Р Е Ш Е Н И Е    2228

 

Номер   2228

Година   14.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Анелия Татарска

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100061

по  описа  за

2019

година

 

Производството е по реда на ЗЗДН. Образувано е въз основа на молба, депозирана от Н.Т.Б.Г., ЕГН*, от  г.Б., У.„А.С.”№44. С молбата се иска налагането на мерки на защита срещу домашното насилие срещу посочения в молбата като нарушител Д.А.Г., ЕГН*, от  г.Б., У.„А.С.”№44. В молбата се твърди, че на 15.01.2019 г., на 18.01.2019 г. и на 21.01.2019 г. спрямо Т.Б.Г. е осъществен акт на домашно насилие от страна на Д.А.Г., като същият осъществил физическо насилие, удряйки я с юмруци и ритници, изхвърляйки я на двора, където продължава да я удря. Изхвърля завивките й и заключва къщата, поради което преспива през нощта в колата на сина си, паркирана в двора на къщата. Твърди, че Д.Г. има непрекъснато агресивно поведение и инцидентите се повтарят ежедневно, съпроводени винаги с физически и психически тормоз спрямо нея. Твърди, че изпитва страх за здравето и живота си.

В съдебно заседание молителката се представлява от адв. К. - упълномощена, която заявява, че поддържа молбата. 

Соченият извършител на домашното насилие – ответникът Д.Г. - редовно призован, се явява в съдебно заседание. Твърди, че не е извършил посочените в декларацията актове на домашно насилие. Моли съда да остави без уважение молбата.

За да постанови своя акт, съдът взе предвид следното:

Предмет на разглеждане по делото е подадена молба по чл.8, ал.1 от ЗЗСДН от Т.Б.Г. срещу нейния съпруг Д.А.Г. за извършено спрямо молителката от страна на ответника на 15.01.2019 г., на 18.01.2019 г. и на 21.01.2019 г. актове на  домашно насилие по смисъла на чл.2 от закона.

Съдът намира, че образуваното производство по ЗЗДН е допустимо, тъй като молбата е подадена в срока, посочен в чл.10, ал.1 от ЗЗДН и  срещу лице, посочено в чл.3, т.1 от ЗЗДН- в конкретния случай срещу лице, което е съпруг на молителката.

По настоящото дело, съдът  в закрито заседание е постановил заповед за незабавна защита по ЗЗСДН.

От изложеното в молбата и представените към същата писмени доказателства се установява, че страните са съпрузи от 1976 г. Молителката твърди, че съпругът й упражнявал спрямо нея физическо и психическо насилие от доста време и не еднократно е търсила съдействие от органите на реда.

От дълги години ответникът Д.Г. употребява алкохол, под влияние на който става изключително раздразнителен и агресивен. Непрекъснато вика и крещи, налита на бой както към съпругата си – молителка в настоящето производство, така и към дъщеря си – свидетелката Г.Г.. На 15.01.2019 г. вечерта около 23.00 часа Д. се прибрал вкъщи пиян и започна да вика по молителката, която си била легнала вече - „Стани к* да ми сложиш да ям”. Тя станала и му сервирала, а той взел чинията с храната и ударил молителката с нея по главата.След което изхвърлил на двора молителката и там продължил да я удря. Изхвърлил завивката й и заключил къщата. Наложило се да преспи през нощта в колата на сина им, която се намирала в двора на къщата.

На 18.01.2019 г. около 00.30 часа  Д.Г. се прибрал отново пиян и започнал да бие молителката и пак я изхвърлил от къщата, поради което тя отново преспала в колата на сина им на двора.

На 21.01.2019 г. около 21.30 часа молителката била при болната си сестра Н.Б.Д., живееща в съседната къща. Д.Г. нахлул в къщата и започнал да вика по болната и да я обижда. Започнал да чупи всичко, което се намирала около него и се нахвърли отново да бие молителката. В къщата била  и  дъщерята Г.Д.Г.. Извикали полиция, като полицаите от ПУ-Б.. съставили протокол за предупреждение по ЗМВР на Д.Г. и го извели от къщата на сестра на молителката. След като си тръгнали полицаите, той отново се върнал в къщата при тях и отново започнал да ги тормози и да нанася удари по главата.

От този момент Д.Г. не допускал молителката в къщата, като я заключил, а молителката живеела при болната си сестра, където се налага да преспива на пода, тъй като няма легло.

По делото е приложена изискуемата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,с която молителката е декларирала извършените спрямо нея насилия от ответника на 15.01.2019 г., на 18.01.2019 г. и на 21.01.2019 г. Конкретните действия, в които се изразява противоправното деяние от страна на ответника Д.А.Г. е упражняване на психически и физически тормоз чрез удари, обиди, заплахи, отправяни срещу Т.Б.Г..

По делото са събрани гласни доказателства, а именно показания на св. Г.Д.Г. /дъщеря на молителката и на ответника/. От показанията на свидетеля може да се направи извод за осъществени актове на домашно насилие, които е с адресат молителката. Това е така защото този свидетел е станал пряк очевидец на конфликт между страните на 21.01.2019 г. От показанията свидетелите се установява, че ответникът злоупотребява с алкохол и демонстрира агресивно поведение.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.Г., които са последователни, логични, безпротиворечиви и потвърждават изложените в молбата факти и обстоятелства и кореспондират с представените по делото писмени доказателства.

Свидетелите Ж.П. и Ц.П. не са преки очевидци на инцидентите, а предават опосредена информация, получена от ответника. Съдът не обсъжда и кредитира показанията на с.И., тъй като същите са неотносими към спора.

