Р Е Ш Е Н И Е    2127

 

Номер   2127

Година   08.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20161240100653

по  описа  за

2016

година

 

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от И.Й.Д., ЕГН*, с А. с.Б., У.„Д.Ш.”№18, о.Р., против „.Б., регистрирана в TP към АВ с ЕИК*, с адрес за връчване на съобщения и книжа - Г.С., Р.„В.”, п.„С.Н.”№7, представлявана от А.К. и Л.К.Х. - ИД на банката, Й.И.Д., ЕГН*, с.Б., У.”Д.Ш.”№., о.Р., И.К.Д., ЕГН*, с.Б., У.”Д.Ш.”№., о.Р., „Д.-Й.Д.", ЕИК*, представляван от Й.И.Д., ЕГН*, с адрес - с.Б., У.”Д.Ш.”№., о.Р. и „.Б.Е., ЕИК*, с адрес: с.Б., о.Р., У.„Д.Ш.”№18.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №182, том 4, дело №1397 от 13.11.1997 г. на нотариус К.М., с Р. на действие РС-РГ., И.Й.Д. и М.Г.Д. /б.ж. на с.Б., о.Р./ прехвърлили Ч. договор за покупко-продажба собствеността върху описания в исковата молба имот на ответниците Й.И.Д. и И.К.Д.. С решение №1699/25.04.2014 г., постановено по Г.д. №1/2014 г. по описа на Рг.РС, влязло в законна сила на 26.05.2014 г, вписано в СВ Г.Р. – вх. Рег. №9156/02.06.2014 г. съдът е признал за нищожен като привиден на основание чл.26, ал.2 ЗЗД договора за покупко-продажба обективран в горецитирания нотариален акт и е признал за установено, че Й.И.Д. и И.К.Д. не са собственици на процесния имот.

