Р Е Ш Е Н И Е    2104

 

Номер   2104

Година   03.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100124

по  описа  за

2019

година

 

Производството по делото е образувано по искане с правно основание чл.26 от ЗЗДет., депозирано от АСП, Д“СП”-Р., представлявана от С.А.К. – Н-к отдел „СЗ“.

Твърди се в искането, че детето А.А. А., ЕГН*, е родено от майка А.М.А., ЕГН* и баща – неизвестен. Непосредствено след раждането на А.А. , той е настанен в ДМСГД-Б., тъй като майката е била в неадекватно състояние и не е уточнила дали ще поеме грижите за сина си. На 28.09.2016 г. А.А. е депозирала молба за прекратяването на настаняването на детето в специализираната институция в Г.Б. и настаняването му в професионално приемно семейство на територията на ДСП-Р., за да може да го посещава по-често. С решение №7120 от 08.12.2016 г. на Рг.РС, А.А. е настанен в приемното семейство на А. и И.И. за срок от 12 месеца. След изтичането на този срок майката е поискала реинтеграция на детето в семейството си, но няколко месеца по-късно отново е депозирала молба за настаняването на малолетния А.А. в приемно семейство. С решение №450 от 19.01.2018 г., Рг.РС е допуснал отново мярка за закрила – настаняване в приемно семейство за срок от 12 месеца. След изтичането на срока на настаняването, както и по време на действието на наложената мярка за закрила, майката не е предприела действия за сближаване с детето, макар устно и писмено да е декларирала желанието си да се грижи за сина си.

С искането, с което ДСП-Р. сезира Рг.РС, представляващият държавното учреждение моли да бъде продължена мярката за закрила по отношение на малолетния А.А. настаняване в професионалното приемно семейство на А.Л.И., с адрес в Г.Р., ж.„.№8, .5, а.15, за срок от 18 месеца или до промяна в обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес.

С молбата са представени писмени доказателства.

В съдебно заседание пълномощникът на Д“СП”-Р. поддържа молбата и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства. В становището си по съществото на спора моли мярката за закрила „настаняване в приемно семейство“ да бъде продължена за срок, по-кратък от поискания такъв с молбата, инициирала настоящето производство.

Особеният представител на малолетното дете изразява становище за допустимост на искането на ДСП-Р.. Не прави доказателствени искания. По съществото на спора сочи, че следва да бъде постановено решение в интерес на детето, като се съобразят битовите условия и с цел съхраняване на емоционалната връзка между майката и детето.

Съдът, след като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

А.А. А., ЕГН*, роден на 27.05.2016 г., е син на А.М.А., ЕГН* и с баща неизвестен (удостоверение за раждане на л.4 от делото).

С решение №8129 от 24.10.2016 г., постановено по гр. дело №1435 по описа за 2016 г. на РС-Бл. спрямо малолетния А.А. е наложена мярка за закрила „настаняване в специализирана институция“ за период от 12 месеца.

На 28.09.2016 г. майката А.А. е депозира молба, с която отправя искане малолетното й дете да бъде настанено временно в приемно семейство. С решение №7120 от 11.11.2016 г., постановено по гр. дело №1158 по описа за 2016 г. на Рг.РС, мярката за закрила по отношение на малолетния А.А. „настаняване в специализирана институция“ е прекратена и детето е настанено в приемното семейство на А.Л.И. за срок от 12 месеца. на 18.12.2017 г. А.А. е депозирала нова молба с искане за продължаване на настаняването на сина й в приемното семейство. С решение №450 от 19.01.2018 г. по гр. дело №102 по описа за 2018 г. на Рг.РС настаняването на А.А. в приемното семейство е продължено с още 12 месеца, считано от 19.01.2018 г. След изтичането на този срок, със заповед №ЗД/Д-Е-Р-001 от 18.01.2019 г. на Директора на Д“СП“-Р. е продължено настаняването на А.А. в приемното семейство по адм. ред до произнасянето на съда.