Въз основа на молбата на молителката за произнасяне със Заповед за незабавна защита, с Разпореждане от 23.01.2019 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита. Същата е била получена от ответника. Заповедта за незабавна защита е била издадена въз основа на представените от молителката материали. След откритото съдебно заседание и събраните допълнително гласни и писмени доказателства съдът възприе гореописаната фактическа обстановка.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане по делото е подадена молба по чл.8, ал.1 от ЗЗСДН от Т.Б.Г., ЕГН*, срещу Д.А.Г., ЕГН*, с когото имат сключен граждански брак от 1976 г. за извършено спрямо молителката от страна на ответника на 15.01.2019 г., на 18.01.2019 г. и на 21.01.2019 г. акт на  домашно насилие по смисъла на чл.2 от закона.

Съдът намира, че образуваното производство по ЗЗДН е допустимо, тъй като молбата е подадена в срока, посочен в чл.10, ал.1 от ЗЗДН и  срещу лице, посочено в чл.3 от ЗЗДН- в конкретния случай срещу лице, съпруг на  молителката.

Очевидно е, че проблемът на ответника с алкохола, за който показания дават свидетелите и данни се съдържат в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, не му позволяват да общува с молителката и цялото семейство по един приемлив начин.

Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправяне на заплахи,  вдигане на скандали, заплашване и гонене от семейното жилище, могат да бъдат характеризирани като физическо и  психическо насилие спрямо молителката.

Съдът съобрази обстоятелството, че данни за осъщественото насилие  не се съдържат единствено в депозираната от страна на молителката молба и в декларацията по чл.9, ал.2 от ЗЗДН. Данни за осъществено домашно насилие се съдържат и в другите материали по делото - гласни и писмени доказателства. Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо молителката домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо молителката домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1, т.2 и 3 от ЗЗДН, а срока на мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, следва да бъде в размер на максимално предвидения в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 18 месеца. При определя условията и срока на наложените мерки съдът съобрази освен изложените по-горе обстоятелства, но и вида, характера и тежестта на упражненото домашно насилие.

Въз основа на гореизложеното съдът, имайки предвид събрания по делото доказателствен материал, установяващ осъщественото спрямо молителката домашно насилие и вида на същото, включително и данните определящи личностната характеристика на извършителя съобразно принципите и целите на Закона за защита от домашното насилие, счита, че спрямо извършителя Д.А.Г., ЕГН*, от  г.Б., У.„А.С.”№44, следва да бъдат наложени следните мерки като защита от домашно насилие:

- Задължение на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо лицето Т.Б.Г., ЕГН*, от  г.Б., У.„А.С.”№44;

- Отстранява извършителя от съвместно обитаваното с молителката Т.Б.Г., ЕГН*, от  г.Б., У.„А.С.”№44 за срок от 18 месеца, считано от влизане в сила на настоящето решение;

- Забрана на извършителя да приближава молителката Т.Б.Г., ЕГН*, от  г.Б., У.„А.С.”№44 на разстояние по-малко от 100. 00 метра за срок от 18 месеца, считано от влизане в сила на настоящето решение;

В случая съдът приема за наложително и постановяването на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.5 и т.6 от ЗЗДН. В случая мярката по т.5 от цитираната норма е обусловена според съда от личностната характеристика на извършителя, характеризираща нисък праг на задръжки по отношение спазването на общоприетите и нормативно регламентирани правила за поведение. Необходимостта от насочване на пострадалото лице към програми за възстановяване по аргумента на чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН също така според съда се явява наложителна, предвид системността на оказвания тормоз и обективната невъзможност на пострадалото лице, в частност молителката Т.Г. сама да се справи с проблема. Въпреки гореизложените съждения посочените две мерки обективно са неприложими, поради неналичието субекти в региона, в това число и за Д„СП”-.Я., предлагащи такъв вид социални услуги. Същите дори и да бъдат наложени като конкретни мерки за защита, ще останат без практическа реализация, поради което и няма да бъде постигнат целения резултат.  

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, на извършителя Д.А.Г., ЕГН*, от  г.Б., У.„А.С.”№44, следва да му бъде наложено и адм. наказание „глоба” от 200.00 лева, включително и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, следва да му бъде присъдена и дължимата се държавна такса в размер на 25.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

УВАЖАВА молбата на Т.Б.Г., ЕГН*, от  г.Б., У.„А.С.”№44, против Д.А.Г., ЕГН*, от  г.Б., У.„А.С.”№44, КАТО:

1. ЗАДЪЛЖАВА Д.А.Г., ЕГН*, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Т.Б.Г., ЕГН*, от  г.Б., У.„А.С.”№44.

2. ОТСТРАНЯВА извършителя от съвместно обитаваното с молителката Т.Б.Г., ЕГН*, от  г.Б., У.„А.С.”№44 за срок от 18 месеца, считано от влизане в сила на настоящето решение.

3. ЗАБРАНЯВА на Д.А.Г., ЕГН*, да приближава молителката Т.Б.Г., ЕГН*, от  г.Б., У.„А.С.”№44, на разстояние по-малко от 100. 00 метра за срок от 18 месеца, считано от влизане в сила на настоящето решение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.А.Г., ЕГН*, че в случай на неизпълнение на взетата спрямо него с настоящото решение мярка за защита срещу домашното насилие, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗЗДН, полицейският орган констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми за това незабавно органите на прокуратурата в г.Р..

ОСЪЖДА Д.А.Г., ЕГН*, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Рг.РС сумата от 200.00 лева, представляваща глоба, наложена на извършителя на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д.А.Г., ЕГН*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, държавна такса от 25.00 лв., на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РУ“П.“-Р., съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бл.ОС в 7-дневен срок, който започва да тече за страните от получаване на съобщението за изготвянето и обявяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………