О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    2533

 

Номер   2533

Година   29.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

На закрито заседание в следния съcтав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20171240100429

по  описа  за

2017

година

 

Делото е образувано по иск, предявен от Я.Г.Б., ЕГН* и Х.Г.Б., ЕГН*, двамата с А.Г.Б., У.„.Д.№8, Ч. А.М.М. от АК-Б. със съд. адр. Г.Б., У.„Т.А.“№4, в.Б, .2, против  М.А.Ш., ЕГН*, от Г.С., жк.„Г.М.б.245, в.А, .5, а.12, Г.А.С., ЕГН*, от Г.С., У.„Д.В.“№2, .1, а.1 и против А.Г.С., ЕГН*, от Г.С., У.„Д.В.“№2, .1, а.1.

Ищците твърдят, че са наследници на Г.Х.Б., на които е възстановено правото на собственост на нива с площ от 0,4 дка в местността  „С.И.”, землище на Г.Б.. Понастоящем нивата е в регулацията на Г.Б. с идентификатор 03504.404.1495 по КККР на Г.Б., одобрени със Заповед №РД-18-53/01.04.2008 г. на ИД на АГКК-С.. Об.Б. отказва да им издаде скица на имота, тъй като същият не е идентифициран с планоснимачен номер и квартал. След направена справка в имотния регистър ищците установили, че за процесния имот има издаден Нотариален акт по чл.587 от ГПК, на името на първите двама ответници, който в същия ден е прехвърлен безвъзмездно в полза на третия ответник.

С горното ищците мотивират правния си интерес от предявяване на настоящия иск, като претендират да бъде съдебно отречено правото на собственост на ответниците върху поземлен имот с идентификатор 03504.404.1495 по КККР на Г.Б., одобрени със Заповед №РД-18-53/01.04.2008 г. на ИД на АГКК-С., с площ 691 кв.м., при съседи: ПИ 03504.404.2083, ПИ  03504.404.39, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен НА №139, том І, рег. №1312, дело №86/2015 г. на нотариус С.В. с район на действие РС-Рг..

В съдебно заседание ищецът Ч. процесуалния си представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците представят писмен отговор, с който оспорват иска. Твърдят, че процесният имот не е включван в границите на ТКЗС и винаги е бил в строителните граници на населеното място. Ето защо Решение №267 от 27.01.1994 г. на ПК-Б. е нищожно в частта, касаеща т.9, тъй като комисията се е произнесла извън компетенциите си. Твърдят, че от 1938 г. техният наследодател е владял и ползвал имота и от 1962 г. е записан  в разписния лист на името на наследодателят им А.Й.С..

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за наследници изх. №204 от 08.09.2016 г. е видно, че ищците са н-ци на Г.Х.Б., починал на 01.05.1996 г., като Я.Б. е негова съпруга, а Х.Б. - негов син.

След влизане в сила на ЗСПЗЗ н-ците на Г.Х.Б. предявяват правата си пред ОСЗ-Б. в установения от закона срок съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ. С Решение №267 от 28.01.1994 г. правото на собственост на Г.Х.Б. върху притежаваните от него имоти е възстановено.

С писмо изх. №94-00-785 от 01.12.2003 г. ОбА уведомява н-ците на Г.Б., че не може да издаде скица на имота, тъй като същият не е идентифициран с планоснимачен номер и квартал.

От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за обстоятелствена проверка върху недвижим имот №139, том I, peг. №1312, дело №86/2015 г. на нотариус С.В., с район на действие PC-Рг. е видно, че ответниците Г.С. и М.Ш. са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на Поземлен имот с идентификатор 03504.404.1495 по КК и КР на Г.Б., О.Б., одобрени със заповед №РД-18-53/01.04.2008 г. на ИД на АГКК-С., с адрес на имота: Г.Б., Об.Б., с номер по предходен план: 1495 и 1127 в кв.80, с площ на имота 691 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ПИ 03504.404.2083; ПИ 03504.404.39.

По делото са разпитани свидетелите М.Ч. и Я.К., които твърдят, че родителите на Х.Б. са обработвали и ползвали имота, без да сочат негови съседи и площ.

