Р Е Ш Е Н И Е    2455

 

Номер   2455

Година   27.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101022

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Я.И.Д., с ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„Д.”№2, Ч. пълномощника му адвокат С.П., АК-Б., съд. адрес в Г.Р., У.„Я.С.”№34, против „.Б.Т.”О., ЕИК*, с адрес в Г.П., р.Р.Ц., б.Ш.с.№1., представлявано от управителя С.И.Г..

Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил в ответното дружество, като е заемал длъжността „ръководител безопасни условия на труд“. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ (поради забава на изплащането на трудовите възнаграждения).

Ищецът твърди, че към момента на прекратяване на трудовия договор ответникът - работодател не му е заплатил трудовите възнаграждения за следните месеци и в брутен размер: м.09.2015 г. – 645.00 лв., м.10.2015 г. - 645.00 лв.;  м.11.2015 г. – 645.00 лв., м.12.2015 г. - 645.00 лв., м.01.2016  г. – 703.00 лв., м.02.2016 г. - 703.00 лв., м.03.2016 г. - 703.00 лв., м.04.2016 г. - 703.00 лв., м.05.2016 г. - 703.00 лв., м.06.2016 г. - 703.00 лв., м.07.2016 г. - 703.00 лв., м.08.2016 г. - 703.00 лв., м.09.2016 г. - 703.00 лв., м.10.2016 г. - 703.00 лв., м.11.2016 г. - 703.00 лв., м.12.2016 г. - 703.00 лв., м.01.2017 г. – 740.00 лв., м.02.2017 г. - 740.00 лв., м.03.2017 г. - 740.00 лв., м.04.2017 г. - 740.00 лв., м.05.2017 г. - 740.00 лв., м.06.2017 г. - 740.00 лв., м.07.2017 г. - 740.00 лв., м.08.2017 г. - 740.00 лв., м.09.2017 г. - 740.00 лв., м.10.2017 г. - 740.00 лв., м.11.2017 г. - 740.00 лв., м.12.2017 г. - 740.00 лв., м.01.2018 г. - 740.00 лв., м.02.2018 г. - 740.00 лв., м.03.2018 г. - 740.00 лв. Общият размер на неплатените на Я.Д. трудови възнаграждение възлиза на сумата от 22`116.00 лв.

При прекратяването на трудовото правоотношение ответното дружество не е заплатило на ищеца и дължимите му обезщетения по чл.224 от КТ (за неползван платен годишен отпуск за 2015, 2016 и 2017 г. за 60 работни дни) от 2`220.00 лв. и по чл.221, ал.1 от КТ, от 949.00 лв.

С тези обстоятелства Я.Д. обуславя правния си интерес от предявяването на обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.128, т.2, чл.224, ал.1 и чл.221, ал.1 от КТ, за осъждане на ответното дружество да му заплати общо сумата от 25`285.00 лв.

С исковата молба Я.Д. ангажира писмени доказателства и моли за допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищецът, Ч. процесуалния си представител, поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответното дружество - редовно уведомено при условията на чл.50 ал.4 ГПК, не представя писмен отговор, с който да изрази становище по предявения иск и/или да ангажира доказателства.

За датата на откритите съдебни заседания ответникът не изпраща договорен или законен представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество въз основа на трудов договор, сключен на 01.09.2009 г., като е заемал длъжността „ръководител безопасни условия на труд“. Трудовият договор е прекратен на 30.03.2018 г. по молба на работника на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

В съдебно заседание, проведено на 23.04.2019 г. е изслушано и прието, без да е оспорено от страните, заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на справка от ТД на НАП-С. за осигурявано лице, вещото лице установява, че на ищеца са начислени нетни трудови възнаграждения, както следва: за м.09.2015 г. – 644,20 лв., за м.10.2015 г. - 644,20 лв., за м.11.2015 г. – 644,20 лв., за м.12.2015 г. – 644,20 лв., за м.02.2016 г. – 366,37 лв., за м.03.2016 г. – 699,43 лв., за м.04.2016 г. – 699,43 лв., за м.05.2016 г. – 699,43 лв., за м.06.2016 г. – 699,43 лв., за м.07.2016 г. – 699,43 лв., за м.08.2016 г. – 702,99 лв., за м.09.2016 г. – 702,99 лв., за м.10.2016 г. – 702,99 лв., за м.11.2016 г. – 702,99 лв., за м.12.2016 г. – 702,99 лв., за м.01.2017 г. – 736,25 лв., за м.02.2017 г. - 736,25 лв., за м.03.2017 г. - 736,25 лв., за м.04.2017 г. - 736,25 лв., за м.05.2017 г. - 736,25 лв., за м.06.2017 г. - 736,25 лв., за м.07.2017 г. - 736,25 лв., за м.08.2017 г. – 740,01 лв., за м.09.2017 г. - 740,01 лв., за м.10.2017 г. - 740,01 лв., за м.11.2017 г. - 740,01 лв. и за м.12.2017 г. - 740,01 лв.. Горепосочените нетни възнаграждения не са изплатени на работника. Експертът констатира, че за месеците януари 2016, януари, февруари и март 2018 г. на Я.Д. не са начислени трудови възнаграждения, тъй като е ползвал неплатен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност.