На следващо място ищецът излага фактически твърдения, че е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №160, том 1, рег. №2052, дело №142/2014 г. по описа на Нотариус К.М.. Продавачи по цитираната сделка били И.Й.Д., ЕГН*, Р.И.С. и Й.Й.Д.. Ищецът твърди, че в нито един момент от датата на придобиване на правото на собственост върху имота до 05.08.2015 г. не бил уведомяван от когото и да е било, че по отношение на имота има претенции на трети лица, респ. със същия не бил обезпечавал чужди вземания. На 05.08.2015 г. в имота пристигнал ЧСИ Ш.Д., с Р. на действие ОС-Бл. който извършил опис по изп. Д. №500/2015 г., което обстоятелство ищеца узнал в деня на описа. Срещу действията на ЧСИ били депозирани жалби и водени производства пред ОС-БЛ.. Изложени са доводи, че въпреки постановеното решение по Г.д. №1/2014 г. по описа на Рг.РС с имота, предмет на обявения за нищожен договор за покупко-продажба било обезпечено вземането на „.Б. по Договор за банков револвиращ кредит №7058/23.11.2007 г., сключен между банката като кредитор и длъжника „. – Й.И.“. В обстоятелствената част на исковата молба са подробно описани съдържанието на договора за банков кредит и последващите анекси към същия. Според ищеца към датата, на която е придобил имота, същият не е бил обременен с тежест в полза на банката, тъй като договора, по силата, на който Й. и И.Д. са обезпечили вземане на „.-Й.И.“ бил обявен за нищожен и било установено, че ответниците не са собственици на имота в влязло в сила решение. На 02.06.2014 г. решението било вписано в СВ Г.Р. и към датата на придобиване на имота от ищеца от страна на банката не била вписана възбрана върху имота. Изложени са съображения, че действителните собственици не са били давали съгласие за обезпечаване на чуждо вземане. Според ищца дори и да се приеме, че е имало вписана възбрана върху имота в рамките на изпълнителното производство, то разпоредбата на чл.452 от ГПК брани единствено правото на кредитора вписал възбрана върху един имот, като извън изпълнителния процес, кредитора следва да зачита правото на собственост на третото лице и произтичащите от него правомощия на владение и ползване на вещта. Ищецът твърди, че инкорпорирания в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №54, том №10, рег. №77224, дело №1763 от 28.11.2007 г. на Нотариус К.М. договор за обезпечаване на вземането на кредитора е нищожен, тъй като не е бил собственост на обезпечилите вземането към 23.11.2007 г. Сочи се, че действителните собственици на имота – И.Й.Д. и М.Г.Д. не били давали съгласието си техен имот да служи за обезпечение на вземането по договор за револвиращ кредит, предвид и на което договора за учредяване на договорна ипотека бил нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Сочи, че е налице абсолютна недействителност на договора, предвид и на което легитимиращия ефект за ползващия се от договорната ипотека отпадала с вписване на съдебното решение, с което е установен порокът, или с което е постановено разваляне или отмяна на сделката. Към датата на сключване на процесния договор за обезпечаване вземането на банката, нито един от двамата действителни собственици не са учредили валидна представителна власт, на който и да е било от обезпечилите вземането на едноличния търговец. Такова упълномощаване не е имало и към датата на сключване на който и да е било от анексите към договора, цитирани в исковата молба. Ищецът счита, че с оглед придобитото от него право на собственост върху процесния имот за него е налице правен интерес да иска прогласяването на абсолютната недействителност на инкорпорирания в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №54, том №10, рег. №77224, дело №1763 от 28.11.2007 г. на Нотариус К.М., с Р. на действие РС-Рг. договор за обезпечаване на вземането на банката.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни последици, се иска, съдът да прогласи абсолютната недействителност /нищожност на сключеният на 28.11.2007 г. Договор за учредяване на договорна ипотека между първият ответник от една страна в качеството му на кредитор, Й.И.Д., лично като ипотекарен длъжник и собственик на имота, в качеството му на У. и представляващ „Д.-Й.Д.", като кредитополучател и солидарен длъжник, И.К.Д. лично, като ипотекарен длъжник и собственик на имота и солидарен длъжник, „Д.-Й.Д.", ЕИК*, с едноличен собственик и У. Й.И.Д., ЕГН*, с адрес с.Б., У.”Д.Ш.”№., о.Р., като кредитополучател, „.Б.Е., ЕИК*, с едноличен собственик и У. Й.И.Д., ЕГН*, с адрес - с.Б., У.”Д.Ш.”№., о.Р., като солидарен длъжник, инкорпориран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №54, том №10, рег.№7724, дело №1763 от 28.11.2007г на Нотариус К.М. с рег.№061 на НК и с Р. на действие PC-Рг. и по силата, на който на едноличния търговец е предоставен револвиращ банков кредит от 60`000.00 лв., за обезпечаването на който в полза на банката от Й.И.Д. и И.К.Д. е учредена договорна ипотека върху следния имот,който с оглед на Решение №1699/25.04.2014 г., постановено по Г. дело №1/2014г по описа на PC-Рг., влязло в законна сила на 26.05.2014 г., вписано в СВ Г.Р. - Вх.р.9156/02.06.2014г., Том №1, рег.№124, ид 1416 на партидна книга, том №1871, НЕ Е БИЛ СОБСТВЕНОСТ на учредителите, а именно: Урегулиран поземлен имот VII, кв.22 по плана на с.Б., одобрен със Заповед №19-0334/1990 г. на Кмета на О.Р., с площ за имота от 2628 кв.м., при граници и съседи на имота по скица:от две страни улици, фирма П." и фирма „И.-П.", ведно със СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ, поради липса на съгласие от действителните собственици на имота.

В хода на производството като трето лице – помагач на ищеца е коституиран И.Й.Д., ЕГН*, с А. с.Б., о.Р., У.„Д.Ш.”№18.

В едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда по делото е депозиран писмен отговор на исковата молба от страна на ответниците Й.И.Д., И.К.Д., „Д.-Й.Д.” и „.Б.Е., с който признават изцяло така предявения иск. В обстоятелствената час на отговора се оспорва твърдението на банката, че вземането е по процесния договор за банков револвиращ кредит и анекси към него е било надлежно обезпечено с имота, тъй като ответницата И.Д. никога не била давала съгласието си за обезпечаване вземането на основания длъжник по вземането на банката. В обстоятелствената част на писмения отговор са изложени доводи касаещи развило се преходно производство по реда на чл.417 от ГПК по повод подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.

В указания от съда едномесечен срок е депозиран писмен отговор от страна на „.Б., с който на първо място се прави възражение за местна неподсъдност на настоящето производство на Рг.РС. Изложени са доводи,че искът следва да бъде предявен по постоянния адрес и седалището на ответника, което е в Г.С.. Твърди се неприложимост на специалната подсъдност по чл.109 от ГПК.

