Р Е Ш Е Н И Е    2467

 

Номер   2467

Година   28.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100971

по  описа  за

2018

година

 

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от З.Р.Т., ЕГН*, с адрес: с.Б., О.Б., против ОУ”.С.К.М.-с.Б., О.Б., представлявано от Д.А.М..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че от 06.01.2016 г. до 04.07.2018 г., ищецът работел в ОУ„.С.К.М.-с.Б., с основна длъжност „ст. учител по физика и астрономия“. Със Заповед №177/03.07.2018 г. на Д. на ОУ„.С.К.М.-с.Б. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325, т.5 от КТ, поради завръщане на отсъствалия И.В.М.. Ищецът излага конкретни доводи за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. На първо място, ищецът, сочи, че отсъствалия М. не е заемал заемната от ищеца длъжност – „ст. учител по физика и астрономия“. Поради посоченото последният не се е завърнал на тази длъжност. Наред с посоченото трудовото правоотношение с И.М. е било прекратено, поради което не се е налагало да бъде заета длъжността при условията на заместване на отсъствалия работник. Също така ищецът счита, че неправилно в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е посочено, че е заемал длъжността „ст. учител по ЦОУД“. Трудовото му правоотношение с ответното ОУ възникнало на 06.01.2016 г., като бил назначен на длъжност „учител по физика“. Същото било сключено на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ и договорено с определен срок до 31.08.2016 г. Въз основа на назначението ищецът преподавал физика, човекът и природата, технологии и физическо възпитание. Твърди, че трудов договор не е подписвал, като му било обяснено, че е назначен със заповед на Д. на училището. Със последваща заповед било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.325, т.3 от КТ – поради изтичане на уговорения срок, считано от 31.08.201 г.

Сочи се, че на 01.09.2016 г. бил назначен на длъжност физика и астрономия, човекът и природата, музика, история и цивилизация, информационни технологии – 5-8 клас на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ за неопределено време. В резултат, на което продължил да работи при същия работодател и изпълнявал и същата длъжност. Ищецът твърди, че не му бил предоставен препис от трудовия договор в деня на подписването му, тъй като следвало да бъде заверен и регистриран. Такъв не му бил предоставен и по-късно, но ищецът започнал работа и престирал труда си. Заявява, че след сключването на втория трудов договор от 01.09.2016 г. не били изменяни условията по него, вкл. и срока на действието му. Посоченото от своя страна водело до липсата на правна възможност работодателят да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание.

На следващо място, ищецът излага доводи, че след сключване на трудовия договор от 01.09.2016 г. не бил давал съгласие срокът на същия да бъде променян от безсрочен в срочен, вкл. и като договор за заместване със срок до завръщане на служителя, който отсъства от работа. Позовавайки се на разпоредбата на чл.67, ал.3 от КТ, сочи, че работодателят не е имал право едностранно да промени вида на трудовия му договор.

Освен гореизложеното се твърди, че не е сключвал трудов договор или допълнително споразумение и за промяна на длъжността, която е заемал до този момент. Не се е съгласявал да замества отсъстващия учител – лицето И.М.. Директорът му дал в началото на учебната 2017 г. часове по предметите, които по трудов договор е следвало да изпълнява и едностранно го „преквалифицирал“ да е възпитател. Обяснил му, че по този начин ще смени няколко от учителите за текущата година, тъй като и без друго нямало работа за всички. Така щял да избегне провеждането на квалифициран подбор между учителите и съкращение в щат. Поради липсата на съгласие от негова страна, ищецът започнал работа въз основа на устна заповед и подхвърляне на дневника на възпитател за 5 и 6 клас в училището. Наложило се да продължи да работи като възпитател.

Навеждат се доводи и че атакуваната от ищеца заповед е немотивирана. Не били изложени мотиви защо се прекратява трудовото му правоотношение. Не е описано и кога се е завърнал замествания, каква длъжност е заемал преди това и същата запазва ли се към настоящия момент. Последното според ищеца е от значение, за да може да се прецени дали е работел на неговото място и е заемал неговата длъжност.

