Р Е Ш Е Н И Е    2371

 

Номер   2371

Година   21.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101335

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от А.И.Д., ЕГН*, с адрес: с.Е., У.„Б.”№12, Ч. адв. Й.Д., АК-Б. против „.-Р.Е., ЕИК*, с адрес: Г.С., б„С.№23, представлявано от И.П.П..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е работил в ответното дружество до 23.10.2018 г., на която дата му му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, на основание чл.188, т.3, във вр. чл.190, ал.1, т.7 и чл.187, т.5 от КТ и чл.187, т.10, пр.1, 2 и 4 от КТ и е прекратено трудовото му правоотношение. Ищецът счита, така издадената заповед за незаконосъобразна, поради изложените в исковата молба съображения.

На първо място, са наведени доводи за нарушение от страна на работодателя на чл.193 от КТ, тъй като не му е поискано обяснение във връзка с образуваното дисциплинарно производство. Действително бил давал обяснения за инцидента, но не е и предполагал, че срещу него е образувано дисциплинарно производство. Ищецът счита, че е  следвало да бъде уведомен, че срещу него има започнато производство и във връзка със същото се искат обясненията му. На следващо място се сочи, че в заповедта липсва посочване на основанието, на което се прекратява трудовото му правоотношение. Твърди, че не му е ясно какви са последиците от наложеното му дисциплинарно наказание и дали трудовото му правоотношение е прекратено. Също така, ищецът счита, че в заповедта липсват мотиви за налагане на дисциплинарно наказание. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени съображения в тази насока.

На следващо място, ищецът твърди, че изнесеното в заповедта не отговаря истината. В тази връзка, се сочи, че действително между него и колегата му Б. възникнало вербално спречкване, но същото било извън работното му време /преди застъпването му на смяна/ и извън територията на обекта. Скарването възникнало при пристигането му с колегите на паркинга, който бил извън територията на предприятието и преди въобще да застъпи на смяна и по никакъв начин не се отразило на изпълнението на служебните му задължения. Твърди се, че не е нарушил трудовата дисциплина, тъй като още не бил на работа. Също така е посочено, че не е извършил и каквито и да е било други нарушения, които да бъдат квалифицирани като тежко нарушение на трудовата дисциплина и да налагат дисциплинарното му уволнение. Оспорват се като абсолютно неверни и твърденията, че  е имал лекомислено поведение и че са му правени забележки от началниците.

Ищецът излага съображения, че държи на работата си като охранител във фирмата на ответника. Винаги добросъвестно е изпълнявал задълженията си и спазвал правилата в дружеството и на охранявания обект и желае да бъде възстановен на заемната преди уволнението длъжност.

Позовавайки се на визираните в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска, съдът да постанови решение, с което: да признае Уволнението му за незаконно и отмени Заповед №ЗП-127/23.10.2018 г. на „.-Р.Е., ЕИК* с адрес Г.С., б„С.№. представлявано от И.П.П., с която е наказан с дисциплинарно наказание „Уволнение".

Моли да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "Охранител".

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №6425 от 05.12.2018 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В депозирания писмен отговор, ответникът оспорва изцяло като неоснователни предявените искови претенции. Твърди се, че ответникът е изискал писмени обяснения на основание чл.193 от КТ от А.Д.. Във връзка с посоченото е изложено, че работодателят няма задължение да уведомява изрично работника или служителя дали му е образувано дисциплинарно производство. Писмените обяснения били снети с вх. № вътр. 571/04.10.2018 г. и всички обстоятелства от нарушението били документирани с доклад на Ръководителя на обект „Е.“ до Управителя на  „.-Р.Е., с вътр. Вх. №579/08.10.2018 г. от В.А.С.. Също така, се оспорва като неоснователно твърдените, че от Заповедта за уволнение не ставало ясно кои разпоредби е нарушил ищеца. Сочи се, че видно от Заповедта за уволнение, е, че са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. В тази връзка в обстоятелствената част на писмения отговор е възпроизведено съдържането на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание и служителят е уволнен. Ответникът посочва, че на обекта се съхранява Амониев уранил трикарбонат по силата на Лицензия за съхранение на радиоактивни вещества, издадена от Агенция за ядрено регулиране. Приложение от лицензията е утвърдена от управителите Инструкция за физическа защита на обекта, с която ищеца е бил запознат, удостоверено с подписа му. Сочи се, че в Инструкцията за физическа защита, наред с отговорностите, има и дефиниции на понятията „физическа защита“, „персонал по физическа защита“ и „охрана“. Според ответника недвусмислено ясно е, че лица, което работят като охранители на такъв обект, в който се съхраняват радиоактивни вещества под специален режим на достъп и контрол, не могат да си позволяват да влизат в ръкопашни схватки по време на работа, независимо дали единият встъпва, а другият издава смяната. Позовавайки се на упоменатото и в Заповедта, посочва, че тези лица работят съвместно с лица на длъжност «Пазач въоръжена охрана», които са присъствали по време на инцидента и които носят оръжие. Счита за ненужно пояснение за нарушаване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, когато побоят може да прерасне до всеобща разпра и да се стигне и до употреба на оръжие.