По същество искът се оспорва като неоснователен. Ответникът счита за правноирелевантен въпроса кой е собственик на имота, който е ипотекиран в полза на банката към настоящия момент. През 2007 г. е било учредено валидно обезпечение в полза на банката под формата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Ответната банка се позовава на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД, сочейки, че исковата молба, с която е поискано да се обяви привидност на сделката от 1997 г. е била вписана 7 години, след учредяване на договорната ипотека. В този смисъл като страна по ипотечната сделка „.Б., се явявало трето добросъвестно лице придобило правото да е обезпечен и привилегирован кредитор от приобретателя на привидното съглашение. Сочи се, че през 2007 г. Й. и И.Д. се явили пред нотариус К.М. и учредили договорна ипотека в полза на „.Б. за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит от 60 000 лв. Явявайки се пред нотариуса ипотекарните длъжници са се легитимирали като собственици с нотариален акт за покупко-продажба от 13.11.1997 г. Пред нотариуса те не били представили т.н. „обратно писмо“, което е послужило за обявяване недействителността на продажбата от 1997 г. От тук възниквал въпроса с каква цел двама правоспособни и дееспособни лица се явяват пред нотариус, заявяват, че са собственици на имот, като волята им през 1997 г. била да не придобият собствеността и в резултат на това усвояват три кредита от банката на обща стойност над 100`000.00 лв. Ако банката е знаела, че действителната воля на посочените лица е да не са собственици на учреденото от тях обезпечение, е нямало да предостави нито един от кредитите, а нотариуса е нямало да изповяда обезпечената сделка. В тази връзка е направено искане, съдът да прецени дали да спре производството по реда на чл.229, ал.5 от ГПК. Според ответникът става въпрос за отработен модел на поведение, целящ увреждането на обезпечени кредитори.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения.

Ответниците  Й.И.Д., И.К.Д., „Д.-Й.Д.” и „.Б.Е., изразяват становище за основателност на исковата молба.

Ответникът „.Б. изразява оспорва исковата молба като неоснователна, като поддържа изложените в писмения отговор съображения. Доразвива доводите си в писмени бележки.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана е съдебно - графологична експертиза, от съвкупния анализ на които, съдът достигна до следните фактически изводи:

Ищецът И.Д., се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, което обстоятелство се установява от приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №160, том І, дело №142 от 2014 г. по описа на Нотариус Наталия Мавродиева.

Между страните не се спори, а и от представения Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №54, том Х, рег. №7724, дело №1763/2007 г. по описа на Нотариус К.М., с Р. на действие Рг.РС, се установява, че между ответниците „.Б.”, като кредитор и Й.И.Д., лично и в качеството му на представляващ „Д.-Й.Д.” като кредитополучател и И.К.Д.като ипотекарен длъжник е сключен процесния договор за учредяване на договорна ипотека в полза на банката. Видно от направеното отбелязване върху нотариалния акт, е, че същият е вписан в СВ-Р. с вх. Рег. №8298 от 28.11.2007 г.

По делото са представени и копия от Договор за банков револвиращ кредит №70580 от 23.11.2007 г. и осем анекса към същия, за чието обезпечение е сключен процесния договор за ипотека от ипотекарните длъжници.

Към момента на подписване на договора за ипотека, ипотекарните длъжници са се легитимирали като собственици на имота по силата на приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №182, том IV, дело №1397/13.11.1997 г. по описа на Нотариус К.М., с Р. на действие Рг.РС.

С влязло в сила решение №1699 от 25.04.2014 г., постановено по Г.д. №1/2014 г. по описа на Рг.РС е признато за установено между Р.И.С., И.Й.Д., Й.И.Д. и И.К.Д., че договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №182, том IV, дело №1397/13.11.1997 г. по описа на Нотариус К.М., с Р. на действие Рг.РС е нищожен като привиден на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.

В хода на производството е представено копие на обратно писмо от 13.11.1997 г., в което е отразено, че сключения договор за покпуко-продажба е симулативен, като страните по него не са искали да се разпореждат си имота.

По отношение цитираното обратно писмо в хода на настоящето производство е открито нарочно производство по реда на чл.193 от ГПК, по оспорване на автентичността на положените върху него подписи.