На следващо място, се сочи, че негов работодател никога не бил А.М., както невярно е записано в заповедта. В същата липсвало отразяване на издалото я лице, както и качеството, в което я е издало. Отразеното в заповедта, че работодател му е А.М., би следвало да бъде преценено дори като нищожност на заповедта.

Ищецът твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 04.07.2018 г. останал без работа и към настоящия момент не получавал доходи от трудови или приравнени на тях правоотношения. С оглед на посоченото и ответникът следва да бъде осъден да му заплати на основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение от 6 812.64 лв. за периода от 04.07.2018 г. до 03.01.2019 г., изчислено на базата на БТВ за месец юни 2018 г. от 1`135.44 лв.

Позовавайки се на визираните в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска, съдът да постанови решение, с което: да отмени Заповед №177/03.07.2018 г., издадена от Д. на ОУ„.С.К.М.-с.Б., с която е прекратено трудовото му правоотношение, като незаконосъобразна и да отмени уволнението като незаконно, да възстанови ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението – „учител по физика и астрономия, човекът и природата, музика и история и цивилизации“ в ОУ„.С.К.М.-с.Б., да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа - за 6 месеца след уволнението от 6`812.64 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата , ведно с направените от него деловодни разноски по делото.

С разпореждане №4595 от 24.08.2018 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответното дружество е получено на 03.09.2018 г.

Видно от материалите в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба. В депозирания писмен отговор, ответникът оспорва изцяло като неоснователни предявените искови претенции.

На първо място, възразява срещу наличие на трудово правоотношение между страните. В тази връзка, се сочи, че в нито един от представените към отговора писмени документи вр. с правоотношението на ищеца, вкл. в изготвените бланки на трудови договори не присъствал подпис на ищеца. Подписът му можел да бъде открит единствено върху Заповед №225/03.08.2016 г., която според ответникът нямала абсолютно никакво правно действие и била нищожна, предвид факта, че трудово правоотношение в писмена форма никога не е съществувало. Сочи се, че във всички документи, вместо подписа на ищеца, свидетели удостоверявали, че същият отказвал да ги подпише. От твърденията на самия ищец можело да е направи и извода, че той никога не е подписвал трудов договор. В писмения отговор на исковата молба се излагат подробни съображения в насоката относно формата, в която следва да бъде сключен трудовия договор, като форма за неговата действителност. В тази връзка ответникът се позовава и на цитирана от него съдебна практика.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че трудово правоотношение съществува, то възразява, че прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед №177/03.07.2018 г. е незаконосъобразно. В тази връзка се сочи, че на 18.03.2016 г. е сключен трудов договор между ответното училище и И.В.М., като длъжността на последния е учител по история. С допълнително споразумение е променена длъжността на последния от учител по история на учител по ЦОУД. На основание Заповед №179/25.08.2017 г. на М. е разрешен 30 дни неплатен годишен отпуск, считано от 01.09.2017 г. Поради необходимостта от учител по ЦОУД е сключен трудов договор №23/04.09.2017 г. с ищеца, неподписан от последния. Ответникът цитира разпоредбата на чл.2.3 от посочения трудов договор и чл.9 от Допълнително споразумение към него, също неподписано от ищеца, съобразно която трудовия договор се сключва със срок до завръщане на титуляра. Според ответникът било видно, че има съответствие между длъжностите на заместван и заместващ. Поради последващо удължаване на отпуска на М. е удължено и трудовото правоотношение с ищеца. В обстоятелствената част на писмения отговор са изложени съображения, че поради настъпването на предвиденото в трудовия договор на ищеца условие – завръщане на замествания на работа, трудовия договор със заместващия го служител - ищеца е прекратено по реда на чл.325, т.5 от КТ.

Също така се иска, съдът да съобрази, че на 18.04.2018 г. ищецът е ударил ученик от 6-ти клас - Х.Ю. в сградата на училището. Това не бил и единствения случай, в който Т. е проявявал агресия спрямо ученици, като относно него са постъпвали редица оплаквания и сигнали.