В проведените съдебни заседания процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове и пледира за тяхното уважаване. Ангажира писмени доказателства в подкрепа на претенцията.

Ответното дружество, Ч. процесуалния си представител оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Ангажира доказателства. В писмено становище излага съображения за законосъобразност на извършеното уволнение.

 След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 Не е спорен факта, че ищеца е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, като заемал длъжността „охранител“. Посоченото обстоятелство се установява от приложените по делото копие от трудова книжка и допълнително споразумение към трудов договор №141 от 15.11.2017 г.

Със Заповед №ЗП-127 от 23.10.2018 г. на Управителя на „.-Р.Е., е прекратено трудовото му правоотношение за допуснато нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.5 от КТ – неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд и чл.187, т.10, пр.1, 2 и 4 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред и определени при възникване на трудовото правоотношение, като е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“.

По делото са представени като доказателства длъжностна характеристика, от която се установяват възложените му трудови функции, права и задълженията му при изпълнение на длъжността „охрана“. Също така е представен и Правилник за вътрешния трудов ред в „.-Р.Е., в глава ІV-та, от който са регламентирани правата и задълженията на служителите в ответното дружество.

Видно от приложената по делото Заповед №ЗП-121 от 04.10.2018 г. на Управителя на „.-Р.Е., е, че на основание чл.193 от КТ, е възложено на В.С. – ръководител обект „Е.“, да снеме писмени обяснения от А.И.Д., на длъжност „охранител“, и от И.С.Б.“, на длъжност „охранител“, във връзка с извършено от тях на 03.10.2018 г. около 20.00 часа нарушение на трудовата дисциплина – побой помежду им на КПП №1 на обект „Е.“.

По делото са приложени и дадени обяснения от страна на ищеца А.Д., в който същия е изложил обясненията си относно случилото се на 03.10.2018 г. при постъпването му на смяна от 20.00 часа. В обясненията си ищецът е посочил, че колегата му от смяната И.С.Б. бил очевидно нетрезво състояние. От известно време се държал заядливо с него, като това най-ясно се показало при последната им работна смяна на 02.10.2018 г., когато с него имали словесна разпра. Същото продължило и при постъпването му на работа на 03.10.2018 г., когато Б. с поведението си го предизвиквал, което прераснало в саморазправа, след което последният напуснал работното си място.

От страна на Ръководител обект „Е.“ – В.А.С., е изготвен доклад /представен на л.117 от делото/, в който е отразено, че на 03.10.2018 г. при постъпване на работна смяна, на мястото на КПП №1 е станала словесна разпра между охранителите И.Б. и А.Д., която преминала в побой между двамата. След инцидента А.Д. информирал по телефона организатор охрана за случилото се, а веднага след него И.Б. информирал началника си, че напуска работното място, за отиде в Спешен медицински център. След поискани писмени обяснения от двата участници в инцидента и разговор с други работници от звено „охрана“ е изложено заключение за двамата участници в инцидента. За И.Б. е посочено, че от м.02.2016 г. е „самозван“ председател на синдикалната организация към КНСБ в обект „Е.“. Сред колегите си е известен с предизвикателно поведение. Обръща се към тях с предизвикателни (цинични) думи, с което е предизвиквал негативно отношение към него. За времето си на обекта, същият имал наложени две адм. наказания. По отношение А.Д. е посочено, че е на работа като „охранител“ от 10 месеца. Проявявал непрекъснато лекомислено поведение, което вероятно при инцидента е прераснало в агресивно. Правени му били устни забележи от ръководителя на обекта и от организатора на охраната относно изпълнение на служебните му задължения. Присъствието на двамата охранители в звено „охрана“, правило обстановката в групата неспокойна, напрегната. Това се отразявало зле на психологичния климат в звеното и е предпоставка за неизпълнение на служебните задължения, като се имало предвид и това, че звеното разполага с огнестрелно оръжие.