Свидетелите Г.Б. и Г.Б. твърдят, че имота се намира в „Ч.м.“ под м. „С.И.“ и е с площ от около 7-8 ара при съседи: К., А., път и дере.

За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-  техническа експертиза като вещото лице – инж. К. в заключението си сочи, че процесният имот е включен в строителните граници още с плана от 1962 г. и същия е заснет като самостоятелен имот. В разписния лист към същия този план имотът е записан на името на наследодателя на ответниците по иска – А.Й.С..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения отрицателен установителен иск за недопустим, предвид следните доводи:

С решението по т.д. №8/2012 г на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато:  ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Съгласно цитираното решение и имайки предвид твърденията на ищците в исковата молба, същите обосновават допустимостта с възможността да придобият права в бъдеще по реда на ЗСПЗЗ. Тези твърдения не се доказват от събраните по делото писмени и гласни доказателства.  В тежест на ищците по спора е да докажат допустимостта на предявения иск. Ищците следва да ангажират доказателства, които да установят наличие на предпоставките за земеделска реституция по отношение на процесния недвижим имот, а именно: 1. Че се касае до земеделска земя или бивша такава към датата на масовизацията; 2. Че към датата на образуване на ТКЗС имотът е бил собственост на наследодателя на ищците; 3. Че земята реално е отнета от собствениците й при обобществяването, респ. че същата е включена в имотите, ползвани от ТКЗС; 4. Че с влизане в сила на ЗСПЗЗ от ищците или наследодателят им е подадено заявление за възстановяване правото на собственост върху имот, който е идентичен с процесния.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства при условията на пълно главно доказване не се установи нито една от тези предпоставки.

Във връзка с първата предпоставка, посочена по-горе – не е спорно по делото, че към 1956-1957 г. процесният недвижим имот представлява земеделска земя.

Във връзка с втората предпоставка - доказателствата по делото не установяват към 1957-1958 г. наследодателят на ищците да е собственик на имот, който да е идентичен с процесния. В тази връзка от значение са следните обстоятелства:

В исковата молба се твърди, че претендираният за земеделска реституция имот се намира в м. „С.И.” в землището на Г.Б.. Нито едно доказателството по делото обаче не установява процесният имот да се намира в такава местност, а оттам и че е идентичен с имота, за който ищците твърдят, че е притежание на наследодателя им, както и че е заявен по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване. Тежестта да докажат такава идентичност е изцяло върху ищците, а при липса на доказателства затова, искът следва да се приеме за недопустим, поради недоказаност на правния интерес от предявяване на отрицателен иск за имот, за който не е установено да са притежавали преди образуване на ТКЗС. От заключението на в.л. по съдебно - техническата експертиза по никакъв начин не се установява спорния имот да попада в м. „С.И.”. От ОС„З“-Б. също не са ангажирани писмени доказателства затова. Нещо повече - твърденията на ищците, че имотът по т.9 от решение на ОСЗ от 28.01.1994 г. е идентичен с процесния, не се подкрепя от нито едно доказателство по делото. Техническата експертиза не дава отговор на този въпрос, а от свидетелските показания се установяват, че м. „С.И.” е на място, което не е идентично с процесния недвижим имот. В тази връзка както свидетелите на ищците, така и на ответниците сочат, че спорният недвижим имот се намира в т.нар. м. „Ч.м.”, а м. „С.И.” се намира много по-далече и на различно място от спорната. Ето защо следва да се приеме за недоказано твърдението в исковата молба, че имотът по т.9 от решение на ПК от 1994 г. е идентичен със спорния.

Нещо повече – нито в предварителното решение от 1994 г., нито в др. решения, представляващи част от преписката на ОСЗ, е отразено имотът в м. „С.И.” да е в регулация. Според заключението на в.л. обаче спорния имот е в строителните граници на Г.Б. още от 1962 г. и към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ той е имал статут на урбанизирана територия. Това обстоятелство подлежи на отразяване в актовете на ОСЗ, каквото в настоящия случай липсва и е установено от техническата експертиза. Изложеното сочи на липса на идентичността, твърдяна и недоказана от ищците при условията на пълно главно доказване. Горното се потвърждава и от извадката от план, приложена към заключението на техническата експертиза, от която се установява, че м. „С.И.” има, но същата се намира на много голямо разстояние от Г.Б., а процесният имот е в строителните граници на това населено място.