За установяване на неистинността на документа е изслушана съдебно-графологична експертиза, при която вещото лице въз основа на установените съвпадения между подписите положени върху писмото и снетите сравнителни образци е стигнало до извода, че подписите положени в документа са изпълнение от посочените в него лица – М.Г.Д., Й.И.Д. и И.К.Д.. Също така вещото лице установява, че в обратното писмо няма положен и изпълнен ръкописен подпис от И.Й.Д..

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, прието без възражения от страните като пълно и обосновано.

В хода на производството са изслушани обясненията на ответниците И.Д. и Й.Д. по реда на чл.176 от ГПК.

В обясненията си И.Д., признава, че е ползвал кредит от банка „Б.”, която в последствие е била изкупена от банка „.”. Твърди, че тогава е предоставил документи – нотариален акт, данъчна оценка и обратно писмо на банка „Б.” за ползване на кредит. През 2007 г. ползвал кредит от „.”, като от него били изискани от служител на банката само счетоводни документи. Предоставения кредит бил от 60`000.00 лв. От страна на Банката била направена оценка по документите, които вече били предоставени. Твърди, че обратното писмо било предоставено на служител на Банката – В.Б. още през 2004 г. – 2005 г. Заявява, че не си спомня, дали е споменавал на представителя на Банката при сключване на процесния договор за ипотека за това обратно писмо. Не му били искани документи за собственост.

При изслушването на обясненията на И.Д., същата посочва, че не е ходила в Банката при договарянето на кредита. Ипотеката била изготвена от Банката. Твърди, че знаела от съпруга си, че през 2004 г. на банка „Б.” било предоставено обратно писмо. Мисли, че служителят на когото било предоставено писмото бил В.Б., но сочи, че не е сигурна, тъй като не е ходила в Банката. Били забравили за съществуването на това обратно писмо до момента, в който срещу тях било заведено дело от зълва й. Не съзнавали силата на това писмо до посочения момент. Обратно писмо на Нотариуса при изповядване на ипотеката не било представено. Документи за имота през 2007 г. не били предоставяли на Банката.

Съдът анализирайки посочените обяснения, предвид доказателствената им тежест по арг. на чл.175 от ГПК, приема единствено доказателственото значение на изложените отрицателни факти от ответницата И.Д., че тя лично не е ходила в Банката и не предоставяла обратно писмо вр. с процесната ипотека. Съответно, че до 2014 г. и образуваното дело пред Рг.РС, ответницата Д. не е съзнавала и силата на това обратно писмо /подписано от нея/. Също така и твърдението на посочените ответници, че при изповядване на сделката пред Нотариуса не е представено копие от обратното писмо.

По делото е разпитан като свидетел нотариус К.М., който посочва, че не си спомня конкретно действията извършени през 2007 г. Посочва, че с акт за собственост установява дали ипотекарния длъжник е собственик. Не би изповядвал ипотека, при която е представено обратно писмо, че ипотекарния длъжник не е собственик на имота. Заявява, че от 1990 г. не е имал случай някой да му е представил обратно писмо, особено при ипотека. В акта всичко се изписвало, че страните са се явили, че са го прочели, че са съгласни и са го подписали след това. Ипотекарните длъжници заявявали пред нотариуса намерението за учредяване на ипотека в полза на кредитора, както и кредитора изразява своето съгласие да бъде учредена ипотека. В нотариалния акт се описвали всички документи, представени при учредяване на сделката. Дори и да има неща, които не са конкретно относими, а по някакъв начин косвено се отнасят до конкретен случай, ако не са описани, са приложени копия по делата. Нотариусът заявява, че не би изповядал сделка, в случай, че има обратно писмо, а и Банката не би отпуснала кредита при наличие на токова писмо. Според него представителят на Банката не би се подписал на договор за ипотека, при която има представяне на обратно писмо, че ипотекарния длъжник не е собственик, защото се губи смисъла на обезпечението. Също така посочва, че банките идват с готови документи. В случая не е изработвал нотариалния акт. По принцип юристът на Банката идвал с проект на нотариалния акт. Документите – актове за собственост, скици, пълномощни се носели в оригинал от страните по сделката.