Според писмените констатации на вещото лице, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал 60 работни дни неползван платен годишен отпуск и размерът на дължимото обезщетение за този брой дни отпуск, изчислено на база брутното трудово възнаграждение за м.12.2017 г. е 2`846,40 лв. в нетен размер.

Според вещото лице размерът на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, изчислено на база брутното трудово възнаграждение за м.12.2017 г., е 853,92 лв..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените осъдителни искове за допустими, а по същество – основателни, предвид следните съображения:

Претенциите за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетения са предявени от работника по трудовото правоотношение, за когото е налице правен интерес от осъждането на пасивно легитимираното търговско дружество-работодател да му заплати дължимото трудово възнаграждение, ведно с обезщетение за забавено изпълнение. По делото не се установи наличието на отрицателни или липсата на положителни процесуални представки за воденето на предявените от Я.Д. искове.

По същество исковете, имащи за предмет трудови възнаграждения и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ са частично основателни, а искът по чл.224, ал.1 от КТ – изцяло основателен.

Безспорно се установи в хода на производството, че през периода, за който ищецът претендира заплащане на трудово възнаграждение, той е бил в трудово правоотношение с “И.-Б.Т.” ООД-П.. По силата на сключения между страните трудов договор за работника възниква задължението да престира труд срещу насрещното корелативно задължение на работодателя – ответник да заплаща уговореното възнаграждение, което задължение е и законово регламентирано с разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ. В тежест на ответника е да установи изпълнението на това си задължение по трудовото правоотношение, но в хода на делото той не доказа плащане на трудовото възнаграждение, нито пък твърди, че е изпълнил основното си задължение по трудовия договор. Ето защо, исковете с правно основание чл.128, т.2 от КТ, са основателни за размера на нетните трудови възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември, декември 2015 г., февруари, март, април, май, юни, юли август, септември, октомври, ноември, декември 2016 г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г., установен от вещото лице. Неоснователни са исковете за заплащане на трудово възнаграждение за месеците януари 2016 г., януари, февруари и март 2018 г., доколкото се установява от заключението на вещото лице, че през тези периоди ищецът е ползвал неплатен отпуск.

С оглед гореизложените аргументи, исковете за заплащане на трудово възнаграждение за процесните месеци следва да бъдат уважени до размерите, установени от съдебно-счетоводната експертиза, а за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2018 г. – в претендираните с исковата молба размери, тъй като същите са по-малки от установените от вещото лице – икономист.

Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът има право на обезщетение за неползвания от него платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Според неоспореното заключение на вещото лице – икономист, към момента на прекратяването на трудовия договор Я.Д. е имал 60 дни неползван платен годишен отпуск, а размерът на дължимото му обезщетение, изчислен на база брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец (м.12.2017 г.) възлиза на сумата от 2`846,40 лв. С исковата молба се претендира сума в по-малък размер, поради което искът е изцяло основателен.

Частично основателен е и искът по чл.221, ал.1 от КТ. В хода на производство беше установено фактическото основание, наличието на което поражда правото на работника да получи обезщетение по цитираната материалноправна разпоредба – прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Размерът на това обезщетение е определим от срока на предизвестие, който е 30 дни съгласно т. VI от трудовия договор на база трудовото възнаграждение за м.12.2017 г. и е установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза – 853,92 лв.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът трябва да допусне предварително изпълнение на решението за уважения размер от предявения иск по чл.128 от КТ.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът „И.-Б.Т.” ООД-П. следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Рг.РС държавна такса по трите обективно кумулативно съединени иска в размер общо на 891,16 лв., както и изплатеното от бюджетната сметка на съда възнаграждение на вещото лице от 150.00 лв..

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед извода за частична основателност на исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него разноски за заплащане на адвокатски хонорар съразмерно на уважената част от исковете от 302,91 лв..