Извън това са изложени доводи за невръщане на дневник от страна на ищеца, предаден му в качеството на учител по ЦОУД, след приключване на учебната година.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявените искове. Ангажира писмени доказателства в подкрепа на изложените твърдения. Излага подробни съображения в писмена защита.

В съдебно заседание, редовно и своевременно призован ответникът се представлява от упълномощен представител, който оспорва изцяло като неоснователни предявените обективно съединени искове по изложените в писмения отговор на исковата молба съображения. Доразвива доводите си в приложена по делото писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен трудов договор №24 от 06.01.2016 г. за назначаване на ищеца З.Т. на длъжност „учител по физика в шести и осми клас и човекът и природата в шести клас“ в ОУ”.С.К.М., с.Б., О.Б., на основание чл.70, ал.1 от КТ, във вр. чл.68, ал.1, т.1 от КТ, за определен срок от 06.01.2016 г. до 31.08.2016 г. Посочения договор е подписан от работодателя, но не носи подписа на ищеца по делото, като видно от съдържанието на документа е оформен при отказ на служителя да го подпише.

По делото е приложена Заповед №255 от 30.08.2016 г., издадена от Д. на ОУ”.С.К.М., в която е отразено прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

На 01.09.2016 г. е съставен нов трудов договор за назначаване на ищеца З.Т. на длъжност „учител по физика и астрономия, човекът и природата и информационни технологии – 5-8-ми клас“ в ОУ”.С.К.М., с.Б., О.Б., на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, за определен срок от до 31.08.2017 г. Посочения договор е подписан от работодателя, но не носи подписа на ищеца по делото, като видно от съдържанието на документа е оформен при отказ на служителя да го подпише. Съставена е и Заповед за назначаване на ищеца на посочената длъжност, също оформена при отказ на ищеца да я подпише.

Като доказателство по делото е представено Допълнително споразумение към трудов договор №27 от 01.01.2017 г., с което е променено основното месечно трудово възнаграждение на ищеца, оформено при отказ да бъде подписано от ищеца по делото.

На 04.09.2017 г. е съставен и трети трудов договор за назначаване на ищеца на длъжността „учител по ЦОУД – 5 – 6-ти клас“ в ОУ”.С.К.М., с.Б., О.Б., със срок до завръщане на отсъстващия И.В.М., ст. Учител по ЦОУД – 5 – 6-ти клас“. Посоченият договор също съдържа единствено подпис на работодателя, като е оформен при отказ да бъде подписан от ищеца.

С допълнително споразумение от 04.09.2017 г. е променено трудовото възнаграждение на ищеца, което също е оформено при отказ на последния да го подпише.

Със Заповед №177 от 03.07.2018 г. е прекратено трудовото правоотношение на З.Т. на основание чл.325, т.5 от КТ, поради завръщане на отсъствалия И.В.М..

По делото са представени и трудов договор от 18.03.2016 г., с който И.В.М. е бил назначен в ОУ”.С.К.М., с.Б., О.Б., на длъжност „учител по история“ и допълнително споразумение от 01.09.2016 г., с което посочения служител е преназначен на длъжност „ст. Учител по ЦОУД“.

Със Заповед №179 от 25.08.2017 г. на служителя И.М. е разрешено ползването на 30 дни неплатен отпуск, а съгласно Заповед 27 от 28.09.2017 г. на служителя М. е разрешено ползването на неплатен отпуск за единадесет месеца.

С молба от 03.07.2018 г., И.М. е поискал да бъде прекратено ползването на разрешения му неплатен отпуск, като със Заповед №176 от 03.07.2018 г.,  ползвания от него неплатен отпуск е прекратен.

По делото са приложени писма от Регионално управление на образованието, Г.Б. и от Д„ИТ“-Б. по повод подадени сигнали от ищеца З.Т. вр. с прекратяването на трудовото му правоотношение с ответното училище.

От страна на ищеца са представени като доказателства годишни разпределения на учебното съдържание по физика и астрономия на шести, седми и осми клас с преподавател З.Т., утвърдени от Д.А.М. на 12.09.2016 г., удостоверение за декларирани данни на името на З.Р.Т. и справка за актуалното състояние на сключените от него трудови договори. В последната е отразен трудов договор с ответното училище с дата на сключване на 06.01.2016 г. и датата на прекратяване на 04.07.2018 г.