Имотът, описан в лист от тетрадка, за който ищците твърдят, че е част от опис-декларация до ТКЗС и сочен като предмет на производството по ЗСПЗЗ, е с площ от 0,400 дка. Процесният недвижим имот е с площ от 691 кв.м, което е почти два пъти повече. Ето защо липсва каквото и да било съответствие между претендираната за възстановяване площ на имота и процесната по настоящото дело, което на самостоятелно основание сочи на липса на идентичност на заявения със спорния имот.

Претендираният за възстановяване имот по ЗСПЗЗ е с граници и съседи, които ищците твърдят, че са отразени в приложение към опис-декларация. Никой от разпитаните по делото свидетели, вкл. и водените от ищците, не установяват процесния имот да е имал за съседи посочените в заявлението лица.

От събраните писмени и гласни  доказателства не се установява и основанието, на което наследодателят на ищците е бил собственик на имот в м. „С.И.”. Разпитаните по делото свидетели не установяват давност преди ТКЗС в рамките на 20 години, нито пък пред ПК са представени землячни или др. регистри, писмени договори и др. за придобиване на имота от Г.Б.. Такива не би и могло да се установят, доколкото към 1936-1937 г., когато най-късно е трябвало да започне владението от негова страна, Г.Б., е бил на 12-13 години и не е могъл да владее и придобие какъвто и да било имот, а още по-малко процесния.

С оглед на гореизложеното ищците не доказаха при уважаване на отрицателният установителен иск да имат възможност да придобият точно процесния имот по наследство от Г.Б., и по реда на ЗСПЗЗ , поради което недоказан се явява правният им интерес от предявяването му. Като последица от това и само на това основание искът се явява недопустим, което е основание за прекратяване на производството по него.

Следваща /трета/ предпоставка, при която може да се приеме, че е допустима и възможна бъдеща земеделска реституция, е установяване, че земята реално е отнета от собствениците й при обобществяването, респ. че същата е включена в имотите, ползвани от ТКЗС. Подобни доказателства също ищците не ангажираха, а свидетелите и на двете страни ги опровергават. От нито един от тях не се установява имотът реално да е отнеман и дори внасян в ТКЗС. Според заключението на вещо лице инж. К. още от 1962 г. спорния имот е включен в регулационните граници на населеното място и има характера на урбанизирана територия, за която няма данни да е внесена или ползвана от ТКЗС Ч. реално отнемане от собствениците й. Като последица от това следва да се приеме, че за спорния недвижим имот ищците не доказаха да е от категорията на земите, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттам недоказана е и бъдещата възможност те да придобият собствеността именно върху спорния имот и то по реда на земеделската реституция.

По изложените по-горе съображения недоказано по делото остава ищците да са подали и заявление за възстановяване на имот, който да е идентичен с процесния, а оттам и това да им гарантира бъдеща възможност за неговото придобиване, което е основна предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск.

Предвид всички изложени дотук съображения, съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за недопустим, поради което определението, с което е даден ход на устните състезания, следва да бъде отменено, а производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед извода за недопустимост на исковата претенция и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, в полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК в размер от 1`810.00 лв.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 01.04.2019 г., с което е даден ход на устните състезания.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №429 по описа за 2017 г. на Рг.РС, като образувано по недопустим иск поради липсата на правен интерес.

ОСЪЖДА Я.Г.Б., ЕГН* и Х.Г.Б., ЕГН*, двамата с А.Г.Б., У.„.Д.№8, да заплатят на М.А.Ш., ЕГН*, от Г.С., жк.„Г.М.б.245, в.А, .5, а.12, Г.А.С., ЕГН*, от Г.С., У.„Д.В.“№2, .1, а.1 и А.Г.С., ЕГН*, от Г.С., У.„Д.В.“№2, .1, а.1, сумата от 1`810.00 лв., направени по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена Ч. Рг.РС до Бл.ОС в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………..