Р Е Ш Е Н И Е    2547

 

Номер   2547

Година   30.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Катя Самарова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100527

по  описа  за

2018

година

 

Производство e образувано по искова молба, депозирана от „М.”Е. (сега „А1Б.“ ) с ЕИК*, с адрес: Г.С., р.И., У.„К.”№1, представлявано от законните представители А.Д. и М.М., Ч. пълномощника А.В.Г., срещу П.Г.Ш., ЕГН*, с А. Г.Р., о.Р., У.„И.”№2.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П.Г.Ш., ЕГН*, че дължи сумата от сумата от 999.45 лева, представляваща сбор от предоставени на абоната далекосъобщителни услуги  и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно сумата от 973.81 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги  №М4450516 от дата 26.02.2015 г. и издадени данъчни фактури  и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът не се явява, процесуалният представител на ищцовото дружество представя писмено становище, с което поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника П.Г.Ш., Ч. назначения особен представител А.Т.Л.-Ц., депозира писмен отговор, с който оспорва твърдението на ищеца, че е предоставял далекосъобщителни услуги, както и сключването на договор за далекосъобщителни услуги. Прави възражение за нищожност на клауза 5.3.1 от Приложение №1 към договор за електронни съобщителни услуги  от 17.09.2014 г.. Същата е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.

В съдебно заседание прави възражение за неоснователност на исковете, като оспорва изцяло всички фактически твърдения в исковата молба.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.Г.д. №52/2018 г. по описа на Рг.РС, по което е издадена Заповед №198 от 10.01.2018 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 96.13 лв.– главница за неизплатена далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №М4450516 от 26.02.2015 г. и договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №М4462283 от 06.03.2015 г., сумата от 12.73 лв. – мораторна лихва, за периода от 25.04.2015 г. до 18.12.2017 г., сумата от 877.68 лв.– неустойка предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №М4450516 от 26.02.2015 г. и договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №М4462283 от 06.03.2015 г. и сумата от 12.91 лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2015 г. до 18.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лв., представляваща дължима държавна такса и на сумата от 180.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

Длъжникът е уведомен пир условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

На 28.05.2018 г. заявителят по ч. Г. д. №52/2018 г. по описа на Рг.РС е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

По делото не са представени договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №М4450516 от 26.02.2015 г. и договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №М4462283 от 06.03.2015 г.договор №502231377 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключен между ищцовото дружество и ответника.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на 20.03.2019 г., съдът е задължил ищеца да представи оригиналите на приложените към исковата молба доказателства, както и на цитираните договори. Изрично е указал на ищеца, че при непредставяне на доказателствата в предоставения от съда едноседмичен срок, същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

В указания срок ищецът не е представил оригиналите на договорите и приложенията, предвид което съдът с нарочно определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на 18.04.2019 г.,  ги изключи от доказателствения материал по делото.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд - РС-РГ., в съдебния район на който е местожителството на ответника.

Разгледан по същество този иск се явява неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните:

Ищецът по иска с правно основание чл.422 от ГПК, следва да посочи кое е материалното право, чието изпълнение се претендира в заповедното производство и да докаже пораждането на задължението по него, а ответникът - погасяването му. В настоящето производство ищцовото дружество следваше да докаже наличието на облигационно отношение между същото и ответницата, наличието на непогасени и изискуеми задължения вр. с изпълнението на облигационното отношение, наличието на основание за начисляване на неустойка.

В хода на съдебното производство ищцовото дружество не доказа наличието на облигационно отношение между него и ответника. С подадената искова молба не са приложени копия на договор предоставяне на далекосъобщителни услуги №М4450516 от 26.02.2015 г. и договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №М4462283 от 06.03.2015 г. След направеното с исковата молба възражение по чл.184 и чл.183 от ГПК за представяне на оригинали на приложените към исковата молба копия на договори, ведно с приложенията към същия и фактурите, в съдебно заседание, проведено на 20.03.2019 г. съдът задължи ищцовото дружество да представи приложените към исковата молба доказателства в оригинал в едноседмичен срок от получаване на съобщение по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, като изрично предупреди дружеството, че при непредставяне, същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото. В предоставения от съда срок ищцовото дружество не представи оригинали на приложените към исковата молба копия на доказателства и в проведеното на 18.04.2019 г. съдебно заседание съдът изключи от доказателствата по делото договор предоставяне на далекосъобщителни услуги №М4450516 от 26.02.2015 г., договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №М4462283 от 06.03.2015 г.  и фактури  за предоставени услуги.