По делото е разпитана като свидетел Р.С. – дъщеря на третото лице помагач И.Д. /роднина по права низходащя линия от първа степен/ и леля на ищеца И.Д. /роднина по съребрена линия от трета степен/. Свидетелката сочи, че родителите й притежават имот, който е в стопански двор на с.Б. с площ от 2.5 дка. От 35 години не живеела в с.Б.. Твърди, че била много изненадана когато една г. след смъртта на майка си открила договор за покупко-продажба на имота, сключен между родителите, брат й и снаха й. Към акта имало й обратно писмо, чието съдържание било, че хем има договор за покупко-продажба, хем отричали това да се е случвало. Изненадата й била от факта, че се опитвали да я лишат от наследствения й дял, като тяхна дъщеря. Завела дело, при което се установило, че договора е симулативен. Разговаряла с брат й, който й казал че имота бил на родителите й и че е ипотекиран. Родителите й били предоставили възможност на брат й да развива строителен бизнес върху територията на този имот.

По делото е разпитан като свидетел В.Б. – кредитен инспектор в ответната банка. Същият в показанията си твърди, че през 2007 г. се обединили банка „Б.” и „.Б.”. При обединяването работел в „Б.”, като преминал към „.”. Посочва, че е работил по всички преписки за кредити на „Д.-Й.Д.”. По принцип се събирали всички документи за финансовото състояние, по собствеността, след което ги предавал на юриста да ги прегледа. При предявяване на приложеното в кориците на делото обратно писмо, свидетелят посочва, че не може да каже дали този документ е бил в документите при отпускане на кредита. Като кредитен инспектор събирал документите, като по преценка на юриста се налагало и събиране на допълнителни неща за обезпечение. След това преписката се докладвала за становище. Свидетелят правил анализ на финансовото състояние. Към 2007 г. юрисконсулт на банка „.” в Г.Б. била И.Т., която давала правни становища по кредитите. Всички документи за отпускане на кредита били представени на юрисконсулта на клона. В банка „Б.”, „Д.-Й.Д.” имал кредитно досие. При обединяване на двете банки, свидетелят преместил цялата документация със служебната си кола в новия офис. Кредитните досиета се съхранявали в кабинета на кредитния инспектор. Когато се налагало нещо да се коментира с юрист, досието се предавало на юриста да го прегледа, след което отново му се връщало. Свидетелят посочва, че не си спомня дали Й.Д. е представял повторно документи за собственост на обекти за обезпечение на кредит. При сключване на нов договор за кредит, се изисквали актуални документи. Нотариалния акт се преснимал от другото кредитно досие, нямало как да е друг.

