Р Е Ш Е Н И Е    2120

 

Номер   2120

Година   08.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100212

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от ЗАД„.Б.“, ЕИК*, с адрес: Г.С., б.„К.А.Д.”№59, представлявано от двамата ИД О.П. и А.А., както и заедно от всеки един от ИД и прокуриста А.В.Ю., Ч. А.Л.С. от АК-Б., със сл. адрес: Г.Б., У.„Т.А.”№4, .3, против А.Д.М., ЕГН*, с адрес: с.Ю., о.Я., с посочено правно основание: чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.), във вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 31.01.2010 г. около 05.20 часа, м.„П.“, по път II-19, в районна на 27,9-ти км., в посока м.„П.“-Р., между с.Г. и Г.Р., ответникът Д.М., като водач на МПС, при управление на лек автомобил с марка „О.К.“, с рег. №*, собственост на Р.Д.М. от с.Ю., след употреба на алкохол, нарушавайки правилата за движение по пътищата изгубва контрол над управлявания от него автомобил, който се завъртва по платното на ляво от оста си, навлиза в насрещната пътна лента за движение, където въртейки се, удря идващия насреща лек автомобил марка „Б.“, с рег. №*, управляван от И.Г.С.. Посочените обстоятелства били отразени в съставения на 27.04.2010 г. констативен протокол за ПТП от РУ М-Р. по образувана преписка ЗМ №65/10 г. В протокола били описани констатираните видими щети на двата автомобила, причините за настъпването на ПТП и състоянието на пострадалите. Също така било отбелязано, че на водача М. била извършена проба за алкохол, резултатът, от която е отразен в Протокол за химическа експертиза №101 от 04.02.2010 г. и е 0.42 промила. Ищецът твърди, че управлявания от ответника лек автомобил е бил застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ищцовото Д., съгласно полица №01/1/09/9000115/015/0, със срок за валидност от 19.08.2009 г. до 18.08.2010 г. За настъпилото З. събитие в ЗАД„.Б.“ била образувана щета №1000/10/010/500008. Твърди се, че на 08.02.2013 г. между ищцовото Д. и И.Г.С. било подписано споразумение, съгласно което ищецът приел да му заплати сумата от 5`500.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 105.25 лв. – за претърпените от него имуществени вреди, свързани с провежданото лечение. На 15.02.2013 г. на И.С. била заплатена сумата в общ размер от 5`605.25 лв.

Ищецът твърди, че уведомил ответникът с писмо с изх. №310-01-1043/18.02.2013 г., че съгласно чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят има право на регресен иск срещу причинителя на вредата, поради което следва да възстанови заплатената сума по посочената в писмото банкова сметка. Също така се сочи, че по силата на споразумение по н.о.х.д. №858/2012 г. по описа на Рг.РС, ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б.„а“, пр.1, алт.1, във вр. с ал.1, б.„б“, пр.1, във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Наведени са доводи, че ответникът е управлявал автомобила и е предизвикал ПТП след употреба на алкохол в кръвта над допустимата по закон. Резултатът, който бил отразен в Протокола от химическа експертиза №101 от 04.02.2010 г. бил следствие извършено изследване на 04.02.10 г., Ч. газхроматографски метод, а ПТП е станало на 31.01.2010 г. около 05.20 часа. Ответникът не бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол, тъй като е имал наранявания и е откаран в болницата за оказване на медицинска помощ, където в 08.00 часа му е взета проба кръв. При медицинското освидетелстване на ответника, същият бил съобщил, че е консумирал 100 грама водка на 30.01.2010 г. в 23.00 часа. С оглед факта, че алкохолът се излъчвал средно с 0.15 % на час и че от момента на произшествието до вземането на пробата кръв били изминали 02.40 часа, то към момента на ПТП, според ищеца концентрацията на алкохол в кръвта на ответника е била над 0.50%. С факта на плащане на застрахователното обезщетение, за ищцовото Д. възникнало правото на регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) срещу прекия причинител на вредите – ответника. Сочи се, че длъжникът дължи и обезщетение за забава, считано от 15.02.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата, на което да осъди ответника А.Д.М., ЕГН*, с адрес: с.Ю., о.Я., да заплати на ЗАД„.Б.“, ЕИК*, с адрес: Г.С., б.„К.А.Д.”№59, представлявано от двамата ИД О.П. и А.А., както и заедно от всеки един от ИД и прокуриста А.В.Ю., сумата от 5`605.25 лв., представляваща обезщетение по щета №1000/10/010/500008, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

