Р Е Ш Е Н И Е    2134

 

Номер   2134

Година   08.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Антония Белчева

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20161240101135

по  описа  за

2016

година

 

Производството е образувано по искова молба от Р.Д.Х., ЕГН*, от Г.Б., У.„П.Р.С.”№3, против М.И.Б. и Е.Г.Б., двамата от Г.Б., У.„Я.С.”№5.

Иска се съдът, да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищцата сумата от 1`029.00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е била лишена от възможността да ползва собствената си 1/10 ид. част от 282 кв. м. от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 02676.501.1252 по КК на Г.Б. с административен А. в Г.Б., У.„Г.”№4. а именно от 21.12.2013 г. до датата на депозиране на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.

С исковата молба се претендират и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, Ч. процесуалния си представител, поддържа иска, направените доказателствени искания и моли за уважаването му.

В срока по чл.131 от ГПК, ответниците оспорват иска като твърдят, че никога не са препятствали ищцата да ползва имота съобразно правата й на собственост.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От приетото като доказателство по делото копие от решение №306 от 21.12.2013 г., постановено по Г.д.№1068/2013г. по описа на ВКC е видно, че ищцата е призната за собственик на 28.20 кв.м. от частта от УПИ III-1252.3203 в кв.16 по сега действащия регулационен план на Г.Б., съответстваща на парцел XVI-1252 по плана на Г.Б. от 1977г., който имот понастоящем е част от поземлен имот с идентификатор №02676.501.1252 по КК на Г.Б.. По силата на цитираното съдебно решение между страните е възникнала съсобственост по отношение на описания недвижим имот с идентификатор №02676.501.1252 по КК на Г.Б..

С Нотариална покана от 11.08.2016 г. част от съсобствениците /ищцата, И.С. и К.К./ поискали ответниците да им заплатят обезщетение за времето, през което ползват техните идеални части, както и да им заплащат наем за напред. Поканата е получена от ответниците на 01.09.2016 г..

Ответниците с отговор на нотариалната покана, не се противопоставят и предоставят възможност на всички съсобственици, включително и на ищцата да ползват съобразно правата си собствените им идеални части от процесния имот.

Видно от приетия по делото като доказателство протокол за въвод във владение на недвижим имот ДСИ при Рг.РС на 14.09.2016 г. на основание изпълнителен лист, издаден по Г. д. №242/2002 г. по описа Рг.РС е извършил въвод във владение на взискателите по изп. дело №75/2016 г. по описа на изпълнителната служба при Рг.РС.

Съгласно заключението по назначената тройна съдебно-оценителна експертиза размерът на пазарния наем на 1/10 ид. ч. от 282 кв. м. от ПИ с идентификатор №02676.501.1252 по КК на Г.Б. за периода от 22.12.2013 г. до датата на депозиране на исковата молба – 03.11.2016 г. възлиза на 1`029.00 лева.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответниците не са препятствали съсоствениците да ползват притежаващите от тях идеални части от процесния имот. Напротив водени са преговори ответниците да изкупят целия имот, но съсобственици не са се договори за изкупната цена.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съгласно приетия от съда доклад в съдебното заседание от 13.03.2019 г. правното основание на предявения иск е по чл.31, ал.2 от ЗС.

Предмет на иска е обезщетение за периода 21.12.2013 г. – 03.11.2016 г. за 1/10 ид. част от 282 кв. м. от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 02676.501.1252 по КК на Г.Б.. Съгласно цитираната разпоредба когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и 3/ писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик /решение №163/20.03.2002 г. по Г. д. №622/2001 г. на ВКС, I г.о., ТР №129/30.06.1986 г., ОСГК - ВС, решение №119/11.03.2009 г. по Г. д. №3204/2008 г. на ВКС, II г.о., решение №80/24.02.2010 г. по Г. д. №102/2009 г. на ВКС, IV г.о. и ТР №7/02.11.2012 г. по тълк. дело №7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

В настоящия случай не се спори, че е налице първата предпоставка – наличие на съсобственост върху процесния имот. С нотариална покана, връчена на ответниците на 01.09.2016 г., ищцата е отправила до ответниците писмена покана, с която е поискала от последните да й заплащат обезщетение за ползата, от която е лишена вр. с ползването на нейната ид. част от съсобствения имот.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГК на ВКС, правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял.То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. В настоящия случай не се доказа съсобственикът Р.Х. да е била възприпятствана по някакъв начин да ползва имота, който е в съсобственост. Установи се, че между съсобствениците на процесния имот са водени преговори ответниците да изкупят целия имот, но съсобствениците не са се договори за изкупната цена.

Установи се, че ответниците не са се противопоставяли и възпрепятствали на никой от съсобствениците да ползват съобразно правата си собствените си идеални части от имота. От показанията на свидетелите не се установява след получаване на писмената покана, а и в по-ранен момент, ответниците да са препятствали достъпа на ищцата до имота по какъвто и да било начин.

Напротив на 14.09.2016 г. ищцата е въведена във владение на притежаваните идеални части от имота без възражение от страна на ответниците. Предвид на което съдът не възприема твърденията за недопускане на Р.Х. до имота. От показанията на разпитаните свидетели /св. И.С. / се установи, че „…След въвода във владение никой не е пречил на Р. /ищцата/ да си ползва имота…“.

И доколкото се касае до съсобственост на идеални, а не на реални части, то ответниците няма как изрично да посочат на Р.Х. кои части да ползва и да й осигурят достъп. Свидетелят К.К. в съдебно заседание излага: „…никой не ни е посочил кое е наше и кое е на М.…“ От което може да се направи обоснован извод, че не става въпрос за осигуряване ползване и достъп до имота, а претенция за реална подялба/ползване на същия, което е предмет на друго производство.

Предвид така установените факти съдът намира, че в полза на ищцата не е възникнало право на обезщетение. Искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска по чл.78 от ГПК:

Предвид неоснователността на така предявения иск, неоснователен е и искът за заплащане на разноски в настоящето производство.

Същевременно в полза на ответниците следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски съгласно чл.78, ал.3 от ГПК и представен списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл.31, ал.2 от ЗС от Р.Д.Х., ЕГН*, от Г.Б., У.„П.Р.С.”№3 против М.И.Б. и Е.Г.Б., двамата от Г.Б., У.„Я.С.”№5 за заплащане на сумата от 1`029.00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е била лишена от възможността да ползва собствената си 1/10 ид. част от 282 кв. м. от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 02676.501.1252 по КК на Г.Б. с административен А. в Г.Б., У.„Г.”№4. а именно от 21.12.2013 г. до датата на депозиране на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Р.Д.Х., ЕГН*, от Г.Б., У.„П.Р.С.”№3 да заплати на М.И.Б. и Е.Г.Б., двамата от Г.Б., У.„Я.С.”№5 сумата от 2`000.00 лв., представляваща направени от ответниците съдебни и деловодни разноски за заплащането на адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………….