По делото е разпитана като свидетел И.Т. – юрисконсулт на ответната банка. Свидетелката посочва, че си спомня сделката сключена между Банката и „Д.-Й.Д.”. Документите за кредита се събирали от мениджър „Бизнес клиенти”. Кредитния инспектор, който работел по кредита бил В.Б.. След като били събрани документите за кредита на юрисконсултът се предоставяли тази част от документите, която касаела правния статут на недвижимия имот и на други обезпечения. При предявяване в открито съдебно заседание на приложеното в кориците на делото обратно писмо, свидетелката посочва, че същото не й е било предоставено с документите за отпускане на кредита. По кредитното досие нямало такъв документ. При нотариуса такъв документ категорично не е бил показван. Посочва, че за първи път вижда такъв документ – обратно писмо като юрисконсулт на банката, още повече, че това би било основание да се откаже сделката. Лицата, които са страни по договора за кредит дошли като клиенти на банка „Б.”. Към момента на кандидатстване за кредита на всеки клиент се предоставял списък с необходимите документи за отпускане на кредита. Относно недвижимите имоти се изисквали актуални документи, тъй като не е възможно сключване на ипотека без данъчна оценка и актуална скица към момента на новия кредит. Не може да отговори дали в конкретния случай за кредитополучателя е съставено ново кредитно досие. Документите, които касаели правния статут на имота са нотариални актове, договори, всичко което е необходимо за вписване на ипотека и да се даде становище дали обезпечението е приемливо за банката. Практиката била различна. Ако кредитния инспектор не се ориентира какви документи да й предаде разглеждали досието. Кредитните досиета се съхранявали при кредитния инспектор.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели по реда на чл.172 от ГПК, предвид наличието на близка родствена връзка на свидетелката Р.С., служебни взаимоотношения на свидетелите Т. и Б., както и на Нотариус К.М., като изповядал процесната ипотека.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявения по настоящото дело иск е за прогласяване недействителността на Договор за учредяване на договорна ипотека, сключен на 28.11.2007 г. между първият ответник от една страна в качеството му на кредитор, Й.И.Д., лично като ипотекарен длъжник и собственик на имота, в качеството му на У. и представляващ „Д.-Й.Д.”, като кредитополучател и солидарен длъжник, И.К.Д.лично, като ипотекарен длъжник и собственик на имота и солидарен длъжник, „Д.-Й.Д.", ЕИК*, с едноличен собственик и У. Й.И.Д., ЕГН*, с адрес -с.Б., У.”Д.Ш.”№., о.Р., като кредитополучател, „.Б.Е., ЕИК*, с едноличен собственик и У. Й.И.Д., ЕГН*, с адрес - с.Б., У.”Д.Ш.”№., о.Р., като солидарен длъжник, инкорпориран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №54, том №10, рег.№7724, дело №1763 от 28.11.2007г. на Нотариус К.М. с рег.№061 на НК и с Р. на действие PC-Рг. върху следния имот, а именно: Урегулиран поземлен имот VII, кв.22 /Д. и втори/по плана на с.Б., одобрен със Заповед №19-0334/1990г. на Кмета на О.Р., с площ за имота от 2628 кв.м., при граници и съседи на имота по скица:от две страни улици, фирма П.” и фирма „И.-П.”", ведно със СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ, поради липса на съгласие от действителните собственици на имота. Ищецът се позовава на привидност на договора за покупко-продажба, на който са се позовавали ипотекарните длъжници към момента на учредяване на договора за ипотека, с твърдението, че същите не са били собственици на имота. Основните съображения на ищеца са вкл., че договора за покупко-продажба на имота, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №182, том IV, дело №1397/13.11.1997 г. по описа на Нотариус К.М., с Р. на действие Рг.РС легитимиращ ипотекарните длъжници като собственици на имота към момента на изповядване на договорната ипотека е прогласен за нищожен с влязло в законна сила решение №1699 от 25.04.2014 г., постановено по Г.д. №1/2014 г. по описа на Рг.РС, като привиден.

При така изложените фактически твърдения и отправения към съда петитум, предявения иск е с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.

Така предявения иск е допустим, като предявен от активно легитимирана страна и при правен интерес от търсената защита, предвид изложените фактически твърдения.

Безпротиворечиво се приема в доктрината и в съдебната практика /Решение №553 от 20.12.2011 г. на ВКС по Г. д. №1166/2011 г., IV г.о., ГК /, че учредяването на ипотеката е недействително при наличие на някои от посочените в чл.170 от ЗЗД основания. Договорните ипотеки могат да са недействителни (нищожни) и на основанията по чл.26 от ЗЗД. От естеството и предназначението на договорната ипотека, следва по арг. на чл.167, ал.3 от ЗЗД, че ипотека може да се учреди само върху имот, който принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява. Поради това, въпросът относно собствеността е обуславящ за действителността на договорната ипотека. Ако последната е учредена върху имот, който не е принадлежал на лицето, в чиято тежест се учредява, респ. чиито дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна по арг. и на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и чл.170 от ЗЗД. Целта на чл.167, ал.3 от ЗЗД е да не се увреждат интересите на действителния собственик на имота, върху който се учредява ипотеката и да не бъде ипотекиран чужд имот без съгласието на неговия собственик.

По така предявения иск, предвид разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следва да докаже твърдения порок на сделката, вкл.липсата на съгласие от страна на действителните собственици на имота към момента на нейното учредяване. Предвид направеното възражение от страна на ответната банка „.Б.”, в тежест на ищеца е да обори установената в чл.17, ал.2 от ЗЗД презумпция за добросъвестност на кредитора, в чиято полза е учредена ипотека.

За установяване на горепосочените обстоятелства ищецът се позовава на влязлото в сила решение №1699 от 25.04.2014 г., постановено по Г.д. №1/2014 г. по описа на Рг.РС, с което е признато за установено между Р.И.С., И.Й.Д., Й.И.Д. и И.К.Д., че договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №182, том IV, дело №1397/13.11.1997 г. по описа на Нотариус К.М., с Р. на действие Рг.РС е нищожен като привиден. Според съдът така изложените доводи са неоснователни, доколкото по арг. на чл.298, ал.1 и ал.2 от ГПК субективните предели на СПН се разпростират между страните, техните наследници и правоприемници. Ответната банка не е участвала в производството по Г.д. №1/2014 г. на Рг.РС, нито е правоприемник на някоя от страните. Поради това е допустимо да се оспорва от банката и твърдяната от ищеца недействителност на договора за продажба поради неговата абсолютна симулация. Интереса ѝ за такова оспорване произтича от учредената в нейна полза договорна ипотека и значимостта на въпроса за принадлежността на правото на собственост върху ипотекираните имоти, обусловен от действителността на придобивния договор. Банката не е обвързана от СПН на посоченото решение.