От данните в социалния доклад, изготвен от А„СП” - О„ЗД”-Р. се установява, че приемните родители полагат адекватни грижи за малолетния А.А. , като задоволяват неговите физически и емоционални потребности. Приемното семейство на А. и И.И. отглеждат А.А. от 5-месечна възраст. Детето е силно привързано към приемната майка.  Същевременно социалният работник констатира, че връзката между биологичната майка и детето е прекъсната по вина на майката. Веднага след раждането на А.А. , биологичната майка е заявила, че не е в състояние да се грижи за него, поради което е настанен в специализирана институция. След настаняването на детето в приемно семейство, А.А. е непостоянна в намеренията си – неколкократно е заявявала желанието си да се грижи за сина си, включително е извършила ремонт на къща на с.Л. за да осигури нормални битови условия за детето. Същевременно обаче, биологичната майка не взима детето при себе си, нито стимулира контактите с него. Не се интересува от развитието на сина си, рядко го посещава съобразно определения режим на лични контакти и само веднъж А.А. е посещавал дома й. Констатациите на социалните работници от ДСП-Р. и ДСП-Я. са за недостатъчен родителски капацитет на майка и следващата се от това необходимост от продължаване на наложената на малолетния мярка за закрила.

В съдебно заседание, проведено на 12.03.2019 г. са изслушани майката и бабата на А.А. – А.А. и Н.Б. и приемните родители А.И. и И.И.. Майката заявява желанието си да се грижи за сина си и иска мярката за закрила „настаняване в приемно семейство“ да бъде прекратена. Твърди, че А.А. вече е достатъчно голям за да може тя да се справи с грижата за него. Ремонтирала е къщата си в с.Л. и същата е годна, да бъде обитавана от малолетния. А.А. сочи, че не е посещавала сина си в приемното семейство, тъй като те са настоявали да вземе детето, а тя се е страхувала, че е твърде малък и не може да се грижи за него. Бабата Н.Б. също заявява желанието си А.А. да се върне в семейството им. Изразява готовност да се грижи за детето във времето, през което А.А. е на работа. А.И. сочи, че със съпруга й се грижат за А.А. от около две години и половина – почти от раждането на детето. Според нея детето се чувства добре в семейството им и същевременно не желае контакти с биологичната си майка. А.И. твърди, че е подпомагала реинтеграцията на детето и е стимулирала срещите на А.А. с майка му, но от страна на последната не е проявен необходимия интерес – през цялата 2018 г. тя се е срещнала със сина си само 3 пъти, а през 2019 г. – нито веднъж. От раждането си до момента А.А. е пренощувал в дома на биологичната си майка само веднъж. Според приемната майка на една от срещите на А.А. с майка му, детето се е отпуснало и са се разходили заедно, но тъй като посещенията на А.А. са редки, детето я забравя. И.И. потвърждава изложеното от А.И. относно времето, през което детето е в тяхното семейство и грижите, които полагат за него.

Като писмени доказателства по делото са приети договор за отглеждане на дете от професионално приемно семейство №512 от 18.10.2016 г., договор за отглеждане на дете от професионално приемно семейство №513 от 18.10.2016 г. и допълнителни споразумения към тях.

При така установеното фактическо положение, съдът счита молбата за допустима и частично основателна, предвид следните правни съображения:

Искането, с което е сезиран Рг.РС е процесуално допустимо, тъй като изхожда от едно от изчерпателно изброените в чл.26, ал.2 от ЗЗДет..