В представената трудова книжка на ищеца е отбелязано, че същият е работил в ОУ”.С.К.М., за периоди както следва: дата на постъпване 01.09.2016 г. – дата на прекратяване на правоотношението – 31.08.2017 г.; дата на постъпване на 04.09.2017 г. и датата на прекратяване на правоотношението на 4.07.2018 г.

Представени са и удостоверение за декларирани данни от ОУ”.С.К.М., с.Б., ведно със справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори в училището за периода от 01.01.2016 г. до 31.07.2018 г., като под №8-ми е отразен, сключен трудов договор с ищеца на 06.01.2016 г. и датата на прекратяване на 04.07.2018 г.

По делото е назначена съдебно-графологична експертиза, поради оспорване от страна на ищеца по делото на датата, на която са съставени приложените от ответника трудови договори и заповеди за назначаване на длъжност в ответното училище. От заключението на вещото лице, се установи, че трудов договор №24 от 06.01.2016 г., находящ се на л.201 и л.202 от делото има положени три броя кръгли печати, поставени от валиден печат с уникален №323481, определени със Заповед №95 от 12.11.2002 г. на Д. на ОУ”.С.К.М., с.Б.. Също така, вещото лице установява, че трудовия договор със същия №и дата /№24 от 06.01.2016 г./, находящ се на л.203 и л.204 от делото е със положени два броя кръгли печати, поставени от валиден печат с уникален №780736, определени със Заповед №98/19.10.2016 г. на Д. на ОУ”.С.К.М., с.Б.. Върху Заповед №67 от 06.01.2016 г. на Д. на ОУ”.С.К.М., с.Б. има положен валиден печат с уникален №323481, определени със Заповед №95 от 12.11.2002 г. на Д. на ОУ”.С.К.М., с.Б.. Според вещото лице към датата на съставяне на горепосочените документи /06.01.2016 г./ в ответното училище е определен за валиден и действащ печат с уникален №323481, определен със Заповед №95 от 12.11.2002 г. на Д. на ОУ”.С.К.М., с.Б..

При изслушване на вещото лице Т.Т. в откритото по делото съдебно заседание, същият уточнява, че всеки печат има уникален номер, с който е регистриран. На л.206 от делото е представен образец на печат, който се съпровожда със Заповед №95 от 12.11.2002 г. на Д. на ОУ”.С.К.М., с.Б.. Следващия печат е определен със Заповед №14 от 19.05.2009 г. на Д. на ОУ”.С.К.М., с.Б.. В училището има печати от 2002 г., 2009 г. и от 2016 г., като липсват заповеди за унищожаването им. По делото са приложени два оригинала на трудов договор №24 от 06.01.2016 г., подпечатани с различни печати. Находящия се оригинал на л.203 – 204 от делото е подпечатан с печат, който е одобрен на по-късна дата.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на вещото лице, по която се установи, че последният пълен отработен месец от ищеца е м.06.2018 г., през който са отработени 21 работни дни. За посочения месец на ищеца е начислено БТВ от 1`144.72 лв. и НТВ от 888.28 лв. Предвид посоченото, според вещото лице обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, за период от 04.07.2018 г. до 03.01.2019 г. следва да бъде 6`868.32 лв. в брутен размер и 6`181.49 лв. в нетен размер /след облагане с ДОД/.

Съдът кредитира изцяло като пълни, ясни и обосновани заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно-графологична и съдебно-счетоводна експертиза.

По делото са изслушани като свидетели Ф.Р. – работеща на длъжност „касиер – домакин“ в ответното училище и А.О. – изпълняваща длъжността „главен счетоводител“ в ответното училище. От посочените показания се установява, че ищецът е започвал на три пъти работа в училището, като са били съставени три трудови договори. Ищецът е отказвал да подпише същите, тъй като е искал да бъде назначен на безсрочен трудов договор, а представените му трудови договори били срочни. В посочените трудови договори свидетелките удостоверили с подписите си, че ищецът отказа да ги подпише. Имало издадени и заповеди за назначаване и допълнителни споразумения за увеличение на заплатата му, които ищецът също отказвал да подпише.