По делото са приложени шест броя болнични листа, издадени на И.Б., с общ период на неработоспособност около шест месеца.

По делото са разпитани като свидетели служители на ответното дружество, от чиито показания се установи следното:

Свидетелят Б.Д. сочи, че не знае нищо за скарване между А.Д. и И.Б.. Заема длъжността „охрана“ в „.-Р.Е., като на 03.10.2018 г. застъпил на смяна около 7.40 – 7.45 часа вечерта. Отишъл на работа с ищеца Д. с един автомобил. Когато слезли от автомобила, на място били колегите, които сменявали. Свидетелят твърди, че влязъл навътре в предприятието, а А. останал отвън до автомобила на паркинга. Твърди, че не е видял с кого е разговарял ищеца и не е чул и видял нищо. В момента А. не работел в дружеството. Бил уволнен заради спречкването. От колеги разбрал, че А. и И. се сбили. Описва А. като неконфликтен и изпълняващ служебните си задължения. Не знае да е имал конфликти с началници или други колеги. Според свидетелят Б. бил по-конфликтен. Не знае каква е причината за конфликта между Б. и Д..

По делото е разпитан като свидетел И.П. който твърди, че работи в ответното дружество от 2010 г. на длъжност „охрана“. На 03.10.2018 г. бил на смяна. Свидетелят сочи, че отстъпвал смяна, като предал смяната на И.Б.. Предаването на смяната станало на портала, където им била стаята. Стаята им се намирала извън предприятието, на паркинга. Твърди, че си тръгнал с колата и по пътя се разминал с колата на А.. Свидетелят заявява, че не е очевидец на скарване между А. и И. и не е чул за скарване помежду им. Заявява, че не знае защо е уволнен ищеца и че не е виждал И. на работа от 03.10.2018 г. Според свидетеля ищеца изпълнявал служебните си задължения и когато са били заедно не е имало проблеми.

По делото е разпитан като свидетел В.С., заемащ длъжността „ръководител обект“ в ответното дружество от 1979 г. На 03.10.2018 г. бил на работа дневна смяна до 15.30 часа. Инцидента станал по-време, когато не бил в обекта. Твърди, че разбрал за инцидента от П.Г., на когото се били обадили А. и И.. А. за да го уведоми за инцидента, а другият за да го информира, че се нуждае от спешна помощ и че трябва да напусне работното си място. Свидетелят сочи, че извикал двамата на следващата сутрин, за  дадат писмени обяснения. И двамата се отзовали. Изготвил доклад във връзка с инцидента. Според свидетеля причината била недобър психологически колективен климат и изостряне на взаимоотношенията между двамата. В доклада си написал, че единия от тях в качеството си на самозван профсъюзен секретар е прекалявал с отношенията си към колегите с нецензурни, лоши думи. Уточнява, че говори за Б. и че това го чул от колеги. Посочва, че вероятно Б. се е обръщал и към А.Д. с нецензурни, лоши думи. Заявява, че не е бил пряк свидетел на инцидента. Разбрал за станалата разпра помежду им от колегите им. Не може да каже какви думи са си разменили двамата. И.Б. бил в отпуск по болест шест месеца след инцидента. В момента той също бил уволнен дисциплинарно, като преди това имал две наказания за нарушения на трудовата дисциплина. Имало индикация за конфликт на И.Б. с други колеги, но не знае дали преди 03.10.2018 г. е влизал в конфликт с А.. В доклада си бил написал, че Д. е лекомислен и има лекомислено поведение. Посочва, че млад човек и не е свикнал с дисциплината. Обосновава твърдението си със случаи на объркване на графика, когато трябвало да е на КПП – 2, а го видял на КПП – 1. Също така се наложило и промяна на графика, тъй като ищецът му се обадил, че не можел да се прибере от чужбина. Посочва, че никога не е сигнализиран за нарушение на дисциплината от страна на А.Д. и срещу него не е имало дисциплинарни производства. Заявява, че е искал обяснения от И.Б. и тогава видял, че същият е с наранявания по лицето и веднага след това излязъл в отпуск по болест.

Съдът кредитира посочените показания по реда на чл.172 от ГПК, предвид служебните взаимоотношения на всички разпитани по делото свидетели с ответното дружество.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, следното:

Исковете са допустими, предявени от лицето, на което единствено принадлежи правото - работника, срещу работодателя, при спазване на изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсата на процесуални пречки за разглеждане.

