Р Е Ш Е Н И Е    2276

 

Номер   2276

Година   15.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20191240100038

по  описа  за

2019

година

 

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от  И.Х.Т., ЕГН*, със С. А.Г.Р. У.„Я.С.”№3, о.5, Ч. А.М.П., против  „Б.Р.“, ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№2., представлявано от И.В.П..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „шофьор бетоновоз“, по силата на сключен трудов договор №404/02.11.2015 г. Получавал трудово възнаграждение на заработка, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Със Заповед №3/18.08.2016 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Твърди се, че ответникът не е изплатил трудовото възнаграждение на ищеца за м.01.2016 г. - м.08.2016 г. в нетен размер от 2`500.50 лв. Също така, ищецът претендира и законната лихва за забава, считано от датата на падежа, който е началото на месеца, следващ месеца, за който се отнася в общ размер от 631.79 лв. В обстоятелствената част на исковата молба са посочени по месеците дължимите трудови възнаграждения и лихвата за забава върху всяко едно от тях, включително и периода, за който същата се начислява. Освен това, се твърди, че ответникът на основание чл.221 от КТ, дължи и обезщетение за забава в размер на БТВ на ищеца за срока на предизвестието, което за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на трудовия договор – м.08.2016 г. е в размер на 654.41 лв.

Правния интерес от предявяване на настоящия иск е обосновано с твърдението за депозирано възражение от ответното дружество по смисъла на чл.414 от ГПК, срещу постановената заповед за изпълнение.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, се иска, съдът да постанови решение по силата, на което да приеме за установено, че ответникът "Б.Р.", ЕИК*, с адрес Г.Р. У.„Г.Д.”№2., представлявано от И.В.П., дължи на И.Х.Т., ЕГН*, следните суми:

- 2`500,50 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците, както следва: за м.01.2016 г. - 341.73 лева, за м.02.2016 г. - 737.37 лева, за м.03.2016 г. - 124.94 лева, за м.05.2016 г. - 236.65 лева, за м.06.2016 г. - 512.99 лева, за м.08.2016 г. - 546.82 лева;

- 631.79 лв. - мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.02.2016 г. до 06.11.2018 г. за всяка сума както следва: от 01.02.2016 г. до 06.11.2018 г. - 95.90 лева от 01.03.2016 г. до 06.11.2018 г. - 200.98 лева от 01.04.2016 г. до 06.11.2018 г. - 32.98 лева от 01.06.2016 г. до 06.11.2018 г. - 58.45 лева от 01.07.2016 г. до 06.11.2018г-122.41 лева от 01.09.2016 г. до 06.11.2018 г. - 121.07 лева

- 654.41 лева обезщетение по чл.221 от КТ.

- 144.89 лева мораторна лихва върху неизплатеното обезщетение по чл.221 от КТ, за периода от 01.09.2016 г. до 06.11.2018 г. в размер на дължимата законна лихва върху неизплатените главници, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението .

Претендират се и сторените в хода на исковото и заповедното производство разноски.

С разпореждане №318, постановено в закрито съдебно заседание проведено на 22.01.2019 г., съдът е дал ход на исковата молба, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

В едномесечният срок по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е депозиран писмен отговор от дружеството ответник.

С отговора, ответното дружество признава предявения иск по основание и размер.

Въз основа на направеното признание на предявените искове, ищецът Ч. процесуалния си пълномощник с нарочно депозирана молба, преди датата на проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.04.2019 г., позовавайки се на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК е направил искане за прекратяване на съдебното дирене, като същевременно съдът се произнесе с решение съобразно направеното признание.

В рамките на проведеното по делото съдебно заседание на 16.04.2019 г. съдът имайки предвид направеното от пълномощника на ищеца искане с изрично определение, позовавайки се на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК е постановил прекратяване на съдебното дирене.

С оглед на направеното от страна на ищецът изрично искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно направеното признание, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящите искове е направил с депозираният писмен отговор на исковата молба признание на така предявените искове.

Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от страна на ищецът Ч. процесуалния пълномощник за прекратяване на съдебното дирене, като същевременно съдът се произнесе с решение съобразно направеното признание.

Освен гореизложеното съдът приема, че в случая не са налице хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, касаещи недопустимостта на решението при признаване на иска. В случая признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави, освен това, същите не са от категорията права, с които страната не може да се разпорежда. 

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Настоящето решение се основава по аргумента на чл.237, ал.2 от ГПК, на направените от страна на ответника признания на предявените искове.

С оглед изхода на спора, ответното дружество дължи на ищеца и сторените в хода на заповедното и исковото производство разноски в общ размер на 700.00 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи заплащане по сметка на РС-Р. на държавна такса от 250.02 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от гореизложеното и на основание 237 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.Р.”, ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№2., представлявано от ИД И.В.П., съществуването на вземането на И.Х.Т., ЕГН*, със С. А.Г.Р., У.„Я.С.”№3, о.5, за сумата от 2`500,50 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците, както следва: за м.01.2016 г. - 341.73 лева, за м.02.2016 г. - 737.37 лева, за м.03.2016 г. - 124.94 лева, за м.05.2016 г. - 236.65 лева, за м.06.2016 г. - 512.99 лева, за м.08.2016 г. - 546.82 лева; сумата от 631.79 лв. - мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.02.2016 г. до 06.11.2018 г. за всяка сума, както следва: от 01.02.2016 г. до 06.11.2018 г. - 95.90 лева от 01.03.2016 г. до 06.11.2018 г. - 200.98 лева от 01.04.2016 г. до 06.11.2018 г. - 32.98 лева от 01.06.2016 г. до 06.11.2018 г. - 58.45 лева от 01.07.2016 г. до 06.11.2018г-122.41 лева от 01.09.2016 г. до 06.11.2018 г. - 121.07 лева; сумата от 654.41 лв. обезщетение по чл.221 от КТ; сумата от 144.89 лв. - мораторна лихва върху неизплатеното обезщетение по чл.221 от КТ, за периода от 01.09.2016 г. до 06.11.2018 г. в размер на дължимата законна лихва върху неизплатените главници, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението .

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта по отношение на присъденото трудово възнаграждение, като УКАЗВА да се издаде изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Б.Р.”, ЕИК*, с адрес: Г.Р. У.„Г.Д.”№2., представлявано от ИД И.В.П., да заплати на М.С.Ш., ЕГН*, с А.Г.Р., У.„Х.Б.”№9, в.А, а.6  сумата от 700.00 лв., направени в хода на заповедното и исковото производство разноски.

ОСЪЖДА „Б.Р.”, ЕИК*, с адрес: Г.Р. У.„Г.Д.”№2., представлявано от ИД И.В.П., да заплати по сметка на Рг.РС в полза на Държавата, сумата от 250.02 лв., съставляваща дължима държавна такса, съобразно уважената част от предявените искове, както  и сумата от 5.00 лв. лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. 

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението на съда, постановено при признание на исковете, подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Бл.ОС.

 

Районен съдия:………………………………………