Съдът кредитира посочените показания по реда на чл.172 от ГПК, предвид наличието на служебни правоотношения с ответното училище. Според съдът показанията и на двете разпитани свидетелки се припокриват с приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. с представените трудови договори, съдържащи техния подпис, с който свидетелките удостоверяват отказа на ищеца да подпише предоставения му трудов договор.

Приетото от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявени са в условията на обективно съединение искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225 КТ - за признаване уволнението на ищеца за незаконно, за възстановяване на предишната заемана от него длъжност „учител“ в ОУ”.С.К.М., с.Б., О.Б., и за присъждане на обезщетение от 6`812.64 лв. за времето на оставане без работа поради уволнение за шестмесечен период, считано от датата на уволнението – 04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Предявените искове са допустими, предявени от лицето, на което принадлежи правото - уволнения работник, срещу оспорващия работодател, като са спазени изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането им.

Разгледани по същество, същите се явяват неоснователни.

Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест с изготвения доклад по делото по реда на чл.146 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи твърдяното в обстоятелствената част на исковата молба трудово правоотношение през исковия период, възникнало въз основа на валидно сключен трудов договор. В преклузивния срок по чл.131 от ГПК ответникът е релеврирал възражение за недействителност на трудовия договор, поради неподписването му от ищеца. Константна е практиката на ВКС /Решение №81 от 25.02..2011 г. на ВКС по Г. д. №930/2010 г., III г.о., ГК, докладчик председателят Н.З., Решение №218 от 5.07.2011 г. на ВКС по Г. д. №775/2010 г., III г.о., ГК, докладчик съдията Л.Б./, относно възможността трудовия договор да бъде обявен за недействителен от съда по реда на глава ХVIII на КТ - чл.357 - чл.363 КТ съгласно чл.74, ал.2 КТ в самостоятелен исков процес по трудов спор с такъв предмет или по възражение на страна в рамките на висящ процес относно законността на прекратяването на трудовото правоотношение, предмет на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.

Трудово правоотношение възниква по силата на предвидено в закона юридическо основание /юридически факт/, като по българското право тези основания са уредени изчерпателно в КТ и те са: 1) трудов договор по чл.61 и сл., 2) избор по чл.83 и сл., 3) конкурс по чл.89 и сл., и 4) конститутивно съдебно решение по чл.344, ал.1, т.2 КТ. В конкретния казус нито едно от посочените основания за възникване на трудово правоотношение между страните по делото не е било налице през процесния период от 06.01.2016 г. до 04.07.2018 г. Самият ищец признава в исковата си молба, че през този период е работил фактически при ответника без подписан от него писмен трудов договор. Обстоятелството, че ищецът е полагал труд обаче само по себе си не води до възникването на трудово правоотношение, а за да стане това е необходимо и осъществяването на едно от посочените по-горе формално-правни основания, каквото не се установява. По-специално, не е налице трудов договор, доколкото същият се сключва в писмена форма съгласно чл.62, ал.1 КТ, която от 2.01.2003 г. /от когато е в сила ЗИДКТ - обн. бр. 120/29.12.2002 г./ е форма за действителността му, т.е. без наличието на такъв писмен трудов договор не е налице и трудово правоотношение, независимо дали има фактическо полагане на труд. Действително, в периода от 9.01.1996 г. (от когато е в сила изменението на КТ от бр. 2/5.01.1996 г.) до 2.01.2003 г. (изменението на КТ от бр. 120/29.12.2002 г.) предвидената в чл.62, ал.1 КТ писмена форма не бе такава за действителност, което се извеждаше от ал.2 на чл.62, предвиждаща, че трудово правоотношение възниква и когато, без да е сключен писмен трудов договор, работодателят е приел на работа работника или служителя и той е започнал да я изпълнява, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, т.е. допустим бе и устен трудов договор. След отмяната на ал.2 на чл.62 със ЗИДКТ /обн. бр.120/29.12.2002 г./ такава правна възможност вече не съществува, а именно поради наличието на писмена форма за действителност на трудовия договор, неговото установяване със свидетелски показания е забранено от чл.164, ал.1, т.1 ГПК. Ето защо доколкото през исковия период между страните не е бил сключван писмен трудов договор, и не е било налице и друго основание за възникване на трудово правоотношение, то такова трудово правоотношение не е съществувало, а устен трудов договор не поражда правни последици.