С изключване на посочените по-горе доказателства от доказателствата по делото, ищцовото дружество не доказа наличието на облигационно отношение, наличието на изискуеми вземания и основателността на предявената от същото договорна неустойка вр. с неизпълнение на договора от страна на ответника. За да бъде уважен иска за установяване на вземане по договорно задължение, то ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да докаже наличието на облигационното отношение. В настоящото производство това не беше доказано от ищцовото дружество, като същото не представи доказателства за наличието на облигационно отношение с ответника. След като ищцовото дружество не изпълни задълженията си по чл.183 и чл.184 от ГПК, да представи оригинали на приложените към исковата молба копия на доказателства и същите бяха изключени от доказателствения състав по делото, то следва, че в исковата молба е налице твърдение за наличие на облигационни отношения между ищцовото дружество и ответника, без същото да е подкрепено с каквито и да било доказателства. Вр. с посоченото ищцовото дружество не доказа първата от предпоставките за уважаване на иска, а именно при условията на пълно и главно доказване не доказа наличието на облигационно отношение между същото и ответника.

Ищцовото дружество не доказа наличието на изискуеми задължения по твърдяното от него облигационно отношение. По делото не бяха събрани доказателства, за наличието на задължения към дружеството, а именно фактури и разпечатки на реално потребените от ответника мобилни услуги, с посочено в същото количество и период. Ищцовото дружество не доказа реалното потребление на услуги, начисляването на задължения, тяхната изискуемост и ликвидност. След като ищцовото дружество не представи изисканите по чл.183 от ГПК оригинали на доказателства, то същото не доказа наличието на непогасени задължения по твърдяното от него облигационно отношение, не доказа изпълнение на задълженията си за ежемесечно издаване на фактури. С оглед изложеното ищцовото дружество не доказа основателността на предявения от него установителен иск за наличие на задължения за неплатени месечни вноски от страна на ответника, като същото не доказа наличието на облигационно отношение и наличието на документ, удостоверяващ вземанията му по него.

Предвид изложеното дотук е налице основание за формиране на извод за недоказаност  на твърденията на ищеца по установителна претенция, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. 

С исковата молба се претендира договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 483.84 лева. Според чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на поетите с облигационното отношение задължения и служи за обезщетение за вредите от неизпълнението. От посоченото по-горе следва да се има предвид, че ищцовото дружество не доказа наличието на облигационно отношение с ответницата. Не доказа основателността на претендираните незаплатени месечни вноски, като при неизпълнение на указанията на съда приложените към исковата молба доказателства бяха изключени от доказателствения материал по делото. В тази връзка искането за присъждане на неустойка е неоснователно. След като не бе доказано наличието на облигационно отношение, то не е налице основание за присъждане на договорна неустойка в полза на ищцовото дружество, тъй като няма отношения, изпълнението на които същата да обезпечава. След като ищцовото дружество не доказа наличието на облигационни отношения и вината на ответника, т. е. неизпълнението им от негова страна, то не е налице основание за присъждане в полза на дружеството неустойка.

С оглед гореизложеното следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане в полза на ищеца на разноски в настоящето производство.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.”Е. с ЕИК*, с адрес: Г.С., р.И., У.„К.”№1, представлявано от законните представители А.Д. и М.М., против П.Г.Ш., ЕГН*, с А. Г.Р., о.Р., У.„И.”№2, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 999.45 лева, представляваща сбор от предоставени на абоната далекосъобщителни услуги  и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ искането на „М.”Е. с ЕИК*, с адрес: Г.С., р.И., У.„К.”№1, представлявано от законните представители А.Д. и М.М., за присъждане на сторените разноски в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия:………………………………………