То е и основателно с оглед наличието на предпоставките на чл.25, ал.1, т.2 от същия закон. По делото се установи, че от раждането на А.А. неговата майка не полага грижи за отглеждането му без да са налице основателни причини за това. Още след раждането на детето то е настанено в специализирана институция, а след това – в приемно семейство, като тази мярка за закрила е продължена по съдебен ред. Независимо от декларираното от А.А. желание да се грижи детето си, от данните по делото се установява, че тя не проявява заинтересованост към него и активност при контактите си с детето до настоящия момент. В следствие на това поведение на майката, емоционалната връзка с детето е прекъсната и е необходимо от нейна страна да бъдат предприети активни действия за възстановяването й. Към настоящия момент А.А. не идентифицира А.А. като своя майка, не е привързан към нея и дори се плаши и срамува от нея. Ето защо съдът счита, че в интерес на детето е мярката за закрила „настаняване в приемно семейство“ да бъде продължена, но за срок по-кратък от поискания, а именно за 6 месеца. Според съда, срокът следва да е по-кратък, с оглед декларираното желание от страна на майката да отглежда сина си и положените от ней усилия в насока за подобряване на битовите условия.

С оглед запазването на тенденцията за правилното интелектуално, емоционално и психологическо развитие на детето, съдът намира, че изцяло в негов интерес е продължаването на мярката за закрила – настаняване в приемното семейство на А. и И.И.. Тази мярка е подходяща с оглед защитата на интересите на малолетния и поради обстоятелството, че приемните родители осигуряват сигурна и материално обезпечена семейна среда на детето, необходима му за неговото правилното израстване и силната привързаност между детето и приемните родители, които се грижат за него почти от раждането му.

Основателна е молбата по чл.33, ал.1 от ЗЗДет за определяне на график на лични контакти между А.А. и биологичната му майка. Съдът счита, че с цел възстановяване на емоционалната връзка между детето и майката, този режим следва да е по-широк от поискания такъв, а именно: всеки втори, трети и четвърти петък за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч., като срещите се провеждат в сградата на Областния екип по приемна грижа на адрес в Г.Р., у.„С.С.”№1 и всеки първи петък, събота и неделя от месеца за времето от 17.00 часа в петък до 12.00 в неделя, като детето преспива в дома на майката А.А. в с.Л., О.Б..

Следва да бъде уважено и искането на Директора на ДСП-Р. за определяне на възможността приемните родители А.И. и И.И. да ползват услугата „заместваща приемна грижа“ при извънредни обстоятелства, водещи до временна невъзможност на приемните родители, в чието семейство е настанено детето, да се грижат за него.

По така изложените доводи, съдът счита че молбата на Директора на Д“СП”-Р. следва да бъде частично уважена.

Водим от гореизложеното и на основание чл.28, ал.4 от ЗЗДЕ., съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРОДЪЛЖАВА взетата спрямо А.А.А., ЕГН*, мярка за закрила “настаняване в приемно семейство”-семейството А.Л.И., с адрес в Г.Р., ж.„.№8, .5, а.15, за срок от 6 месеца, считано от датата на постановяване на настоящето решение или до настъпването на причини, водещи до изменение или прекратяване на същата.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между детето А.А.А., ЕГН* и майка му А.М.А., ЕГН*, с адрес в с.Л., О.Б., както следва: всеки втори, трети и четвърти петък за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч., като срещите се провеждат в сградата на Областния екип по приемна грижа на адрес в Г.Р., у.„С.С.”№1 и всеки първи петък, събота и неделя от месеца за времето от 17.00 часа в петък до 12.00 в неделя, като детето преспива в дома на майката А.А. в с.Л., О.Б..

ОПРЕДЕЛЯ възможността малолетният А.А.А., ЕГН*, да ползва услугата „заместваща приемна грижа“ при извънредни обстоятелства, водещи до временна невъзможност на приемния родител А.Л.И. да се грижи за А.А.А..

ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата част.

Решението се изпълнява незабавно, като обжалването му не спира изпълнението.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.ОС в 7-дневен срок, считано от датата на връчването му на молителя, на особения представител на малолетното дете и на биологичната майка. 

 

Районен съдия:...................................................