С разпореждане №1410, постановено в закрито съдебно заседание проведено на 09.03.2018 год., съдът е дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда, по делото е депозиран писмен отговор, с който предявения иск се оспорва по основание и размер. На първо място, ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца, чиито начален момент е започнал да тече от 08.02.2013 г., когато е сключено споразумението между ищцовото Д. и И.С. за изплащане на обезщетението. Дори и да се приемело, че давността започва да тече от 15.02.2013 г. ответникът отново се позовава на нейното изтичане. На следващо място ответникът прави възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца обезщетение, като счита същото за завишено по размер с оглед действителните неимуществени и имуществени вреди, търпени от пострадалия.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните няма спор и от приетите писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведеното открито съдебно заседание по н.о.х.д. №858/2012 г. по описа на Рг.РС, се установява, че с влязло в сила споразумение ответникът А.Д.М. е признат за виновен за това, че на 31.01.2010 г. около 05.30 часа, в м.„П.” по тъп ІІ-19, в района на 27.9-ти км., в посока м.„П.”-Г.Р. като правоспособен водач на МПС, при управление на лек автомобил „О.К.”, с рег. №*, собственост на Р.Д.М. от с.Ю., нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДВП, а именно: чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, в резултат на което допуснал ПТП с лек автомобил марка „Б.” с рег. №*, управляван от И.С. и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, в т.ч. средна телесна повреда на И.Г.С. от Г.Б., изразяваща се в трайно затруднение в движението на ляв горен крайник /счупване на втора метакарпална кост на лява ръка, разместване/ - престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б.„а”, пр.1, алт.1, вр. ал.1, б.„б”, пр.1, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б.„а”, пр.1, алт.1, вр. ал.1, б.„б”, пр.1, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, във вр. чл.54 от НК, вр.чл.37, ал.1, т.1а, на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца като на основание чл.66 от НК, изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от 3 години, както и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 8 месеца, на основание чл.343г, във вр. чл.37, т.7 от НК.

 От приложената по делото застрахователна полица №01/1/09/9000115/015/0 се установява, че автомобила, управляван от ответника М., към датата на настъпване на процесното ПТП, е имал застраховка „ГО” в ищцовото Д. с валидност от 19.08.2009 г. до 18.08.2010 г.

По делото е представен доклад по образувана пред ищцовото Д. щета №1000 – 10 – 010500008, в който е отразени причинени щети за сумата от 5 605.25 лв. на лицето И.Г.С..

Установява се също от представените споразумителен протокол, че е постигнато споразумение между застрахователя и увреденото лице И.С. за заплащане на причинените му неимуществени вреди от 5`500.00 лв. и имуществени вреди от 105.25 лв. Сумата от 5`605.25 лв. е преведена, Ч. кредитен превод по сметката на И.С., видно от приложеното преводно нареждане на 15.02.2013 г.

По делото е представен протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от лицето А.М..

В протокол от химическа експертиза от 04.02.2010 г. е отразено, че в кръвта иззета от А.М.е доказано етилов алкохол в количество 0.42%.

По делото са изслушани съдебно-химическа експертиза и съдебно-токсикохимична експертиза, като заключенията на вещите лица е, че към момента на ПТП – 05.20 часа на 31.01.2010 г. концентрацията на алкохол в кръвта на А.М. е била около 0.82 %. Според токсикохимическата експертиза посочената концетрация на алкохол в кръвта категорично не се дължат на прием на лекарствен продукт или хранителна добавка с наименование „Мукоплант, сироп” в посоченото от ответника количество.