По конститутивният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

Доказателствената тежест по иск с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 КТ е на работодателя-ответник. Носителят на правото да прекрати трудовото правоотношение- работодателят, следва да установи, че законосъобразно е упражнил това свое право с всички допустими от ГПК доказателства.

Съдът преценява законността на уволнението в рамките на използваното от работодателя основание за уволнение.

В конкретния случай трудовото правоотношение e прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на служителя А.Д. на основание чл.187, т.5 от КТ  и чл.187, т.10, пр.1, 2 и 4 от КТ.

Безспорно от приложените по делото Заповед №ЗП-121 от 04.10.2018 г. се установява, че работодателят е наредил да се снемат обяснения от А.Д. на длъжност „охранител“ във връзка извършено на 03.10.2018 г. около 20.00 часа нарушение на трудовата дисциплина – побой помежду им на КПП №1 на обект „Е.“. Няма данни цитираната заповед да е връчвана на ищеца по делото, но са налице приложни обяснения (л. 116 от делото) от страна на ищеца именно за случилото на посочената дата и час. Обстоятелството, че такива обяснения са изисквани се установява по несъмнен начин и от показанията на свидетеля В.С.. Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца за неспазване на процедурата по чл.193 от ГПК, преди налагане на дисциплинарното наказание от страна на ответника по делото. Съобразно константната практика на ВКС (Решение №137 от 01.06.2012 г. на ВКС по Г.д. №982/2011 г., Трето г.о., Решение №157 от 12.06.2012 г. на ВКС по Г.д. №745/2011 г., Решение №20 от 19.02.2018 г. по Г.д. №1822/2017 г., Трето гражданско отделение и др.), работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства без да е необходимо да бъдат посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията.

При преценката дали са спазени изискванията на чл.195 от КТ, съдът счита че от страна на работодателя са допуснати съществени нарушения касаещи изискванията за реквизити и мотивиране на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.

С атакуваната заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание за допуснато нарушение на чл.187, т.5 от КТ  и чл.187, т.10, пр.1, 2 и 4 от КТ.

Дисциплинарното наказание се налага във формата на писмена заповед с определени реквизити - данни относно нарушителя, нарушението с неговите обективни и субективни признаци, времето на извършване, вида на наказанието и правното му основание. В случая за никое от описаните дисциплинарни нарушения заповедта за уволнение не съдържа ясни мотиви. По отношение на първото нарушение по чл.187, т.5 от КТ не е посочено, нито в какво се изразява посоченото неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд и изисквания за физическа защита при извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения, нито коя точно разпоредба от цитираните правила е нарушена. Подобно е положението  и с другата цитирана като нарушена разпоредба на чл.187, т.10 от КТ. Посочената разпоредба препраща към други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред и определени при възникването на трудовото правоотношение. В съдържанието на заповедта липсва каквото и да е посочване, както задълженията по кой друг закон или друг нормативен акт е нарушил ищеца, нито коя конкретна разпоредба е нарушил, вкл. и от правилника за вътрешния трудов ред или от длъжностната му характеристика. В заповедта е цитирано нарушение на правилата за трудовата дисциплина и етика, без обаче да е пояснено къде точно и в кой нормативен акт са уредени тези правила. Дори  да се приеме, че в обстоятелствената част на заповедта е описано нарушение на трудовата дисциплина, предвид характера на посоченото нарушение – словесна разпра между Д. и друг охранител, преминала в побой, работодателят не е посочил в кой вътрешен нормативен акт е уредил тези правила, нито ги е приложил по делото. Мотивирането на заповедта за уволнение и ясното посочване на законовите норми, които служителя е нарушил, съобразно чл.195 от КТ, се изисква както с оглед организиране на защитата на работника или служителя при незаконно уволнение, така и с оглед осъществяване на съдебен контрол за законност на уволнението. По въпроса относно тълкуването на чл.195, ал.1 ГПК, е формирана трайна съдебна практика по чл.290 ГПК,  напр. - решение №377/26.10.2011 г. по Г. д. №1962/2010 г. на IV г. о., решение №322/7.11.2012 г. по Г. д. №278/2011 г. на III г. о. на ВКС: Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно.

