режим, третиращ маловажните случаи, който препятства приложението на общата разпоредба, съдържаща се в чл.28 от ЗАНН, и той е регламентиран в разпоредбата на чл.415в от КТ, според ал.1 на която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300.00 лева. В настоящия случай и двете предпоставки не са налице. Има категорични данни, че нарушението не е отстранено веднага, а лицето М.Д.П. е претърпяло вреди под формата на пропусната полза – неувеличаване на имуществения му патримониум, като не е получила дължимото и се възнаграждение. Това поведение на жалбоподателя е рефлектирало пряко върху имуществената сфера на лицето М.Д.П., лишена от основно нейно право по трудовото правоотношение, а именно правото на възнаграждение.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр. З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №01/000629/23.02.2018 г., издадено от Директора на Д”ИТ-Б. с което на жалбоподателят на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 лв. за това, че при извършена на 10.01.2018 г., проверка в Д„ИТ”-Б. след представени на същата дата от упълномощено лице документи на „.Р.”, представлявано от И.П., е установено, че дружеството не е изпълнило в определения за това срок задължителното предписание №14 от Протокол за извършена проверка с изх. №ПР1717461/11.05.2017 г. на Д„ИТ”-Б. а именно: „.Р.” в качеството си на работодател да изпълни задължението си и да изплати трудовото възнаграждение на работниците /служителите/, посочени в Справката за начислени и изплатени суми на работниците /служителите/, която е неразделна част от този протокол /предписание/ съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ в частта, относно изпълнение на задължението да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работничката М.Д.П. за м.01.2017 г. Задължителното предписание е било с краен срок на изпълнение – 01.12.2017 г. - нарушение по чл.415, ал.1 КТ, вр. чл.128, т.2 КТ.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………….