Съдът служебно е назначил съдебно-медицинска експертиза за установяване на нормалната продължителност на оздравителния процес на пострадалия И.С..

От приложените писма от УМБАЛ „Пирогов” и МБАЛ-Р. се установява, че лицето С. не е било хоспитализирано в отделенията на посочените болнични заведения, а амбулаторните книги за процесната дата са унищожени съгласно действащите правила за тяхното съхранение. Предвид посоченото в откритото съдебно заседание, съдът е отменил назначената служебно съдебно-медицинска експертиза.

От страна на ответника по делото са ангажирани гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите Л. и Н.. Съдът не кредитира посочените свидетелски показания относно твърденията касаещи обстоятелството употребявал ли е алкохол ответника, като противоречащи на приложения по делото протокол за химическа експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.274, ал.1, пр.1 КЗ (отм.).

Така предявения иск е допустим, като предявен от активно легитимирана страна – застраховател по застраховка „ГО” срещу деликвента, предвид изложените в исковата молба фактически твърдения.

Според цитираната разпоредба, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

По делото е безспорно установено наличието на част от предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на застрахования по застраховка "ГО" деликвент - сключен валиден застрахователен договор, осъществен от застрахованото лице деликт и извършено плащане от страна на застрахователя на обезщетение за неимуществени вреди на увреденото трето лице, от 5`500.00 лв. и имуществени вреди от 105.25 лв.

Искът е предявен в рамките на петгодишния давностен срок съобразно правилата на общата давност по чл.110 от ЗЗД, считано от изплащане на застрахователното обезщетение. Възраженията на ответника в тази част са неоснователни.

Безспорно по делото е установено и извършен от ответника като застраховано лице деликт, което се установява от влязлото в сила споразумение по н.о.х.д. №858/2012 г. по описа на Рг.РС. Спорният по делото въпрос касаещ извършеното деяние е свързан с последния елемент от регресното право на застрахователното Д., а именно: управление на МПС от страна на деликвента след употреба на алкохол, с концентрация над допустимата норма по Закона за движение по пътищата и възможността този елемент да бъде установен в рамките на гражданското производство. В тази връзка е и направеното възражение от страна на пълномощника на ответника по делото в откритото съдебно заседание.

Както бе посочено по-горе с влязло в сила споразумение по н.о.х.д. №858/2012 г. по описа на Рг.РС, ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б.„а”, пр.1, алт.1 вр. ал.1, б.„б”, пр.1, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, за това че при управление на процесното МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице. Определението на съда, с което е одобрено споразумението има значението на влязла в сила присъда.

