Р Е Ш Е Н И Е    2474

 

Номер   2474

Година   28.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20171240101615

по  описа  за

2017

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Н.Б.С., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„С.К.“№66 против А.Д.Ч., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„К.Щ.“№41.

Твърди се в исковата молба, че Н.С. и А.Ч. са бивши съпрузи. От брака си имат родено едно дете – Н.А.Ч., ЕГН*. Гражданският брак между ищцата и ответника е прекратен с решение по гр. дело №377 по описа за 2005 г. на Рг.РС. Със същия съдебен акт упражняването на родителските права по отношение на малолетната Н.Ч. е предоставено на майката. Ищцата сочи, че от няколко години ответникът не поддържа никакъв контакт нито с дъщеря си, нито с бившата си съпруга. Фактът, че Н.С. не се е срещала с бивши си съпруг в продължение на години е пречка да получи съгласието на същия ненавършилата пълнолетие Н.Ч. да напуска пределите на страната, както и да й бъдат издадени документи за самоличност за задгранични пътувания. Същевременно, ищцата сочи, че детето има необходимост да пътува извън страната, както с образователна цел, така и на почивка.

С тези обстоятелства Н.С. обуславя правния си интерес от предявяването на искане с правно основание чл.127аq ал.2 от СК, като моли да бъде постановено съдебно решение, което да замести съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт на непълнолетното дете и за пътуване в чужбина – страни от ЕС до навършване на пълнолетие от Н.Ч..

С исковата молба Н.С. ангажира писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искания. Вр. с доказателствени искания на особения представител на ответника представя допълнително писмено доказателство.

В срока по чл.131 от ГПК, особеният представител на ответника А.Ч. представя писмен отговор. С него изразява становище за неоснователност на искането, мотивирано с разпоредбата на чл.127а от СК. Навежда доводи, че към момента на подаване на отговора, липсват доказателство, че непълнолетното дете няма задграничен паспорт и бащата не е дал съгласие за пътуването му в чужбина. Излага възражения, че не е в интерес на детето съдът да разреши неограничен брой пътувания до навършването на пълнолетие, а следва да се направи конкретна преценка с оглед защитата на интереса на детето и спазването на режима на лични отношения с бащата.

Особеният представител на А.Ч. моли за събирането на писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Н.А.Ч., родена на 23.11.2003 г., е дъщеря на ищцата Н.С. и на ответника А.Ч. и към момента на постановяване приключване на устните състезания по делото е непълнолетна.

С решение №142 от 07.03.2006 г., постановено по гр. дело №377 по описа за 2005 г. на Рг.РС, гражданският брак между ищцата и ответника е прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Ч. е предоставено на майката и е определен режим на лични отношения с бащата.

С пълномощно с изх. №2464 от 29.02.2012 г., нотариално заверено от Консулска служба при Посолството на Р.Б. в М., А.Д.Ч. е дал съгласие дъщеря му Н.Ч. да пътува в чужбина – в страни от ЕС, неограничено, придружавана от своята майка Н.С..

Според съдържанието на справката от ОД на МВР-Б. на Н.Ч. са издавани временен паспорт и задграничен паспорт, които са унищожени поради изтекъл срок на валидност. Към настоящия момент единственият документ за самоличност, който притежава непълнолетната Н.Ч. е лична карта.

В съдебно заседание, проведено на 23.04.2019 г. е разпитан свидетеля В.С. (брат на ищцата). От показанията му се установява, че ответникът повече от 15 години живее извън Р.Б. и през този период не се е интересувал от детето си. Свидетелят знае от ищцата, че тя е правила опити да се свърже с А.Ч., за да даде съгласие за издаването на задграничен паспорт и пътуване в чужбина на дъщеря си, но те са били безуспешни. Според свидетеля Н.Ч. има нужда да пътува в чужбина на екскурзии със свои приятели, както и с цел развитие и обучение.

По делото е приет и социален доклад, изготвен от служител на А„.П”, О„.Д”-Р.. Констатацията на социалния работник е, че издаването на задграничен паспорт и разрешението детето да пътува в чужбина е изцяло в негов интерес, тъй като ще защити правото му на свободно придвижване, правото да пътува и опознава света.

С определение №2471 от 28.05.2019 г. производството е прекратено в частта, с която се иска разрешение непълнолетната Н.Ч. да пътува в чужбина, придружена от своята майка Н.С..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира исканията, мотивирани с разпоредбата на чл.127а от СК в допустимата им част за основателни, предвид следните правни доводи:

Съгласно чл.127а СК при липса на съгласие между родителите относно пътувания на детето им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това, въпросът се решава от съда по настоящ адрес на детето. Съгласно разпоредбата на чл.76, т.9 ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а СК.