С решение №21 от 23.02.2012 г. по Г.д. №595/2011 г., ВКС, III ГО, е дадено разрешение на въпроса, действителен ли е трудов договор, изготвен в писмена форма, върху който няма подпис на работника или служителя, ако е регистриран в ТД на НАП и е започнало изпълнение му от работника или служителя и работодателя. В мотивите на решението е посочено, че сключването на трудовия договор се предхожда от преддоговорни отношения, които имат за цел да се постигне пълно съгласие между страните както в частта за необходимото му минимално съдържание - място, характер на работата и трудово възнаграждение, така и относно всички допълнителни и факултативни елементи, които са поставени на разглеждане. Преди изготвянето и подписването на трудовия договор работникът или служителят има задължение да представи и необходими писмени документи. Съгласно действащата редакция на чл.62, ал.1 от КТ, съвпадащите насрещни волеизявления на договорящите трябва да се материализират в писмена форма. И без това да е изрично записано няма съмнение, че писмената форма е необходима за действителността им и не са съставна част от съдържанието на трудовия договор. Договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да се материализират и поотделно /решение №410/27.06.1990 г. по Г.д. №326/1990 г. на III ГО/. Ако те се съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки един от тях да е достигнал до знанието на другата страна - чл.14, ал.1 от ЗЗД. Въведената в закона писмена форма за действителност на трудовия договор изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин, например с конлудентни действия. В този смисъл за съществуването му са без значение косвените прояви, свързани с изпълнението на договора - регистрацията в ТД на НАП, допускането до възложената работа и др. /Решение №218 от 5.07.2011 г. на ВКС по Г. д. №775/2010 г., III г.о., ГК, докладчик съдията Л.Б., Решение №612 от 22.03.2011 г. на ВКС по Г. д. №1024/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Т., Решение №1393/11.01.1994 г. по Г.д. №1393/1993 г. на III ГО/. При липсата на форма за действителност на трудовия договор е мислима конверсията му или съществуването на друг вид неформален договор /решение №907/02.05.2011 г. по Г.д. №3752/2008 г. на ВКС, I ГО/. Недействителността на трудовия договор не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани - чл.74, ал.6 от КТ. С решение №1214/1995 г. на III ГО на ВКС е прието, че неподписването на трудовия договор от една от страните не води до неговата недействителност, тъй като този порок може да се отстрани по всяко време. В случая обаче посоченото разрешение е неприложимо, доколкото към датата на депозиране на исковата молба – 24.08.2018 г. процесното правоотношение е било прекратено. Очевидно е, че след този момент е невъзможно санирането на констатирания порок.

 По делото не са представени писмени доказателства, обективиращи изявления на ищеца или индиции за наличието му, определено чрез неговите съществени елементи: място на работа, срок на договора, наименование на длъжността и характер на работата, размер на трудовото възнаграждение. Ако съществуването на трудовото правоотношение не е установено с писмени доказателства, съдържащи посочените съществени параметри на трудовия договор, не може да се приеме, че има такъв договор. Това от своя страна не позволява да се приложат правилата на чл.74 и 75 КТ. Те имат предвид съществуващ трудов договор, които поради наличието на порок от вида на посочените в чл.74, ал.1 от КТ е недействителен, но са неприложими, когато такъв липсва /решение №907/02.05.2011 г. на ВКС по Г.д. №3725/2008 г./. Действително, с това решение е прието, че се установява съществуването на трудово правоотношение, но при фактическа обстановка и доказателствен материал, различаващ се от настоящата.