Влязлата в сила присъда има задължителна сила за всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица, а вр. с гражданския процес задължителната сила на присъдата се изразява в нейното установително действие по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Осъдителната присъда е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. С влязлото в сила споразумение по н.д. №858/2012 г. по описа на Рг.РС, М. е бил признат за виновен за извършено деяние по чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б.„а”, пр.1, алт.1, вр. ал.1, б.„б”, пр.1, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП. Няма признаване от страна на наказателния съд, че е налице квалифициращ елемент "пияно състояние" по чл.343, ал.3 НК. По смисъла на ППВС №1/1983 г. и Тълкувателно решение на ОСНК на ВС №19/1985 г. деецът се намира в пияно състояние, когато в организма му е констатирана алкохолна концентрация не по-малко от 0.50 промила. "Пияното състояние" обуславя по-тежка наказателна отговорност в случай на непредпазливо причиняване другиму тежка или средна телесна повреда. Следователно, този квалифициращ елемент има значение както за приложение на един от квалифицираните състави по чл.343, ал.3 НК, така и за индивидуализация на наказанието. След като ответникът е понесъл наказателна отговорност за деянието /с посочена по-горе правна квалификация/, за което е признат за виновен, то не би могло в рамките на гражданското производство по регресния иск да се установява нарушение на предвидената в чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП забрана за управление на превозно средство след употреба на алкохол, с концентрация над 0,5 на хиляда. Това би довело до допълване на обвинението с нов, квалифициращ признак от обективна страна на престъплението, а именно, че към момента на извършване на деянието М. е имал алкохолна концентрация в организма 0,5 на хиляда, или по-висока, т.е., че се е намирал в "пияно състояние". Такова допълване, респ. изменение на обвинението, след като е вече е реализирана съответната наказателна отговорност за деянието, би било недопустимо /в тази връзка р.№150/22.11.2011 г. по т.д.№1147/2010 г. на ІІ т.о. и р.№115/11.11.2014 г. по т.д.№2542/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС на РБ/. Съобразявайки обвързващата сила на влязлото в сила споразумение по наказателното дело, с оглед и предвидената в чл.300 ГПК, невъзможност тя да се оборва относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, настоящия състав приема, че гражданският съд не би могъл да се произнася по въпроса доколко при извършване на деянието виновния за произшествието водач е управлявал превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата норма. По изложените съображения, съдът не обсъжда заключението на изслушаните по делото съдебно-химическа експертиза и съдебно-токсикохимична експертиза и свидетелските показания на ангажираните от ответника свидетели.

С оглед липсата на един от елементите от фактическия състав на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка"ГО", предявеният от ЗАД„.Б.” иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен без да се обсъждат останалите възражения на ответника относно прекомерност на изплатеното З. обезщетение.

При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените в настоящото производство разноски. От страна на ответника са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 400.00 лв., видно от представените договори за правна защита и съдействие /л.40 и л.71 от делото/. В представения договор за правна защита и съдействие е отразено уговорено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция от 200.00 лв. за всяко заседание, като е изплатена посочената сума само за първото съдебно заседание. В т.ч. досежно платените преди първото съдебно заседание суми от 200 лв. договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка/т.1 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълК.Д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВК/С/./т.1 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълК.Д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВК/С/. Аналогично е отразяването и в представения договор на л.71 от делото. За остатъка от претендираната сума до 1`400.00 лв. по делото липсват доказателства за нейното заплащане, поради което същата не следва да бъде присъждана. В уважения от съда размер искането за заплащане на адвокатско възнаграждение не е прекомерно съобразно изискванията на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и доводите на ищеца се явяват неоснователни. На ответника следва да бъдат присъдени и направените разноски от 20.00 лв. за заплатен депозит за свидетел и 288.40 лв. за депозит за вещо лице.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД„.Б.“, ЕИК*, с адрес: Г.С., б.„К.А.Д.”№59, представлявано от двамата ИД О.П. и А.А., както и заедно от всеки един от ИД и прокуриста А.В.Ю., Ч. А.Л.С. от АК-Б., със сл. адрес: Г.Б., У.„Т.А.”№4, .3, иск за осъждане на ответника А.Д.М., ЕГН*, с адрес: с.Ю., о.Я. А.Д.М., ЕГН*, с адрес: с.Ю., о.Я., да заплати на ищеца ЗАД„.Б.“ сумата от 5`605.25 лв., представляваща обезщетение по щета №1000/10/010/500008, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗАД„.Б.“, ЕИК*, с адрес: Г.С., б.„К.А.Д.”№59, представлявано от двамата ИД О.П. и А.А., както и заедно от всеки един от ИД и прокуриста А.В.Ю. да заплати на А.Д.М., ЕГН*, с адрес: с.Ю., о.Я., направените по делото разноски сумата от 400.00 лв. – адвокатско възнаграждение, сумата от 20.00 лв. – депозит за свидетели, сумата от 288.40 лв. – депозит за вещо лице.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Д.М., ЕГН*, с адрес: с.Ю., о.Я., за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение над уважения от съда размер от 400.00 лв. до пълно предявения от 1`400.00 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Бл.ОС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………