Липсата на мотиви и ясното посочване на законовите разпоредби които са били нарушени в настоящия случай в оспорваната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ е достатъчно основание за отмяната и като незаконосъобразна като съдът няма задължение да извършва проверка, която стои извън данните в уволнителната заповед и да преценява законността на уволнението Ч. събиране на доказателства, неотносими към конкретния състав на уволнението. В противен случай ще се наруши изискването за равнопоставеност на страните в процеса, тъй като ще се затрудни защитата на работника или служителя. Той трябва да знае обстоятелствата, на които се основава неговото уволнение, за да има възможност да ги обори при оспорването на законността му пред съда.

На следващо място съдът намира, че въпреки направеното разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство и даденото на ответника указание за това с определението по чл.1. от ГПК, последният не доказа по несъмнен начин и наличието на допуснато от ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Посоченото обстоятелство не се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Д. и И.П., доколкото същите заявяват, че не са били свидетели на процесния инцидент и не са чули и видели нищо. В същата насока са и показанията на свидетеля Стоичков, който не е очевидец на случилото се на посочената в уволнителната заповед дата – 03.10.2018 г. Преразказва станали му известни факти, за това, че самият ищец е съобщил на ръководителя на охраната за станалата словесна разправа между него и Б.. Свидетелят заявява, че е вероятно Б. се е обръщал към А. с По-нецензурни думи, но не е бил свидетел и не знае какви думи са си разменили. Не знае кой кого е ударил. Единствено в показанията си свидетеля В.Б., сочи, че Б. и Д. се спречкали на плаца, пред предприятието. Само си разменили реплики, псували се. Заявява, че не е виждал да си разменят удари. Предвид изложеното според съдът, от страна на работодателя не бе установено по несъмнен начин описаното в заповедта нарушение с посочените обективни признаци. В този смисъл не се установи словесната разправа между двамата охранители да е преминала в побой. Нито се установи Д. да е имал лекомислено поведение, което при инцидента да е прераснало в агресивно. Още по-малко е установено да са създадени предпоставки, които да са застрашили здравословните и безопасни условия на труд и изискванията за физическа защита при извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения или създадени предпоставки за нарушаване на пропусквателния режим. За пълнота на изложеното не може да се приеме за доказано и че ищецът е причинил някакви физически наранявания на колегата си И.Б.. Дадените показания на свидетеля Стоичков, сочат единствено, че последния е имал наранявания по лицето на следващия ден, след инцидента, но не и че те са причинени от станал инцидент с ищеца. Още по-малко може да се приеме, че е налице причинна връзка между описаното в заповедта деяние и приложените 6 броя болнични листа с обща продължителност на неработоспособност на Б. от около 6 месеца.

Предвид всичко посочено дотук, съдът намира, че ответникът не доказа законосъобразно упражняване на потестативното си право на уволнение, поради което искът за отмяна на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на това основание, се явява основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:

С оглед изхода от спора по главния иск, основателен е и съединеният и обусловен от него – за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „охранител“ в „.-Р.Е.,.

По разноските:

Ответникът следва да заплати по сметка на РС-Б. държавна такса по разгледаните искове общо в размер на 1..00 лв. /по 70.00 лв. за всеки неоценяем иск/.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски като е представил списък по чл.80 от ГПК за разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и чл.78, ал.1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ Заповед №ЗП-127/23.10.2018 г. на Управителя на „.-Р.Е., с която на основание чл.188, т.3 от КТ, във вр. чл.190, ал.1, т.7 и чл.187, т.5 от КТ и чл.187, т.10, пр.1, 2 и 4 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на А.И.Д., ЕГН*, с адрес: с.Е., о.Р., У.„Б.”№12.

ВЪЗСТАНОВЯВА А.И.Д., ЕГН*, с адрес: с.Е., о.Р., У.„Б.”№12 на длъжността "охранител" при ответника - „.-Р.Е., ЕИК*, с адрес: Г.С., б„С.№23, представлявано от И.П.П..

ОСЪЖДА „.-Р.Е., ЕИК*, с адрес: Г.С., б„С.№23, представлявано от И.П.П., да заплати на А.И.Д., ЕГН*, с адрес: с.Е., о.Р., У.„Б.”№12,  сумата от 600.00, представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА „.-Р.Е., ЕИК*, с адрес: Г.С., б„С.№23, представлявано от И.П.П., да заплати по съответната сметка на Рг.РС, сумата от 1..00 лв., представляваща дължима държавна такса по уважените искове, както и сумата от 5.00 лв., за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок, считано от дата обявена на страните – 22.05.2019 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………….