Следва да бъде съобразено и решение №612/22.03.2011 г. на ВКС по Г.д. №1024/2009 г., IV ГО, в което е застъпено становището, че по силата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността му, и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл.66, ал.1 от КТ, т.е. за да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления на страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от тях. С оглед на това трудово правоотношение не може да бъде установяване с други гласни и/или писмени доказателства, включително изхождащи от някоя от страните, сочещи по косвен начин за съществуването му като наличие на уведомление по чл.62, ал.4 от КТ, изпратено от страна на ищеца до НАП, внасяне на осигурителни вноски, издаване на удостоверение по образец за набрания при ищеца осигурителен стаж. Съдът счита, че към кръга на тези ирелевантни обстоятелства следва да се причислят и извършените отбелязвания в трудовата книжка на ищеца, доколкото на първо място те изхождат от работодателя /в случая трудовият договор не е подписан от другата страна - ищеца/. Заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза установява, че последният пълнен отработен месец от ищеца е м.06.2018 г., за който той е получил посоченото в него трудово възнаграждение. Също така са представени справки от НАП за регистрирани трудови договори на името на ищеца, но предвид цитираната по-горе съдебна практика, същите не представляват доказателство за възникването и съществуването на трудово правоотношение. В контекста на изложеното и доколкото ищецът в исковата молба фактически е навел твърдения за липсата на подписан от него трудов договор е ирелевантен въпроса към кой момент са съставени приложените по делото трудови договори, заповеди за назначаване и допълнителни споразумения, предвид установеното от вещото лице по изслушаната съдебно-графологична експертиза, че единият от представените в оригинал екземпляр от трудов договор от 06.01.2016 г. е подпечатан с печат, одобрен на по-късна дата със съответната заповед на Д. на училището, т.е. този печат не е съществувал към момента на издаването на документа. Безспорно по делото се установи, а който факт, както бе посочено не се и отрича, а изрично се признава от ищеца, е, че през исковия период от негова страна не е подписван трудов договор. Предвид изложеното, съдът намира за основателно направеното в преклузивния срок от страна на ответника възражение за недействителност на трудовия договор. Още повече, че трудовия договор се сключва при постигане на съгласие от двете страни относно съществените клаузи на същия, в т.ч. относно характера и срок на договора. Предвид наведените твърдения от двете страни, в т.ч. и показанията на разпитаните свидетели очевидно, е не само, че липсва изразено писмено съгласие от страна на ищеца, но е налице и разногласие между тях относно характера и срока на договора. Видно, е, че всички приложени по делото трудови договори, подписани само от работодателя са срочни. Показанията на разпитаните по делото свидетели установяват, че ищецът е отказвал да подпише представените му писмени документи, тъй като искал да му бъде предоставен безсрочен трудов договор.

Предвид изложеното по-горе за липсата на валидно възникнало трудово правоотношение между страните предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, следва да бъде отхвърлени като неоснователени.

Като акцесорен следва да бъде отхвърлен и искът за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, предявен на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.225 от същия кодекс.

На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени и разноски по делото, съразмерно с отхвърлените искове – 1`200.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка,съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Така претендираното възнаграждение за един адвокат е в минимума, предвиден в чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от З.Р.Т., ЕГН*, с адрес: с.Б., О.Б., против ОУ”.С.К.М.-с.Б., О.Б., представлявано от Д.А.М., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225 КТ – за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и за отмяна на Заповед №177/03.07.2018 г., издадена от Д. на ОУ„.С.К.М.-с.Б., с която е прекратено трудовото му правоотношение, като незаконосъобразна, за възстановяване ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението – „учител по физика и астрономия, човекът и природата, музика и история и цивилизации“ в ОУ„.С.К.М.-с.Б. и за присъждане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа - за 6 месеца след уволнението от 6`812.64 лева /за периода от 04.07.2018 г. до 03.01.2019 г./, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда /24.08.2018 г./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА З.Р.Т., ЕГН*, с адрес: с.Б., О.Б., да заплати на ОУ”.С.К.М.-с.Б., О.Б., представлявано от Д.А.М., разноски по делото от 1`200.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението, подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок, който на основание чл.315, ал.2 от ГПК, започва да тече, считано от 30.05.2019 г.

 

Районен съдия:…………………………………………..