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „.Б.Т.”О., ЕИК*, с адрес в Г.П., р.Р.Ц., б.„Ш.С.№1., представлявано от заедно от управителите С.И.Г. и В.А.Г. да заплати на Я.И.Д., с ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„Д.”№2, нетно трудово възнаграждение общо възлизащо на сумата от 18`809,02 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2018 г. до окончателното й изплащане, дължимо за месеци и в размери, както следва:

· за м.09.2015 г. – нетно трудово възнаграждение от 644,20 лв.,

· за м.10.2015 г. - нетно трудово възнаграждение от 644,20 лв.,

· за м.11.2015 г. – нетно трудово възнаграждение от 644,20 лв.,

· за м.12.2015 г. – нетно трудово възнаграждение от 644,20 лв.,

· за м.02.2016 г. – нетно трудово възнаграждение от 366,37 лв.,

· за м.03.2016 г. – нетно трудово възнаграждение от 699,43 лв.,

· за м.04.2016 г. – нетно трудово възнаграждение от 699,43 лв.,

· за м.05.2016 г. – нетно трудово възнаграждение от 699,43 лв.,

· за м.06.2016 г. – нетно трудово възнаграждение от 699,43 лв.,

· за м.07.2016 г. – нетно трудово възнаграждение от 699,43 лв.,

· за м.08.2016 г. – нетно трудово възнаграждение от 702,99 лв.,

· за м.09.2016 г. – нетно трудово възнаграждение от 702,99 лв.,

· за м.10.2016 г. – нетно трудово възнаграждение от 702,99 лв.,

· за м.11.2016 г. – нетно трудово възнаграждение от 702,99 лв.,

· за м.12.2016 г. – нетно трудово възнаграждение от 702,99 лв.,

· за м.01.2017 г. – нетно трудово възнаграждение от 736,25 лв.,

· за м.02.2017 г. - нетно трудово възнаграждение от 736,25 лв.,

· за м.03.2017 г. - нетно трудово възнаграждение от 736,25 лв.,

· за м.04.2017 г. - нетно трудово възнаграждение от 736,25 лв.,

· за м.05.2017 г. - нетно трудово възнаграждение от 736,25 лв.,

· за м.06.2017 г. - нетно трудово възнаграждение от 736,25 лв.,

· за м.07.2017 г. - нетно трудово възнаграждение от 736,25 лв.,

· за м.08.2017 г. – нетно трудово възнаграждение от 740.00 лв.,

· за м.09.2017 г. - нетно трудово възнаграждение от 740.00 лв.,

· за м.10.2017 г. - нетно трудово възнаграждение от 740.00 лв.,

· за м.11.2017 г. - нетно трудово възнаграждение от 740.00 лв. и

· за м.12.2017 г. - нетно трудово възнаграждение от 740.00 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер.

ОТХВЪРЛЯ иска на Я.И.Д., с ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„Д.”№2, за осъждане на „.Б.Т.”О., ЕИК*, с адрес в Г.П., р.Р.Ц., б.„Ш.С.№1., представлявано от заедно от управителите С.И.Г. и В.А.Г., да заплати сумата от 2`923.00 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за месеците януари 2016 г., януари, февруари и март 2018 г.

ОСЪЖДА „.Б.Т.”О., ЕИК*, с адрес в Г.П., р.Р.Ц., б.„Ш.С.№1., представлявано от заедно от управителите С.И.Г. и В.А.Г., да заплати на Я.И.Д., с ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„Д.”№2, сумата от 2`220.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2018 г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА „.Б.Т.”О., ЕИК*, с адрес в Г.П., р.Р.Ц., б.„Ш.С.№1., представлявано от заедно от управителите С.И.Г. и В.А.Г., да заплати на Я.И.Д., с ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„Д.”№2, сумата от 853,92 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2018 г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер.

ОСЪЖДА „.Б.Т.”О., ЕИК*, с адрес в Г.П., р.Р.Ц., б.„Ш.С.№1., представлявано от заедно от управителите С.И.Г. и В.А.Г., да заплати на Я.И.Д., с ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„Д.”№2, сумата от 302,91 лв., представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „.Б.Т.”О., ЕИК*, с адрес в Г.П., р.Р.Ц., б.„Ш.С.№1., представлявано от заедно от управителите С.И.Г. и В.А.Г., да заплати по сметка на Рг.РС, сумата от 1`041,16 лв., от които 891,16 лв. – държавна такса, а останалите 150.00 лв. – възнаграждение за вещо лице.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му, с която са уважени исковете за заплащане на трудово възнаграждение, като УКАЗВА да се издаде изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена Ч. Рг.РС до Бл.ОС в двуседмичен срок считано от датата на получаването му от страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

Районен съдия: .......................................