За да замести съгласието на родител за пътуване на детето му извън страната и/или издаване на необходимите за това документи, трябва между родителите на детето да липсва съгласие. По делото има доказателства – показанията на свидетеля Стоянов, че контактите между ищцата и ответника са прекъснати, тъй като А.Ч. трайно живее извън пределите на страната, в подкрепа на което обстоятелство е и уведомяването на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и назначаването на обособен представител, който да го представлява в настоящето производство. Свидетелят установява, също така, че Н.С. е правила опити да разговаря с ответника и изиска неговото съгласие за издаване на документи за задгранично пътуване и пътуване на детето в чужбина, но тези опити са останали безуспешни.

Горното обосновава правния интерес от иска.

Съдът намира, в съгласие и със становището в социалния доклад по делото, че в интерес на детето е да пътува извън територията на Р.Б., да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се разширява неговия мироглед, а пътуванията ще му се отразят благоприятно на възпитанието и развитието като цяло. Пътуванията на детето в страни – членки на ЕС ще му дадат възможността да опознава културите на тези държави и усвоява чужди езици.

Съгласно чл.35, ал.1, изр.1 КРБ, всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като според чл.35, ал.1, изр.2 КРБ, това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите членки на ЕС е гарантирано и от чл.3, §2 ДФЕС.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по т. д. 1/2016 на ОСГК на ВКС заместващо съгласие на един от родителите, по реда на чл.127а СК, може да се даде само за пътуванията за определен период от време и до определен или определяем кръг държави.

Съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което съдът да постанови заместване на липсващото съгласие на другия родител – бащата – за пътуване на детето за период до навършване на пълнолетие, считано от влизане на решението в сила, с цел почивка, екскурзия или образование до страните-членки от ЕС, придружавано от изрично упълномощено от майката лице. Съдът намира, че е в интерес на детето да може да пътува в посочените държави с туристическа и/или образователна цел, доколкото държавите са конкретни – само страни от ЕС, и не се установява в някоя от тези държави да е налице конкретен и реален риск по отношение на детето (размирици, военни действия, природни катаклизми и други).

Що се отнася до срока, за който да се замести съгласието на другия родител, съдът намира, че е в интерес на детето да бъде определен срок до навършване на неговото пълнолетие, предвид обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания детето е на петнадесетгодишна възраст.

Съдът намира, че не следва да бъде ограничаван и броя на пътуванията, но следва да бъде определена граница на броя дни, в които непълнолетната Н.Ч. може да бъде извън България в една календарна година, а именно не повече от 60 дни годишно. По този начин ще се гарантират правата на детето, както и възможността на бащата да осъществява определения му режим на лични отношения. Същевременно по делото не са налице данни майката да живее извън страната или да има други причини, които да предпоставят дълготрайно пребиваване на детето извън страната.

Следва да бъде уважена и претенцията за заместване съгласието на другия родител за издаване на паспорт на детето, доколкото снабдяването с този документ е предпоставка за осъществяване на пътувания извън пределите на Р.Б..

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски за заплащане на държавна такса, адвокатски хонорар за един адвокат и разноски за назначаване на особен представител, съразмерно на уважената част от исканията.

С оглед разпоредбата на чл.127а, ал.4 от СК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му относно заместването на съгласието на ответника.

Водим от горното и на основание чл.127а, ал.2, вр. чл.76, т.9 от ЗБЛД, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ЗАМЕСТВА съгласието на бащата А.Д.Ч., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„К.Щ.“№41, за пътувания на детето Н.А.Ч., ЕГН*, в държавите членки на ЕС общо до 60 дни за една календарна година, придружавано от лице, изрично упълномощено от майката Н.Б.С., ЕГН*, за срок до навършване на пълнолетие на детето, както и за издаването на задграничен паспорт на детето Н.А.Ч., ЕГН* по реда на ЗБЛД, само със съгласието на майката Н.Б.С., ЕГН*.

ДОПУСКА на основание чл.127а, ал.4 СК предварително изпълнение на решението.

ОТХВЪРЛЯ исканията над уважената част.

ОСЪЖДА А.Д.Ч., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„К.Щ.“№41, да заплати на Н.Б.С., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„С.К.“№66, сумата от 397,50 лв., представляваща направени от ищцата разноски в първоинстанционното производство за заплащането на държавна такса, адвокатски хонорар за един адвокат и разноски за особен представител, съразмерно на уважената част от исканията.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.ОС в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия:..........................................