 Но дори и горното да не бъде възприето, в случая ипотечното право на банката се запазва по силата на специалната норма на чл.17, ал.2 от ЗЗД, тъй като вписването на договорната ипотека значително предхожда по време вписването на исковата молба за разкриване на привидността на договора за покупко-продажба на имотите, върху които е била вписана договорната ипотека /в този смисъл Определение №1185 от 18.11.2014 г. на ВКС по Г. д. №4470/2014 г., III г. о., ГК/. Видно от приложения по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, е, че същата е учредена на 28.11.2007 г. Ипотекарните длъжници Й. и И.Д. са се легитимирали като собственици с нотариален акт за покупко-продажба от 1997 г. Производството по Г.д. №1/2014 г. по описа на Рг.РС е образувано през 2014 г. и едва тогава 7 години по-късно след учредяване на договорната ипотека е поискано да бъде установена привидността на нотариалния акт легитимиращ ипотекарните длъжници като собственици. Предвид изложеното ответната банка се явява трето добросъвестно лице по арг. на чл.17, ал.2 от ЗЗД и отпадането на правото на собственост на учредителите И. и Й. Д., поради симулация не засяга ипотечното право, защото договора за ипотека и вписан преди вписване на иска за установяване на привидността и банката е придобила права си на ипотекарен кредитор преди вписване на исковата молба за разкриване на персоналната симулация, поради което правата й са противопоставими на ищеца като действителен собственик на имота, т.е. учредената в полза на банката ипотека е валидна. От страна на ищеца в хода на процеса, въпреки разпределената от съда доказателтвена тежест не бе оборена установената от закона презумпция за добросъвестност на третото лице придобило права, преди вписване на исковата молба за установяване на привидността. Изрично в дадените обяснения по реда на чл.176 от ГПК, ответниците Й. и И.Д. учредили процесната ипотека заявяват, че приложеното по делото обратно писмо, ползващо се с т.нар. сила на начало на писменото доказателство не е представяно пред нотариуса при изповядване на договорната ипотека. В тази насока са и показанията на свидетелката И.Т., които напълно се припокриват с тези на нотариус К.М., а именно, че обратното писмо не е представяно по нотариалното дело, а и такова би било причина да се откаже сделката. Извод, че посочения документ е бил предоставен на банката при учредяване на договорната ипотека не може да бъде изведен и от показанията на свидетеля Б., доколкото посочения свидетел посочва, че не може да каже дали такъв документ му е бил предоставян. Съдът кредитира напълно посочените свидетелски показания по реда на чл.172 от ГПК като логични и взимно допълващи се. За пълнота на изложеното предвид открито производство по реда на чл.193 от ГПК на автентичността на подписите положени върху обратното писмо, съдът намира за установено следното:

Предвид заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-графологична експертиза, според съдът така направеното оспорване се явява недоказано. От заключението на в.л.Т. Т. по безспорен начин се установи, че подписите положени в документа са изпълнени от посочените лица: М.Г.Д., Й.И.Д. и И.К.Д.. Следва да бъде, обаче отбелязано, което обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице, че в посочения документ липсва подпис на една от посочените страни по договора за покупко-продажба – И.Й.Д., от чието име е направено волеизявление за симулативност на сделката. От друга страна в документа фигурира подпис от името на М.Г.Д., без в текста на документа да е налице лично изявено волеизявление на посоченото лице като продавач, че не желае да прехвърля имота. В контекста на изложеното, следва да бъде посочено и че в самия нотариален акт, с който е учредена договорна ипотека са отразени документите, които са били представени при учредяване на договорната ипотека, легитимирали учредителите като собственици. Сред тях не е посочено обратното писмо, на което се позовава ищецът по делото. Твърдението, че ответниците И. и Й. Д. не са представяли през 2007 г. при изповядване на ипотеката никакви документи за имота е изцяло необосновано, доколкото за изповядване на сделката е необходимо представянето в оригинал на актуална данъчна оценка и скица за имота /изрично е отбелязано представянето на презаверена такава на 09.11.2007 г. и данъчна оценка от 07.11.2007 г./, както и на документите легитимиращи лицата учредяващи договорна ипотека като собственици на имота и на декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК.

Предвид гореизложеното, така предявения иск за установяване на нищожност на Договор за учредяване на договорна ипотека, сключен на 28.11.2007 г., обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №54, том №10, рег.№7724, дело №1763 от 28.11.2007г на Нотариус К.М. с рег.№061 на НК и с Р. на действие PC-Рг. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По арг. на чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът И.Й.Д., ЕГН*, с А. с.Б., У.„Д.Ш.”№18, о.Р., следва да бъде осъден да заплати на „.Б., регистрирана в TP към АВ с ЕИК*, с адрес за връчване на съобщения и книжа - Г.С., Р.„В.”, п.„С.Н.”№7, представлявана от А.К. и Л.К.Х. - ИД, сторените по делото разноски от 2`996.00 лв., от които: сумата от 2`796.00 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата от 200.00 лв. – депозит за вещо лице.

Доколкото останалите ответници не са поискали присъждане на разноски и не са представили доказателства за направени разноски, такива не следва да им бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Й.Д., ЕГН*, с А. с.Б., У.„Д.Ш.”№18, о.Р., против „.Б., регистрирана в TP към АВ с ЕИК*, с адрес за връчване на съобщения и книжа- Г.С., Р.„В.”, п.„С.Н.”№7, представлявана от А.К. и Л.К.Х. - ИД на банката, Й.И.Д., ЕГН*, с.Б., У.”Д.Ш.”№., о.Р., И.К.Д., ЕГН*, с.Б., У.”Д.Ш.”№., о.Р., „Д.-Й.Д.", ЕИК*, представляван от Й.И.Д., ЕГН*, с адрес с.Б., У.”Д.Ш.”№., о.Р. и „.Б.Е., ЕИК*, с адрес: с.Б., о.Р., У.„Д.Ш.”№18, за прогласяване на абсолютната недействителност /нищожност на сключеният на 28.11.2007 г. Договор за учредяване на договорна ипотека между първият ответник от една страна в качеството му на кредитор, Й.И.Д., лично като ипотекарен длъжник и собственик на имота, в качеството му на У. и представляващ „Д.-Й.Д.”, като кредитополучател и солидарен длъжник, И.К.Д. лично, като ипотекарен длъжник и собственик на имота и солидарен длъжник, „Д.-Й.Д.", ЕИК*, с едноличен собственик и У. Й.И.Д., ЕГН*, с адрес -с.Б., У.”Д.Ш.”№., о.Р., като кредитополучател, „.Б.Е., ЕИК*, с едноличен собственик и У. Й.И.Д., ЕГН*, с адрес - с.Б., У.”Д.Ш.”№., о.Р., като солидарен длъжник, инкорпориран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №54, том №10, рег.№7724, дело №1763 от 28.11.2007г на Нотариус К.М. с рег.№061 на НК и с Р. на действие PC-Рг., а именно: Урегулиран поземлен имот VII, кв.22 /Д. и втори/по плана на с.Б., одобрен със Заповед №19-0334/1990 г. на Кмета на О.Р., с площ за имота от 2628 кв.м., при граници и съседи на имота по скица:от две страни улици, фирма П.” и фирма „И.-П.”", ведно със СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ, поради липса на съгласие от действителните собственици на имота, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА И.Й.Д., ЕГН*, с А. с.Б., У.„Д.Ш.”№18, о.Р., да заплати на ответника „.Б., регистрирана в TP към АВ с ЕИК*, с адрес за връчване на съобщения и книжа - Г.С., Р.„В.”, п.„С.Н.”№7, представлявана от А.К. и Л.К.Х. - ИД на банката сумата от 2`996.00 лв., представляваща направени в настоящето производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

Решението е постановено с участието по делото на трето лице – помагач на страната на ищеца - И.Й.Д., ЕГН*, с А. с.Б., о.Р., У.„Д.Ш.”№18.

Решението може да се обжалва пред Бл.ОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.259 от ГПК.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………………………